Аз работих до пети месец, после ме приеха в болница, защото съм с тежки вродени анемии и трябваше да лежа и да си почивам. В началото ми беше гузно, но после си казах, че цял живот съм бачкала и ще бачкам, сега трябва да помисля малко и за бебето....
- Публикувана: 13 ян. 2009, 17:30 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2009, 10:15 ч.
Ходене на работа по време на бременност
Аз работих до пети месец, после ме приеха в болница, защото съм с тежки вродени анемии и трябваше да лежа и да си почивам. В началото ми беше гузно, но после си казах, че цял живот съм бачкала и ще бачкам, сега трябва да помисля малко и за бебето....
Аз работих до пети месец, после ме приеха в болница, защото съм с тежки вродени анемии и трябваше да лежа и да си почивам. В началото ми беше гузно, но после си казах, че цял живот съм бачкала и ще бачкам, сега трябва да помисля малко и за бебето....
а не Тони много хубаво си направила, душичката иска почивка
Работих до края на седми месец. В работата беше пълна лудница, но трябваше да ме изпържат, за да подпишем трудов договор. Накрая получих контракции, след които докторката ми каза "Ти ще работиш или ще носиш бебе?". Останах си вкъщи, а договора не беше подписан, защото работодателя беше голям хитрушко. Ако забременея отново не бих се подложила на това.
Когато българския работодател осъзнае, че безплатния извънреден труд, неплатените невзети отпуски и ходенето болен на работа е незаконно, ще си говорим за незаконното стоене на бременни вкъщи.
Когато българския работодател осъзнае, че безплатния извънреден труд, неплатените невзети отпуски и ходенето болен на работа е незаконно, ще си говорим за незаконното стоене на бременни вкъщи.
Аз започнах да се чувствам некомфортно когато влязох в третия месец. Взех си един месец болничен и веднага след това целия отпуск, като почти през цялото време бях на легло. От миналата седмица съм отново в офиса и се чувствам отлично. Живот и здраве, смятам да ходя на работа до средата на осмия месец, след което ще си взема полагащите ми се 45 дни майчинство. По принцип не мисля, че е добра идея да се мъчиш ако ти е зле. Едва ли някой ще ти го признае, а и за бебето няма да е полезно. Най-добре си вземи болничен докато неразположението отмине.
Аз ходех до края на третия месец, но да си призная ми беше много трудно - не повръщах но постоянно ми ставаше лошо. 
Накрая мъжа ми и свекърва ми ме накараха да си взема болничен,
а и от друга страна е по добре понеже работя в болница и постоянно имам котакт с болни и постоянно си имах ядове.
Не ми се рискува - по добре в къщи,
пък и казват че колкото ти е по спокойна бременността - толкова ще е по спокойно бебето.
Накрая мъжа ми и свекърва ми ме накараха да си взема болничен,
а и от друга страна е по добре понеже работя в болница и постоянно имам котакт с болни и постоянно си имах ядове.
Не ми се рискува - по добре в къщи,
пък и казват че колкото ти е по спокойна бременността - толкова ще е по спокойно бебето.
