Каквато и да е причината, то откриването й е работа на родителите. Ако моето дете се държеше така изобщо не бих си помислила да наемам бавачка, а щях ако трябва да напусна работа и да се заема лично с нещата. За в случая има бягане от отговорност. Майката може да е изтощена, да реве денем и нощем, но няма кой друг да свърши тази работа. А ако бях на мястото на авторката-бавачка просто щях да напусна, колкото и близка да ми е приятелката. Приятелството си е приятелство, но родителите затова са родители - да си гледат и възпитават детето, особено ако се вижда, че нещата не вървят добре.
- Публикувана: 14 ян. 2009, 19:08 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2009, 20:00 ч.
Мили мами, помогнете със съвет!
Децата никога не правят нищо просто ей така.
Аз също мисля, че психолог би помогнал.
Трябва да знаете, че децата търсят границата и като не я намират стават нервни. Няма как детето само да разбере до къде му се простира чергата, възрастните трябва да кажат "баста", "до тук". И докато не поставите граници удовлетворяващи и двете страни така ще продължават нещата.
"Искам жаба, искам слон, искам черен сладолед ..."
Трябва да знаете, че децата търсят границата и като не я намират стават нервни. Няма как детето само да разбере до къде му се простира чергата, възрастните трябва да кажат "баста", "до тук". И докато не поставите граници удовлетворяващи и двете страни така ще продължават нещата.
"Искам жаба, искам слон, искам черен сладолед ..."
Здравей!
Ти - честно казано трябва да възпитаваш, но както родителите казват. Това е работата на детегледачката. Дори да не е съгласна трябва да изпълнява.
Ти не разбрах, на детето ли искаш да помогнеш, което явно има проблем, но мама и тати си мислят, че са супер герои и могат сами да се справят. Или искаш да помогнеш на много близката ти приятелка, която ляга разплакана.?!
Ако изобщо са ти поискали съвет им кажи следното: тримата заедно под ръчичка и направо в кабинета при семеен психолог.
Ти - честно казано трябва да възпитаваш, но както родителите казват. Това е работата на детегледачката. Дори да не е съгласна трябва да изпълнява.
Ти не разбрах, на детето ли искаш да помогнеш, което явно има проблем, но мама и тати си мислят, че са супер герои и могат сами да се справят. Или искаш да помогнеш на много близката ти приятелка, която ляга разплакана.?!
Ако изобщо са ти поискали съвет им кажи следното: тримата заедно под ръчичка и направо в кабинета при семеен психолог.
vallia001,казваш,че
"ne ia nakazvat i tova moge bi e problema, boli gi, bili 4eli, 4e kogato deteto pla4e triabvalo da se ostvia da pla4e dokato i omruzne, i taka praviat i se poburkva ot rev.Primerno i kazvat 4e niama da ia dadat da gleda detski film ili niakakva igra4ka no zaplahite sa dokato reve, v momenta v koito spre zapo4vat da ia zeluvat i taka do sledva6tia put."
vallia001,не съм запозната с това детенце,но и моето не съм го наказвала и също не само съм чела,но и съм практикувала с моето- когато ми реве и ми се тръшка ,че е най-добре да си плаче докато му омръзне.Дори се правех на глуха,ако заставаше до мен и се дереше.
Моето за какви ли не глупости ми е крещяло и се е лигавило,оставяла съм си го да си реве. Дори в магазините ми се тръшкаше да купувам какво ли не,не съм му угаждала. 
С времето спря да се лигави,защото разбра ,че и да прави фасони,няма кой да му изпълнява капризите. Естествено,че като спре да реве може да си нацелува човек детето,кое му е нередното?
Аз не виждам причина и за психолог да пращате детето( то тук май във всяка тема пращате всички я на психолог,я на друг лекар) .Според мен нищо му няма на детето,просто го изчакайте да си порасне.Явно и му е скучно,специално аз знам как е живота в БГ и как е в Англия. Предполагам,че няма много контакти това дете с връстници,нали? Майка му не се знае за какво плаче,може да си има съвсем други причини,само тя си знае . Аз не бих наела за детегледачка жена ,колкото и да ми е близка и да е добра,ако няма собствено дете,защото мисля,че само който се е сблъскал с дете,може да гледа и чуждо.Но да не се отплесвам.
А специално автораката vallia001 щом е само гледачка не виждам защо пуска тема,а не си обсъжда проблемите с майката и бащата на това дете. Да не говорим ,че й се плаща и според мен е редно да се съобразява с желанията на родителите на това дете,а като не може- да напусне и толкова.Така де,може пък проблема да си е на авторката vallia001,знам ли ?
"ne ia nakazvat i tova moge bi e problema, boli gi, bili 4eli, 4e kogato deteto pla4e triabvalo da se ostvia da pla4e dokato i omruzne, i taka praviat i se poburkva ot rev.Primerno i kazvat 4e niama da ia dadat da gleda detski film ili niakakva igra4ka no zaplahite sa dokato reve, v momenta v koito spre zapo4vat da ia zeluvat i taka do sledva6tia put."
vallia001,не съм запозната с това детенце,но и моето не съм го наказвала и също не само съм чела,но и съм практикувала с моето- когато ми реве и ми се тръшка ,че е най-добре да си плаче докато му омръзне.Дори се правех на глуха,ако заставаше до мен и се дереше.
Моето за какви ли не глупости ми е крещяло и се е лигавило,оставяла съм си го да си реве. Дори в магазините ми се тръшкаше да купувам какво ли не,не съм му угаждала. С времето спря да се лигави,защото разбра ,че и да прави фасони,няма кой да му изпълнява капризите. Естествено,че като спре да реве може да си нацелува човек детето,кое му е нередното? Аз не виждам причина и за психолог да пращате детето( то тук май във всяка тема пращате всички я на психолог,я на друг лекар) .Според мен нищо му няма на детето,просто го изчакайте да си порасне.Явно и му е скучно,специално аз знам как е живота в БГ и как е в Англия. Предполагам,че няма много контакти това дете с връстници,нали? Майка му не се знае за какво плаче,може да си има съвсем други причини,само тя си знае . Аз не бих наела за детегледачка жена ,колкото и да ми е близка и да е добра,ако няма собствено дете,защото мисля,че само който се е сблъскал с дете,може да гледа и чуждо.Но да не се отплесвам.
А специално автораката vallia001 щом е само гледачка не виждам защо пуска тема,а не си обсъжда проблемите с майката и бащата на това дете. Да не говорим ,че й се плаща и според мен е редно да се съобразява с желанията на родителите на това дете,а като не може- да напусне и толкова.Така де,може пък проблема да си е на авторката vallia001,знам ли ?
....има много тежък нрав, всеки ден плаче по час само и само да стане на нейното, и докато плаче хвърля всичко около себе си каквото види, дрехи, възглавници, одеяла всичко, а да не говорим, че сутрин не иска да се облича още по 1 час, я моля а през това време стои и се нервира и каквато и дреха да и дам не я харесва и я хвърля на земята не мога ,да ви опиша с каква злоба и с какви нерви, хвърля реве докато не посинее от рев.
......
......
Тук колкото родители- толкова виждания. За мен лично това е ненормално поведение, налице е съществен проблем, ако бях родител не бих го допуснала, а ако детето има психологичен проблем, а не това да е последица от лошо възпитание, бих потърсила квалифицирана помощ, да.
Ако съм гледачка обаче решението не може да дойде от мен. Родителите какво правят по въпроса?
Още нещо- бих говорила сериозно и обстойно с тях и ако не предприемат активни мерки за промяна /оставянето на хлапето да се дере с часове не е такава мярка/ бих си потърсила друга работа.
Не бих могла да коментирам причините поради липса на достатъчно информация, но все пак ще дам няколко съвета, които поне няма да навредят.
1. Важно е възрастните да бъдат последователни в действията си- това убеждава детето, че те знаят какво правят. Ако често променят решенията си и не изпълняват обещанията си (за наказание или награда) детето остава с впечатление, че думите им са без значение и не си заслужава да им обръща внимание.
2. Ако методът за преодоляване на конкретен проблем не действа- той е погрешен. Възможно е проблема или причината, която го поражда да не са определени правилно. Ако да го оставяте да плаче не помага- опитайте нещо друго. Детето е достатъчно голямо, говорете с него. Може да го попитате защо се ядосва. Ако иска нещо и не е възможно да го получи му обяснете защо и му предложете нещо в замяна.
3. Опитайте се да избягвате ситуациите, които довеждат до криза. Ако това е невъзможно- променете ситуацията. Вместо да и предлагате дрехи и да изпада в истерия и предложете да си избере сама какво да облече (защото е вече голяма- повечето деца не могат да устоят на подобен комплимент) и ако се справи бързо да получи някаква награда.
4. Всички възрастни занимаващи се с възпитанието трябва да са на едно мнение и да се подкрепят. Разногласията се изясняват без присъствието на детето.
Пожелавам ви успех и много търпение
.
1. Важно е възрастните да бъдат последователни в действията си- това убеждава детето, че те знаят какво правят. Ако често променят решенията си и не изпълняват обещанията си (за наказание или награда) детето остава с впечатление, че думите им са без значение и не си заслужава да им обръща внимание.
2. Ако методът за преодоляване на конкретен проблем не действа- той е погрешен. Възможно е проблема или причината, която го поражда да не са определени правилно. Ако да го оставяте да плаче не помага- опитайте нещо друго. Детето е достатъчно голямо, говорете с него. Може да го попитате защо се ядосва. Ако иска нещо и не е възможно да го получи му обяснете защо и му предложете нещо в замяна.
3. Опитайте се да избягвате ситуациите, които довеждат до криза. Ако това е невъзможно- променете ситуацията. Вместо да и предлагате дрехи и да изпада в истерия и предложете да си избере сама какво да облече (защото е вече голяма- повечето деца не могат да устоят на подобен комплимент) и ако се справи бързо да получи някаква награда.
4. Всички възрастни занимаващи се с възпитанието трябва да са на едно мнение и да се подкрепят. Разногласията се изясняват без присъствието на детето.
Пожелавам ви успех и много търпение
.
Може би просто някои деца са такива и това се израства.
Като се има предвид, че почти не съм контактувала с тригодишни деца, един от малкото ми контакти беше с точно такова момиченце, англичанче. Заведох ги със сестра й /пет годишна/ в София Ленд и след като стояхме към два-три часа реших, че е крайно време да си тръгваме. Малката категорично отказа да тръгва, аз я взех на ръце и я понесох към таксито. Тя рева истерично през целия път, а и след като се прибрахме. Беше ми странно, че каката се държеше така, сякаш нищо не се е случило, въобще не се опита да я успокои или да ми помогне. Малката плака и когато се прибрахме у тях. След десетина минути млъкна и все едно че нищо не се беше случило.
Сещам се и за един тригодишен Гошко от една сватба, който пък беше като светкавица - непрекъснато търчеше напред назад и никой не можеше да се оправи с него, най-малко родителите. Сигурно спринтьор ще стане като порасне.
Като се има предвид, че почти не съм контактувала с тригодишни деца, един от малкото ми контакти беше с точно такова момиченце, англичанче. Заведох ги със сестра й /пет годишна/ в София Ленд и след като стояхме към два-три часа реших, че е крайно време да си тръгваме. Малката категорично отказа да тръгва, аз я взех на ръце и я понесох към таксито. Тя рева истерично през целия път, а и след като се прибрахме. Беше ми странно, че каката се държеше така, сякаш нищо не се е случило, въобще не се опита да я успокои или да ми помогне. Малката плака и когато се прибрахме у тях. След десетина минути млъкна и все едно че нищо не се беше случило.
Сещам се и за един тригодишен Гошко от една сватба, който пък беше като светкавица - непрекъснато търчеше напред назад и никой не можеше да се оправи с него, най-малко родителите. Сигурно спринтьор ще стане като порасне.
Blagodaria mnogo na vsi4ki dali svoeto mnenie, znam, 4e vsiaka edna ot vas iska da pomogne i izkage sobstvenia si opit.Vigdam 4e me yprekvate za mnogo ne6ta, no az napravi6 temata samo za6toto iskam da pomogna na maikata da se spravi s problema, tia sama me pomoli da suzdam temata za6toto tia ne ymee da pi6e na bulgarski, tia e poliakinia.Az ne moge da se kage , 4e sum naeta za detegleda4ka, a sum tuk na priatelski na4ela i zatova ne moga da gi napusna, a tribva da izmislim ne6to da se spravim s problema.
O6te vednug blagodaria na vsiaka edna ot vas, i iskam da popitam o6te ne6to biahte napisali da se oburnem kum homeopat, toi kak po-kakuv na4in bi pomognal, ne li e po-dobre da positim psihoterapevt.
O6te vednug blagodaria na vsiaka edna ot vas, i iskam da popitam o6te ne6to biahte napisali da se oburnem kum homeopat, toi kak po-kakuv na4in bi pomognal, ne li e po-dobre da positim psihoterapevt.
Късмет и успек!