не понасям свекърва си

Аз бих казала на съпруга си, ако толкова не може да обясни на майка си защо не може да ходи толкова често да я вижда, да не се прибира изобщо вкъщи при теб, да си седи при майка му. В крайна сметка живота и здравето на детето ти и на теб в момента са по-важни от всичко друго.  Много мразя такива досадници, които умират да се месят в живота на синчетата си ( добре, че моята свеки поне това не прави).

В такъв момент аз бих настоявала никой да не идва при мен. Но сигурно ще ми е много гадно .

Е от какво толкова пък чак заразно е болна жената? А лекарите в отделението сигурно все заразени ще ходят, а? Ако е силно заразна няма да пускат никого при нея. Като те е страх - хигиената му е майката. Да си мие ръцете след визита с дезинфектант. Да си изпира дрехите веднага като се прибере и т.н. Ама да не ходи на посещение при нея? Ти висяла ли си в болница? Аз само веднъж, като родих. Ужасно е, скучно е, тягостно е, страх те е, абе, имаш нужда от подкрепа. Ластичетата и вестниците са най-малкия проблем.
Леко раждане и здраво и усмихнато бебче ти желая!  

Че не понасяш свекърва си и използваш бременността си като оправдание - е ясно на всички. (Да ти кажа, сгрешила си форума - тук досега такова чудо не се е виждало, всички снахи тук умират от любов към свеки!  )
Обаче, ти сигурна ли си, че мъжът ти ходи всяка вечер при майка си? 
Аз за първи път чувам за инфекциозно отделение, в което да са позволени свижданията. Обикновено в тях и пиле не може да прехвръкне, камо ли да пуснат здрав човек сред заразите. Свиждане има, но през прозорците, отдалече и трае само минутки обикновено, особено в такъв студ. Освен ако не е някое по-модерно и да има телефонна система като по затворите, знам ли? Ако някой е лежал наскоро в такова, да каже.
Та пак да попитам, сигурна ли си, че мъжът ти ходи точно при майка си? Няма да се учудя, ако свиждането не преминава с приятели в кварталното кафе, само и само да си почине малко от теб... 

Како Сийо  не така с бременното момиче., бре! Пусни му ти нова муха в главата, па може да тръгне по инфекциозното отделение да дири благоверния...

Верно, и аз не се бях замислила. Може би отделението не е толкова инфекциозно, защото се казва Мини да я видиш. Пък авторката я е страх да не пипне вирус.

Как'Сийка е права. И аз не знам за инфекциозно отделение в което да са разрешени свободно свижданията 

В инфекциозна болница лежат и хора със СПИН. Те пък как са заразни точно за посетителите  Друг е въпросът, че са отделни от пациентите с хепатит, например. Пък и  всяка болест си има различни стадии, през които е различно заразен болният.

Да не говорим, че няма свиждания от 18 до 20.30 часа 

Смятам, че жената си е права...идва момент в който родителите трябва да се отдръпват и да не бъдат толкова претенциозни...за съжаление живота обаче е показал, че колкото един човек остарява, толкова по егоцентричен става...това са нещата от живота.
Мойта свекърва и тя същата...семейство само с мъже, свикнала все тя да е глезената и само тя да е важната,и само за нея да се грижат...
Честно казано и аз така се чувствах по време на бременността, та и след нея.
Много, често съпруга ми вместо при мен, стоеше при майка си (живеехме в общ дом)...заедно вечеряха, заедно гледаха телевизия....а аз си стоях сама в стаята....да ми се чуди човек на акъла. .От сегашната позиция, може би нямаше да бъда толкова мирна и отстъпчива.Когато започнах да се надигам, вече беше прекалено късно...та
Като изключим, ненормално дългите свиждания (ако свекито-ти е въобще в инфекциозното) смятам, че проблема е по скоро в отношението на съпруга ти.
В това, че вместо ти и бебето сега да сте център на внимание, такъв е свекърва ти.
Това е ревност, и за мен е оправдана....но ще ти бъде като урок за последващият следродилен период.
Бъди много внимателна!

Поне в детското инфекциозно може по всяко време да се дойде на свиждане.Това в отговор на подозренията.Иначе бих поговорила с мъжа си да събира исканите неща и да ходи веднъж на ден или през ден.Чак по 2 пъти,това все пак не е почивна станция.Като бях в инфекциозното с детето, едната педи ме предупреди да не се мотам много по коридора,че имаха тежък случай.Какъв не разбрах.Стояхме си двете/с детето/ в стаята като затворнички.Затова издържах и само 24 часа.Пък и самата баба не е здрава.Права е авторката да е бясна,но е виновен мъжа и за ситуацията,а не свеки/не че сигурно е цвете /.

Според мен, свеки постъпва егоистично. На нейно място, колкото и да ми е мъчно, бих отказала посещения, в името на здравето на нероденото ми внуче. Да, синът не може да изостави майка си, но посещения по два пъти на ден, от 18 до 20.30 ....ми се виждат странни.

Благодаря за отговорите на повечето от вас.
В нашата болница можеш да влезеш където и когато си поискаш просто защото условията са много лоши и след като от управата не подсигуряват всичко необходимо за болните то поне разрешават на близките им да са постоянно с тях.
Не съм се хвърлила в размисли дали мъжа ми е наистина там или на кафе просто защото си познавам мъжа и му вярвам.
И както повечето от вас са прозряли проблемът не е че ходи да й носи необходимите неща /аз лично приготвям багажа/, а в това че не се съобразява със ситуацията вкъщи /бременна жена и готово всеки момент да се роди дете/. Както най-вероятно знаете има болести чиито инкубационен период е по-дълъг. Ами ако детето се роди и той му лепне нещо?
Снощи се прибра в 21ч и в 22ч "маминка" му звънеше да каже, че днес рано сутринта й трябва чиста пижамка. Когато той й отговори че не може да отиде сутринта защото е на работа тя каза "Ами донеси ми я сега тогава"  . Е както се сещате днес сутринта не отиде на работа веднага, а първо носи пижама /пък ако го уволнят какво толкова/.
 А за грижа за бебето и дума не може да става /тя собствения си син не е гледала, та ще гледа моя  /.
Факт е че снощи като се прибра му казах, че докато майка му е в болница и той я посещава не искам да спи при мен и да ме целува и прегръща /което май направих повече от бяс, защото то не е нужно да ме целува за да ми предаде нещо ама.../.
А що се отнася до хормоните аз карам една тежка от към здравословно състояние, но пък иначе много спокойна бременност. Това е може би вторият път който избухвам за деветте месеца през които съм бременна. Но съгласете се - да изкарам 9 месеца почти изцяло на легло поради различни "бременни" причини , само и само да ни се роди здраво бебенце и накрая той да ми каже "ама аз не се замислих че е опасно".... А "маминка" само да подсвирква "ела за това ела за онова...". Просто не  е честно...
Да и най-интересното е че снощи като се прибра той ми вика "не е честно да ме караш да избирам между бебето и майка ми" /не коментирам факта , че мене ме нема в целата схема  / , ама за какъв избор става въпрос - кой да пази детето ако не родителите му? То същото важи и за "маминка". Ако не тя кой да се замисли, че синът й ще има бебе и за него не е добре да се върти около нея.
А в отговор на тези които казват "Моли се да не стане нещо. Божа работа". Ами аз мисля, че е по-добре да се пазим предварително, а не да се молим и да разчитаме на Господ. Все пак сме здраво мислещи нали така?
Май си права. Не понасям факта че е възможно един 30-годишен мъж да не може да прецени , кое е по-важно /поне според мен/ към настоящия момент.
Иначе свекито само и само да привлече внимание се изкара болна от 3 различни болести, коя от коя по опасни и докторите и ги отхвърлиха и трите и й остана една за която се е хванала като удавник за сламка /то не беше рак, то не беше пневмония, то не беше пОЛОнефрит- а не  пиелонефрит/не може аз да съм бременна и синето да тръчка покрай друг а не покрай нея/. Накрая се оказа съвсем различно нещо - просто заразно.

Това ми бяха опасенията...като се роди бебето може да станеш напълно изолирана...или "маминка" или бебето ще са на пръв план, а за твоите нужди никой може и да не мисли.....