Нямаме време да бъдем заедно със съпруга ми . И по - точно казано е не можем да бъдем сами с него . Детето няма кой да го гледа . То си е с нас . А аз имам нужда - крещяща , да излезем , да се забавляваме , да отпусна душата . А това да приспя детето и да си седим в хола пред телевизора си е нищо работа .
- Публикувана: 15 ян. 2009, 16:57 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2009, 17:40 ч.
Намирате ли време да сте заедно със съпруга си?
pasinet,къде прочете аз или някой да си мисли да предлага на авторката на питането Lenni подобна глупост да си остави сами децата?
pasinet,телатичните си спосособности си пробваш като пишеш това: "Не вярвам да предлагаш през нощта тя да ги зареже сами в къщи, за да иде при мъжа си в клуба.
Не всички имат роднини, на които да могат да си оставят децата. [/quote]"
И все пак моя съвет към Lenni си остава някой почивен ден да се наспи през деня,да се накипри и нощем да отиде в клуба при мъжа си,щом и той така иска,а децата нощем нали си спят,пък и щом живеят с баба и дядо заедно,още по-добре. Проблема е бабата и дядото да си гледат тази нощ внуците,докато мама и татко са на клуб.Това е.
От както се е родило детето преди 5 години не сме излизали само двамата без дете.Няма на кого да го оставим.
Времето за нас е след като детето заспи или когато имаме възможност през дена, когато е на градина.
Времето за нас е след като детето заспи или когато имаме възможност през дена, когато е на градина.
И при нас положението е същото вече 2 години. С разликата, че когато тя е на ясла, ние сме на работа.... Та остават само вечерите, в които не сме заспали в 21.00......
И ние сме в клуба "с детето навсякъде". Бабите ми са далече и работят - трябва много време и уговорки, за да дойдат да гледат детето.
Вечери само за двамата си правим
приятелката ми има също има син (нейния е на 5 год., а моя на 3) и с моя син много се харесват - направо са като близнаци (като оставим настрана факта, че и двамата са Александър). Преди Коледа за последно го оставяхме при нея за една нощ - пък ние вечеря свещи разходка и празна къща 
. Връщаме жеста когато и те поискат уединение.
Иначе по рядко ходим по кръчми. Проблема със забавленията сме го решили с гости - или у нас, или в тях. По принцип сме голяма компания и повечето имат деца. Събираме се и се веселим почти всяка седмица всичките накуп и много по-често поне 5-6 семейства. Децата ни са на възраст от 0 до 7 години и си се забавляват заедно (тези под 1 5 год. предпочитат да гледат
повече). Единственото, което гледаме е да има достатъчно място за всички, така че когато сме всички от компанията просто сме на нечия вилa/къща.
Детегледачка не съм наемала, но и това е опция.
Вечерите, в които сме си сами и вкъщи като заспи малки идва и нашето време. Развлеченията и разнообразието са необходимост - иначе се завърташ в битовизми, но пък не е нужно да е самоцел. Само тримата ни е не по-малко хубаво.
Вечери само за двамата си правим
приятелката ми има също има син (нейния е на 5 год., а моя на 3) и с моя син много се харесват - направо са като близнаци (като оставим настрана факта, че и двамата са Александър). Преди Коледа за последно го оставяхме при нея за една нощ - пък ние вечеря свещи разходка и празна къща . Връщаме жеста когато и те поискат уединение.Иначе по рядко ходим по кръчми. Проблема със забавленията сме го решили с гости - или у нас, или в тях. По принцип сме голяма компания и повечето имат деца. Събираме се и се веселим почти всяка седмица всичките накуп и много по-често поне 5-6 семейства. Децата ни са на възраст от 0 до 7 години и си се забавляват заедно (тези под 1 5 год. предпочитат да гледат
повече). Единственото, което гледаме е да има достатъчно място за всички, така че когато сме всички от компанията просто сме на нечия вилa/къща. Детегледачка не съм наемала, но и това е опция.
Вечерите, в които сме си сами и вкъщи като заспи малки идва и нашето време. Развлеченията и разнообразието са необходимост - иначе се завърташ в битовизми, но пък не е нужно да е самоцел. Само тримата ни е не по-малко хубаво.
Живеем със свеки,така че в момента гледачка имаме винаги на разположение.Никога не ни е отказвала да остане с децата,проблема е че ние не излизаме.Последно бяхме на заведение по случай годишнината отъ сватбата ,която беше октомври месец.Като бяхме сами с децата(близо 12г ) по-често излизахме и ги оставяхме сами.Каката ни е голяма така че се справя сама с малкия.Но сега остаряхме ли,мързи ли ни и аз незнам.По-често си викаме гости.
Отстрани погледнато явно имаме време - 2 пъти бяхме в чужбина за по една седмица миналата година, сега сме се записали на ски за 2 уикенда и половина.
Виж ресторантите почти сме ги отрязали.
Иначе допреди няколко месеца детето заспиваше вечер към 9 и времето след това си беше наше, а сега този час вече е 10.30, при това лека-полека малката хитруша се попремести да спи в нашето легло
- 2 пъти бяхме в чужбина за по една седмица миналата година, сега сме се записали на ски за 2 уикенда и половина.Виж ресторантите почти сме ги отрязали.
Иначе допреди няколко месеца детето заспиваше вечер към 9 и времето след това си беше наше, а сега този час вече е 10.30, при това лека-полека малката хитруша се попремести да спи в нашето легло
Винаги намираме време един за друг. И двамата работим за себе си което много
улеснява нещата с работното и свободното време. Майка ми да ми е жива и здрава винаги е насреща за синът ни има и детегледачка, а и свекърва ми няма да откаже да го гледа. Но определено ние не можем един без друг, хубаво ни е да сме постоянно заедно, а може би вече е и навик, но повече от времето си( дори и работно) прекарваме заедно.
улеснява нещата с работното и свободното време. Майка ми да ми е жива и здрава винаги е насреща за синът ни има и детегледачка, а и свекърва ми няма да откаже да го гледа. Но определено ние не можем един без друг, хубаво ни е да сме постоянно заедно, а може би вече е и навик, но повече от времето си( дори и работно) прекарваме заедно.
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
.Много ми е добричък и се разбираме , но понякога ми се иска малко повече адреналин ... демек мъж - диване
Сега остава да решиме и как да си правиме женски купон предвид разстоянията.За мен е много по-важно да не се отъждествяваме един с друг и да се чустваме перфектно въвв сяко едно занимание ежедневно ,да не се вглеждаме в това какво можем да направим а това което правим сегав този момент,тогава ще сме истински щастливи и ще се радваме на всеки миг от живота си