Детето ми е будно

 Как става това с веенето на малко бебе из стаята, като чаршаф ли Не искам да ти отговарям на темата за да не се обидиш.Въпросът е по-скоро за момиченце на 6г., на което са му подарили нова кукла.Радвай се, че ти е кротко детето и не го учи само на ръце.Наистина темата ти е абсурдна, разбирам да имаше някакъв проблем, а ти просто търсиш под вола теле.

Аз пък те подкрепям за това, че си носиш детето на ръце, браво!

Искам да ти споделя нещо, което на мен много ми помогна, когато се чудех как да се държа с детето.
Бебето не иска да бъде център на света ти, а свидетел на ежедневието ти.
Носи го в слинг за по-удобно, за да не ти тежи и за да са ти свободни ръцете или го сложи в шезлонгче, така че да може да те вижда. Върши си обичайната работа и му обяснявай какво правиш и защо го правиш. Това ще му е много по-интересно от всякакви дрънкалки и играчки.

За свикването на ръце и приучаване към самостоятелност не се връзвай. Бебетата имат нужда да са до майките си и това е единственото нормално положение на нещата. Те имат инстинкт да плачат, когато се чувстват изоставени, защото това им е шансът някой да ги намери и да им спаси живота, ако са наистина изоставени. А с изключение на нашата супермодерна епоха, на майките никога не им е хрумвало да си зарязват бебетата, с цел да ги учат на самостоятелност. От друга страна, сега има купища майки, на които просто им е досадно да се грижат за бебе (и това е разбираемо) и затова са склонни с две ръце да прегърнат идеята, че като го оставят самичко да си реве в стаята, така всъщност му правят добро. В резултат, най-често дундуркат с досада раздразнено бебе и двете страни се чувстват прецакани.

Детето не може да "свикне" да е на ръце, защото то има нужда да се движи, има хиляди неща, които му привличат вниманието и то иска да ги разучи отблизо. Когато започне да се върти, да сяда, да пълзи и да отваря шкафове, едва ли ще е склонно да замени това с някакво безмълвно и неподвижно кибичене в нечии ръце. Освен ако не се чувства емоционално нестабилно поради някаква причина и има нужда от утеха. Но ако си го гушкала винаги, когато то е имало нужда, едва ли ще настоява да го разнасяш непрекъснато и на по-голяма възраст.

Темата ти не е тъпа 

Аз пък те подкрепям за това, че си носиш детето на ръце, браво!

Искам да ти споделя нещо, което на мен много ми помогна, когато се чудех как да се държа с детето.
Бебето не иска да бъде център на света ти, а свидетел на ежедневието ти.
Носи го в слинг за по-удобно, за да не ти тежи и за да са ти свободни ръцете или го сложи в шезлонгче, така че да може да те вижда. Върши си обичайната работа и му обяснявай какво правиш и защо го правиш. Това ще му е много по-интересно от всякакви дрънкалки и играчки.

За свикването на ръце и приучаване към самостоятелност не се връзвай. Бебетата имат нужда да са до майките си и това е единственото нормално положение на нещата. Те имат инстинкт да плачат, когато се чувстват изоставени, защото това им е шансът някой да ги намери и да им спаси живота, ако са наистина изоставени. А с изключение на нашата супермодерна епоха, на майките никога не им е хрумвало да си зарязват бебетата, с цел да ги учат на самостоятелност. От друга страна, сега има купища майки, на които просто им е досадно да се грижат за бебе (и това е разбираемо) и затова са склонни с две ръце да прегърнат идеята, че като го оставят самичко да си реве в стаята, така всъщност му правят добро. В резултат, най-често дундуркат с досада раздразнено бебе и двете страни се чувстват прецакани.

Детето не може да "свикне" да е на ръце, защото то има нужда да се движи, има хиляди неща, които му привличат вниманието и то иска да ги разучи отблизо. Когато започне да се върти, да сяда, да пълзи и да отваря шкафове, едва ли ще е склонно да замени това с някакво безмълвно и неподвижно кибичене в нечии ръце. Освен ако не се чувства емоционално нестабилно поради някаква причина и има нужда от утеха. Но ако си го гушкала винаги, когато то е имало нужда, едва ли ще настоява да го разнасяш непрекъснато и на по-голяма възраст.

Темата ти не е тъпа