приучване към гърне

Аз не бих могла да свъртя сина ми да стои на такова чудо. Всъщност от известно време се чудя как да го науча точно така да пикае прав

ние имаме долното на нуби, но цветето мисля е най-високо и може би за съвсем малко детенце ще е по-удобно, особенно ако ви е по-височка тоалетната.
С леген недей, ще се хлъзне и пребие... тези са с гуми и под тях и към краченцата и детето е съвсем сигурно на тях...

Нашата тоалетна е самостоятелна и е винаги суха, но леген наистина не е най-добрата идея.
scrye възможно е и гърнето да не му харесва.
Истината е, че в момента е толкова подсечен, че носенето на памперс ми се струва крайно нехигиенично. Или е нещо на алергична основа, или от мокри кърпички или от памперсите. Но това ме кара да се амбицирам, да пробвам, да се опитвам да разбера къде е проблема - сега, а не на пролет, лято или когато стане на 18 месеца.

По принцип за по-малки дечица се препоръчва и да пишкат седнали, защото се объркват кое прав, кое седнал и т.н. Така съм чела де

Относно готовността и майчината "саможертва"/родителски напън за първенство/тормоз искам да кажа:
а/ също много ми харесаха постовете на Ариана  
б/ г-жа Мафани го е обобщила - някои деца са готови преди годинката и това не е родителска заслуга, а други не са готови и на 1,5 години, въпреки опитите на родителите си. Няма как обаче да разберем детето от кой вид е, ако никога не се пробва и прояви известно здравословно упорство (постоянство), бидейки под влияние на облъчването на съвременните теории за късно слагане на гърне и вълшебната цифра "2", дето всички проблеми решава.

На мен също би ми било в повече да постоянствам 11 месеца, но 1-2-3 месеца - защо не? Ако детето се съпротивлява - ОК - очевидно е от втория тип и няма нищо престъпно да се изчака още. Ако обаче не се съпротивлява защо да не се продължи практиката? Очевидно детето поддава на обучението? Още повече, че около година и половина детето си е осъзнат човек за мене. Убедена съм, че е напълно наясно с какво кога се случва, както и че притежава съзнателен физически контрол над мускулите си. Факта, че някои деца се стискат нарочно при опит да бъдат поставени на гърне го потвърждава.
Не мисля, че опити от 1-2-3 дни дават реална представа дали детето е готово. На него му трябва повече време да осъзнае процеса, да направи разлика сухо/мокро, приятно/неприятно, преди/след и т.н. Кой е този навик дето при малко дете може да се изгради за ден-два, та с ходенето на гърне да сработи толкова бързо?

Наистина не разбирам защо има такава съпротива към майките, които предпочитат детето им да не стои на влага и не приемат за жертвата на живота си предлагането на гърне през час (особено ако както каза Ариана си седят в къщи и детето им е основната работа)? И особено ако детето не изпада в истерия при вида на гърнето ами доброволно си сяда.
Или пък ако щете защо такава съпротива към опитите да се помогне на детето да преодолее психическата неготовност и истериите и да премине по-бързо през процеса?

Относно физическата и психическата готовност да споделя личен опит, пък и да се отчета - докато чакаме да пуснат парното си продължаваме ние пишкане само сутрин и след следобедния сън - без пропуск. Винаги следобед е сух от 3 месеца вече, нощем ако не се налива с вода непосредствено преди лягане също започна да е доста, доста често сух. Това ми говори за добър физически контрол. Тази вечер след баня се заседя на гърнето и се занимава с нещо и аз в един момент го подсетих "хайде, няма ли да пишкаш, направи пиш". И той ми се ухили блажено, спря да мърда (концентрира се демек) и пишна. Това ми говори, че без да полагам усилия (защото не ми е усилие да го сложа на гърнето 3 пъти дневно) в рамките на около месец той не само напълно е схванал какво да прави на гърнето, ами при покана може да действа. Сутрин и следобед задържа и си чака да го сложа, ако се мотая сам сочи към гърнето и вика "ъ-ъ". Къде е тормоза майка/дете тука?
Друг е случая с акането обаче. Физически е готов - щом при опит да го сложа на гърне, когато започне да се напъва, контролирано спира започнатото. И така 3 поредни дни. Това пък на мен ми показа, че има някаква психическа бариера тук и респективно аз самата спрях започнатото.
Засега само пиш, за акото изобщо не предлагам. Ето, не го тормозя тоест.
Но за истински тормоз считам сменянето на омазан от край до край наакан памперс и измиването на оплескано дупе. Сравнявам го само с първия и единствен път когато се изака в гърнето. Беше рахат!

Между другото мисля, че именно първото акане в гърнето нещо го спече детето за по-нататък. Аз по модел на пишкането като си свърши работата му го показах и му обяснявах и уж нещо доволство изразявах, но той си гледаше акото като отровен. Беше потресен просто
Май чистофайник си пада, не търпи трошици, боклучета и петънца и с размера на пиксел, та акото май му дойде в повече. Че и мирише на всичко останало.

Сега както казах съм запорирала процеса и мисля след известно време пак да се пробвам, без да му показвам нищо и без да изразявам каквото и да било, ако не стане - по-следващия опит ще е направо на седалка за тоалетната - там може би ще му е по-хигиенично и приемливо.
Апропо, той вече повече от месец (от преди опитите с гърнето) като върши голямата работа гледа да е насаме, а като стане време да се сменя памперса не дава, вика, дърпа се и т.н.

Ако имате предложения - казвайте.

miraluba - моят ставаше директно на рани от мокри кърпички, така че само миене на чешмата....напълно е възможно това да е причина...

Сигурно е така, но стъпалцето е и за баня - с него може да стигне до мивката за да си измие ръцете. Ние използваме вече около 4 години първото - това с цветето. Първоначално като по-високо, но след време го свалихме на ниското му положение. А в банята не винаги е сухо...
Единствения "проблем" е, че водата става твърде достъпна и имаше период, когато беше трудно да го "отлепим" от чешмата...  

Не е, защото лятото природителите ми пробвахме с друго гърне и не стана, всъщност изобщо не поиска да седне. Проблема е, че въобще не седи - обикаля, катери се, кляка, става - не си играе седнал със играчки

ето тук ми излязоха с търсачката няколко столчета за баня. Това на нуби е много хубаво, гледах го в една приятелка, с гума отдолу да не се хлъзга и бобчета отгоре. Онзи ден видях в джъмбо едни по-евтини, но по "хлъзгави" ми се сториха. И аз трябва да купувам, затова се чудя

Подозирам и аз някои видове мокри кърпи...

И аз попаднах на този сайт, но това с цветето не е на Нуби. (Джъмбо ми прилича на голям магазин за 1 лев, така че не очаквам качество като вляза там.)
Мисля, че с подсичането всичко тръгна от мокрите кърпички на Бочко. След тяхната употреба така се подсече, както никога от как е роден. Уж мина, но сега пак се появи.

Да това с цветето е на KidsKit. Има го и в ДаНет: http://shop.danet.bg/product.php?ProductID=3012

Влизам още малко да дудна, че се присетих

Спомням си, че някъде четох (може и в тази тема да е било), разказа на една привързана майка, която практикувала ЕБХ от най-ранна детска възраст. Не ми се вярва, да е държала детето с часове на гърнето (щото това е противоестествено, дори насилие по някакъв начин, а това е в разрез с концепцията на привързаното родителство), но така се бяха стекли обстоятелствата, че били махнали памперса (пелената или каквото там) чак около 3 годишна възраст май. И то от раз. Детето само си казало enough is enough и това бил краят на памперсите. Майката стигнала до извода, че просто е имал психическата нужда от памперса си до тогава.

Не отричам, че това потвърждава "противниковата" теория за готовността. Обаче само от части.
Първо, защото това малко или много е изолиран случай и второ, защото ако отидете в основния форум има една тема "Кога казахте чао на памперсите", ще видите, че изненадващо (за мен) голям брой майки всъщност са махнали памперсите около година и половина. Вкл. по-рано! Личният пример на толкова много жени за мен е краснречив. Това е което исках да кажа всъщност.

Т.е. очевидно не е обречена кауза ранното сваляне на памперса и понеже насила хубост не става, най-вероятно не и чрез тормоз на детето са го постигнали. Защо тогава такова упорито отрицание?

Има отрицание, но и толкова привърженици които стоят тихо в ъгъла.

цветето не е , аз за долното под него казах, че го имаме и е нуби

  сещам се за един виц, за Гарабед - дали му гащи, казали му колко хубаво е с тях. Обул ги той, излязал, ама го напънало. Клекнал човека зад едни храст и свършил работа, само забравил да свали гащите. Станал, погледнал надолу, и рекъл - прави бяха хората - чисто и топло  

А иначе си спомних, че майка ми казва, че децата около две години не искат да си дават акото (щото си е тяхно). Братовчедка ми, която отдавна вече се изхождала на гърне (както всички ние тогава), ставала и се криела някъде да ака. И ако този момент съвпада със съзнателното научаване на гърне, значи кофти  

ето това е на нуби http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=294

и можело да издържи до 360 кг