ОСМИ КЛАС - 1

Ооооо, кон! Дааа! Моята сестра също искаше! Обаче мястото определено за гледане беше балкона на кухнята, а храната се заключаваше в месо!

Странно - пък аз винаги съм искала простички неща и неодушевени - пиано , арфа , балетни палци , статив и бои ... И повечето съм ги получавала , де  .

Ей, сега ми е смешно и на мен. Ама колко вечери съм заспивала с тези мечти....
И до ден днешен си се шегуваме с майка и татко. А стратегията с отказа, т.е. с липсата на отказ  се прилага и от мен, действа - препоръчвам!

Арфа?  Да не би да са ти купили и арфа?!

Хи-хи , не ! Пианото и арфата бяха от тежките , неизпълними и отлагани по метода на Камъче желания !

Между другото, понякога човек не може да знае, кои от исканията на детето ще се доразвият и ще бъдат съществена част от живота му, даже водеща. Ние със сестра ми всяко лято ни пращаха на вилата, и баба и дядо ги пращаха там (татко има 2 дъщери) и на чичо ми детете (брата на татко). Та тримата, бяхме всяко лято неразделни - 71 аз, той 72, сестра ми 73. Картинка от всякъде. Вечер правихме шоу на бабите като се правихме на БониМ, Стоянчо по средата, ние отстрани и пеехме ли пеехме Бахама мама..... И театрални сценки и т.н, всичко. Ние двете пеехме в хор и свирехме на пиано, но освен да разхождаме нотите, друго не правихме с пианото. Не ни беше вътрешно така. Тааааа Стоянчо, по едно време (някъде 8-9 клас) във Френската гимназия с испански ( тогава бяха в една сграда) реши като вашите деца - явно си върви тази традиция във френската , че иска да свири на китара. Според моите разбирания, той пее лекинко фалшиво, ноооо се тръшна човека - китара та китара. Баща му нямаше възможност тогава, и моя татко нещо беше захванал един бизнес и беше мъъъъничко по-добре и му подари на Стоянчо първата китара. Най- простичка, класическа китара. Възможно най-евтината. Баба пък му уши от един стар плат, изостанал в къщи калъф за китара. ....... И така чичо почна с голяма мъка да му плаща уроците по китара...... Ееееее в 11ти клас Стоянчо написа "Вярвам в теб" и основа група "Киора". Малко по-късно написа "Цвят лилав" на Ирина Флорин. И не само тези песни..... Вие може би сте го чували като Стоян Михалев. И до днес пише песни на различни изпълнители и с това си изкарва хляба.
Като завърши испанската, баща му каза, че няма да приеме да не учи по-нататък.... И горкичкия се яви на изпит по математика и без никви грижи влезе в ХТИ..... и едва до втори курс изкара и не издържа. Каза горкичкия на баща си....."Абе тате, как да учи, като на мен акорди и аранжировка ми е в главата....." И така.....Идеята ми беше - от едната китара, човека до къде стигна и това макар и не единствено занимание си му остава..... А ако не му бяха купили китарата?????????

Тоз последния въпрос да му дава отговор, който реши

Пътуващото кино на Слабаков беше в "нашто" училище преди месец-2. Децата са очаровани от Слабаков. Много ги е впечатлил, ама той си е такъв, говори някак цапнато, а това се харесва много на децата Гледали са "Всичко е любов" и "Мила от Марс"

Ееее, Крисче!
Ми как ще пее фалшиво Стоянчо? Много го харесвам      когато ти ключа ми върна, посегнах аз да те прегърна...  Поздрави! 

И аз сега кФо? Да купувам китара, демек  Разбирам аз от намеци и железни доводи  Крисче 

Добро утро, пиленца!
На нашия фронт нищо ново- сръднята продължава с пълна пара. Обаче не само...познавам си  детето и знам, че вече крои някакви планове, ами да видим какви ще ги сготви накрая. Снощи беше една наперена, една уверена... нафукан тинейджър, както каза Косьо.  Не знам какво да очаквам 

Камъче, и аз исках кон... пък като гледах "Неочаквана ваканция" (Детство мое реално и вълшебно...сещаш ли се), направо сълзи ми избиваха по язденето. И при нас без отказ, без отказ, ама като казах на татко, че като се возя в автобуса за училище, музиката за препускане от филма (щото си имаше една специална, пускаха я само, когато някой язди) ми звучи в главата и жадувайки дъгоочакваното друсане (имаше един участък с павета по пътя на автобуса- цели две спирки, кеф!) започвам да правя характерните ездачески движения (щот си представях, че съм на коня, даже и във филма се слагах ), скорострелно ме записа на езда  Да си пътувам спокойно  Година яздих... и да ти кажа, във фантазиите ми беше по- готино. Там я нямаше миризмата, изтощителното обикаляне в кръг в пек и студ, безброй синини от прищевките на коня и моята неувереност, пък и си беше скучно да те спънат само на прескоци... а аз исках да си яздя из поляните с вятъра...нищо повече. Като взеха да ми се изкривяват и крачетата обаче, пак татко ме спря 
 
Та...така и с китарата да не стане. Готино е отстрани, когато някой го може. Ама се започва с едни изтъняли измъчени звуци, които трябва да се подредят в мелодия... не е майтап. Пък на мен музикални инструменти не ми се колекционират.

Отплеснах се, момичета в спомени, ама Камъче ми ги люсна в лицето и не се удържах  Дано не съм прекалила 
Прекрасен ден, от мен  

Здравейте, красавици! 
Дидка, ама как да не помня "Неочаквана ваканция"! И песента е велика 
А не те натискаме за китара, само примери даваме. Пък и при Стоянчо чуйчото се е намесил, бащата е устоял. Трудно е когато са замесени силни характери (майка и дъщеря и останалите комбинации) - има сръдни, спорове, сълци, крясъци, много смях и е забавно. За предпочитане е, смятам аз. Представяш ли си да се съгласява безропотно? С всичко? Или пък ти? Не искам да ми се случва на мен, колкото и трудно да е на моменти. Много нормално семейство сте си 
Когато наближи Коледа звъннах на малката ми племеница (на 3,5г) да я питам писала ли е писмо, какво е писала, ....такива ми ти работи, знаете как е.  И тя ми казва веднага, без грам да се замисли - Искам Пони! Вярвайте ми, първата мисъл, която ми мина беше - Боже, това е наследствено! После се разбрах, че е гледала някаква реклама на играчка пони, дето говори, и се смее и плаче.... и така. Дядо Коледа и го подари  ( в случая беше майка й, че беше нясно с рекламата)
Лек ден от мен!
А моят започна прекрасно!

Прекрасен ден, момичета!
Уич, чакаме новини!

Хубав ден и от мен, дами!   

камъче, няма новини. Ще дойдат през март 
А дотогава... който оцелее.
Аз имам "удивителната способност" да се самонавивам и да мисля варианти. 
Водим преговори за 50-те % вероятност.

Вчера беше изпита на малката. Не е бил лесен, но ще видим като им съобщят резултатите.
В едно от упражненията е познала "стила на нашата госпожа" 

 Камъче, ти си била като моята племенничка -  и тя иска кон на терасата на хола
Но понеже е случила на леля сега и готвя изненада , насочена в тази посока
После ще кажа каква и как е реагирала (ако ви интересува разбира се)

Yontcheva , ама разбира се, че искаме. 
Още повече, че може да се окаже или наследствено, или заразно! Трябва да знаем как да подхождаме. Освен с метода на неотказването 
Как е твоето момче?

Здравейте, момчета!

За малко да пропусна цяла тема!
Пръснах се от смях, като четях за китарите и конете!

Да си призная... аз много пъти съм се хващала на подобни въдици. Както вметва Крисчето, в тази крехка възраст не се знае къде ще му излезе "таланта" на детето.

Дидка, изглежда, че Маги наистина има нужда от подобно занимание. От една страна, ако човек може да си позволи да задоволи бленуваните мераци на наследника си, какво толкова има да му се чуди. От друга страна - не е много яко собствената ти майка да те отреже по този начин (предполагам, такива мисли се загнездват в тинейджърските главици на децата)... пък и всеки от нас може да приведе подходящи примери от детството.

Колкото до колекционирането на непотребни музикални инструменти - хич не му мисли... все ще влязат в употреба, когато им дойде времето. От мен и брат ми майка ми е "наследила" две китари и два акордеона. Познай каква веселба настава на село, когато децата се докопат до тях.

И аз за малко да пропусна цяла тема.....
Има много за разказване и при нас с музикалните инструменти.
Имаме старинно немско пиано точно по един такъв детски каприз вече 8-9 години.
Лазар ходеше с огромно желание на уроци и имаше досто участия в конкурси. Винаги запълваше училищните концерти, но в крайна сметка така си остана. Осъзнавам,че ние не бяхме настоятелни, а детето имаше желание, но толкова....
Сега си заобикаляме пианото в коридора, а детето пак има желание да си свири и го прави за удоволствие.
 Така ,че в дискусията "ЗА" или "ПРОТИВ", аз съм ЗА!