Незнам как вече да общувам с детето си

Anaise, не ми се сърди, но да се пердашат деца е престъпление според българското законодателство и е супер вредно за психиката им. Детето има права и достойнство, то има същото право да не бъде удряно, каквото имаме аз и ти.
А относно детето на Даринка и на мен ми се струва, че проблемът едва ли е толкова голям, вероятно се бунтува срещу вашите очаквания какъв трябва да бъде, а и яслата със сигурност е изиграла лоша роля. Това, че на 2 години не иска да ходи на ясла, няма абсолютно общо с бъдещото му желание да ходи на училище, когато стане на 6-7. Не е необходимо да правите опити да му се наложите сега, защото какво щели сте да правите в бъдеще. С такт, уважение към личността му и собствените му предпочитания съм сигурна, че може да се постигне много повече, отколкото с викане и удряне.
Когато едно дете отказва да яде, това обикновено е признак, че отказва да приеме нещо в начина на живот и взаимоотношенията в семейството. Много майки като седнат да си хранят децата виждат само лъжицата и яденето, което трябва да бъде погълнато, а не и човешкото същество пред себе си, знам го, защото и на мен ми се е случвало да изпадам в крайна целенасоченост в нахранването (гледам две деца и все мисля какво е следващото нещо, което имам да правя, а то рядко е едно). Разбира се, ти най-добре си усещаш детето и знаеш дали тези неща са верни за вас, ако си разтревожена, консултация с психолог едва ли ще навреди. Но и не ми се струва чак дотам драматично, вероятно като се успокои след яслата, ще се пооправят нещата. Отказът да се храни сам може да е просто регрес като напикаването. Детето ти както го описваш звучи страхотно, желая ти много да му се радваш и скоро да се отпуснете и да възстановите доверието и хармонията помежду си.

Ясно е, че децата не се развиват по калъп, но има някакви общи граници, в които да върви това развитие - и физическо, и емоционално и т.н. Затова съм съгласна с Pasinet, пък и на другите мами - по-добре навреме да се заведе при специалист, ако майката се смущава от нещо, отколкото да махне с ръка и да се осланя на това, че всяко дете е различно. Или пък може би индигово.
Ако педиатърът не ми беше обърнал внимание на време и не заведох на време детето си на специалист и не започнах на време рехабилитация, може би и до сега би изоставало в развитието си.
Може проблемът да е чисто физиологичен, може да е психологичен, а може и изобщо да го няма. Една майка с притеснения обаче няма как сама да установи това, затова е нужна консултация със специалист, а не препращане към индигови деца. Ако специалистът установи, че няма никакъв проблем, може тогава да си смята детето за индигово, кристално или дори по-емоционално.
И още нещо - не знам как е в България, ама там, където живея има т.нар. "баланс на двегодишните"- т.е. по това време има задължителен контролен преглед при педиатъра, който проверява не само колко тежи и колко е високо детето, но и какво му е физическото развитие, говорното, емоционалното и пр. Ако е съвестен и си върши добре работата и забележи някакво отклонение, той е длъжен да даде направление за специалист.
Ако в България няма такъв задължителен контролен преглед, резултатите от който след това се вписват в картона на детето, майката винаги може сама да отиде до педиатъра и да поговори с него, да се консултира, да я насочи.
Иначе във форума всички сме специалисти...

Иначе във форума всички сме специалисти... 
И това го има, че българина си е спец по всичко, но пък няма нищо лошо в диалога, който водим тук. Чух различни мнения и донякъде доразвих и своето по въпроса.
Трябва да отбележа(въпреки че съм противник на насилието), че боя който му хвърлих онзи ден в яда    си даде резултат и то доста голям. Вече си отваря сам вратите и храни, макар и с малка моя помощ, но е забележителен напредък. Яд ме е ужасно, че всяко негово постижение е постигнато след някое лудо крещене от моя страна или някой шамар. Така ни беше и с прохождането  беше на 10 м а нещеше и да чуе сам да се надигне или обърне(верно беше и 12 кила), занесах го на невролог, нищо му нямаше слава богу. Назначиха ни едни масажи, недадоха никакъв резултат и мен ми писна да го мъкна всеки ден по жегите. Стана на 1,3 и продължаваше дори по мебелите да не се изправя сам, та камо ли да ходи. Един ден изкрейзих тотално (вече тежеше към 13,5кг)ръце, гръб, кръст цялото тяло ме болеше от него  първо му се разкрещях като луда, защо е такъв (като че ли очаквах да ми даде адекватен отговор  ), а после избухнах в 2 часов истеричен рев, едва се озаптих. На другия ден сутринта той просто се изправи сам в леглото си, ухили ми се, а аз помислих че сигурно още сънувам, направи го така все едно винаги го е правил. Същия ден направи и първите си крачки държейки се по мебелите, след 3 дена го намерих излязал от стаята в коридора да се гледа на огледалото, толкова се уплаших да не падне, че чак замръзнах като статуята на Свободата. До края на седмицата беше проходил сам. Незнам вече дали са някакви случайности или него(като баща му) все нещо трябва да го провокира за да излезе от инфантилното му спокойствие.
Незнам вече как да общувам с него, защото той рядко разбира от тиха и добра дума, ако не му се разкрещя, ефект няма. Не съм сигурна дали детето или аз вече се нуждаем от психолог, може би и двамата и ще отидем със сигурност.

Това вече е лошо.Ще свикне и с крясъците и виковете и пак няма да те слуша.Намери друг вариант за провокации.Децата са много любопитни.Така използвах любопитството на сина ми за да проходи.Снимах го с фотоапарат със светкавица и той да види какво става тръгна след мен.

добре, де, първо пускаш тема с призив за помощ, след това заключаваш, че всички тук сме специалисти и накрая сама стигаш до заключението, че методте, които използваш са всъщност много адекватни и добри. хубаво, набила си детето си, накърнила си личното му достойнство, в резултат на което то те слуша и гледа да ти угоди с надежда да не му посегнеш пак, ти очевидно изглеждаш доволна от постигнатото, така че предлагам направо да заключиш темата.

Даринка,
Много родители удрят и крещят, първо защото тях така са ги възпитавали, и второ защото се ядосват - и ние сме хора, знам много добре и на мен какъв гняв ми напира понякога.
А третата причина, поради която удрят, е че както казваш ти - има бърз резултат. Детето не иска да бъде удряно, разбира се, и е готово да се държи както искат от него, за да избегне боя. Само че тези резултати са краткотрайни и имат твърде много странични ефекти. Краткотрайни са, защото като те няма да го удариш, няма да спазва нормите на които го учиш, понеже не е убеден в необходимостта от тях. На второ място, удряните деца се научават, че проблемите се решават с физическо насилие. Всички деца, които са агресивни, са научили по някакъв начин това от обкръжението си. И в крайна сметка, детето се научава да уважава само по-силните и да презира по-слабите. Супер много хора има около нас, които действат именно на този принцип.
С крещенето нещата са подобни като с боя. Няма здраво дете, което да не проходи, но защо това трябва да става, когато вие стерешили? Това е личност и тя има същите права като теб - когато иска, ще ходи, когато иска, ще седи на едно място. Вероятно детето ви се съпротивлява, понеже се опитвате твърде много да му се наложите. Което ме кара да го харесвам страшно много, явно е дете, което не се оставя току-така да го насилват за това и онова. Но няма да се остави да го бият, разбира се. Според мен не го удряйте, за да не станат още по зле нещата. Освен, че е незаконно, де.

momo -точно,кратко и ясно

basilisk е права,много права...Не може да накарате детето да бъде точно такова каквото ВИЕ искате,нямате право просто.

darinka979 едно заключение от мен,ако позволиш-ако продължаваш така не само ще навредиш на детето още повече ами и по-зле за теб ще става.

Промени си начина на възпитание и подхода към детето най-вече.

Не забравяй ,че и детето ти е на 2г и6м...т.е. не може да искаш всяко едно нещо да бъде изпълнено от него на всяка цена и то веднага...
Всичко си идва малко по малко на мястото и не чак толкова бързо както го искаме ние родителите...какви психолози на две годинки и половина бе хора
Ами какво очакваш на тази възраст да го оставиш и само в къщи ли? ...говориш за самостоятелност, та ти преди година предполагам,че си го свалила от бебешката  количка...
Моето мнение е ,че ти прекалено бързо искаш да ти порасне детенцето.Не се притеснявай и това ще стане.

Като започнах да чета темата, изпитах много мъка и за детето и за теб Даринка.
И аз щях да ти пиша като другите майчета, да заведеш детето на психолог, но след последният ти пост, не мисля така. Съжалявам.
Детето явно по някакъв начин е подтиснато, може и да греша, но така чувствам от това което чета, не е нормално да му крещиш и да го побийваш и така да очакваш нови постижения от него.
Нормално е да проходи когато иска, а не защото са го унижили по някакъв начин.
Не е проблем, че го храниш, има и по-големи които ги хранят и им пасират яденетата.
Детето по някакъв начин е стресирано, и се е затворило в себе си.
Решението според мен е да спреш да крещиш, знам че понякога  е много трудно, но много майки успяват. Да не си позволяваш да го пляскаш и да му покажеш много голяма любов и уважение към малките на вид напредъци, които прави.
Поощрявай го във всичко, вдъхни му самочувствие, покажи му че мама го цени, независимо дали е като другите деца, а напротив защото е уникален. Много важно е детето да се чувства обичано и подкрепяно. Не оспорвам обичта ти, сигурна съм че е голяма, но според мен не си избрала най-добрият начин да я засвидетелстваш така, че малкото човече да те разбере и усети.
Успех!

Имах проблем с нерешителността и чувствителността на сина ми, с нежеланието да прави сам нещата, с нежеланието да ходи на градина/и той започна да се напикава там, а беше на 3 г./...и т.н.Както виждаш, доста общи проблеми.НЕ съм мислила да го водя на невролог, психолог и т.н., но имах крещяща нужда от помощ.Получих я от педиатъра ни.Дълъг разговор, който ми се заби в главата.И най-важното от него беше-тези деца/като нашите/ имат нужда, много повече от останалите, от "БЕЗУСЛОВНА обич".Някои деца се раждат с усещането, че те я заслужават и си я търсят на всяка цена.Но, други, имат нужда да бъдат уверявани, че я заслужават.Искрено съм убедена в правотата на тези думи на педи, защото имам база за сравнение.Дъщеря ми е от онези уверени в заслугата на обич деца и е съвсем различна.Пожелавам ти много сили и търпение да се научиш да демонстрираш на детето си безрезервната обич, която изпитваш към него!А това не включва викове, крясъци и бой.Знам колко е трудно, но знам, че не е невъзможно!Успех!

Ти ме разбиваш тотално. И моето дете не можеше да се изправя на 10 месеца, но никога не ми е хрумнало, че това е ненормално, че да го водя и на лекар даже. Мисля, че прекалено много изискваш от детето си. Имахме подобен период на инатене на около 2 и половина. Колкото повече аз крещях и изисквах, толкова повече се инатеше. Опитах с добро и спрях да изисквам, проумях че е само малко детенце, от което изисквам прекалено много, започнах да и показвам повече че я обичам и резултата не закъсня. Пробвай и ти! Пробвай също с друга ясла.
Вярвай ми, очакванията са ти много големи, занижи ги малко. Имаме познати, които все сравяваха сина си с другите деца и все им се струваше, че е по-назад от тях, което разбира се не беше вярно. На 11 месеца вече се бяха отчаяли, че още не е проходил, прекарваха часове наред да го учат да ходи и да му се карат, че не ходи още, за гърнето му прилагаха същия терор, сега е на година и половина и все го укоряват, че още не можел да говори. Имаха едно много добро, обичливо и нормално бебе, превърна се в инатливо, мрънкащо нещастно и неуверено дете.  Знам, че е трудно, но се опитай да мислиш по реалистично и да си по-търпелива.

darinka979
 опитай първо с много добро и с говорене като на голям зрял човек, предида си го помъкнала към някой"специалист"

Сутрин когато станеш -  не си мисли"пак се почва", а " днес ще е един прекрасен, различен ден"..
Гушни дечко и обясни колко много го обичаш.. опитай се да изкараш един ден без да му заповядваш или караш да прави нещо, избягвай негативите в речта си...
 опитай с нещо от рода на: искаш ли мама да ти отвори вратата - аз мисля,ч е може да се справяш сам, знам, го, но явно днес искаш да я отвориш с мама...

когато седнете на масата му говри акк си го хранила като бебе,колко ти е било приятно... колко време е минало и как го виждаш като голямо дете, дали няма да се справи с вилицата и лъжицата...
 и тн..

промени нещо в подхода си, за да очакваш промяна и у детето!


за боя - случило се е, не е хубаво, но прости на себе си... каже и дечко , че понякога мама го прави без да иска... това, че е е дало резултат не значи нищо -  представи си, че някой великан те напердаши -  ами ще правиш каквото иска, но няма да ти хареса , нали?

Здравейте Даринка и всички мами,
Изчетох темата и ми направи впечатление, че мнозинството клони към извода "всичко ще се нагласи от само себе си".
А на мен ми направиха впечатление две неща:
1. Детето не желае (или не може) да посяга и хваща неща, да здъвква храната си, да комуникира с думи, не желае да играе.
Това определено е показател за работа със специалист (психолог, логопед, специален педагог). Той ще направи необходимата програма за работа. По описаното ми се струва, че детето има нужда от работа за усъвършенстване на "фината моторика" (има теми, касаещи този въпрос).
2. Даринка, смятам че искаш датето ти след 1 г. да стане възрастен човек. Аз лично бих те посъветвала да работите групово със психолог.
Напрежението, което си натрупала, недоволството от неполучаващите се неща (както ти ги искаш) трябва да изразходваш някъде другаде, а не върху детето си.
Може би то има нужда от помощ, а не само от натиск (физически и психически).
Ако не можеш да овладееш положението, допитай се до специалисти - те са затова.

детето ти е на възраст вече за градина.
Дайте го, дори и почасово.
ще си намери другарчета, ще почне да се храни само и прочие.
Така и ти ще имаш време за себе си или ще ходиш на работа. тъкмо ще се успокоиш и ти.

според мен изискваш прекалено много от детето си, не гледай другите деца, всички деца са различни,
Какво като го храниш ти, и аз храня моята а е на повече от три години, тя може сама, но много разсипва и се мота с яденето, на мен ми е по лесно да я нахраня аз; може да се облича да се обува но иска повечето пъти аз да го правя, така тя получава внимание от моя страна, затова го прави, може и при вас да иска внимание и затова д ане иска сам да прави тези неща, ще дойде време сам ще почне, просто не го притискайте,
Друг пример, не ще да ходи, иска все да я носят, може да ходи но не иска, просто е по мързелива,
Книжки никога не е обичала, играеше в пясъка като малка и само това я интересуваше, другата ми щерка пък не ходи в пясъка, само с книжки и кубчета играе, да не би да и има нещо, нищо им няма просто са различни. Каката проходи и проговори много рано, но пък не правеше неща като връстниците си,
Бъди търпелива и нещата ще се подредят, като добавим че за мен най трудната възраст е от 2 до 3г, нищо че за другите моето дете е много кротко и послушно, аз си я знам колко ми е трудна, ревлива инатлива, в къщи с мен е много трудна, с другите е ангелче. Приеми че твоето дете е различно, уникално в други неща, и тях насърчавай, какво като не четете книжки, ако обича музика, пейте и танцувайте във времето което искаш да се занимаваш с него, виж какво обича и това правете, а не това което връстниците му правят.