съчустваме на всички родители които по някаква зла участ са изгубили най ценното в тоя живот ДЕТЕТО било то син или дъщеря.Ние също загубихме толкова нелепо син на 20 г.преди една година и знаем какво значи това.Живота вече не е същият и никога няма да бъде.От тогава ние някак си не живеем-а се мъчим да живеем.Единственно сега ни крепи нашият 13 годишен втори син който ни дава някакви силици да продължаваме напред.Знаем за съжаление че не сме единственни с такава участ и винаги сме готови да се подържаме в тоя труден за нас живот
- Публикувана: 18 ян. 2009, 21:45 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2014, 22:14 ч.
болката и мъката след загуба на дете е една и съща независимо от възраста му
Мила майчице напълно разбирам мъката ти, защото изгубихме племенничка на 17 години преди 6 г·
Живота ви ще бъде изпълнен с нестихващи въпроси и тъга..............
но трябва да продължавате напред заради другото си дете.............
Една силна прегръдка за теб и цялото ти семейство.......
за вашето ангелче
Живота ви ще бъде изпълнен с нестихващи въпроси и тъга..............
но трябва да продължавате напред заради другото си дете.............
Една силна прегръдка за теб и цялото ти семейство.......
за вашето ангелче
Скърбя с Вас за загубата Ви... 
Възрастта няма в случая никакво значение. Имам починало дете бебе и други пораснали вече деца. Когато погледна в очите на децата си, вечно търся нея...на кого от двамата би приличала повече...дали би реагирала като тях...Нямам кой знае колко дълги във времето спомени с милото ми ангелче, но за това пък сърцето ми е счупено...разпръснато...и макар да зная, че никога няма да го събера отново, аз не спирам да търся парченцата...едно по едно...и ги подреждам...и когато духне този ужасен вятър на болката, разпилява всичко отново...и после отново...и отново...Дъщеря ми си остана част от мен, от чувствата ми, от емоциите ми...от Любовта ми...
Възрастта няма в случая никакво значение. Имам починало дете бебе и други пораснали вече деца. Когато погледна в очите на децата си, вечно търся нея...на кого от двамата би приличала повече...дали би реагирала като тях...Нямам кой знае колко дълги във времето спомени с милото ми ангелче, но за това пък сърцето ми е счупено...разпръснато...и макар да зная, че никога няма да го събера отново, аз не спирам да търся парченцата...едно по едно...и ги подреждам...и когато духне този ужасен вятър на болката, разпилява всичко отново...и после отново...и отново...Дъщеря ми си остана част от мен, от чувствата ми, от емоциите ми...от Любовта ми...
Когато загубим маика или баща, или друг възрастен, губим част от миналото си и много боли. Когато губим бебенце - губим бъдеще и надежди. Сърцата ни се късат от мъка. Но като че ли, наи-страшно е да загубиш млад човек - губиш и минало и бъдеще.
Все едно аз съм го писала...
Съжалявам мила..съжалявам за сина ти..съчувствам ти за цялата мъка и болка която е в сърцето ти!
Искрени съболезнования и от мен и съпруга ми! Знаем колко много боли да загубиш детето си,, защото тази зла участ сполетя и нас преди две години, загубихме син на 28 години. Много боли независимо на колко години е детето ти, сърцето ти се разкъсва на хиляди парченца и спомените всеки ден те връхлитат един през друг. Все още не можем да повярваме че вече го няма, но времето минава, а болката не утихва и става още по силна. Радвам че Господ ни е дарил с още един син, който е нашата утеха и дано му дава здраве !
Аз също загубих син - преди 6 години, сега на 11 май трябваше да навърши 22.Но уви остана на ненавършени 15.Годините минават, а моето сърце се е свило и само майка ,загубила чедото си може да ме разбере.Имах ангел за син, но бог ме дари с тази радост само за 15 години.Няма лек за това, което ни е сполетяло.Живея със спомените, викам го в съня си, но.......... не ми стига.Имам дъщеря, която вече "надживя" батко си, но не мога да си простя, че сина ми си отиде толкова нелепо и толкова без време.Толкова ми липсва, че ми идва да викам"Защо, боже реши да вземеш най-хубавото, което имах и ме остави да роня сълзи всеки ден?"Не се заблуждавайте, майки, че времето лекува!Не, само белите коси стават повече и приятелите на най-обичаното ти дете порастват и стават мъже.
Казват, че времето лекува -не с времето сърцето боледува!
Казват, че мъката минава -не мъката стопява!
SISIMAM, твоята съдба е идентична на моята. Много боли, боли, боли, боли.......
Някога, накъде обаче ние ще сме пак заедно! ЗАВИНАГИ!
Спи спокойно вечния си сън, момче!
Мама те обича!
Казват, че мъката минава -не мъката стопява!
SISIMAM, твоята съдба е идентична на моята. Много боли, боли, боли, боли.......
Някога, накъде обаче ние ще сме пак заедно! ЗАВИНАГИ!
Спи спокойно вечния си сън, момче!
Мама те обича!
Благодаря на всички, които са били съпричастни с моята мъка! Не влизах в форума доста време, защото много се разстройвах.Но днес преди задушница влязох и разбрах, че поне духом много са били с мен на рожденния ден на моя Ники. Само вие , майчета ме разбирате.Бог да прости без време отишлите си от този свят наши ангелчета! 
sisimam , - те силно .
Тук е мястото където можем да получим духовна подкрепа от сестри по съдба. Времето минава , а болката си остава , спомените няма да изчезнат и именно тук човек може да си каже нещата без дори да се налага да ги каже на глас .
Не знам как е при Вас , но при мен общо взето всички близки избягват темата , опитват се да говорят за друго , като че ли нищо не се е случило / може би не искат да ме притесняват / , а аз също трудно мога да говоря , защото буца застава на гърлото ми и не излиза глас или така се разплаквам , че не мога да говоря. Но тук дори и сълзите да ми текат и буцата да е голяма в гърлото - поне мога да пиша , да си изплача мъката ,защото знам , че Вие ще ме разберете.
Утре е задушница - нека са мирни душиците на нашите ангелчета !!!
- те силно .Тук е мястото където можем да получим духовна подкрепа от сестри по съдба. Времето минава , а болката си остава , спомените няма да изчезнат и именно тук човек може да си каже нещата без дори да се налага да ги каже на глас .
Не знам как е при Вас , но при мен общо взето всички близки избягват темата , опитват се да говорят за друго , като че ли нищо не се е случило / може би не искат да ме притесняват / , а аз също трудно мога да говоря , защото буца застава на гърлото ми и не излиза глас или така се разплаквам , че не мога да говоря. Но тук дори и сълзите да ми текат и буцата да е голяма в гърлото - поне мога да пиша , да си изплача мъката ,защото знам , че Вие ще ме разберете.
Утре е задушница - нека са мирни душиците на нашите ангелчета !!!
Господи,ако знаеш как те разбирам...........Моят син загина преди 3 месеца-падна от скала на Камен бряг защото нямаше заграждения,а е било абсолютна тъмница.Просто не е видял края на пътя.Не знам дали наистина времето лекува болката?!Аз мисля,че тази болка винаги ще раздира сърцето ми толкова силно!!!!!!!!!!!!!!Поклон !Вечна им памет!
zara65, мъката е безкрайна, обсебваща,поглъщаща.....
Единствено ни оставя надеждата, че ТАМ са на по-добро място и рано или късно и ние ще бъдем там, отново заедно!!!
Прегръщам те силно....
Поклон пред паметта на милото ти момче
А утре моят син трябваше да навърши 17 години.....
Трябваше да бъде тук, трябваше да е с нас,
трябваше да сбъдне неговите и нашите мечти
Трябваше.................................
Сега е само мъка.... 
Единствено ни оставя надеждата, че ТАМ са на по-добро място и рано или късно и ние ще бъдем там, отново заедно!!!
Прегръщам те силно....
Поклон пред паметта на милото ти момче
А утре моят син трябваше да навърши 17 години.....
Трябваше да бъде тук, трябваше да е с нас,
трябваше да сбъдне неговите и нашите мечти
Трябваше.................................
Сега е само мъка....
Много боли...Боже колко много боли Още не мога да повярвам,а минаха 4 мес.и половина.Чакам да си дойде,чакам,но.....А беше само на 29...Казват, не трябвало да плачем толкова много,но как да спра?Сълзите сами си капят,където и да съм,той е в мислите ми .Как да спра да плача,моля ви кажете ми..... 
Липсва ми толкова много.....
Още не мога да повярвам,а минаха 4 мес.и половина.Чакам да си дойде,чакам,но.....А беше само на 29...Казват, не трябвало да плачем толкова много,но как да спра?Сълзите сами си капят,където и да съм,той е в мислите ми .Как да спра да плача,моля ви кажете ми..... Липсва ми толкова много.....
Mия, страдам много и аз ,миличка!
Изминаха 4 месеца и 6 дни, от както загина при катастрофа моя син-само на 23 години!
Сърцето ми е разкъсано,душата ми е изсъхнала ...Не мога място да си намеря ...
Боли,ужасно ме боли за моето Коле...
Как искам пак да видя хубавите му сини очи и лъчезарната му усмивка...
Няма го Слънчицето на мама...
Понякога имам усещането, че ще полудея от мъка...
Прегръщам те силно!
Изминаха 4 месеца и 6 дни, от както загина при катастрофа моя син-само на 23 години!
Сърцето ми е разкъсано,душата ми е изсъхнала ...Не мога място да си намеря ...
Боли,ужасно ме боли за моето Коле...
Как искам пак да видя хубавите му сини очи и лъчезарната му усмивка...
Няма го Слънчицето на мама...
Понякога имам усещането, че ще полудея от мъка...
Прегръщам те силно!
БЛАГОДАРЯ НО НИКОГА НЯМА ДА СПРЕМ ДА ПЛАЧЕМ ЗА НАШИТЕ АНГЕЛЧЕТА.Няма нищо по жестоко на този свят от това да загубиш рожбата си .Постояно е с мен а така ми се иска да чуя гласа му да видя прекрасната му усмивка да го прегарна.Моя син почина на ВЕЛИК ДЕН автобус му отне предимството на ляв завои наТодор Александров в Софиа/ПРОКЛЕТ ДА Е ТОЗИ ДЕН .
CHOKLET, знам как се чувстваш...Моят син загина също при катастрофа на 04.06.2009г-само на 23г...
От тогава аз вече съм друг човек...Боли ме,ужасно ме боли ... И нищо няма да е като преди...
Съществувам все още заради другия ми син и майка ми...
Крепи ме и мисълта, че той е наблизо, но в друго измерение и не мога да го видя и гушна...
Как ми се иска всичко да е било само един сън...
Миличка, прегръщам те силно!
Мили майчета,които страдате като мен !
От тогава аз вече съм друг човек...Боли ме,ужасно ме боли ... И нищо няма да е като преди...
Съществувам все още заради другия ми син и майка ми...
Крепи ме и мисълта, че той е наблизо, но в друго измерение и не мога да го видя и гушна...
Как ми се иска всичко да е било само един сън...
Миличка, прегръщам те силно!
Мили майчета,които страдате като мен
!
Мила CHOKLET, голяма е мъката и болката ни.Аз вначалото си изливах душата в стихове,а сега и това не мога да правя.Много често си мечтая за мига ,в който ще се видим в отвъдното и ще бъдем заедно завинаги...
Пресъхнали са ми очите,
На прах са станали сълзите,
Изпепели ми се душата
Останах аз и самотата...
И как ще мога да живея-
без тебе сине, аз ще тлея...
Пресъхнали са ми очите,
На прах са станали сълзите,
Изпепели ми се душата
Останах аз и самотата...
И как ще мога да живея-
без тебе сине, аз ще тлея...
Съчувствам на всички родители изгубили дете,защото и на нас ни се случи и наистина е много тежко.Това е белег за цял живот,който никога няма да се заличи.
Бях бременна с близнаци и родих преждевременно в 7 месец,на 11.09.2009г. в плевенската университетска болница две прекрасни момиченца по 1500кг.Неонатолозите бяха категорични,че бебетата ми са развити добре и всичко им е наред.Но така се случи,че на седмия ден едното ми съкровище си отиде завинаги болката е нелечима и сега сърцето ми е на половина празно.
Вече сме си в къщи с другото ми момиченце,но все си представям какво щеше да е да съм си с двете,защо се случват такива неща направо не мога да си обясня.
Бях бременна с близнаци и родих преждевременно в 7 месец,на 11.09.2009г. в плевенската университетска болница две прекрасни момиченца по 1500кг.Неонатолозите бяха категорични,че бебетата ми са развити добре и всичко им е наред.Но така се случи,че на седмия ден едното ми съкровище си отиде завинаги
болката е нелечима и сега сърцето ми е на половина празно.Вече сме си в къщи с другото ми момиченце,но все си представям какво щеше да е да съм си с двете,защо се случват такива неща направо не мога да си обясня.
Когато загубим маика или баща, или друг възрастен, губим част от миналото си и много боли. Когато губим бебенце - губим бъдеще и надежди. Сърцата ни се късат от мъка. Но като че ли, наи-страшно е да загубиш млад човек - губиш и минало и бъдеще.
Мир и покой за всички души отишли си от този свят.
Здравейте мили майчета! на 30.11.09.се навършват две много тъжни години без моя скъп син, много ми липсва и много боли, само вие знаете какво ми е. Когато вървя по улицата и ми се струва че съм единствената нещастна майка на този свят, а когато влизам във форума разбирам че не съм сама...
непрекъснато си задавам един и същти въпрос защо това се случва,защо ни отнемат най-свидното,защто ни оставят да живеем с тази мъка и болка която никога, никога няма да спре
те са деца, невинни душици дъщерия ми беше на 12г.когато загина в автомобилна катастрофа и се питам това справедливо ли е ,..............остана ми една мъничка изкрица надежда ,че нашите дечица са на по-хубаво място................. 
те са деца, невинни душици
дъщерия ми беше на 12г.когато загина в автомобилна катастрофа и се питам това справедливо ли е ,..............остана ми една мъничка изкрица надежда ,че нашите дечица са на по-хубаво място.................
И аз все това се питам защо, защо, кому съм навредила толкова, че да ме накаже Господ така, защо все лоши неща се случват в скапания ми живот, ами ако се случи нещо на единствената ми радост Цвете, защото колкото и да съм бдителна и внимателна майка, все пак може да и се случи нещо лошо, ами тогава.......
и ние със съпруга ми и другият ми син се питаме всеки ден ЗАЩО????????ни отне слънчицето,
можехме ли да направим нещо друго, ако по-рано бяхме реагирали дали щеше да е още с нас................мъката и чувството ни за вина нямат край............ние ли сме най-грешните, най-лошите родители, най-безотговорните, като цял живот му треперехме и накрая някакси не видяхме това , че краят му явно наближава. Отдадохме живота си да го пазим , а накрая го изпуснахме или съдбата просто ни го взе???
можехме ли да направим нещо друго, ако по-рано бяхме реагирали дали щеше да е още с нас................мъката и чувството ни за вина нямат край............ние ли сме най-грешните, най-лошите родители, най-безотговорните, като цял живот му треперехме и накрая някакси не видяхме това , че краят му явно наближава. Отдадохме живота си да го пазим , а накрая го изпуснахме или съдбата просто ни го взе???
Тези въпроси винаги ще присъстват в ежедневието ни, но не бива да стават повод за безпокойство чак толкова, та даже параноя. Именно тъгата, липсата на ангелчетата ни навяват на такива мисли, но ще го борим този пуст живот, все пак имаме близки на които да даваме обичта и нежността си!
Никога,никога вече няма да е същото...
Чувствам се съсипана, ограбена, сломена без моето мило Слънчице...
Няма да мога да чуя гласа му , да видя усмивката му и искрящите му очи...
От няколко дни в главата ми е един стих на М.Белчев :
МЪКАТА
Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам сам.
Чувствам се съсипана, ограбена, сломена без моето мило Слънчице...
Няма да мога да чуя гласа му , да видя усмивката му и искрящите му очи...
От няколко дни в главата ми е един стих на М.Белчев :
МЪКАТА
Тя идва, удря като нож,
умира призори, но белегът стои.
Кърви, а аз си зная как
и тази нощ съм жив,
и се прегръщам сам.
Най-виновната, отдавна исках да се обърна към теб, и да ти кажа, че не сте виновни за загубата на сина ви
Аз също понякога се чувствам сякаш имам някаква вина, защото все му давах на нашия син да взима колата, исках да има самочувствие и той имаше моята подкрепа, докато баща му не беше съгласен, и все се караха за това. Разбира се, никога нямаше да се съглася да кара в 4 сутринта, той затова не ни е питал, като е тръгнал .
Но това си остава в мен като усещане, че може би, ако бях по-твърда с него, той нямаше да си позволи да го направи.Не се измъчвам от това толкова, защото и без това, нищо не мога да променя.
Докато при вас е било болест, не сте могли да го предвидите, понякога това се случва и при най грижовните родители.
Мисля,, че лошите неща просто някак си се случват, навързват се събития едно след друго, и като лавина се повлича всичко - а сега само си повтаряме, ако това беше така, ако онова....това проклето ако е навсякъде.
Кураж и сила ти желая
Аз също понякога се чувствам сякаш имам някаква вина, защото все му давах на нашия син да взима колата, исках да има самочувствие и той имаше моята подкрепа, докато баща му не беше съгласен, и все се караха за това. Разбира се, никога нямаше да се съглася да кара в 4 сутринта, той затова не ни е питал, като е тръгнал .
Но това си остава в мен като усещане, че може би, ако бях по-твърда с него, той нямаше да си позволи да го направи.Не се измъчвам от това толкова, защото и без това, нищо не мога да променя.
Докато при вас е било болест, не сте могли да го предвидите, понякога това се случва и при най грижовните родители.
Мисля,, че лошите неща просто някак си се случват, навързват се събития едно след друго, и като лавина се повлича всичко - а сега само си повтаряме, ако това беше така, ако онова....това проклето ако е навсякъде.
Кураж и сила ти желая
Мила,Ема!
Как точно си го написала!
Всяка майка си мисли,че не е могла да опази детето си...
Аз също... Ако беше по-близо сина ми...
Утре е Задушница и аз сега варя жито и плача...
Моля се децата ни да са на по-справедливо място, където да са оценени! Дано да им е топло, хубаво и слънчево!
Млички, така ни било писано- да страдаме...
Как точно си го написала!
Всяка майка си мисли,че не е могла да опази детето си...
Аз също... Ако беше по-близо сина ми...
Утре е Задушница и аз сега варя жито и плача...
Моля се децата ни да са на по-справедливо място, където да са оценени! Дано да им е топло, хубаво и слънчево!
Млички, така ни било писано- да страдаме...
Ема, благодаря , но това няма край , когато всичко свърши, когато седиш с празни очи с онемяла уста и лудостта от липсата му нахлува в теб, единственият човек , който мога да виня съм аз. Сбърках симптомите с растежа му, а и той, миличкия все казваше - добре съм- ,но имам чувството ,че това вече е бил заучен отговор, за да не ни притеснява, знам ли, а и във вихъра на пубертета, кой знае за какво е мислил, вече е искал да бъде мъж пред момичетата, пред приятелите и никога не е знаел какво всъщност е добре - той се роди с транспозиция на големите артерии в сърцето и имаше вече една операция. Никога не е знаел какво е здраво сърце, а аз как не съм разбрала 4 месеца след контролният преглед, че нещо става там в сърчицето му, имало е някакви изменения и така...........казваше ,че се уморява, но това го каза и на докторката на конт,преглед, а тя ни остави без терапия. Аз мислех ,че е нормално -все пак има операция, расте, натоварен е в училище и така и не го заведох по-рано на преглед. Затова смятам, че ако месец-два по-рано бяхме отишли пак на кардиолог нещата щяха да бъдат хванати по-рано и може би, ако му бяха направили операцията по-рано щеше да е още жив.
Zdraveite vsi4ki. Az sam edna ot vas ,i mnogo dalgo se 4ydex dali ima i drygi kato men i dali ima sait v koito mojeh da spodelih bolkata,tazi izgarqhta bolka.Na 08.08.2008 po4ina sinat mi ot katastrofa na 23 god.Nemoga da vi opiha hoka koito prejivqx kogato mi saobhtixa,posle pogrebenieto nqmam spomen ot nego. vsi4ko tova e edin ad prez koito minax sama. Dva mececa po kasno se varnax na rabota natapkana s antidepresanti,i pogledite na kolegite i mal4anieto im me sasipaxa vse edno si belqzan.Mnogo e tejko i strahno kogaro nqmah podkrepa.Za da ne polydeq si napravix dnevnik posveten na nego i my piha pisma razkazvam my i taka si mislq 4e e zaminal nqkade, tova e varqnt koito mojete da probvate i hte se po4ystvate po dobre,pone za momenta,ina4e vsi4ko tova e jestoko mnogo i za sajalenie nikoi ne e zastraxovan.Kyraj na vsi4ki vas, ako nqkoi iska da si spodelqme i piheme za bolkata beti_milenkova@abv.bg neka mi pihe
-дано душата му намери покой..........
Скоро ще станат 9 месеца от както загубих сина си... Никога вече няма да е същото...Аз не живея, а съществувам заради другия ми син и майка ми. Боли, много боли... Болят бзсънните нощи, боли утрото, боли през деня, защото моето Слънчице го няма...
Мили майчици, заедно нека намерим сили да носим тази непоносима болка
Мили майчици, заедно нека намерим сили да носим тази непоносима болка
отдавна не съм влизала в сайта но никога няма да спрем да плачем и мислим за нашите слънца на 18 април ще стане една година от загубата на моето единствено слънце.Жестоко е имаш чувството че живота ти е без мислен .не можеш да опишеш болката с нищо . NeWS45 NeWS45 поклон пред светлата памет на всички наши деца и нека почиват в мир.
отдавна не съм влизала в сайта но никога няма да спрем да плачем и мислим за нашите слънца на 18 април ще стане една година от загубата на моето единствено слънце.Жестоко е имаш чувството че живота ти е без мислен .не можеш да опишеш болката с нищо . ПОКЛОН пред светлата памет на всички наши деца и нека почиват в мир.
ПОКЛОН пред светлата памет на всички наши деца и нека почиват в мир.
Думите са излишни- онзи ден вместо на ръчичка вързах мартеница на кръст. Никога не съм мислила, че това ще ми се случи. Бездиханна съм, без смисъл и съдържание, моята най-голяма обич си отиде...Къде ли е сега? Има ли я поне душицата му? Спомня ли си и идва ли си при мама и тате поне от време на време?............Не мога да спра да плача и затъвам все надълбоко,нека е светло на душите им и мир и покой, но толкова ми липсва, че всяка клетка от тялото ми боледува и съхне....защо да не са си при нас защо??????????????????????
няма думи с които можеш да опишеш болката с всеки изминал ден с всяка една секунда съхнем няма я усмивката му не мога да чуя гласа му не мога да го докосна иска ми се да го изровя от тъмната дупка с голи ръце да го прегарна и там да си остана с него.Всяка секунда е в мислите ми ,ако можех да си го върна давам всичко.................... но подкрепата коята имаме и си даваме една на друга ни помага да дишаме..............
но подкрепата коята имаме и си даваме една на друга ни помага да дишаме.............. 
i az zagubix deteto si predi 3 meseca bolkata e golqma makata ujasna be6e samo na 15 god nqma lek za tazi bolka be6e edinstvenoto mi dete edno malko angel4e vsqka zaguba e boleznena no da si zagubi6 deteto e nai stra6noto ne6to koeto moje da ti se slu4i kazvat vremeto lekuva no edva li jivota ve4e ne e sa6tiqt samo samota i spomeni dano da sa na po xubavo mqsto tezi na6i malki angel4eta po4ivaite v mir
jivota ve4e ne e sa6tiqt
Толкова е жестоко .
mileniuma прегръщам те мила Нека детенцето ти почива в мир! Истина е че болката е една и съща независимо от възрастта..Аз загубих дъщеря на почти 18 години...Тази година Май месец щеше да е абитуриентка..Боли толкова много..Колкото и да плача няма да върна нашата принцеса..Да почива в мир щерчцата ми и всички невинни и малки душички който са си отишли така нелепо като нея!
Нека детенцето ти почива в мир! Истина е че болката е една и съща независимо от възрастта..Аз загубих дъщеря на почти 18 години...Тази година Май месец щеше да е абитуриентка..Боли толкова много..Колкото и да плача няма да върна нашата принцеса..Да почива в мир щерчцата ми и всички невинни и малки душички който са си отишли така нелепо като нея!
ДАНО ТОВА ПОДЕЙСТВА В НАША ПОЛЗА: не оставяйте безнаказано да се измъкнат убийците на нашите ангелчета, ДА ГИ ЗАРИНЕМ СЪС СИГНАЛИТЕ НИ И да ги побъркаме/Т от проверки и дано ги накажат най-сетне за немарливостта в работата им... http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/650703216-Frapi … rski_greshki.html
Момичета, чувала съм, че децата там, където са, са добре и се натъжават, когато ви виждат тъжни. Чела съм в книгите за деца, които успяват да се свържат с родителите си и им обясняват едно и също - бъдете спокойни - ние сме добре. Никому не помага безкрайната мъка. Това, което помага е Любовта в сърцето ви, изпратена към тях. Повярвайте, те усещат и Мъката и Любовта ви по тях. Ако получават повече Любов, ще се чувстват по-добре. Надявам се не ви наранявам повече - искрено ви съчувствам и се моля на тоя свят да има по-малко Загубени дечица.
Мишанка, бих искала да бъде толкова лесно, както го описваш, ето, хоп и от утре, вече няма да страдам за сина ми, само ще го обичам и ще си спомням с усмивка за него
НЕ Е ВЪЗМОЖНО
Болката е без контрол....
Тя замъглява съзнанието ни, спира дъхът ни, сграбчва ни за гърлото, задушава ни
сълзите ни заливат като пороен дъжд
как може да се спре това?
всяка секунда от всеки час, ден ние живеем с тази мъка
Като се порежеш някъде, можеш ли да спреш болката от раната?
Е Как да спреш болката в душата....
И ето те теб идваш и ми казваш, "никому не помага безкрайната мъка"
Като за щастие идея си нямаш за какво говоря
НЕ Е ВЪЗМОЖНО
Болката е без контрол....
Тя замъглява съзнанието ни, спира дъхът ни, сграбчва ни за гърлото, задушава ни
сълзите ни заливат като пороен дъжд
как може да се спре това?
всяка секунда от всеки час, ден ние живеем с тази мъка
Като се порежеш някъде, можеш ли да спреш болката от раната?
Е Как да спреш болката в душата....
И ето те теб идваш и ми казваш, "никому не помага безкрайната мъка"
Като за щастие идея си нямаш за какво говоря
Заглавието е много вярно 
Може да не съм родител, но може би осъзнавам много силно всичко.
През февруари тази година на 71 години си отиде баба ми, а прабаба я надживя, вече 3 месеца тя не спира да плаче, вече е на легло съвсем се е предала, всеки който я види твърди че няма да го преживее.
Така че дори и децата ни да станат възрастни и да си имат семейство, деца, внуци, те продължават да са си наши деца и болката не е никак по-малка.
Дори е много по-голяма според мен защото виждаш как детето ти се релизира, създава поколения и предава наученото от теб на децата си, а спомените са много по-дълги и много повече боли.
Нека се помолим да има все по-малко случаи на родители, надживели децата си, сблъскали се с мъката и задаващи си въпроса "Боже, защо не взе мен, да беше оставил детето ми" ?
Може да не съм родител, но може би осъзнавам много силно всичко.
През февруари тази година на 71 години си отиде баба ми, а прабаба я надживя, вече 3 месеца тя не спира да плаче, вече е на легло съвсем се е предала, всеки който я види твърди че няма да го преживее.
Така че дори и децата ни да станат възрастни и да си имат семейство, деца, внуци, те продължават да са си наши деца и болката не е никак по-малка.
Дори е много по-голяма според мен защото виждаш как детето ти се релизира, създава поколения и предава наученото от теб на децата си, а спомените са много по-дълги и много повече боли.
Нека се помолим да има все по-малко случаи на родители, надживели децата си, сблъскали се с мъката и задаващи си въпроса "Боже, защо не взе мен, да беше оставил детето ми" ?
Днес се навършват 6 години откакто загубих сина си
ВЪПРОС
Когато се наведох камък да поставя
на мрамора изписан с твойте имена,
светкавица ме жегна къде да го оставя
-диктувайки тя пътя на моята ръка.
Почувствах излъчването твое,
пристигащо от другия, подземен ден.
Попитах те дали в тамошни покои
си скътал спомен някакъв за мен.
А това написах преди две години...Който е казал че времето лекува , не е знаел за какво говори
Re:днес е тьжен ден защото.....
« #44 Нед., 22 Февр. 2009, 12:19 »
Днес е тежък тъжен ден.Навършват се четири години от смъртта на сина ми.Той беше млад, здрав изключително интелигентен млад мъж,отличен специалист и прекрасен ,отзивчив човек. И изведнъж рак, тази жестока проклета болест...
След 6 месеца към него се присъедини татко му, а няколко месеца след това и любимия му вуйчо.
Отиде си завинаги и безвъзвратно
и сля се във едно с прекрасните лета
навярно ще се върне той обратно
във другите неизживени времена
Точно след година на същия ден сестра му получи родилни болки и три часа след тази ужасна дата, на 23 се роди един красавец, страхотен палавник и чаровник, който ни върна усмивките.Дадохме му име с първата буква.....
ВЪПРОС
Когато се наведох камък да поставя
на мрамора изписан с твойте имена,
светкавица ме жегна къде да го оставя
-диктувайки тя пътя на моята ръка.
Почувствах излъчването твое,
пристигащо от другия, подземен ден.
Попитах те дали в тамошни покои
си скътал спомен някакъв за мен.
А това написах преди две години...Който е казал че времето лекува , не е знаел за какво говори
Re:днес е тьжен ден защото.....
« #44 Нед., 22 Февр. 2009, 12:19 »
Днес е тежък тъжен ден.Навършват се четири години от смъртта на сина ми.Той беше млад, здрав изключително интелигентен млад мъж,отличен специалист и прекрасен ,отзивчив човек. И изведнъж рак, тази жестока проклета болест...
След 6 месеца към него се присъедини татко му, а няколко месеца след това и любимия му вуйчо.
Отиде си завинаги и безвъзвратно
и сля се във едно с прекрасните лета
навярно ще се върне той обратно
във другите неизживени времена
Точно след година на същия ден сестра му получи родилни болки и три часа след тази ужасна дата, на 23 се роди един красавец, страхотен палавник и чаровник, който ни върна усмивките.Дадохме му име с първата буква.....
Сълзите напират-но полза няма.Само мъката остава по изгубеното ангелче.Четири месеца от как ни напусна сина ни а става все по-тежко.По професия бе актьор-завърши НАТФИЗ с отличен успех а сега се чудя на хорското хладнокръвие и жестокост-все още слагат афиш с негова снимка-нима не са родители и нямат чувства-отговорете ми мили хора.
-за твоят син ,отишъл си толкова млад.....
Измина още една година. А днес сина ми трябваше да празнува рожден ден.
НАВЪН РЪМИ...
Навън ръми. Небето тихо стеле
своя седефен килим от сълзи.
Простора навъсен неистово стене,
мълния нейде далече гърми.
Облак покрива душевната мъка, ,
тъй без да знаеш ще си отида.
Дали след тази тежка разлъка,
за нас нова среща ще има.
Почивай в мир детето ми
НАВЪН РЪМИ...
Навън ръми. Небето тихо стеле
своя седефен килим от сълзи.
Простора навъсен неистово стене,
мълния нейде далече гърми.
Облак покрива душевната мъка, ,
тъй без да знаеш ще си отида.
Дали след тази тежка разлъка,
за нас нова среща ще има.
Почивай в мир детето ми
Zdraveite mami,nqmam kirilica za koeto se izvinqvam! Zagubih moqta beba na 1 mesec beshe s vrodena anomalia Gastroshisis ! Sega sum bremenna v 4 mesec i za sega nqma problemi no bolkata koqto izpitvam e neopisuema,hodq na groba na deteto si i mi e mnogo muchno. Nadqvam se deteto koeto chakam da e jivo i zdravo i da vurne radosta ni !
Nadqvam se deteto koeto chakam da e jivo i zdravo i da vurne radosta ni !
Пожелавам ти го от цялото си сърце.....
Тъжна е темата. Но ако мога да бъда полезна. Имам починало дете - първото, момиченце. Казваше се Светлана. След като се случи нещастието - почина от наследствено заболяване, не можех 3 години да забременея. Но, после родих двама сина. Живи и здрави. Когато големият бе във втори клас - се разведох. Отгледах ги почти сама. Вече са големи, с професии. Сега са моята опора в живота. Но...никога не съм сънувала починалата си дъщеря. Никога не е идвала в сънищата ми. За разлика - сестра ми я сънува. В сънят си двете си говорят. Защо не ходиш при майка си...в сънищата поне. Отговорът на моята Светлана е бил - тя е достатъчно силна и няма нужда от моята помощ. Та - трябва да сме силни, да приемем всички предизвикателство, които тоя живот ни поднася. Бъдете силни момичета. Болката няма да изчезне, но все има нещо хубаво, което пък ни дава сили и смисъл да продължим....
mariana51, дали това е истината...?
Защото ние толкова отдавна го изгубихме, а аз така и не можах и до ден днешен да го сънувам. Сънувам други починали близки, които си отидоха много след него, но детето си така и не видях... в нито един сън до днес...
Често, когато разговарям с брат му и питам...Сгреших ли някъде? Дали не ми се сърди...?
Защото ние толкова отдавна го изгубихме, а аз така и не можах и до ден днешен да го сънувам. Сънувам други починали близки, които си отидоха много след него, но детето си така и не видях... в нито един сън до днес...
Често, когато разговарям с брат му и питам...Сгреших ли някъде? Дали не ми се сърди...?
На скоро сънувах ,че един мъжки глас ми казва Никол е добре там където е ,беше мъж чийто лице не видях ,но ми беше много хубаво в сънят ми като ми каза ,че тя е добре .
Да ако ме питате дали вярвам на сънища ,аз вярвам ,че те ни носят послания или искат да ни предпазят от нещо не знам ,но определено сънищата ни ни намекват нещо ,само че така и не мога да ги разгадавам тези послания .Понякога си мисля ,че и този живот тук на тази земя е само един сън ,и когато се събудя ще съм там където е моето ангелче.
Всички сме различни ,имаме различни интереси ,съдби ,разбирания и каквото се сетите ,но тази наша болка от най голямата загуба в живота ни ни свързва наистина много .Много жени сме тук в този форум ,много се увеличаваме ,и ми е много болно като се появи ново майче ,как искам повече никой да не изпитва такава болка но......
Както и да е аз искрено се надявам нашите деца да са на онова място наречено РАЙ.
за нашите незабравими и безценни дечица.
Да ако ме питате дали вярвам на сънища ,аз вярвам ,че те ни носят послания или искат да ни предпазят от нещо не знам ,но определено сънищата ни ни намекват нещо ,само че така и не мога да ги разгадавам тези послания .Понякога си мисля ,че и този живот тук на тази земя е само един сън ,и когато се събудя ще съм там където е моето ангелче
.Всички сме различни ,имаме различни интереси ,съдби ,разбирания и каквото се сетите ,но тази наша болка от най голямата загуба в живота ни ни свързва наистина много .Много жени сме тук в този форум ,много се увеличаваме ,и ми е много болно като се появи ново майче ,как искам повече никой да не изпитва такава болка но......
Както и да е аз искрено се надявам нашите деца да са на онова място наречено РАЙ
. за нашите незабравими и безценни дечица.
Една мъчителна година измина от загубата на нашия син-актьора Димитър Иванов-толкова весело беше с него-но уви напусна ни завинаги в най-хубавата възраст-25 години-и тъгата всеки ден е с мен-сънувам го-но страшно много ми липсва наяве-който го е преживял ще ме разбере.Дано се срещнем в другия живот.
Една мъчителна година измина от загубата на нашия син-актьора Димитър Иванов-толкова весело беше с него-но уви напусна ни завинаги в най-хубавата възраст-25 години-и тъгата всеки ден е с мен-сънувам го-но страшно много ми липсва наяве-който го е преживял ще ме разбере.Дано се срещнем в другия живот.
за Митко
Днес се навършват 7 години откакто моя непрежалим син ни напусна.Млад, силен, борбен, интелегентен . Живота беше пред него.....Почивай в мир скъпи сине.Ти си винаги с нас- в мислите ни, в сърцата ни,в сънищата ни
Звездите никога не падат.
Звездите търсят висини
в пространствата огромни на безкрая,
в далечните вселенни тишини.
Звездите никога не падат.
Звездите търсят висини
в пространствата огромни на безкрая,
в далечните вселенни тишини.
Каролинче, силно те прегръщам, няма по-страшна болка от тази майка да надживее детето си! Нека синът ти почива в мир, а на теб, майчице, пожелавам много сила да изживееш времето до следващата ви среща - тук, на земята, сред тези, които още се нуждаят от теб и те обичат!
Да е светла паметта на твоето дете, Кари, ! Нека почива в мир!
Да е светла паметта на твоето дете, Кари,
! Нека почива в мир!
ot dosta vreme sledq publikaciite tuk,no dosega ne sam se prestra6avala da pi6a....trudno e kogato zagubi6 nai cenoto v jivota si naskoro bqx bremena i uj vsi4ko be6e nared do poslednia moment ,teknaxa mi vodite i za moq zla u4ast kogato otidox da rajdam bebeto nqma6e tonove,a prednia den bqx na pregled i vsi4ko be6e na red ,nqma mesec ot kakto se slu4i parvoto mi be6e i ot togava se pitam za6to i vseki den pla4a ,pismoto mi e malko obarkano no v momenta i az se 4ustvam taka obarkana i prazna
Благодаря ви мили момичета neuteshima, kroelahai, Аритка за съпричастието
I az zagubih sina si na 21 godini,tova se sluchi na 06.08.2010g.Tova e nai-strashniat den v jivota na semeistvoto ni.izpepeliavagta bolka i goregti salzi i nighto veche ne e saghtoto i mnogo mnogo sajaliavame za nashia Ivailo,imame i Misho na 18 g,no miastoto na Ivcho e prazno i bez nego ni e pusto i tajno.Nikoi ne zaslujava tazi zla sadba.
Здравейте!Моите съболезнования на всички!!! За съжаление и аз загубих брат си преди близо 5 години по най-нелепия начин,падане с колело.От тогава моите родите ли и аз живеем,но трудно. Мъката не минава.
А преди 1 година забременях и всичко беше наред до 15г.с докато докторите не казаха,че се съмняват,че бебето не е добре.И започнаха изледвания: оказа се синдром на Патау и ме посъветваха да направя аборт.И така в 17г.с направих аборт. Много ми беше трудно,но ме успокояваха с това,че не съм го видяла и гушнала,защото тогава щеше да ми е по трудно.
Сега съм бременна и много ме страх,но се надявам всичко да е наред,защото много страдане ми се е събрало,само загуби.
Мъката не минава. А преди 1 година забременях и всичко беше наред до 15г.с докато докторите не казаха,че се съмняват,че бебето не е добре.И започнаха изледвания: оказа се синдром на Патау и ме посъветваха да направя аборт.И така в 17г.с направих аборт. Много ми беше трудно,но ме успокояваха с това,че не съм го видяла и гушнала,защото тогава щеше да ми е по трудно.
Сега съм бременна и много ме страх,но се надявам всичко да е наред,защото много страдане ми се е събрало,само загуби.
Здравейте!Моите съболезнования на всички!!! За съжаление и аз загубих брат си преди близо 5 години по най-нелепия начин,падане с колело.От тогава моите родите ли и аз живеем,но трудно. Мъката не минава.
А преди 1 година забременях и всичко беше наред до 15г.с докато докторите не казаха,че се съмняват,че бебето не е добре.И започнаха изледвания: оказа се синдром на Патау и ме посъветваха да направя аборт.И така в 17г.с направих аборт. Много ми беше трудно,но ме успокояваха с това,че не съм го видяла и гушнала,защото тогава щеше да ми е по трудно.
Сега съм бременна и много ме страх,но се надявам всичко да е наред,защото много страдане ми се е събрало,само загуби.
Мъката не минава. А преди 1 година забременях и всичко беше наред до 15г.с докато докторите не казаха,че се съмняват,че бебето не е добре.И започнаха изледвания: оказа се синдром на Патау и ме посъветваха да направя аборт.И така в 17г.с направих аборт. Много ми беше трудно,но ме успокояваха с това,че не съм го видяла и гушнала,защото тогава щеше да ми е по трудно.
Сега съм бременна и много ме страх,но се надявам всичко да е наред,защото много страдане ми се е събрало,само загуби.
Мила много съжалявам за братчето ти и за бебенцето ти ,моите най искрени съболезнования .
Нека почиват в мир
:.Както ти каза все лоши неща са те сполетели ,но вече е време за хубавото да те навести ,тази бременност ще е с щастлив финал ,и скоро ще ни зарадваш с здраво и красиво бебче.След лошото винаги идва хубавото ,не го забравяй.
И аз вярвам,че всичко ще е наред 
Ох мили момичета, от няколко дни се мъча да ви пиша, но днес прочетох нещо,което както казват ми се заби в сърцето:
"I've had enormous loss. Nobody should have to lose a child. It's unfathomable," The Experts actress said. "But I'm here to say that you can get through it. You can live again. You can want to live again."
"Преживяла съм огромна ,неизмерима загуба.Никой не трябва да загуби дете..Но аз съм тук за да ви кажа че можете и трябва да заживеете наново, до поискате да живеете отново."
Милички мои,мъката и болката за рано отишлите си ни деца или други много близки до сърцето ни не намалява , не отшумява, те са и винаги ще са неделима част от нас, но заради тези които са останали,заради живите,които ни заобикалят, заради самите нас трябва и можем да продължим.
"I've had enormous loss. Nobody should have to lose a child. It's unfathomable," The Experts actress said. "But I'm here to say that you can get through it. You can live again. You can want to live again."
"Преживяла съм огромна ,неизмерима загуба.Никой не трябва да загуби дете..Но аз съм тук за да ви кажа че можете и трябва да заживеете наново, до поискате да живеете отново."
Милички мои,мъката и болката за рано отишлите си ни деца или други много близки до сърцето ни
не намалява , не отшумява, те са и винаги ще са неделима част от нас, но заради тези които са останали,заради живите,които ни заобикалят, заради самите нас трябва и можем да продължим. 
Скъпи, майчета за непрежалимите ни дечица!
Безсънни нощи
и пусти дни
отиват си без радост
В сърцето образ
Във душата вик
Сълзата винаги в окото
Това е, сине, моят свят
сега,откакто теб те няма.
Копнея всеки тъжен миг
здравейте
да напиша и аз моята тъжна съдба
омъжих се по-късно
родих на 28г. прекрасен син Георги
18 години борба да е всичко наред
26.10.2012г. Митров ден най-проклетия ден
облог,състезание с коли ииииииииии.......
единственото ми дете го няма до нас
как се преодолява такава мъка
аз съм на 46 той е на 55
нито мога да родя, а пък да си осиновим се оказа такава мафия
търсят ни 10.000 лева
моля кажете ми как да живея
да чуя твойто "Мамо"
за непрежалимите ни дечица!Безсънни нощи
и пусти дни
отиват си без радост
В сърцето образ
Във душата вик
Сълзата винаги в окото
Това е, сине, моят свят
сега,откакто теб те няма.
Копнея всеки тъжен миг
здравейте
да напиша и аз моята тъжна съдба
омъжих се по-късно
родих на 28г. прекрасен син Георги
18 години борба да е всичко наред
26.10.2012г. Митров ден най-проклетия ден
облог,състезание с коли ииииииииии.......
единственото ми дете го няма до нас
как се преодолява такава мъка
аз съм на 46 той е на 55
нито мога да родя, а пък да си осиновим се оказа такава мафия
търсят ни 10.000 лева
моля кажете ми как да живея
да чуя твойто "Мамо"
Скъпа rumqnkakr, силно те прегръщам и искрено съчувствам!Такава болка не трябва да изживява никой родител! Такава съдба не заслужава нито един живот! Дано малката душичка е на по-добро място и след време да се върне отново при теб! За болката ти няма утеха, нито думи, които да я намалят! Бъди силна, защото трябва да продължиш напред! Може би скоро ще гушнеш своето бебче и обичта ще изпълни отново сърцето ти! С цялата си душа ти го пожелавам !
и след време да се върне отново при теб! За болката ти няма утеха, нито думи, които да я намалят! Бъди силна, защото трябва да продължиш напред! Може би скоро ще гушнеш своето бебче и обичта ще изпълни отново сърцето ти! С цялата си душа ти го пожелавам ! скьпа аrita много благодаря за милите думи дано скоро бог чуе молитвите ми и ме дари с рожба
и ! момичета аз сьщо загубих детето си макар и живяло само 7дни!болката е огромна!сачуствам на всички родители!
Aз също, само че на 18 г-няма такава болка
Дали на 7 дни или на 18 г това е нечовешко
Нямам сили,не мога да се справя.
Никоя майка да не изпитва моята болка.
Прегръщам те силно,но нямам думи
Когато загубим маика или баща, или друг възрастен, губим част от миналото си и много боли. Когато губим бебенце - губим бъдеще и надежди. Сърцата ни се късат от мъка. Но като че ли, наи-страшно е да загубиш млад човек - губиш и минало и бъдеще.
Мир и покой за всички души отишли си от този свят.
Emilia знам как се чувстваш. Знам колко огромна е празнотата и колко е трудно да повярваш, че е истина.
Преди 17 месеца загубих сина си на 28 г.Загина нелепо с мотор.Мъката ми е голяма.Отчаяна съм.Искам да вярвам,че има живот и в други измерения и дано е добре,но истината е ,че го няма при мен.Беше лъчезарно дете.Никога повече няма да видя усмивката му.
Вчера се навърши една тъжна година без Георги,вече на 19 години.
Не мога да дишам,макар че чакаме да си осиновим 1 или 2 дечица.
Силно прегръщам всички мами като мен
Ооооооо, мили мои, искрено ви съчувствам и състрадавам с вас! Най-страшно и безутешно е да загубим най-близките си! А най-най страшно, безнадеждно е децата ни да си отидат преди нас -такава болка не се преболява1никога! Никога!!Нека Бог Ви даде сили, за да живеете! Нека Бог освети пътя на напусналите ви! Каквито и думи да търся, каквато и утеха бих искала да ви дам и споделя с вас, сърцата ще плачат, докато ни има на този свят! Силно, с безкрайна обич ви прегръщам! И да се молим нашите най-скъпи да са на по-добро място, да усещат обичта ни! И от това да им е по-леко :rose: !
:rose: ! 127 дни без единственият ми син.Не мога да дишам,не мога да мисля,не ми се живее.Чакам само Бог да се смили над мен и да ме прибере при него.
съчустваме на всички родители които по някаква зла участ са изгубили най ценното в тоя живот ДЕТЕТО било то син или дъщеря.Ние също загубихме толкова нелепо син на 20 г.преди една година и знаем какво значи това.Живота вече не е същият и никога няма да бъде.От тогава ние някак си не живеем-а се мъчим да живеем.Единственно сега ни крепи нашият 13 годишен втори син който ни дава някакви силици да продължаваме напред.Знаем за съжаление че не сме единственни с такава участ и винаги сме готови да се подържаме в тоя труден за нас живот
Моето ангелче си замина толкова рано от този свят само на 7 месеца:'(, ,на 11.11.2014 ще станат 4 месеца от както я няма.Лекарите така и не можаха да сложат диагнозата,още незнаем от калво е починала,съмняват се за наследствено обменно заболяване. Все си мисля че сънувам че това е един кошмар,ще се събудя от него и пак ще си я гушна:'( но....уви.А болката просто не може да се опише,всеки ден е е ад без нея...T_T:'(