Публикувана: 18 ян. 2009, 21:45 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2014, 22:14 ч.

болката и мъката след загуба на дете е една и съща независимо от възраста му

90 299
162
1

1
...
6
7
8
...
11
Всички

# 90 19 апр. 2010, 04:46 ч.

Канада
Мнения: 264

Мишанка, бих искала да бъде толкова лесно, както го описваш, ето, хоп и от утре, вече няма да страдам за сина ми, само ще го обичам и ще си спомням с усмивка за него
НЕ Е ВЪЗМОЖНО
Болката е без контрол....
Тя замъглява съзнанието ни, спира дъхът ни, сграбчва ни за гърлото, задушава ни
сълзите ни заливат като пороен дъжд
как може да се спре това?
всяка секунда от всеки час, ден ние живеем с тази мъка
Като се порежеш някъде, можеш ли да спреш болката от раната?
Е Как да спреш болката в душата....

И ето те теб идваш и ми казваш, "никому не помага безкрайната мъка"
Като за щастие идея си нямаш за какво говоря

# 91 19 апр. 2010, 19:14 ч.

Мнения: 97

Мила Ема, как точно си описала това ,което и аз усещам...
Животът ни вече е друг... С много силна болка и мъка и още по-силна обич...
Чувствата трудно се описват, но са много силни - изгарящи,изпепеляващи...
Hug

# 92 19 апр. 2010, 22:24 ч.

Канада
Мнения: 264

Много е тежко наистина, нищо, нищо, не е в състояние да ни успокои Cry

поне за сега
аз имам две малки деца на почти 4 години и има дни когато ми коства много много усилия да бъда весела, да ги обгрижвам , защото те са много мънички още...има много грижи по тях

# 93 20 апр. 2010, 19:59 ч.

Мнения: 97

Aз имам по-голям син,който учи и работи в Германия!
Чуствам се ужасно самотна ...
Съдбата явно така е решила-бях много щастлива някога, а сега съм безкрайно нещастна...

# 94 24 май 2010, 10:53 ч.

Мнения: 18

Заглавието е много вярно

Може да не съм родител, но може би осъзнавам много силно всичко.
През февруари тази година на 71 години си отиде баба ми, а прабаба я надживя, вече 3 месеца тя не спира да плаче, вече е на легло съвсем се е предала, всеки който я види твърди че няма да го преживее.
Така че дори и децата ни да станат възрастни и да си имат семейство, деца, внуци, те продължават да са си наши деца и болката не е никак по-малка.

Дори е много по-голяма според мен защото виждаш как детето ти се релизира, създава поколения и предава наученото от теб на децата си, а спомените са много по-дълги и много повече боли.

Нека се помолим да има все по-малко случаи на родители, надживели децата си, сблъскали се с мъката и задаващи си въпроса "Боже, защо не взе мен, да беше оставил детето ми" ?

# 95 22 фев. 2011, 09:14 ч.

Мнения: 1 250

Днес се навършват 6 години откакто загубих сина си

ВЪПРОС
Когато се наведох камък да поставя
на мрамора изписан с твойте имена,
светкавица ме жегна къде да го оставя
-диктувайки тя пътя на моята ръка.
Почувствах излъчването твое,
пристигащо от другия, подземен ден.
Попитах те дали в тамошни покои
си скътал спомен някакъв за мен.

А това написах преди две години...Който е казал че времето лекува , не е знаел за какво говори

Re:днес е тьжен ден защото.....
« #44 Нед., 22 Февр. 2009, 12:19 »

Днес е тежък тъжен ден.Навършват се четири години от смъртта на сина ми.Той беше млад, здрав изключително интелигентен млад мъж,отличен специалист и прекрасен ,отзивчив човек. И изведнъж рак, тази жестока проклета болест...
След 6 месеца към него се присъедини татко му, а няколко месеца след това и любимия му вуйчо.

Отиде си завинаги и безвъзвратно
и сля се във едно с прекрасните лета
навярно ще се върне той обратно
във другите неизживени времена

Точно след година на същия ден сестра му получи родилни болки и три часа след тази ужасна дата, на 23 се роди един красавец, страхотен палавник и чаровник, който ни върна усмивките.Дадохме му име с първата буква.....

# 96 22 фев. 2011, 11:12 ч.

Мнения: 1 082

Сълзите напират-но полза няма.Само мъката остава по изгубеното ангелче.Четири месеца от как ни напусна сина ни а става все по-тежко.По професия бе актьор-завърши НАТФИЗ с отличен успех а сега се чудя на хорското хладнокръвие и жестокост-все още слагат афиш с негова снимка-нима не са родители и нямат чувства-отговорете ми мили хора.

# 97 22 фев. 2011, 13:25 ч.

Варна
Мнения: 141

Дидимити

Не го приемай като жестокост, напротив. Този афиш носи частица от таланта на сина ти.

Още ваднъж Hug

# 98 22 фев. 2011, 21:08 ч.

Мнения: 74

И да са родители сигурно не разбират чувствата ти. Съжалявам, но хорската глупост не е рядкост.
Съжалявам за загубата!

# 99 26 фев. 2011, 11:51 ч.

Мнения: 3 016

Caroline.... Hug

-за твоят син ,отишъл си толкова млад.....

# 100 23 септ. 2011, 10:27 ч.

Мнения: 1 250

Измина още една година. А днес сина ми трябваше да празнува рожден ден.

НАВЪН РЪМИ...

Навън ръми. Небето тихо стеле
своя седефен килим от сълзи.
Простора навъсен неистово стене,
мълния нейде далече гърми.
Облак покрива душевната мъка, ,
тъй без да знаеш ще си отида.
Дали след тази тежка разлъка,
за нас нова среща ще има.

Почивай в мир детето ми

# 101 2 окт. 2011, 17:00 ч.

Мнения: 15

Zdraveite mami,nqmam kirilica za koeto se izvinqvam! Zagubih moqta beba na 1 mesec beshe s vrodena anomalia Gastroshisis ! Sega sum bremenna v 4 mesec i za sega nqma problemi no bolkata koqto izpitvam e neopisuema,hodq na groba na deteto si i mi e mnogo muchno. Nadqvam se deteto koeto chakam da e jivo i zdravo i da vurne radosta ni ! Cry