Публикувана: 20 ян. 2009, 13:32 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2009, 18:26 ч.

Ражданнето наближава а мен ме е страх все повече!Помощ!

4 208
86
1

# 30 20 ян. 2009, 23:14 ч.

София
Мнения: 843

От секциото не ме беше страх. Страх ме беше от нормалното. А ти ще раждаш секцио - честито Mr. Green

Ще обясня, и защо ти чистите. Спретнах си един екшън заради мечтаната дата и търпях няколко часа нормално раждане и чудесни истински контракции. Е това което мога да кажа е че болката от контракциите и болката след ставането е несравнима :

- болката след секцио е много по-лека / направо песен/;
- болката като болка е много по-лесно контролируема / просто защото менажираш собственото си тяло и никой от вътре не ти причинява изненадваща болка която не можеш да контролираш/;
- болката от раздвижването не е нещо което да те притеснява /много момичета се лигавят но колкото по-рано станеш толкова по-добре, болката е в мисълта за самата болка/;

А и geribg е безумно права в това отношение ти си бременна и трябва да родиш :mrgree:
Успешно и спокойно раждане.

# 31 20 ян. 2009, 23:56 ч.

Варна
Мнения: 1 817

Не прочетох другите коментари и незнам дали някой те е успокоил, но виж сега: Аз също родих секцио със спинална упойка. Изобщо няма нищо страшно. Процедурата трае около 40 мин. Лягаш, слага ти упойка, на около 15-20 минута бебето е извадено и после те закърпват. Не се настройвай негативно и всичко ще бъде наред, повярвай ми. Преди операцията, единственото което ме притесняваше беше дали всичко ще бъде наред с бебето. Друго не ме е тревожило. Може би защото бях в ръцете на най-добрия доктор в тази област. Това е много важно. Ако имаш доверие на доктора, значи всичко е О.К. Няма да те лъжа, че първия ден е малко кофти, заради раната, но не толкова боли самата операция, колкото контрахиращата матка, което усещат и майките родили нормално. И аз да те успокоя още повече, само ще ти кажа, че по този начин мога да родя още 100 бебета, стига да мога да ги гледам и да е позволено, разбира се - горе главата и най хубавото бебенце на финала bouquet

ПП: Само да добавя още нещо. Тъй като прочетох коментар за болката през първите часове, се сетих да ти кажа, че със спиналната упойка не усещаш нищо от гърдите надолу. И след операцията минаха около 3-4 часа докато премине упойката, та тези първи часове съм ги пропуснала, което според мен също има голямо значение, защото едно е да те боли прясна рана, и съвсем друго няколко часа след това

Последна редакция: ср, 21 яну 2009, 00:11 от Miss Dior Cherie

# 32 21 ян. 2009, 01:22 ч.

София
Мнения: 17 592

Ами... аз раждах със секцио, все едно на почивка съм била.

# 33 21 ян. 2009, 03:05 ч.

Мнения: 1 817

Спокойно, мисли позитивно! Важно е.
Лесно ми е да давам съвети сега, а и аз бях като теб.
При второто раждане умирах от притеснение и страх. И двата пъти раждах с операция и всичко слава Богу си беше на ред.
После се чудех защо толкова съм се притеснявала. Всичко минава толкова бързо и ако човек е спокоен, емоциите са само положителни.
Радвай се, че ти предстои най-съкровения миг в живота ти. Наслаждавай се на това чудо.
Желая ти всичко да мине по най-лекия начин и да си гушнеш прекрасно бебе!
И така ще бъде Peace

# 34 21 ян. 2009, 09:13 ч.

Мнения: 9 973

не го мисли толкова,бързо ще мине и това

# 35 21 ян. 2009, 09:14 ч.

Мнения: 1 475

На мен не ми наближава раждането и си бях решила живот и здраве да раждам нормално, но след вчера, като изгледах маса клипчета на раждане с всичките му подробности в youtube, бая се постреснах и се позамислих, дали да не е секцио- всичко изглеждаше доста страшничко! А ако бебето се заклещи и му излезе само главата, а тялото не може, как се процедира- ох много е страшно??!!!!!

# 36 21 ян. 2009, 09:28 ч.

Мнения: 262

И мен ме беше обзела една паника в деветия месец, но в крайна сметка 1 ден беше болка, буря, стихия, а радостта си остава за цял живот. Аз даже (хайде да се посмеем) 10 мин. преди да родя казах "ми то много ме боли, благодаря че ме изтъряхте ама аз се отказвам, искам да си ходя" Laughing

и като се прибрахме вече вкъщи живи здрави казах на таткото ама той малко не ме разбра

# 37 21 ян. 2009, 09:30 ч.

Мнения: 1 045

Цитат на: somebody в ср, 21 яну 2009, 09:14

Най-голямата грешка на бременните е да гледат реалити филмчета.Разберете човек влезе ли във вода няма как да не се намокри.Същото е и с раждането.Няма как да не боли.Всичко си зависи от търпимостта на болка на дадения човек.Може да усети повече може и по-малко,но такова като безболезнено раждане няма.
Както и да родиш виняги може да възникне проблем,нямаш 100%гаранции.Това е истината,друго каквото и да си говорим е прах в очите.Важното е всичко да свърши добре,а колко ще боли и как ще раждате все тая.Едни след седмица не си спомнят колко ги е боляло,други след месеци,а някой след години.В крайна сметка един ден няма да помниш колко те е боляло.
Не мислете толкова,защото само си вредите,така или иначе вече сте бременни и това дете трябва да излезе.Ще изтърпите.Виж колко мами сме тук,няма такава да не е боляло.
Малко се отплеснах обаче всеки ден изниква панически въпрос.
При мен раждането си беше една мъка,бебчо е на почти 8 м и мога да ти кажа че вече съм готова да се повторя.Така че от това може да ти стане ясно че нещата се забравят.
Да сте живи и здрави и бебчетата да са добре,другото не е важно. Peace

# 38 21 ян. 2009, 09:46 ч.

Мнения: 1 554

бих те посъветвала да прочетеш 'Смешно ли е раждането',на мен тази тема много ми помогна Peace

# 39 21 ян. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 386

Раждането не е страшно- минава като един гадничък сън. Аз родих нормално и не беше чак толкова трудно, а казват че секцио бил по-лесният вариант, така че поне малко се надявам да се успокоиш. Страшното (поне за мен) беше когато ми дадоха бебето след няколко часа и то плачеше, а аз нито знаех как да го взема, нито какво да го правя; страшно е когато виждаш как се гърчи от колики , а ти не можеш да му помогнеш...Предполагам идват и още по-страшни ситуации...

somebody , и аз ги гледах тези клипчета преди да родя- малко ми стана гадно в интерес на истината, но мога да ти кажа че като го гледаш от страни изглежда много по-гадно от колкото е всъщност.

# 40 21 ян. 2009, 10:14 ч.

Разград
Мнения: 2 102

Раждането е нещо много приятно. Така даваме нов живот на нашето дете.
Е, има и болка, която след броени дни се забравя.
Колкото повече мислиш затова, толкова по-зле ще се чувстваш.
Излизай навън /ако е възможно/, срещай се с приятели, занимавай се с някое любимо хоби.
Успех и леко раждане ти желая!

# 41 21 ян. 2009, 10:38 ч.

Мнения: 46

Страхът ми е сигурно толкова голям защотото не само и аз изгледах всички тези простотии и прочетох толкова глупости отностно раждено общо взето си напълних главата , че страхът ми идва и от срещата с бебето незнам как
ще изглежда как ще ме възприеме то мен и аз него как ще го държа в ръцете си дали ще мога да го храня и да го къпя дали ще плаче много или ще спи оххх милички много помагате но моята глава направо е толкова объркана .. А на всичкото отгоре таткото като се прибере от работа никакво внимание не ми обръща ... бил изморен имал нужда да седне на компютъра да се отпусне малко незнам си какво и то дошло време да си легнем ... вярно е работи доста тежка работа и го разбирам че даже и не му се говори а представяте ли си като се роди детето сигурно няма и да ме поглежда и за това също си мисля ии ааааа Rolling Eyes

# 42 21 ян. 2009, 11:26 ч.

Мнения: 163

Момичета спокойно, всяка жена се страхува от раждането или поне аз така си мисля. И аз умирах от страх - едни черни мисли, едно чудо абе кошмар направо. Но когато се стигна до момента вече не ме беше страх. А и още повече аз раждах нормално, а със секциото е по-лесно, защото пропускаш безкрайните часове на "недей напъва сега", "айде сега напъни" и т.н Simple Smile

Мислете позитивно - казва ви го човек ,който мнооого трудно го постига, но знам че много помага или в случая я по-добре не го мислете толкова bouquet

# 43 21 ян. 2009, 11:51 ч.

Мнения: 10 012

Rujbetta, нормално е да се страхуваме от неизвестното. Преди да родя, всички разкази за раждане ми се струваха ужас и безумие.
Думи като "епизиотомия" и "разкъсване" носеха същия емоционален заряд като "осакатяване" и "обезобразяване".
Сега ми предстои трето раждане и не само, че не ме е страх. Не мога да се дочакам да си видя бебчо!
Не знам дали пишеш в някоя отчетна. Заповядай при нас, мартенките, ако искаш.
Чети си забавни книжки и гледай приятни филми. В Смешно ли е раждането аз лично прочетох неща, които ме ужасиха и потресоха, а авторките на постовете бяха сложили този емотикон: Joy

Две от моите приятелки са раждали по 3 пъти със секцио по медицински показатели и са много доволни.

По повод поста на Маринченце, при мен фазата с напъните беше много кратка 4-5 напъна и бяха навън децата. Самото излизане не болеше изобщо, въпреки че първия път имах епизиотомия, а втория разкъсване. Та сега знам за себе си: отворя ли се на 10см раждането е свършило. Grinning

# 44 21 ян. 2009, 12:14 ч.

Мнения: 1 674

предродилна депресия скъпа/после идва и следродилната....и т.н./Всички минаваме през това

Препоръчани теми

Миомата – един от големите проблеми, когато все още нямаме дете

Бременност и Секцио.

Моля ви за помощ! Трябват кръводарители!

Какво ви е мнението за д-р Валери Нецов

Причина:

Причина: