Аз нямам какво да кажа, освен че съм 2 в 1. Новината за Zolla ме потресе... Добре, че секунди след като прочетох ми се обади приятелка и ми каза, че е бременна та ме разведри малко.
- Публикувана: 20 ян. 2009, 18:37 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2009, 12:59 ч.
Колко много ЯНУАРКИ, вече са горди майки !!!
Тони, миличка стискам палци при вас нещата да се оправят бързо! Бъди силна! 
Зола......не знам, думите са излишни....това е петият такъв случай, за който чувам последните месеци и питам ЗАЩО!!! Дано никога, никой повече не преживее такова нещо...На теб бих казала да бъдеш силна, но едва ли е възможно...Желая много вяра не теб и мъжа ти и желание да продължите напред! Като се сетя, че ти казах, че съм горе-долу доволна от Окръжна болница, не знам какво се е случило, не знам дали е лекарска грешка, но защо не го извадиха по-рано
Изпращам ти много целувки и ти пожелавам скоро да посрещнеш и твоето ЧУДО!
Зола......не знам, думите са излишни....това е петият такъв случай, за който чувам последните месеци и питам ЗАЩО!!! Дано никога, никой повече не преживее такова нещо...На теб бих казала да бъдеш силна, но едва ли е възможно...Желая много вяра не теб и мъжа ти и желание да продължите напред! Като се сетя, че ти казах, че съм горе-долу доволна от Окръжна болница, не знам какво се е случило, не знам дали е лекарска грешка, но защо не го извадиха по-рано
Изпращам ти много целувки и ти пожелавам скоро да посрещнеш и твоето ЧУДО!
Сега е ред да честитя момиченцата,които дойдоха тая седмица-
Лорини,много да ви радва вашето Кате
Пепи,много да ви е здрава и весела Анастасия
Мюрвет,честита ви дъщеричка Ада-щастие и любов да ви носи
А сега-предстои ни хубав денИ днес ще има разходки-ура!Вчера Васи направи ''светското си представяне'' в слинга и се държа чудесно 
Изобщо от 2-3 дни е забележимо по-спокоен-мъжа ми мисли,че е ,защото не ям кисело и прясно мляко,а аз подозирам,че слингът си казва думата.Доволна съм,че любимият се влюби в носенето на Васи в слинга и го практикува редовно 
А твърдеше,че мъж не може да носи слинг...
Накрая искам да ви споделя,мили мами-да ви окуража.При първото си дете бях по-стегната-гледах да не спи при мама и тати нощем,да наддава,ако трябва и да давам АМ-от болницата го започнаха с АМ,че беше мъничък и имах чувството,че това време ще продължи вечно.Сега обаче съм много по-спокойна и търпелива и усещам,че времето на малкото беззащитно човече ще е само 5-6 месеца.Затова съм готова и му давам всичко-нон стоп до нас в слинга,само кърма и ласки.Нощем често спим заедно и ето-Васи е мн. по-спокоен от Тони по същото време.Така че,не мислете,че цял живот ще сте залепени за бебо-не,мн. по- кратко е ,така че наслаждавайте се на близостта си с бебо
Лорини,много да ви радва вашето Кате
Пепи,много да ви е здрава и весела Анастасия
Мюрвет,честита ви дъщеричка Ада-щастие и любов да ви носи
А сега-предстои ни хубав ден
И днес ще има разходки-ура!Вчера Васи направи ''светското си представяне'' в слинга и се държа чудесно Изобщо от 2-3 дни е забележимо по-спокоен-мъжа ми мисли,че е ,защото не ям кисело и прясно мляко,а аз подозирам,че слингът си казва думата.Доволна съм,че любимият се влюби в носенето на Васи в слинга и го практикува редовно А твърдеше,че мъж не може да носи слинг...Накрая искам да ви споделя,мили мами-да ви окуража.При първото си дете бях по-стегната-гледах да не спи при мама и тати нощем,да наддава,ако трябва и да давам АМ-от болницата го започнаха с АМ,че беше мъничък и имах чувството,че това време ще продължи вечно.Сега обаче съм много по-спокойна и търпелива и усещам,че времето на малкото беззащитно човече ще е само 5-6 месеца.Затова съм готова и му давам всичко-нон стоп до нас в слинга,само кърма и ласки.Нощем често спим заедно и ето-Васи е мн. по-спокоен от Тони по същото време.Така че,не мислете,че цял живот ще сте залепени за бебо-не,мн. по- кратко е ,така че наслаждавайте се на близостта си с бебо
[img][img]Eхо, момичета, ето ме и мен! 
Вчера ни изписаха с малката Рая (това име май стана най-популярно сред януарските мами. Представете си след 7 години в училище какво ще става...)
Още съм малко същисана как точно да се оправям с малката в домашни условия. Добре, че таткото е неотлъчно до мен и мнооого помага. Та затова ще бъда съвсем кратка. Само ще разкажа как нашето човече се появи на този свят, а по-натам ще пиша повече като ви изчета.
Та на 15ти януари съпругът ми имаш е рожден ден и вси си шегувахме дали малката няма да нацели датата му. Вечерта бяхме на запис на тонове и за първи път видяхме нещо силно обезпокоително. На предния запис 3 дни по-рано тоновете бяха нормални, а сега внезапно "падаха" на 120, а дори и 110. Лекалката каза, че може да има омотана пъпна връв и ако в хода на раждането падат тоновете ще се наложи секцио. После се замислихме, че бебето още не е слязло надолу и омотана пъпна връв би могла да е обяснение за това. Аз я усещах, че прави неуспешни опити да слезе. На това отгоре последният месец беше качила само 120 гр... и не е ясно доколко добре може да се храни през пъпната връв.
Та след като пресметнахме всички тези аргументи, говорихме пак с лекарката по телефона и ми падна тапата на другия ден, което беше явен знак, че трябва бързо да се действа, решихме, че не си струва да се поемат рискове и на 16ти в 16.10ч. проплака малката Рая, извадена с цезарово сечение.
Оказа се, че опасенията са били основателни - имало е омотана пъпна връв около вратлето и то къса пъпна връв, която не й е позволявала да слезе надолу. Натова отгоре имало срастване на плацентата с матката... въобще явно внезапното решение за цезарове сечение колкото и да не ми се искаше се е оказало много правилно.
Накрая само да кажа, че сме повече от очаровани от целия екип - анестезиолог, акушерки, педиатри и най-вече от д-р Кълвачева, която беше безкрайно внимателна. Пожелавам на всички да имат късмета да се доверат на професионалисти като нея.
Голямо благодаря в днешния ден на родилната помощ!!!
Това е засега. Изпращам и снимки на малката Рая и ще съм ви много благодарна, ако някой може да ги качи. Загубила съм нишката кой сега поддържа темичките - може би Доника. Ще прочета при първа възможност.
Мнооого целувки и късмет на всички очакващи или посрещащи първите радости и трудности на майчинството!
Вчера ни изписаха с малката Рая (това име май стана най-популярно сред януарските мами
. Представете си след 7 години в училище какво ще става...)Още съм малко същисана как точно да се оправям с малката в домашни условия. Добре, че таткото е неотлъчно до мен и мнооого помага. Та затова ще бъда съвсем кратка. Само ще разкажа как нашето човече се появи на този свят, а по-натам ще пиша повече като ви изчета.
Та на 15ти януари съпругът ми имаш е рожден ден и вси си шегувахме дали малката няма да нацели датата му. Вечерта бяхме на запис на тонове и за първи път видяхме нещо силно обезпокоително. На предния запис 3 дни по-рано тоновете бяха нормални, а сега внезапно "падаха" на 120, а дори и 110. Лекалката каза, че може да има омотана пъпна връв и ако в хода на раждането падат тоновете ще се наложи секцио. После се замислихме, че бебето още не е слязло надолу и омотана пъпна връв би могла да е обяснение за това. Аз я усещах, че прави неуспешни опити да слезе. На това отгоре последният месец беше качила само 120 гр... и не е ясно доколко добре може да се храни през пъпната връв.
Та след като пресметнахме всички тези аргументи, говорихме пак с лекарката по телефона и ми падна тапата на другия ден, което беше явен знак, че трябва бързо да се действа, решихме, че не си струва да се поемат рискове и на 16ти в 16.10ч. проплака малката Рая, извадена с цезарово сечение.
Оказа се, че опасенията са били основателни - имало е омотана пъпна връв около вратлето и то къса пъпна връв, която не й е позволявала да слезе надолу. Натова отгоре имало срастване на плацентата с матката... въобще явно внезапното решение за цезарове сечение колкото и да не ми се искаше се е оказало много правилно.
Накрая само да кажа, че сме повече от очаровани от целия екип - анестезиолог, акушерки, педиатри и най-вече от д-р Кълвачева, която беше безкрайно внимателна. Пожелавам на всички да имат късмета да се доверат на професионалисти като нея.
Голямо благодаря в днешния ден на родилната помощ!!!
Това е засега. Изпращам и снимки на малката Рая и ще съм ви много благодарна, ако някой може да ги качи. Загубила съм нишката кой сега поддържа темичките - може би Доника. Ще прочета при първа възможност.
Мнооого целувки и късмет на всички очакващи или посрещащи първите радости и трудности на майчинството!
Здравейте момичета!
Позволявам си да пиша в темата ви по повод бебето на Зола.
За съжаление бебето й е имало вродена аномалия, която е била несъвместима с живота. Става въпрос за вродена недостатъчност на съсирващите фактори - установени са множество кръвоизливи в мозъчето на бебето. За съжаление това е много рядко срещана аномалия и не може да се диагностицира по никакъв начин по време на бременността. Не става въпрос за лекарска грешка. Бебето не е имало шанс да оцелее дори да се роди.
Зола се възстановява от операцията, лекарите правят всичко по силите си не само за физическото, но и за психическото й състояние. Дано има силите да преодолее тази загуба.
Позволявам си да пиша в темата ви по повод бебето на Зола.
За съжаление бебето й е имало вродена аномалия, която е била несъвместима с живота. Става въпрос за вродена недостатъчност на съсирващите фактори - установени са множество кръвоизливи в мозъчето на бебето. За съжаление това е много рядко срещана аномалия и не може да се диагностицира по никакъв начин по време на бременността. Не става въпрос за лекарска грешка. Бебето не е имало шанс да оцелее дори да се роди.
Зола се възстановява от операцията, лекарите правят всичко по силите си не само за физическото, но и за психическото й състояние. Дано има силите да преодолее тази загуба.
Сега видях новините от Зола 
Това е наистина невероятна трагедия... Не знам какво да кажа освен да й пожелая да е много силна, защото това е начинът хубавото събитие неизменно да дойде и при нея.
Стискам ти много палци, мила, и ти пожелавам много късмет следващият път и безмерно щастие, което да изличи цялата сегашна мъка
Момичета, ударих на камък с качването/ изпращането на снимките. Може ли някой да ми даде идея как да го направя, моля...?
Това е наистина невероятна трагедия... Не знам какво да кажа освен да й пожелая да е много силна, защото това е начинът хубавото събитие неизменно да дойде и при нея.
Стискам ти много палци, мила, и ти пожелавам много късмет следващият път и безмерно щастие, което да изличи цялата сегашна мъка
Момичета, ударих на камък с качването/ изпращането на снимките. Може ли някой да ми даде идея как да го направя, моля...?
Много съжалявам за загубата на Зола. Просто думите са излишни в случая. Дано Господ скоро да ги дари с голямото щастие, което да запълни празнината!
Катериче, toni1166, хайде добре сте се завърнали! Радвам се като чувам, че всичко е наред и проблемите са преодолени.
nana77 , благодаря ти, че ни разясни какво се е случило, че да не обвиняваме лекарите и акушерите точно на днешния ден!
Аз да ви кажа установих със сигурност, че храната, която ям ИЗОБЩО не влияе на коликите. Тия дни се хапнах и боб, и грах, и шоколад, и ядки, а на малкия нищо му няма. Не са му се засилили или нещо такова. Даже напротив. Но пък спокойствието си оказва голямо влияние. Аз като съм нервна - елате да видите какви колики и нервност му причинявам. Незнам как усеща и му влияе, но си е така. Устонових, че калоричната храна образува повече кърма. Като изям един шоколад и как хубаво ми тръгва кърматааааа....
Хайде дано само да са ни хубави новините!
Катериче, toni1166, хайде добре сте се завърнали! Радвам се като чувам, че всичко е наред и проблемите са преодолени.
nana77 , благодаря ти, че ни разясни какво се е случило, че да не обвиняваме лекарите и акушерите точно на днешния ден!
Аз да ви кажа установих със сигурност, че храната, която ям ИЗОБЩО не влияе на коликите. Тия дни се хапнах и боб, и грах, и шоколад, и ядки, а на малкия нищо му няма. Не са му се засилили или нещо такова. Даже напротив. Но пък спокойствието си оказва голямо влияние. Аз като съм нервна - елате да видите какви колики и нервност му причинявам. Незнам как усеща и му влияе, но си е така. Устонових, че калоричната храна образува повече кърма. Като изям един шоколад и как хубаво ми тръгва кърматааааа....
Хайде дано само да са ни хубави новините!
nana77 , благодаря ти, че ни разясни какво се е случило, че да не обвиняваме лекарите и акушерите точно на днешния ден!
Именно затова си позволих да ви напиша тези неща, защото има много лекарски грешки, но тук става въпрос за божа работа.
Съболезнования
Zolla ми е добра позната ..... още не мога да повярвам
Влезнах тук във вашата тема за да видя че има някаква грешка ....... но ............
Не е честно просто .........
Zolla ми е добра позната ..... още не мога да повярвам
Влезнах тук във вашата тема за да видя че има някаква грешка ....... но ............
Не е честно просто .........
Говори ми.. аз снощи видях и цяла нощ съм сънувала разни неща и като станах си мислех, че само сън е било.. аз също още не мога да повярвам.. дано се съвземат бързо и да се похвалят скоро с хубава новина...
nana77, благодарим за информацията.. аз вече бях почнала да си мисля, че лекарите са виновни...
Сладурчеста, не става ли нервен от толкова шоколад?
Аз сега се тъпча с кайсиеви ядки, пия си лактогонния чай, пия и разни компоти.. Май дава резултат - днес потече леко, а и си чувствам пак гърдите напрегнати, така че явно това е начинът. Последните 2 пъти отказа и АМ-то... дано да му е била достатъчна кърмата . Остана да измисля как да се преборя със сънливостта му... кво ли не правя - и го размятам наляво-надясно, оригвам го по 100 пъти, сменям гърдите по още толкова пъти.. сменям и памперсите нон-стоп (ползваме Либеро, първите дни бяхме с Памперс, но не ми харесаха, Либеро го обхващат някак по-сигурно ); щипя бузите (то не че има много кво да се щипе.. 
), дърпам ушите.. нищо не помага, ей, направо ме подлудява това хлапенце милото... и песни му пусках весели някви, току виж проявил интерес - тц...А, Копривке, питаше за жълтеницата - ами имаме си още, да.. Е, не е така като в началото, но още си е жълтав, че има и дни, в които става по-жълт и други, в които си е ок..
ама пак е сънлив... 
А за коликите - на нас инфаколът доста ни помага, пу-пу... хич и не ги усеща