винаги ли сте искали деца

  • 6 493
  • 154
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Пускам тази тема защото аз специално (аз съм на 21г.) не искам.Винаги съм била негативно настроена към това.Не си представям някои да ми плаче по цял ден и да си изгубя съня фигурата свободата заради това.Питам дали и при някои друг е било така. Все пак се надявам да превъзмогна този мои егоизъм и да се променя.Не че искам куп деца най-много едно но все пак е нещо  Grinning

# 1
  • Мнения: 46 520
На 21 и аз не исках.
После също, страх от чисто физическата страна на износването и раждането, нищо друго.

Ако нямаш сериозен човек (мъж) до теб, пак е нормално да не искаш.

Нито е задължително да си загубиш фигурата, нито съня, нито свободата, нито ще ти плаче по цял ден ...
Ех, докато бях по майчинство си отспах, ставахме в 12-13 ч. на обяд Mr. Green

# 2
  • Мнения: 25 636
На 21 и аз изобщо не исках деца и много внимавах да не ми се случи.
Когато му дойде времето, ще ти се приискат. Пък и да не ти се прииска - няма лошо, и без това планетата е пренаселена...  Whistling

# 3
  • Мнения: 4 668
На 21 и през ум не ми е минавало даже  Simple Smile
В интерес на истината , мъжът ми повече от мен искаше дете .
В крайна сметка - всяко нещо с времето си .
И не е задължително да надебелеш и да си изгубиш съня - аз съм си отново 43 кг. , а синът ми беше най - сънливото бебе на света  Laughing
Колкото до свободата - както си го направиш ...
А и опит ти казвам - в един момент скитането омръзва  Grinning

# 4
  • Мнения: 2 448
На 21 изобщо не исках да се споменава пред мен тази дума.  Laughing
После се страхувах дали ще съм добра майка, така, че не съм си планирала детето, но като забременях вече бях на 29 и не ми се искаше да абортирам и рискувах.
Фигурата не си изгубих, свободата обаче тотално. Едва като майка разбрах какво значи да си обвързан, макар че бях живяла 10 години в брак, не съм се чувствала несвободна, но след детето вече няма не искам. Той е на първо място. Не се питам за добро или не, защото не бих могла да го върна, нали?  Simple Smile

# 5
на 21 , а и след това някъде до 30г. не обичах децата, нито съм им обръщала внимание. Чудех се дали ще бъда лоша майка. Но сега съм на 34 и имам 2годишен син и той е най, най, най-прекрасното нещо и заради него съм готова  на всякакви страдания, е.. в определени граници.
Нося го на ръце, когато е заспал някъде навън, а той тежи 14кг. и много ми тежи , но...това е положението.

# 6
  • Мнения: 40
Аз съм на 21. И темата може да се погледне от две страни -  дали искаш дете и дали разумно погледнато си готов да се справиш с такова нещо. Обожавам децата, обръщам се след тях на улицата, в автобуса, насълзявах се на реклама на Уницеф на бебето дето си смуче езика, и от тази гледна точка - нямам против. НО идва вече другата страна - смятам, че аз и човекът с мен имаме какво още да направим преди тази крачка. Но е прекрасно, когато знаеш, че човекът до теб е този, който искаш да ти направи бебе и просто стъпка по стъпка да дойде времето на всичко  yes

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Да винаги съм искала.И на 21 и преди това,все си се чувствах готова

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
 Никога не ме е плашила мисълта да имам дете и никога не съм се тревожила, че ще изгубя нещо заради появата на дете.

# 9
  • Мнения: 4 409
ООО не помня толкова отдавна беше това.Но ще ти кажа че ние жените имаме вградени под сърчицето едни машинки-биологичен часовник дето цъка.И като му дойде времето така ти звънва в главата че само за бебета мислиш.Дори и да те изнената с появата си малкото човече,като го гушнеш и се преобръщат наопаки всичките ти приоритети.
Ето за мен казваха ,че съм абсолютен егоист,обаче от както забременях....престана да има АЗ  има НИЕ и то с акцент върху нейните нужди.
За фигурата сме квит,защото съсипах бюста си,но никога преди не съм имала толкова малко и стегнато дупе и плочки на корема.Всичко от тичане покрай  малата.

# 10
  • Мнения: 40
Между другото ЗА МЕН е доста неприемливо да не искаш деца заради фигурата си  ooooh!

# 11
  • Мнения: 2 133
Не, не винаги.На твоята възраст не съм си и помисляла даже.
В момента в който проходи дъщеря ми , бая се вталих и аз Hug
Сега си мисля за второ детенце, но божа работа Wink

# 12
  • Мнения: 2 448
Между другото ЗА МЕН е доста неприемливо да не искаш деца заради фигурата си  ooooh!

Мда, точно толкова неприемливо, колкото да се тъпчеш за двама докато бременееш с успокоението, че го правиш заради детето и после да оправдаваш свръхнатежалата си фигура с това, че си майка.  Laughing

# 13
  • Мнения: X
Винаги съм искала.Мечтала съм за много деца .Имам ги LaughingЕ лудницата е пълна #Crazy,но ...хубаво е!!!
За дете трябва да си готова,ще го разбереш,като му дойде времето!!Пожелавам ти го от сърце Peace

# 14
  • Мнения: 17 546
Когато забременях на 19 мнооого си исках детето! На 23 вече имах три... Не съм искала 3, но така се случи. Сега вече внимавам Crazy

# 15
  • Мнения: 8
Когато забременях на 19 мнооого си исках детето! На 23 вече имах три... Не съм искала 3, но така се случи. Сега вече внимавам Crazy
     Cry аз щях да съм #Crazy За един преден пост само ще кажа че не е заради фигурата да не си разваля но като се понатрупат няколко подобни неща и сигурно ще се побъркам .

# 16
  • Мнения: 17 546
Когато забременях на 19 мнооого си исках детето! На 23 вече имах три... Не съм искала 3, но така се случи. Сега вече внимавам Crazy
     Cry аз щях да съм #Crazy За един преден пост само ще кажа че не е заради фигурата да не си разваля но като се понатрупат няколко подобни неща и сигурно ще се побъркам .
Нямаш време и право да се побъркаш! Laughing

# 17
  • Мнения: 22 439
По принцип винаги съм искала деца. )))
Точно на 21г изобщо не съм мислела за това, нито имах подобни планове.
Когато разбрах, че съм бременна на 23г бях доста шашната. )) Е, бързо се окопитих и сега имам чудесна госпожица на година и половина. )))
Никога не съм си мислела как бебето ще реве постоянно, ще си разваля фигурата, или нещо подобно.
А това с бременноста и развалянето на фигурата пък няма нищо общо. Ако човек има желание винаги може да изглежда добре. И по време на бременността и след това.

# 18
  • Мнения: 542
винаги съм искала деца!щях да стана майка още на 18 но не било писано!сега съм на 22 с две деца и искам трето!мисля че безрезервната любов която дават децата не може  никой друг да ти я даде!

# 19
  • Варна
  • Мнения: 567
Деца искам от както се помня, на 21 години забременях, и по-рано бях готова за това,
няма по истинска любов от тази, която изпитваш към детето си!
А за фигурата, свободното време и т.н. , всичко зависи от теб, както си го направиш!

# 20
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
На 21г. имах вече дете на 3г. и бях съвсем сигурна, че не искам повече  деца Simple Smile

# 21
  • Мнения: 11
Една от темите, за които ми се налага да водя постоянно борба вътре в мене, а понякога и с други хора.На 26 години съм и имам приятел от десет години.Като станах на 18 вече всички очакваха да се оженим и да имаме деца-майки,баба,съседки и разни други там индивиди.Аз и дума не давах да се каже за това.Нито искам сватби,нито разни там ритуали,които са нормални за другите.Като малка се страхувах от малки деца,сега не е по-различно.Разликата със сестра ми е доста голяма и може да се каже,че съм я и отгледала един вид.При мене е един вид фобия.Съвсем отговорно заявявам,че все още не искам да имам дете.Но също така съм убедена,че ще го поискам.Вече както се казва се обръщам след малките деца и което и видя,все ми се вижда много хубаво.Това е напредък за мене.Друг е въпроса,че всички деца ме обожават,винаги ме възприемат за свой връстник.Може би още не съм порастала.Благодаря на моя приятел,че никога и не е повдигнал темата.Самата аз съм я "леко закачала",а той винаги ми е отговарял,че когато се почувствам готова,тогава и той ще иска.
Така че,да се надяваме,че ще ми се прииска скоро,убедена съм в това ,а и като на пук всички взеха около мене да раждат и едни все хубави бебоци имат Heart Eyes,които разбира се ме е страх да докосвам до тяхната годинка.
Така че те разбирам-страх от бременност,страх от раждане (най-големият),страх  от провал да не направя това дете добър човек...
Мислех,че съм единствената,която все още не иска дете Wink

# 22
  • Мнения: 293
От много малка знам,че някога ще имам деца и силно , много силно винаги съм го искала.
Друг е въпроса,че решението кога точно да ги направиш се взема само и единствено от теб.
Но дори на 21 никога не съм имала съмнения относно желанието ми за деца и то по причините изброени от теб....

# 23
  • Мнения: 11
И така се улях в писането,но да добавя,че не ми пука за фигурата,за свободното време може би,защото обичам свободата си,но съм убедена,че ако имам дете ще го обичам повече от себе си т.е фигура и така нататъка Simple Smile

# 24
  • София
  • Мнения: 397
 Винаги, още от малка. Simple Smile Обожавах да се занимавам с деца и винаги забавлявах децата, когато имахме гости. Не съм преставала да искам деца дори на 21г, но не ми се омъжваше.Дори мечтаех да стана учителка или да си родя и осиновя много деца.

# 25
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
На 21 и пистолет да ми бяха опряли на челото, нямаше да се съглася да имам дете. И на 30 беше така. На 33 имам син. По-точно родих син, защото той не е мой, а е на себе си.
Но не спирам да повтарям, че да имаш деца съвсем не е задължително.

Разбирам, че има хора, на които им се струва абсурдно да не искаш деца, защото за определено време (или ако ти липсва дисциплина - и завинаги) тялото ти става доста...хм деформирано. Егоизъм ли?!? Че да не би раждането на дете да е особено алтруистичен акт? Алтруизъм към кого? Създаването на живот удвлетворява основно лични потребности - тези на създаващите го. 

На мен пък ми се струва егоистично да се решиш на тази стъпка, за да получаваш безрезервна любов. Един вид, дай да си родя дете да има кой да ме обича безрезервно. Деца не се раждат, за да дават на родителите си каквото и да било, обратното е.
[/color]

# 26
  • Мнения: 3 641
На  21 не исках въоще да чуя за деца. Confused Исках да завърша, да направя кариера и заради фигурата даже.Е, постигах го. Rolling EyesСега на 28 искам, един неуспешен опит и пак наново. Нензма дали ще се получи, но силн осе надявам .Не ме грее нито кариерата ,нито постижениуята, иска медно малко човече за даде смисъл на живота ми.  Praynig

# 27
  • Мнения: 1 763
Аз винаги съм искала деца. Но на 12 и на 21 ги исках точно по един и същ начин- някога в далечното бъдеще. На 24 вече бях готова, забременях и родих.

# 28
  • Мнения: 25 636
Като станах на 18 вече всички очакваха да се оженим и да имаме деца-майки,баба,съседки и разни други там индивиди.

Стига, бе, сериозно ли?  ooooh!
Наистина ли искаха толкова малка да те бракуват?  Shocked

# 29
  • Мнения: 6 713
Аз винаги съм искала да имам деца, семейство! На 21г. исках същото, но по-скоро ми беше някъде по-далече като планове! Но никога не ме е било страх от това, просто моментът не беше дошъл все още. Аз лично чаках и мъжо да поиска, защото той не се чувстваше готов да стане баща на 22 или 23 г. Grinning На 24-25г. вече си казах, че това е времето, когато почваме да работим по въпроса, защото е дошъл момента. Забременях на 26г. и 1 месец и родих на 26г. и 10 месеца! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes


П.С. Само да вметна, че майка ми ме е родила на 20г. и определено си спомням, че ни е говорила, в никакъв случай да не раждаме толкова рано. Laughing  Laughing

# 30
  • София
  • Мнения: 3 064
На 21 и аз не исках. Поисках към 25, забременях на 30. И не съжалявам за тези 5 години хич, сега погледнато. Важното е да се чувстваш готова. Някои никога не стават, имам такава приятелка, която няма никакво желание да се обвързва и да има деца. На почти 35 е.  Но... и за нея не е сигурно Sunglasses

# 31
  • Мнения: 1 243
До момента, в който забраменях се чувствах и мислих като теб. След това се опитвах да свикна с растящото човече в мен. Когато се появи малкият ми принц се чудех как е възможно Господ да дари такъв егоист(мен) с толкова прекрасно дете. Сега съм щастлива, горда майка! Никога не съм предполага, че животът ми може така да се запълни и осмисли. 
Нормално е сега да си резервирана и да не искаш деца. Толкова си млада - във вихъра на живота си! Не се притеснявай, замисляй и срамувай, а живей пълноценно! С времето всичко ще си дойде на мястото.

# 32
  • Мнения: 2 556
Винаги съм искала деца, но съм си представяла, че ще ги родя след 25-тата си годишнина някъде, както и стана.

# 33
  • Мнения: 627
На 21 изобщо и през ум не ми минаваше за дете. Нямах дом, нито професия, бях студент. Детенце започнах да искам на 29. Когато вече имах дом и професия. Децата са отговорност, нормално е да ги искаш и да ги имаш когато можеш да се грижиш и за себе си, и за тях.

# 34
  • Мнения: 1 897
Принципно-да. Мечтала съм един ден да имам собствено семейство и деца, собствен дом...
Но на 21 и аз имах притеснения, подобни на твоите. Нормално е-просто с възрастта приоритетите се променят.
Всяко нещо с времето си.

# 35
  • на майната си
  • Мнения: 425
Никога не съм мечтала за деца, дори като забременях, преди да кажа на мъжо продължавах да се терзая дали ще стане майка от мен след като нямам такива щения. Само неговото силно желание за дете ме спря да не направя някоя глупост. А на 21 въобще не е стоял този въпрос пред мен Simple Smile.

# 36
  • Мнения: 1 559
На тези години ме вълнуваха съвсем различни неща Joy.Държа ме до към 25,после изведнъж се пречупих за децата Heart Eyes.
Сега не ти е време да мислиш за това. Peace

# 37
  • Мнения: 3 634
Много силно винаги съм искала да имам дете, това беше мечтата на живота ми. Не успях преди да навърша 26год. тъй като исках да направя възможно най-подходящия избор за баща на детето. Познавам момичета, които не желаят да имат деца и го приемам, стига да не съжаляват за избора си след време. Няма значение кои решения ще вземеш, а дали можеш да живееш с последствията от тях.  Peace

# 38
  • Мнения: 11
Като станах на 18 вече всички очакваха да се оженим и да имаме деца-майки,баба,съседки и разни други там индивиди.

Стига, бе, сериозно ли?  ooooh!
Наистина ли искаха толкова малка да те бракуват?  Shocked
LaughingДа,но аз не се дадох на тях Laughing,записах да уча,завъръших и яко опъвам нервите сега,че не се женим още  #2gunfire

# 39
  • Мнения: 337
До 31та ми година не исках деца, успявах едва 2-3 минути да се порадвам на някое бебе/дете, и то на близък човек и ме обземаше раздразнение и досада.
На 30 срещнах мъжът ми, после някак ми дойде и желание да имаме дете някога......
На 32 родих дъщеря си и съм много щастлива, че ми се е случила точно на мен.

Мисля, че е въпрос строго индивидуален, няма да получиш еднозначни отговори.
Познавам хора, които много искат, нямат финасови или здравословни пречки, но някак си все отлагат напред във времето. Та едно е да искаш, друго е наистина да искаш.

# 40
  • Мнения: 599
Аз пък на тая възраст много исках да имам дете.
Е, родих малко преди да навърша 24г., но винаги съм го искала.
Хора разни, какво да се прави.

# 41
  • Мнения: 2 388
На 21 не съм искала.
Сега вече, когато съм на години пак не искам и то не поради причини, свързани с ограничаване на свободата ми, фигура и т.н.
Притеснявам се сериозно за себе си.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 735
На 21 год. даже и не съм си помисляла за деца.Даже ме ужасяваше мисълта да не забременея случайно/иначе мн. обичах децата,ама чуждите/.След 27 год. като се оженихме,вече други идеи ми дойдоха в главата.

# 43
  • Мнения: 301
Дете, семейство - винаги съм искала да имам - един ден някъде в необозримото бъдеще. На твоята възраст дори не ми е хрумвалo, че мога да се омъжа и да имам дете. Всъщност никога не съм си мислила, че ще се реша изобщо да се омъжа някога, защото на 21 вече от 2 години живеех заедно с настоящия си съпруг. Трябваха ми 8 години с него и много молби и обяснения (от негова страна), за да му кажа - ДА.  Embarassed Приех чак на третото му официално предложение.
На 29 родих сина си. Не беше планиран - просто сам си дойде и явно съм била готова за него въпреки всичките ми страхове, че не мога да съм добра майка. Да си майка не се изисква специална подкотовка - то е усещане, което ти идва отвътре. Когато усетиш първото ритниче или когато го гушнеш за първи път.
В интерес на истината мъжа ми винаги е бил по-наясно с това какво иска или по-смел може би. Първото предложение за брак ми направи на 6-тия месец от връзката ни. От тогава перманентно мрънкаше и за бебе.

На 21 ти е рано за деца - живей си живота. С подходящия мъж и с времето нещата идват от само себе си. На 31 може би (и сериозна връзка) би било вече нормално (ако не и желателно) да се замисляш за деца.

# 44
  • Мнения: 342
Винаги,винаги съм искала да имам деца.Друг е въпроса вече дали съм била готова за това,но съм искала и съм знаела,че един ден и това ще стане. През това време съм обожавала децата о/о мен случайни или на приятелки.

# 45
  • Мнения: 817
Преди да се роди дъщеря ми винаги съм искала  2 ,3 деца. От съвсем малка си се представях с "кариера-майка"  Mr. Green Laughing. Сега, след като вече имам 3,5 годишна дъщеричка, съвсем осъзнато казвам, че май приключих с ражданията. Едно ми стига. Поне на мен. Егоист съм, знам, но така ми харесва.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Аз съм на 31г и все още не искам.

# 47
  • Мнения: 2 556
Според мен всичко е наред, дори и жената изобщо да не иска деца, стига да е уверена в решението си, поради каквито и причини да го е взела...

# 48
  • Мнения: 627
Сигурна ли си.... Все пак си се регистрирала в сайта бг. МАМА...

# 49
  • Мнения: 2 050
Аз съм на 24, от 4 години съм с приятеля ми. Официално не сме "бракувани", ама на практикааа Joy. Говорили сме си за деца - и двамата сме на мнение, че искаме, но не точно сега. И взимаме мерки това да се случи тогава, когато ние решим (ама не мерки от типа: той моя много внимава и ме пази  Mr. Green)

Не знам, никога не съм си и помисляла, че няма да имам деца. Дори като ученички сме го обсъждали - на мен след 26, 27 ми се струваше нормално, а някои приятелки ме упрекваха, че много бързам. А сега някои от тях имат деца  hahaha

А иначе, страх (много ясно) има. Ама не от стрии, целулит и не-ходене по кръчми, а от самото раждане. Изпитвам панически ужас от всякакви медицински интервенции. Само да ми замирише на болница и съм готова - припаднала. Гаджето все ме бъзика, че няма смисъл да ми предлага брак - ми аз няма да се навия (пусти страх - как ще източат скъпоценната ми кръвчица за някакви си изследвания).

# 50
  • Мнения: 53
И аз доста дълго не исках деца. Даже сега като се замисля, ако не беше станала "белата" сигурно още нямаше да се наканим да си правим бебе. Толкова ни беше хубаво да сме си само двамата със съпруга ми - не можехме да си се нарадваме един на друг и смятахме,  че деца още не са ни нужни...
Но сега - често се питаме, какво сме правили преди когато още ги нямаше децата. За какво сме живеели, на какво сме се радвали ??? Мисля, че животът ни преди децата е бил много повърхностен и подчинен на незначителни неща. Сега обаче - имаме един пълноценен и осмислен живот, огрян от нашите две слънца  Confused.

# 51
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Сигурна ли си.... Все пак си се регистрирала в сайта бг. МАМА...
Сигурна съм. Регистрина съм във форума, не в сайта. И то посещавам само отделни раздели. Като този, например.

# 52
  • Мнения: 1 878

И аз съм така , може би само с тази разлика, че се замислям дали искам или не искам и отговорът клони към по-скоро "не искам" . Не се чувствам готова за бебе. Може би, защото осъзнавам с колко отговорности и задължения е свързано отглеждането на едно малко човече. Бих искала да мога да предложа на моето дете един добър живот, но това е свързано с ограничения от моя страна, а може би и с годините ставам все по-голям егоист Embarassed и не искам да се лишавам от някои неща.

Знам, че звуча наистина супер егоистично. Може и да си променя нагласата, кой знае?!

Доста момичета са писали, че не са били готови, но като е дошло бебето , са се променили. Не искам да казвам голяма приказка, но при съвременните методи за предпазване от забременяване, ми се струва абсолютно невъзможно да забременея случайно.

# 53
  • Мнения: 2 556
Не знам и не мога засега да си представя какво може да провокира такова решение, но на Запад даже си имат вече движение Kids Free или нещо от сорта, специално за хора, които не желаят и нямат деца.

# 54
  • София
  • Мнения: 7 992
На 21 не можеха да ме изринат от заведенията, камо ли ти да мисля такива важни неща... Това ме държа близо 10-тина години. На 29 имах ултиматум за женитба, която на 30 волю-неволю осъществих.  Grinning
Сега карам 31 и продължавам да се чувствам млада и зелена и нямам все още намерения за дете.
Според мен дете се гледа единствено, след като човек се чувства готов за него. То не е кукла, която да захвърлиш, след като ти омръзне да си играеш с нея.

# 55
  • Мнения: 301
Доста момичета са писали, че не са били готови, но като е дошло бебето , са се променили. Не искам да казвам голяма приказка, но при съвременните методи за предпазване от забременяване, ми се струва абсолютно невъзможно да забременея случайно.

Е, той презерватива беше съвсем съвременен, ама ...  Laughing
При нас за 8-9 години съвместен живот преди бебето не се беше случвало, но пък и един път е достатъчен   bouquet

# 56
  • Мнения: 2 556
Според мен по-трудния момент е да намериш мъж, навит да нямате деца (аз почти не съм срещала такива, но със сигурност има предполагам)

Примерно моя мъж, колкото и да ме обича, не вярвам да беше останал с мен, ако категорично не исках деца, или поне така си мисля. То и аз не бих останала с него, ако цената е да нямам дете.

Последна редакция: ср, 21 яну 2009, 13:35 от Tess

# 57
  • Мнения: 4 668
На 21 не можеха да ме изринат от заведенията, камо ли ти да мисля такива важни неща...
Мен и на 27 не можеха  Mr. Green ,  голяма скитня бях  Embarassed
И като се замисля , ако мъжът ми не искаше толкова много да си имаме бебенце , можеше и досега да не съм се решила ...

# 58
  • Мнения: 1 878
Доста момичета са писали, че не са били готови, но като е дошло бебето , са се променили. Не искам да казвам голяма приказка, но при съвременните методи за предпазване от забременяване, ми се струва абсолютно невъзможно да забременея случайно.

Е, той презерватива беше съвсем съвременен, ама ...  Laughing
При нас за 8-9 години съвместен живот преди бебето не се беше случвало, но пък и един път е достатъчен   bouquet

Ние се предпазваме по найсе различни начина едновременно. Така че , ако все пак  забременея, трябва да е някакво невероятно стечение на обстоятелствата Twisted Evil Twisted Evil

Според мен по-трудния момент е да намериш мъж, навит да нямате деца (аз почти не съм срещала такива, но със сигурност има предполагам)

Примерно моя мъж, колкото и да ме обича, не вярвам да беше останал с мен, ако категорично не исках деца, или поне така си мисля. То и аз не бих останала с него, ако цената е да нямам дете.

Приятелят ми е точно от този сорт.

# 59
  • Мнения: 2 556
В смисъл иска или не иска да имате дете? Ако иска и държиш да си с него, рано или късно ще се прежалиш да родиш поне 1  Simple Smile Ако не иска, значи ще се единодушни.

# 60
  • Мнения: 351
Не мога да повярвам колко много хора не искат деца! Не, че съдя някого! Peace Просто аз винаги съм искала деца и не мога да си представя, че някой не иска. Е, друг е въпроса на каква възраст. Но за мен по-важно е кога ще срещнеш мъжът, когото би дарила с деца. При мен това стана на 21. На 23 родих сина ни. Със сигурност не бих се лишила от радостта да имам дете заради фигурата си! А и след като родих станах по-слаба с 2-3кг.  Grinning

# 61
  • Мнения: 2 270
Винаги съм искала да имам деца, но на 21 просто мислех че ми е рано Peace

# 62
  • Мнения: 53
Не мога да повярвам колко много хора не искат деца! Не, че съдя някого! Peace Просто аз винаги съм искала деца и не мога да си представя, че някой не иска. Е, друг е въпроса на каква възраст. Но за мен по-важно е кога ще срещнеш мъжът, когото би дарила с деца. При мен това стана на 21. На 23 родих сина ни. Със сигурност не бих се лишила от радостта да имам дете заради фигурата си! А и след като родих станах по-слаба с 2-3кг.  Grinning

Моите наблюдения са, че повечето не искаме деца, но след като се родят - не можем да си представим живота без тях. Така е почти винаги - въпросът е да се решиш един път, после не е чак толкова трудно, колкото си го представяме. Дори е много по-хубаво Laughing.
Но съвмененния начин на живот предлага много изкушения, много възможности и много забавления. Навремето когато например майка ми е била млада, или е трябвало да се ожени или да учи. Преди 30 и кусур години не всеки е можел да учи, както е сега. А да не говорим, че на 25 години повечето неомъжени са били обявявани за стари моми...
Нито е имало дискотеки, нито е имало кафенета, МОЛ-ове, магазини, чужбини и прочие...
И естествения пример и съответно избор на тогавашните момичета е бил бракът, последван почти незабавно от деца.

А сега е много важно, жената да се е наживяла, да е видяла, да се е образовала, да е направила що годе някаква кариера и тогава да се замисля за деца. Иначе той естествения порив да се множим и плодим си го има заложен във всеки, въпросът е кога е най-удачно да му се отдадем.

# 63
  • Мнения: 2 556
Моите наблюдения са обратните - повечето хора искат да имат деца, аз поне имам само 1 позната, за която допускам, че реално не иска да има деца, но не съм сигурна, разбира се. В смисъл наистина не познавам реално нито 1 човек, който не иска деца.

Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)

# 64
  • Мнения: 59
Аз никога не съм си представяла,че ще имам две деца.В смисъл не ми е било като фикс идея.И не защото не съм искала,а защото ме е било страх от самото раждане,износване и т.н.


Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)
Да,но не раждат на по 20 години,а на 30-35,когато са постигнали успешна кариера и са натрупали състояние.

# 65
  • Мнения: 4 187
Винаги съм знаела, че един ден ще бъда майка, на 20 съм смятала, че ми е рано за това !

# 66
  • Мнения: 1 878
В смисъл иска или не иска да имате дете? Ако иска и държиш да си с него, рано или късно ще се прежалиш да родиш поне 1  Simple Smile Ако не иска, значи ще се единодушни.

Не иска.
Доста приятелки народиха в последно време. Като ги посещавам, дундуркам бебетата, много са сладки, обаче хич не ми трепва, не ми идва желанието и аз да имам newsm78 По-късно може и да се променят желанията ми, но така или иначе не мога да разчитам, че ще стане "белята" и да ми захареса идеята да имам деца. Тогава ще бъде съзнателно взето решение.

# 67
  • Мнения: 2 556
Щом и той не иска - добре сте се намерили  Wink

# 68
  • Мнения: 3 736
Ще се присъединя и аз към все още неискащите, но наблягам на все още.  Simple Smile  Допреди 1-2 години се притеснявах от деца, трудно ми беше да общувам с тях, даже. Просто нямам практика, единствено дете съм, нямала съм наоколо близки деца. Сега, на 30, започват да ми се прошмугват мисли за дете, но мимолетно. Признавам, много ми е трудно да се преборя със страховете си, не от болка или други физически страдания, а всички останали, свързани със здравето на детето и моята способност да го отгледам добре... Е, поне една важна крачка съм направила, избрала съм си единствения мъж, от когото бих могла да искам дете.  Hug
И ще си призная, че съм егоист и още ми се пуши и ми се пие биричка.

# 69
  • София
  • Мнения: 1 541
Дали тук да се похваля  Peace
СЕСТРА МИ ВЧЕРА РАЗБРА ,ЧЕ ЩЕ ИМА БЕБЕ  Grinning
Има дъщеря на почти 14 години вече  Heart Eyes

# 70
  • Мнения: 53
Дали тук да се похваля  Peace
СЕСТРА МИ ВЧЕРА РАЗБРА ,ЧЕ ЩЕ ИМА БЕБЕ  Grinning
Има дъщеря на почти 14 години вече  Heart Eyes


Ами честито на сестра ти !!!
Тъкмо ще има една помощница в грижите за бебето!!!  Hug

# 71
  • София
  • Мнения: 7 992
Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)

Представи си, че си вложил много усилия в някаква насока, работил си на 110% от себе си, натоварвал си се много повече от стандартния 8-часов работен ден и си постигнал позиция, относително престижна, заплатена, социални придобивки. Стандартът на живот се е повишил, живееш си добре, можеш да си позволиш неща, които да те изкарат над средностатистическите битовизми. В някакъв момент трябва да се решиш да бъдеш майка. Това те вади поне за 7-8 месеца от играта. Трябва да ти намерят заместник. Кариерата, добре платените позиции, са свързани и с доста натоварване и отговорности... И съответно всичко опира до доброто желание на работодателя - дали ще се съгласи да те поизчака 7-8 месеца, да натовари някой друг от колектива с твоите задачи, за да може ти да раждаш и гледаш дете... Отделно, че хубавите и платени позиции са повод за конкуренция, за завистници, та за 7-8 месеца може много неща да се случат. Еле пък жена на хубава позиция с подчинени мъже... В този смисъл жена, градяща кариера, по-трудно се отдава и на майчинство.

# 72
  • Мнения: 2 556
Нищо не пречи да се роди на 35-36 тогава, имайки предостатъчно време за "кариера". А тук става дума за нежеление за дете когато и да е.

Освен това, правейки кариера в голяма фирма, винаги има вероятност да те уволнят, дори и да си останал без деца в името на компанията, това ми се струва крайно неприемливо като мотив

# 73
  • Мнения: 301
Ми аз (нескромно да кажа) съм от жените с кариерата. Като казах, че съм бременна в работата всички ме гледаха неразбиращо. Странно е, че само шефа ми се зарадва искрено. Гледах си детето почти 3 години, като последните две поработвах по ден-два от вкъщи и по телефона. Не съм си давала много зор за работата, някакси детето още с появата си в корема ми я измести. Кариерата ми си остана същата, в интерес на истината даже месец след като се върнах ефективно, ме повишиха (шефа ме направи шеф). Не, че ми е страшно лесно (имам подчинени мъже и то по-възрастни от мен) - в работата съм си жената отпреди бременноста, но след работа и аз като повечето майки тичам към детската градина. Вярно, че сега по-трудно намирам свободно време за себе си (всичко е работа или детето и мъжа), но пък ... по-различно е и предишния живот не бих казала, че ми липсва.
Т.е. при мен печелбата е повече от загубата.  Mr. Green
Работата носи удовлетворение (финансовото не е за пренебрегване), но пък като усетих първите ритничета си спомням, че си мислех - това е! м..ка му! как може да не съм знаела колко е хубаво това усещане!  Crazy

Лично решение си е дали да имаш дете. По-скоро, не е за пренебрегване факта, че все някога идва момента, в който и да искаш дете няма. А работа - до гроб. Не бих убеждавала неискащите деца, че не са прави, бих им предложила просто отвреме на време да си задават въпроса още ли не искат. Имам една позната, за която стана късно, когато най-сетне се рeши.

# 74
  • Мнения: 2 556
И аз си мислех, че правя кариера едно време, но в момента мисля, че съм била в голяма заблуда. Истината е, че служител, който прави кариера, пак си е служител на някой друг, по каквато и стълбица да се изкачва и каквото и да постига, изцяло е зависим от шефа си и неговите решения. Но да не отплесваме темата в друга насока - наистина деца е добре да решиш дали ще имаш докъм 40 години, а кариера можеш да имаш успешна и на 60  Simple Smile

# 75
  • Мнения: 351
И аз съм на мнението, че време за кариера ще намериш винаги, дори след 35-36г., когато примерно децата са "отгледани"... А времето за деца си свършва в определен момент. И би било много гадно, когато най-после се решиш и искаш деца, да не можеш да ги имаш. Thinking

# 76
  • Мнения: 2 622
Сестра ми роди децата си доста преди мен и наблюдавайки отглеждането им определено не примирах за мои наследници.Да не говорим,че дълго нямаше подходящ мъж до мен.Винаги съм степенувала нещата така-гадже,сватба,бебе.Никога не ми се е присквало деца просто така,от нищото.Но на 21 години със сигурност не исках деца Peace

# 77
  • Мнения: 2 131
Винаги съм искала, но сега осъзнавам, че никога не съм имала реална представа какво точно означава това - колко е хубаво, колко огромна е отговорността и колко много ще се промени животът ми.
А на 21 г. - тогава работех и учех, други неща бяха на дневен ред. Но винаги съм искала деца. Засега съм с едно, живот и здраве, бих искала още едно.  Heart Eyes

# 78
  • Мнения: 11
Много се радвам,че авторката е пуснала тази тема.Досега мислех,че нещо не ми е наред за да не съм готова за деца WinkПак казвам обичам ги,те мене два пъти повече,но самия страх ме по силен.

# 79
  • София
  • Мнения: 2 840
Винаги съм искала деца и винаги съм се чувствала готова.
Планирането е друга работа.
Но и на 18 исках деца. Аз съм такъв тип. Но решението дойде по-късно. Децата не са самоцел. Имат си време.

# 80
  • Мнения: 5 710
Не. Аз съм на 34 и докъм 32-3г възраст, идеята ми беше  чужда.
Което не означава, че не съм била 'готова', аз съм била готова и на 20.
Все още нищо не ми тиктака, но от около година искаме дете, да.
Не настоявам/е да е веднага, когато дойде. Може и около 40.  Ау, скандал, ще бъда пенсионерка
когато детето постъпи в Харвард  Grinning

# 81
  • Мнения: 1 554
Винаги съм искала деца,и на 21 исках,но не стана,на 23 забременях Laughing

# 82
  • Мнения: 1 768
Винаги съм мечтала за голямо семейство,за много деца и да  съм млада майка.Знаех дори,че около 23-24 бих искала да родя първото си дете.За голямо щастие така и стана. Peace
За многото деца... BlushЗа сега сме все още с едно,но с тенденция към увеличаване. FlutterКато му дойде времето. Stop

# 83
  • Мнения: 6 993
Исках на 21, как да не исках, това е точно възрастта, на която смятах, че е най-добре да родя първо дете.
И по-рано исках.  Laughing
Винаги съм си мечтала да бъда майка.
Някъде на 17-18 вече беше изпепеляващо, осъзнато желание.
Но като гледам, ще съм на 25-26-27 някъде, когато евентуално се случи. Rolling Eyes
Не е ненормално да не искаш дете на 21, напротив, напълно нормално е.
На 24 много малко от моите приятелки въобще се замислят по въпроса, какво остава за 21  Laughing

# 84
  • Мнения: 405
Аз и на 24 се чувствах по същия начин като теб.
На 25 започна да се прокрадва едно съмнение, че това вероятно няма да е чак толкова кошмарно преживяване.
На 27 забременях и родих, и въпреки че го исках, и желанието ми за дете надделя в един момент - предишните ми чувства на негативизъм, страх от ограничаване на личните ми желания и.т.н. си останаха.

И аз не обичах деца, сега пак предпочитам компания на възрастни определено, но разбрах нещо друго -  не е правилно поставен въпроса: -Обичаш ли деца?

-А ти обичаш ли възрастни?

Разбираш ли какво имам предвид?
Дори и да не обичаш деца никак, един ден, ако решиш да имаш свое - ще го обичаш, дори и то да е единственото дете на този свят, което ще обичаш  Peace

# 85
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Като се замисля и аз до 23 години някъде все още не бях готова за дете,но малко след това коренно се промених и само за това си мечтаех,как ще стана майка и ще имам мое собствено малко детенце. HugВсяко нещо с времето си са казали хората Peace,и ти някой ден ще се почустваш готова за тази стъпка в живота.

# 86
  • София
  • Мнения: 13 206
Свекърва ми е забременяла за първи път на 39 г.  Wink и се е чудела дали не й е рано  Laughing Всичко това не е било поради липса на мъже около нея  Grinning

Аз дете поисках като бях на 28-29. Биологичният часовник си каза думата .

# 87
  • София
  • Мнения: 1 252
До 25-26-тата си годишнина не исках да се омъжвам и за бебе да чувам. С времето станах леля на прекрасни моми и в един момент и на мен ми се прииска бебе. След още няколко години намерих човека, с когото да искам да прекарам остатъка от живота си и меракът за бебе съвсем се изясни.
Навремето все ми повтаряха поговорката: "На бодлива крава Господ рога не дава", т.е. не съм била готова за семеен живот и бебе. Peace

# 88
  • Мнения: 2 448

Дори и да не обичаш деца никак, един ден, ако решиш да имаш свое - ще го обичаш, дори и то да е единственото дете на този свят, което ще обичаш  Peace

Абсолютно!  Peace

Свекърва ми е забременяла за първи път на 39 г.  Wink и се е чудела дали не й е рано  Laughing

Направо кефи тая жена, особено за ония години. Много смело мислене. Laughing

# 89
  • Мнения: 1 120
Аз на 21 г имах вече син на 3 г и бях абсолютно сигурна, че повече деца не искам да имам .
На 27 г забременях с второто, което за разлика от първото беше планувано и дойде точно на време. Искахме го и се случи. Бяхме готови и двамата.
Като малка винаги съм си мечтаела да имам 2 деца  Grinning

# 90
  • Мнения: 43
Омъжих се на 20 години и още от този момент исках дете.Само че всичко което исках дойде когато бях на 23  и сега съм много щастлива със дъщеря ми която е вече на 6 години.Ако имам късмет някой ден бих си родила още едно но...........

# 91
  • Мнения: 3 453
   Винаги съм знаела че искам дете, но до миналата година не бях готова на тази стъпка..След сватбата се реших и ето че сега съм безкрайно щастлива.Почти си възвърнах формата вече, а бебо е на три месеца.Това ли ти е проблема?Диети колкото щеш..но отговорността да си родител е друго нещо, за мен определено си струваше Peace

# 92
  • Мнения: 1 289
Пускам тази тема защото аз специално (аз съм на 21г.) не искам.Винаги съм била негативно настроена към това.Не си представям някои да ми плаче по цял ден и да си изгубя съня фигурата свободата заради това.Питам дали и при някои друг е било така. Все пак се надявам да превъзмогна този мои егоизъм и да се променя.Не че искам куп деца най-много едно но все пак е нещо  Grinning

Еми то е нормално на 21. То аз едва сега се замислям за дете, но още ще почака - все пак според мене най-добре е да се планира. А и не зависи само от това дали само аз искам. Има и още един дето трябва да иска Peace

п.п. М/у другото и аз се чудя как ще издържам ревове, безсъние, разваляне на фигурата и т.н., но то като дойде - нямаш избор. Пък ще видим като му дойде времето Mr. Green

# 93
  • Linz
  • Мнения: 11 619
До към 24-25 исках, но не се чувствах готова.

# 94
  • Мнения: 299
На 21 не исках, но класиката си каза своето и  забременях "неочаквано" .На 22 родих и тогава се запитах "Боже как съм живяла до сега без детето си".

# 95
  • София
  • Мнения: 3 123
Да винаги съм искала.И на 21 и преди това,все си се чувствах готова

и аз така!За жалост нещата много се забавиха,макар да имаше огромно желание и от двете страни.Сега обаче имаме нашият слънчо и сме много щастливи. Hug

# 96
  • София
  • Мнения: 231
От тийнейджърка си мечтая да имам деца.Обичам децата и  сега ще си имам свое  Heart Eyes .

# 97
  • София
  • Мнения: 13 206
Свекърва ми е забременяла за първи път на 39 г.  Wink и се е чудела дали не й е рано  Laughing

Направо кефи тая жена, особено за ония години. Много смело мислене. Laughing

Ооо, тя и сега на 75 г., жива и здрава да е, е същата луда глава  Laughing Laughing Laughing Не е искала да се жени, но понеже мъжът й настоял много сериозно се омъжила и след 2 седмици родила.. на термин  Sunglasses Хич не й е пукало от времена, нрави и хора. Laughing

# 98
  • Мнения: 883
На 21 не съм искала деца. Знаех, че ще дойде ден да искам. Почувствах го, когато се запознах със съпруга ми. Още в същия момент! Дълго бяхме гаджета, и после 8 месеца годеж. Но с нетърпение чаках бебето. А когато забременях първия път разбрах чак на 4 месец. Почувствах се малко измамена, сякаш някой ми беше откраднал 3 месеца и половина от живота! След това 3 щастливи години с нашия син, последвани от 7 страшни години, в които искахме второ дете, но не се получаваше! Това е по-страшното - ДА ИСКАШ ДЕТЕ, А ДА НЕ МОЖЕШ ДА ИМАШ! Така, че ако сега не искаш дете не значи че след 3 или 5 години няма да искаш!

# 99
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
На 21г. съседката имаше вече 2 деца. Така се е случило, не знам до колко ги е искала...
Ма то няма формула.
Това са чувства. Не се знае, кога ти ще узрееш за идеята, да имаш дете. Така, че изчакай си времето и после се наслаждавай на бременност и майчинство. А понякога на една жена и трябва доста време, дори след като е родила, да се почувства майка.
Аз винаги съм искала да имам деца... това ми желание е още от дете и не мога да го обвържа с 21-вата си година.

# 100
  • Мнения: 1 100
На 21 и през ум не ми е минавало. На 26 се замислих. Laughing Но наистина поисках на 30.

# 101
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
На 21 като се случи един фал и имаше възможност да е станало нещо, бях безумно уплашена и казах на приятеля ми, че ако е станало, ще се обеся  Rolling Eyes

А днес, вече на 25 години, искам. Но не мога да си го позволя все още, защото пия антидепресанти Sad

Според мен не е важно на колко си, а какви са чувствата ти с партньора и субективната готовност за поемане на отговорност.

# 102
  • Gabrowo->Sofia
  • Мнения: 1 444
На 21 изобщо не съм си мислела за деца. Деца ми се приискаха едва когато опознах баща им (в лицето на съпруга ми)  Simple Smile

# 103
  • Мнения: 852
На 21 изобщо не съм се замисляла.Сега на 24 вече сериозно започва да ми се върти в главата желанието за бебче.
Нооо,мисля да изчакаме още поне година,две,защото има още някои неща с които трябва да се оправим.
И след това  newsm32 тогава ще бъда най-щастливият човек на земята Heart Eyes

# 104
  • Мнения: 2 197
Никога не съм искала деца. До 33-годишната си възраст направо ги ненавиждах, изнервях се от тях и категорично не се превъзнасях когато имаше деца в компанията или наоколо. По неизвестна причина задължително всички деца се лепваха за мен и се налагаше да си говорим.  Когато родих започнах да общувам с повече деца и някак си свикнах , даже вече не ми правят изобщо впечатление писъци, трясъци, тръшкания, плачове и други, които преди да родя много ме дразнеха.
А на 21 години изобщо не бих родила (всъщност първото ми забременяване на 23 години беше прекъснато просто защото реших, че не съм готова).

# 105
  • Мнения: 936
До към 20та ми година не исках деца, но после настъпи промяна. На 21 г. родих дъщеря си, а на 25 сина си. Определено се радвам, че съм родила като по-млада. Успях да се наживея преди това, а след това си върнах фигурата и пак намирам време за себе си, за излизания и т.н.
Мъжът ми каза в прав текст, че ако не съм можела да му родя деца, нямало да е с мен.
И не на последно място,  направо ме кефи въпроса: Ама и двете деца ли са твои? Mr. Green

# 106
  • Мнения: 352
"Не искам деца на 21 години"-звучи ми странно това. Всички сме по принцип със съзнанието ,че съпруг, деца по правило ще имаме. Не се и замисляме,че животът може и друго да ни предложи.Ако примерно знаеш,че си от онези 270 000 двойки, които нямат ще пишеш в друга тема. Аз живях 8 години с мисълта ,че няма да имам никога, защото така ми бяха внушили докторите. За радост прогнозата им не се оказа вярна и забременях и с двете ми дечица веднага след като решихме. Планове е невъзможно да се правят в този живот. Ако можехме да правим и сме 100% сигурни в успеха всеки щеше да си е подредил живота точно както си го иска.

# 107
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 242
Пък и да не ти се прииска - няма лошо, и без това планетата е пренаселена...  Whistling

Скъса ме, Сийче!  Joy Joy Joy

Хубаво е да си имаш дечица. Гушкаш ги и те те гушкат,
целуваш ги и те те целуват, Бог да ги благослови всички!

Винаги съм искала да имам деца.
Според  мен любимият мъж да ти направи дете е израз
на висше доверие към теб. Не знам защо си мисля това,
но за мен е голяма истина.

Да не ми се смеете, ей!  newsm47 newsm47 newsm47

# 108
  • Мнения: 196
Абсолютно винаги съм искала деца и на 21 и на 20 и на 26.Не разбирам жени като теб,но пък всеки си има виждане върху живота и това решение дали или не зависи единствено и само от теб.Успех все пак.

# 109
  • София
  • Мнения: 117
На 21 не съм мислила за деца...Сега съм на 24 и пак не мисля...работа - университет...не остава време.Но тази година завършвам и моите приятелки започнаха да се сгодяват и омъжват..започва да тиктака нещо наоколо...и няма как да не ми влезе скоро и тази мисъл в главата!  newsm78

# 110
  • Мнения: 339
Не съм се замисляла за деца, докато не срещнах мъжа ми.На 24г. бях когато рашихме  , че ни е дошло време да станем родители.

# 111
  • Мнения: 2 414
В момента съм на 18 и не искам деца.По ред причини-фигурата ми,ограничаване на свободата ми,образование и т.н.
Старателно се пазя от нежелана бременост,но все пак,ако се случи мисля,че не бих направила аборт. Thinking

# 112
  • Мнения: 227
На 22 вече имах  1   newsm30  Heart Eyes

# 113
  • Мнения: X
Аз, Жаве, на 29, вече искам дете!
Ето на, казах го!  Wink

# 114
  • Мнения: 641
Аз пък на 29 все още се чудех...
...а после като разбрах,че съм бременна и усетих живота в себе си,ме беше яд,че по млада не съм забременяла защото досега щях да родя две сладки дечица.Но както казват хората всичко с времето си.Сега с мъжа ми чакаме след месец първата ни рожба и сме щастливи повече от всякога.

# 115
  • Мнения: 919
За първото ми беше много рано още,но второто си е съвсем планувано и желано.
Децата са най-хубавото нещо !

# 116
  • Мнения: 2 617
Според  мен любимият мъж да ти направи дете е израз
на висше доверие към теб. Не знам защо си мисля това,
но за мен е голяма истина.
И за мен. Още повече, че доста време ми отне да го убедя да започнем да правим нещо по въпроса.
Винаги съм искала да имам деца. За съжаление все още нямам.

# 117
  • Мнения: 2 617
На 21 години последното нещо, за което съм се сещала, са били деца.
Но виж, между това да искаш/не искаш да имаш дете и да имаш (вече реално) такова, има огромна разлика. Разбираш го след това. Така че няма особена полза от това, кой какво по принцип си мисли, дали иска да има дете, как би го възпитавал, обличал и прочие.

# 118
  • Мнения: 573
Винаги съм искала деца.От малка(18-19 год. имах желание за дете),но на много по късен етап от живота ми (завършване на висше,омъжване),си родих  най- красивия мъж на земята Embarassed Wink,сега искам още поне едно.Дано да стане скоро Praynig

# 119
в момента в кйто усетих, че човека до мен и с главното Ч не съм спирала да искам дете, но от него.
иначе по принцип обичам децата и съм искала, но не от кого и да е . Peace

# 120
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
Поисках да имам деца, когато намерих мъжът с когото искам да имам дом и семейство.
За мен думите дом и семейство включват и деца.

# 121
  • Мнения: 2 908
Винаги съм искала деца,когато намеря човека до себе си-на 21 нито го бях намерила,нито исках деца още.След това,отново исках деца,но се ужасявах от перспективата да раждам,да боли,как да гледам дете....но се престраших.

# 122
  • Мнения: 1 546
На 21 и аз не си се представях с дете, но причините далеч не бяха фигурата или безсънието... Crazy Имах други цели - да уча, да работя, да излезем да живеем самостоятелно с моя приятел, да попътувам.  Wink

# 123
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 820
Винаги съм искала деца. Две. Исках първо момче, а след това момиче. Сега имам две моми и много им се радвам.

Миналото лято слушах няколко деца, които играеха на топка. Всички бяха единодушни, че на 21 искат да имат деца. Спомням си, че и аз исках същото. Може би 21 години ми се виждаха далечни и свързвах това с зрялоста. Да, ама не. Родих Вики на 27 години. Стана ми смешно и едновременно с това и тъжно, защото има толкова много време пред момичетата и 21 години всъщност не са достатъчни за да стане една жена майка, поне според мен де.

# 124
  • Мнения: 41
  А аз като дете исках да имам 3 деца, сега имам 2 принцеси, които са моето щастие и богатство. Ако имах финансовата възможност,бих осъществила детската си мечта, нищо че съм почти на 37.
 Не мога да си представя какъв ще е животът ми,когато дечицата ми порастнат...ако можеше да си останат малки и ние млади и красиви....

# 125
  • Мнения: 242
Винаги съм искала да имам дете,и да е момче,както стана!!! Peace

# 126
  • Мнения: 1 054
Винаги съм искала... но не от всеки, с който съм била Wink

Хоп-хоп редактирам бързо
 И аз винаги съм искала момче  Praynig
Винаги съм искала да имам дете,и да е момче,както стана!!! Peace

# 127
  • Euskal Herria
  • Мнения: 28 840
Омъжих се на 18, на 19 бременността ми завърши с мъртво раждане. На 21 родих дъщеря си, а на 24 - сина си. Никога не съм мислила дали е рано или не - просто тогава такива бяха времената и така бе прието за нормално. Сега дъщеря ми е на 18 и винаги казва, че не бърза. Като се замисля, никога не съм съжалявала нито че се омъжих, нито че родих децата си. Просто ако съм можела да избирам, бих изчакала с раждането. Навярно бих избегнала някои допуснати грешки, но...
Равносметката след 22 г брак - чудесен съпруг, прекрасни деца.

# 128
  • Мнения: 666
"Като малка"(сега съм на 21 току що навършени Crazy) въобще не исках деца-мръсни дупета,рев по цял ден,стоене вкъщи....в главата ми беше само как да излизам колкото се може повече с приятели и да се забавлявам.Но да не вярва човек на 20год се запознах с вече настоящия си съпруг и на 3-4мес от нашето ходене аз сама си поисках детенце WhistlingДа му бяхте видели физиономията Joy И за моя и негова радост ето че остават още броени дни до нашата бебка.Да ни е жива и здрава  Praynig

# 129
  • Мнения: 2 013
Като се замисля-да,винаги съм искала дете.От както се помня  Hug
Бях на 15 и като споменах на гаджето "искам бебе" запали с 300  Laughing Joy

# 130
  • Мнения: 217
Никога не съм се замисляла дали искам,защото винаги съм знаела ,че ще имам момиче и момче. Heart Eyes
Виж замислям се за трето,което наистина искам,и знам,че ще е момиче,но на този етап не смея/страх ме е от трето секцио/ и ако много не одъртея може и да се прежаля.
Мечтата ми е да осиновя ,и ще го направя ако някой ден имам финансовата възможност. Rolling Eyes

# 131
  • Мнения: 24
Аз на 21 не знаех как се правят деца, камо ли да съм искал да имам....

# 132
  • Мнения: 943
Аз от 14-15 годишна каквото и лошо да ставаше ,все си казвах "Господи, да става каквото ще,но моля те да имам деца". до преди 2 годинки не бях открила мъжа ми и не исках да имам деца за момента с някой от предишните ми. Но сега съм на 21 год. и искам бебе повече от всичко. Имам чувството,че винаги съм била готова просто не съм имала правилният човек до себе си.
Голямото ми желание си го обеснявам ,че в дадени моменти майка ми не беше МАЙКА за пример и аз все си казвах "Когато порасна ще бъда такава майка,каквато аз нямах"  Rolling Eyes

# 133
  • Мнения: 1 289
Бях на 15 и като споменах на гаджето "искам бебе" запали с 300  Laughing Joy

 Joy hahaha

# 134
  • Мнения: 2 309
Винаги съм искала деца!!!

# 135
Винаги съм искала деца!
А и честно казано, винаги съм искала да имам момиченце. Желанието ми се сбъдна  Laughing
И двамата с мъжа ми искаме принципно поне 2 дечица   bouquet

# 136
  • Мнения: 5 577
Имам 2 деца. Гледам ги, обичам ги, мои са. Но  като цяло не се научих да обичам децата /говоря за другите дечица/ - такава съм.
Дразнят ме когато мрънкат, дрънкат и недоволстват. Но това се възпитава с гледането, моите са си идеални. По моите схеми.

# 137
  • Мнения: 266
Не, не съм искала да имам дете на всяка цена. Имам син, който обичам, но понякога и той ме дразни изключително много, какво остава за другите деца. Определено не мога да кажа че ми е лесно да общувам с тях, нито че ми е приятно. Повече деца не планирам така или иначе.

# 138
  • Мнения: 41
Имам 2 деца, първото го родих на 21, не беше планирано, но не и нежелано, беше ме страх от неизвестното. Жената е склонна да разсъждава различно и в размисли за себе си как ще и се отрази евентуално раждането, преди да гушне детенцето си. За мен появата на двете ми деца на бял свят са най-щастливите ми мигове досега в живота. Това не може да сравни с нищо друго.

# 139
  • Мнения: 260
винаги сме искали деца Peace
даже аз искам момиченце и момченце-ама какво ще стане никой не знае Hug

# 140
  • Мнения: 1 484
Винаги  съм  искала Да  .На  21  направих  аборт  по  медицински  причини.И  на  22  родих  моето  съкровище.

# 141
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Омъжих се рано,но никога не съм съжалявала за това,ако трябваше да избирам сега, пак тогава бих го направила.Семейството ми обаче не беше пълно,липсваха децата,а аз винаги съм искала деца.Когато разбрах,че шанса да родя дете е почти нулев рухнах изцяло.
Случиха се много неща,но важното е,че днес съм щастлива майка на две прекрасни дечица.Hug
Винаги съм обичала децата и не са ме плашили грижете около тях.
Вярно,че по някога правят такива щуротии и двамата(разликата им е 2.9 год.),че ми иде да вия от безпомощност,но всичко това си заслужава,когато вечер два чифта ръчички обвият шията ми и чуя димите"Мамо обичаме те" Simple Smile

# 142
  • Мнения: 712
Не.Не винаги. Да кажем, че винаги съм знаела, че някъде, в бъдещето, ще бъда мама на 2-3 дечица. Но някак на 21 не можех да свържа представата за себе си такава, каквато бях тогава и представата за онази моя личност, която ще бъде мама. И се пазех като дявол от тамян да не се случи.
Мога с точност да кажа кога поисках деца. На втората година от връзката с мъжа ми, бях на 23 и половина. Някакъв прекъсвач в мен изщрака, споделих с него и захванахме да си правим бебе. И така, веч е повече от две години Sad

# 143
  • Мнения: 2 331
На 21 не исках деца-имах други неща за вършене.Харесвах ги, никога не съм се вълнувала от това, че ще стана дебела/все пак поправимо е/, че няма спя достатъчно/ и без това имам нужда от малко сън/.Да не говорим, че нямах реална представа за трудностите при отглеждането на деца.Това, което знаех беше от кориците на списанията-лъскави бебоци и супер мами.  Embarassed Rolling Eyes

# 144
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Винаги съм искала да имам дъщери - имам си две - от най-страхотния мъж на света. Не умея да показвам любовта си по-най подходящия начин, но и двете знаят че са най-ценното нещо за мен. И са много повече от това за което съм мечтала....

# 145
  • Мнения: 7 474
На 21 и аз не исках дете, всяко нещо си има време.
Желанието за дете идва по скоро от мъжа до теб и
сериозността на отношенията ви.

# 146
  • Мнения: 191
Не!
Сирак съм и определено НЕ исках деца! Мъжът ми е причина да я има дъщеря ми...и до днес от време на време го майтапя, че това е неговото дете...не, че не е разбира се!
Не съжалявам, че я родих - тя е прекрасно дете...но не искам други! И не харесвам други деца...с изключение на едно-две на наши приятели...
Знам, че съм осакатена емоционално може би, но това е положението...

# 147
  • Мнения: 163
Аз съм искала да си имам деца и то точно на такава възраст, за да мога да съм млада майка.  Laughing LaughingКакто си е , дъщеря ми е родих на 22 и сега сме повече от приятелки........ Втората е родих на 35 г. ееее доста ташкън ми идва, ако няма кой да ми помага........ Twisted Evil
За това на всичко му идва времето и важното кой как е настроен......
Имам приятелка, която точно като авторката разсъждаваше ..... и то дълги години....... сега роди на 38 г. не питайте как е ......  Twisted Evil

# 148
  • Мнения: 129
Не.Не винаги. Да кажем, че винаги съм знаела, че някъде, в бъдещето, ще бъда мама на 2-3 дечица. Но някак на 21 не можех да свържа представата за себе си такава, каквато бях тогава и представата за онази моя личност, която ще бъде мама. И се пазех като дявол от тамян да не се случи.
Мога с точност да кажа кога поисках деца. На втората година от връзката с мъжа ми, бях на 23 и половина. Някакъв прекъсвач в мен изщрака, споделих с него и захванахме да си правим бебе. И така, веч е повече от две години Sad


Това все едно аз съм го казала...  Sad

# 149
  • Мнения: 166
Винаги съм си мечтала да имам поне 2 деца като малка съм гледала много комшииски деца на 24 забременях ,мъжът ми малко се дърпаше ,но се реши докато сме млади да имаме дете и нещеш ли на 25 се родиха моите близнаци момче и момиче сега съм мама на 6 годишни близнаци,.

# 150
  • Мнения: 2 161
Не съм като героините от латиноамериканските филми,които в момента,в който разбират,че са бременни,си стискат щастливо коремите,милват ги и 9 месеца само за това говорят.Напротив,чувствах се некомфортно и през цялото време си мислех,какво ще го правя това бебе,ще се справя ли,заслужавам ли да съм майка.Вярно е,че много рано родих за първи път,но и с второто дете,което родих по-късно,пак се терзаех.Всъщност,започнах да ги обичам безумно,когато се запознахме очи в очи.

# 151
  • Мнения: 641
Не съм като героините от латиноамериканските филми,които в момента,в който разбират,че са бременни,си стискат щастливо коремите,милват ги и 9 месеца само за това говорят.Напротив,чувствах се некомфортно и през цялото време си мислех,какво ще го правя това бебе,ще се справя ли,заслужавам ли да съм майка.Вярно е,че много рано родих за първи път,но и с второто дете,което родих по-късно,пак се терзаех.Всъщност,започнах да ги обичам безумно,когато се запознахме очи в очи.
Харесва ми откровеността ти.
И аз се чувствам така макар,че съм на 30г,но ме е срам да го напиша.

# 152
  • Мнения: 2 161
А защо да те е срам?Ти имаш право да се съмняваш,защото си мислещо същество.Така или иначе страховете и съмненията ще изчезнат,когато видиш малкия пакет до себе си.Успешно раждане ти пожелавам.

# 153
  • Мнения: 4 668
Не, не съм искала да имам дете на всяка цена. Имам син, който обичам, но понякога и той ме дразни изключително много, какво остава за другите деца. Определено не мога да кажа че ми е лесно да общувам с тях, нито че ми е приятно. Повече деца не планирам така или иначе.
Описала си и моето състояние  Simple Smile !

# 154
  • Мнения: 4 734
Винаги съм искала да имам деца, но не винаги съм била истински готова за да им бъда пълноценен родител.

Общи условия

Активация на акаунт