olimpiia, 
- Публикувана: 23 ян. 2009, 06:15 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 13:26 ч.
Когато плачеш, запалвай си цигара...
Но защо да е с цигара, пък?
Сетих се, че имаше такава песен 
Има мъже, които не понасят женските сълзи в смисъл, че това ги вади от равновесие. 
Не пуша и няма как да скрия сълзите си, но забелязвам, че въпреки непукизма ми към покъртителни, отвратителни и т.н. гледки и ситуации съм дъпочнал все повече да сълзоогделям. Такъв беше и баща ми, лека му пръст! Обикновено е на филми или когато видя и чуя нещо умно от синковеца. Почти винаги се надига една сълзица когато го вида как сладко е заспал, но гледам да не се "излагам" пред майка му. Да чукна на дърво, от 3 и нещо години не ми се е налагало да крия сълзи от мъка, да чукна на дърво пак!
най-много съм ревала от яд 
веднъж само си изпуснах нервите на работа /след 2 годишен тормоз/ и ревнах като магаре на 1 оперативка. Шефът беше чужденец с проблеми с алкохола и аз единствената в стаята знам езика, обаче излизам и продължажам да хълцам навън/ не мога да се спра/.
Като се върнах всички като наакани .
след 10 дена го махнаха и аз се преродих
веднъж само си изпуснах нервите на работа /след 2 годишен тормоз/ и ревнах като магаре на 1 оперативка. Шефът беше чужденец с проблеми с алкохола и аз единствената в стаята знам езика, обаче излизам и продължажам да хълцам навън/ не мога да се спра/.
Като се върнах всички като наакани .
след 10 дена го махнаха и аз се преродих
Не пуша и няма как да скрия сълзите си, но забелязвам, че въпреки непукизма ми към покъртителни, отвратителни и т.н. гледки и ситуации съм дъпочнал все повече да сълзоогделям. Такъв беше и баща ми, лека му пръст! Обикновено е на филми или когато видя и чуя нещо умно от синковеца. Почти винаги се надига една сълзица когато го вида как сладко е заспал, но гледам да не се "излагам" пред майка му. Да чукна на дърво, от 3 и нещо години не ми се е налагало да крия сълзи от мъка, да чукна на дърво пак!
Не е срамно и лигаво мъжете да плачат, Нотар.
На това са научени от родителите си и е много погрешно.
Откак почина майка ми всяка сутрин плача за нея.
Плача на песни, филми, книги. Плакала съм на споделено
във форума. Ето например постингът на Олимпия ме просълзи.
Но не ми олеква никак.
И аз правя така.
На това са научени от родителите си и е много погрешно.
Откак почина майка ми всяка сутрин плача за нея.
Плача на песни, филми, книги. Плакала съм на споделено
във форума. Ето например постингът на Олимпия ме просълзи.
Но не ми олеква никак.
и на мен като ми дойде много се наревавам едно хубаво,че и цигара си паля, че и питие си сипвам.
Не се крия от никого.
Не се крия от никого.
И аз правя така.
и на мен като ми дойде много се наревавам едно хубаво,че и цигара си паля, че и питие си сипвам.
Не се крия от никого.
Не се крия от никого.
А,забравих да спомена( като стана дума за плач и за майки)- винаги,винаги се разплаквам,когато чуя една песен на Емил Димитров по текст на Евтим Евтимов.Не си спомням как се казва,но започва така: "Каква невеста си била ти,мамо! Как блеснал младоженческият двор..." В нея се разкава как майката отрязала косата си и я продала,за да изпрати синът си да учи.Покъртително!