Какво бихте направили, ако най-неочаквано ви уволнят днес? Нека не обсъждаме възможни причини, интересува ме как бихте подходили, за да успокоите емоциите си и какво бихте направили в практичен план?
- Публикувана: 23 ян. 2009, 11:35 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 10:49 ч.
Ако ви уволнят днес
Ами, честно казано, сигурно ще се нацупя за малко, че ми смущават подреденото битие, но след половин час сигурно ще се зарадвам - на новата неочаквана свобода и на това, че някой друг е направил това, което ми се върти в главата от много време, но или ме мързи или не ми стиска да направя. Ще се усмихна на мисълта за предстоящите няколко седмици, в които няма да живея живота си по график, ще се обадя на някоя приятелка да се почерпим по повод случката, след което ще си изровя сивито и ще започна да си търся нова работа.
Еееех, мечти...
Еееех, мечти...
Ще се прибера и ще си сипя една биричка, търпеливо ще изчакам съпруга ми да се върне от работа, за да обсъдим създалата се ситуация. Ще звънна на мама и сестра ми 
винаги ми дават кураж в такива моменти 
В понеделник ще погледна обявите за работа и се надявам да намеря нещо подходящо за мен 
винаги ми дават кураж в такива моменти В понеделник ще погледна обявите за работа и се надявам да намеря нещо подходящо за мен
Може и да почерпя. Ама накрая сигурно ще се окаже, че съм сънувала.
После просто ще се наспя (крайно време е) и ще ми стане едно хубаво.
Мъжа ми ще е щастлив от оказаното му сутрешно внимание
и ще заключи - "б*** съм ги и парите виж какво ни е хубаво така".
И накрая шефа ще ме събуди на мобилния - "Закъсняваш, детенце! Айде, раз-два и с усмивка в офиса!"
Вероятно, най-сетне ще приема една оферта и тотално ще си прецакам съня.
После просто ще се наспя (крайно време е) и ще ми стане едно хубаво.
Мъжа ми ще е щастлив от оказаното му сутрешно внимание
и ще заключи - "б*** съм ги и парите виж какво ни е хубаво така".И накрая шефа ще ме събуди на мобилния - "Закъсняваш, детенце! Айде, раз-два и с усмивка в офиса!"
Вероятно, най-сетне ще приема една оферта и тотално ще си прецакам съня.
Ама че работа... Тази нощ сънувах, че ме уволняват, защото съм разляла едно уиски 
.
По темата: първо ще ревна. Като се прибера разбира се. Няма да спя вероятно.
Но на другата сутрин ще се сетя, че съм добър специалист и едва ли ще остана дълго без работа. И ще отворя всички сайтове за работа.
Но ще ми бъде мъчно - харесвам си и работата, и колегите.
П.С. Надявам се, че не питаш, защото ти се е случило
.По темата: първо ще ревна. Като се прибера разбира се. Няма да спя вероятно.
Но на другата сутрин ще се сетя, че съм добър специалист и едва ли ще остана дълго без работа. И ще отворя всички сайтове за работа.
Но ще ми бъде мъчно - харесвам си и работата, и колегите.
П.С. Надявам се, че не питаш, защото ти се е случило
ами ще звънна на мъжът ми, той ще ме успокои, и след това ще ида някъде на почивка, с детето само, щото мъжът ми трябва все пак да изкарва пари, а аз имам нужда да преодолея, уволнението 
Иначе, няма как да стане на този етап, но ако някой ден стане, ще го преживея, къде къде, по-лоши неща се случват в този живот, света не свършва с това, че си си загубил работата. Ще си намеря нова, и определено ще е по-добра, защото в тази, в която са ме уволнили, просто не са ме заслужавали.
Иначе, няма как да стане на този етап, но ако някой ден стане, ще го преживея, къде къде, по-лоши неща се случват в този живот, света не свършва с това, че си си загубил работата. Ще си намеря нова, и определено ще е по-добра, защото в тази, в която са ме уволнили, просто не са ме заслужавали.
Веднъж са ме уволнявали неправомерно и си понесоха последствията. Втори път ме съкратиха защото отказах да напусна въпреки, че се постараха да ми вгорчат живота. И в двата случая първо се обадих на адвокат и след като по година живях от обезщетения "възнаградих" и двете фирми с данъчни ревизии.
Какво ли бих направила, ако ме уволнят днес?!
Какво ли бих направила, ако ме уволнят днес?!
Може и услуга да ми направят. Това ще е повод след някой и друг ден да се разтърся за по добре платена работа.
Веднъж са ме уволнявали неправомерно и си понесоха последствията. Втори път ме съкратиха защото отказах да напусна въпреки, че се постараха да ми вгорчат живота. И в двата случая първо се обадих на адвокат и след като по година живях от обезщетения "възнаградих" и двете фирми с данъчни ревизии.
Какво ли бих направила, ако ме уволнят днес?!
Какво ли бих направила, ако ме уволнят днес?!
...първо ще ревна. Като се прибера разбира се. Няма да спя вероятно.
Но на другата сутрин ще се сетя, че съм добър специалист и едва ли ще остана дълго без работа. И ще отворя всички сайтове за работа.
Но на другата сутрин ще се сетя, че съм добър специалист и едва ли ще остана дълго без работа. И ще отворя всички сайтове за работа.
Първо какво няма да направя - няма да се отчаям.
Ще си събера багажа, партакешите, ще си кажа "Довиждане" с колегите. Ще кажа на най-близките си, но като се прибера, не по телефона. После ще звънна на приятели. Не съм свръх квалифицирана, смятам се за сравнително образована, но най-важното е, че не съм мързелива и никога не подценявам и омаловажавам каквато и да било работа. Ще си намеря. Ако съм на зор, възможно най-приемливата, може и с компромис, а после ще търся и по-добро.
Ще си събера багажа, партакешите, ще си кажа "Довиждане" с колегите. Ще кажа на най-близките си, но като се прибера, не по телефона. После ще звънна на приятели. Не съм свръх квалифицирана, смятам се за сравнително образована, но най-важното е, че не съм мързелива и никога не подценявам и омаловажавам каквато и да било работа. Ще си намеря. Ако съм на зор, възможно най-приемливата, може и с компромис, а после ще търся и по-добро.
Случи ми се преди 4 години.Много неприятно беше,точно 2 дена след почивката от нова година на 3-ти отидох на работа и се върнах след час.Много плаках,гадно стартирах работата,бях самичка.Тогава работех без трудов договор.Цял ден плаках,после на другият ден се стегнах и тръгнах да си търся работа.
Слава Богу бързо си намерих.Но много кофти ситуация,не я пожелавам на никой
Слава Богу бързо си намерих.Но много кофти ситуация,не я пожелавам на никой
Като се прибера:
Ще се нарева, ще си помисля, че съм възможно най-некадърният човек и прочие депресии.
После в един момент, ще се зарадвам, че съм се махнала , щото и без това ме дразни моята фирма.
Ще отворя джобс.бг, ще прочета половината обяви и ще намразя България, щото и сега си знам, че всичките с език са за тъпи колцентрове.
И накрая най-вероятно пак ще почна в тъп кол център
Ще се нарева, ще си помисля, че съм възможно най-некадърният човек и прочие депресии.
После в един момент, ще се зарадвам, че съм се махнала , щото и без това ме дразни моята фирма.
Ще отворя джобс.бг, ще прочета половината обяви и ще намразя България, щото и сега си знам, че всичките с език са за тъпи колцентрове.
И накрая най-вероятно пак ще почна в тъп кол център
Като се прибера:
Ще се нарева, ще си помисля, че съм възможно най-некадърният човек и прочие депресии.
После в един момент, ще се зарадвам, че съм се махнала , щото и без това ме дразни моята фирма.
Ще се нарева, ще си помисля, че съм възможно най-некадърният човек и прочие депресии.
После в един момент, ще се зарадвам, че съм се махнала , щото и без това ме дразни моята фирма.
. И аз така. Пък после ще се опитам да намеря работа в съвсем друга област от досегашната. 
Харесва ми че болшинството от отогворите са позитивни и показват самочувствие на момичетата. Макар че всичко това са само предположения. Но положителните отзиви определено зареждат.
Апропо, човекът пише тук. И причината не беше некадърност от моя страна, но.....няма да задълбавам.
От какво ще са толкова доволни голяма част от мъжете?
От друга страна - в рода му жените по традиция не работят, изпращат и посрещат мъжете си, през другото време се виждат, ходят по магазини - разпродажби, промоции, уговарят се къде ще са утре. Вече и дъщерите и внучките със семейства поддържат традицията. Просто е прието мъжът да издържа семейството. А аз се цепя от колектива.
Последните 2 год. като напусна и се заричам вече да не работя, но след 2-3 месеца ми омръзва и много лесно си намирам работа.
Абе не ме уволниха, но ми казаха, че съм съкратена (...все същата...), тъй като съм била предната година по майчинство и съм нямала резултати....чувствах се толкова обидена и огорчена, не можех да си поема дъх......душата ми беше много наранена, но едновременно бях бясна....борих се докрай с правата които имам...успях, но бях скапана.
После дойдох на себе си мислех си, че ще започна работа веднага на ново място, но уви периода беше точно когато кризата започна и тя си каза думата... само ако беше месец по рано....
После дойдох на себе си мислех си, че ще започна работа веднага на ново място, но уви периода беше точно когато кризата започна и тя си каза думата... само ако беше месец по рано....
Да си призная в момента текат съкращения
при нас и никой не е застрахован - та мислила съм го
1. Ще си почина известно време
2. Ще си ъпгрейдна CV-то и ще започна да разглеждам J....bg примерно.
3. Ще се обадя на познати, които биха могли да ми помогнат в
намирането на нова работа
4. Ще ми бъде много криво обаче, защото сред колегите ми
има прекрасни хора, с които ми е страшно приятно да се
виждам всеки ден, а после няма да имам тази възможност.
5. Ще ми бъде и криво, защото ще се чуствам недооценена, щом
са предпочели колегата пред мен
при нас и никой не е застрахован - та мислила съм го
1. Ще си почина известно време
2. Ще си ъпгрейдна CV-то и ще започна да разглеждам J....bg примерно.
3. Ще се обадя на познати, които биха могли да ми помогнат в
намирането на нова работа
4. Ще ми бъде много криво обаче, защото сред колегите ми
има прекрасни хора, с които ми е страшно приятно да се
виждам всеки ден
, а после няма да имам тази възможност.5. Ще ми бъде и криво, защото ще се чуствам недооценена, щом
са предпочели колегата пред мен
Ще наблегна на положителните страни на случилото се и ще им се отдам, а именно: ще скитам по-често, ще имам още повече време за детето и за себе си, ще чета и ще уча на воля.Въпреки всичко обаче не искам да напускам работа, защото се занимавам с това, за което винаги съм мечтала.
Като, че ли живеем в различни Българии .... По-вечето от момичетата ще са доволни от това. Ако е така, защо просто не си сменят работата или не напуснат и стоят в къщи, както очакват от тях съпрузите им?
В петък са съобщили във фирмата на мъжа ми, че трябва да подадат молби за 20% намаление на заплатите за да няма съкращения. В моята фирма започнаха съкращенията от ниските етажи. Спряха извънредния труд. Вчера не работихме и за пръв път от 2 години насам имам два почивни дни (без да смятам отпуските и коледните почивки) и имах възможност да спя и да си ошетам къщата. Но ми е притеснено, откъде ще си свием разходите. И ако остана без работа определено няма да лекувам депресията си с шопинг, а ще се хвана здраво да си търся нова работа.
В петък са съобщили във фирмата на мъжа ми, че трябва да подадат молби за 20% намаление на заплатите за да няма съкращения. В моята фирма започнаха съкращенията от ниските етажи. Спряха извънредния труд. Вчера не работихме и за пръв път от 2 години насам имам два почивни дни (без да смятам отпуските и коледните почивки) и имах възможност да спя и да си ошетам къщата. Но ми е притеснено, откъде ще си свием разходите. И ако остана без работа определено няма да лекувам депресията си с шопинг, а ще се хвана здраво да си търся нова работа.
ами и при мен се случи...съкратиха не само мен, но и много други. Причината била кризата 
, почувствах се много гадно, защото давах всичко от себе си и работодателя беше доволен, а накрая ни забиха нож в гърба. Всички плакохме...беше много гадно, защото ти го казват на единия ден и от другия вече си освободен от работа и си като в небрано лозе, защото никой не ни беше предупредил, поне да си търсим нова работа 
...просто болката е голяма, когато си обичал работата си
P.S Дано няма повече съкратени в България, заради тази криза
и дано всички в моето положение скоро да си намерят работа
Като, че ли живеем в различни Българии .... По-вечето от момичетата ще са доволни от това. Ако е така, защо просто не си сменят работата или не напуснат и стоят в къщи, както очакват от тях съпрузите им?
Ха ха, и аз това си мислех.. Защо трябва да оставят друг да решава какво да прави с живота им?
Какво бихте направили, ако най-неочаквано ви уволнят днес? Нека не обсъждаме възможни причини, интересува ме как бихте подходили, за да успокоите емоциите си и какво бихте направили в практичен план?
Днес, не ... но да кажем утре ...понеделнишки
За да ме уволнят, трябва да имат повод .
А такъв няма. Значи няма смисъл да мисля какво бих правила.
Какво бихте направили, ако най-неочаквано ви уволнят днес? Нека не обсъждаме възможни причини, интересува ме как бихте подходили, за да успокоите емоциите си и какво бихте направили в практичен план?
Днес, не ... но да кажем утре ...понеделнишки
За да ме уволнят, трябва да имат повод .
А такъв няма. Значи няма смисъл да мисля какво бих правила.
Знаеш ти какво се върти в умните глави мениджърски..
И аз не разбирам особено тези, които казват, че ще им направят голяма услуга. Направете си я сами!
Ами, честно казано, сигурно ще се нацупя за малко, че ми смущават подреденото битие, но след половин час сигурно ще се зарадвам - на новата неочаквана свобода и на това, че някой друг е направил това, което ми се върти в главата от много време, но или ме мързи или не ми стиска да направя. Ще се усмихна на мисълта за предстоящите няколко седмици, в които няма да живея живота си по график, ще се обадя на някоя приятелка да се почерпим по повод случката, след което ще си изровя сивито и ще започна да си търся нова работа.
Еееех, мечти...
Еееех, мечти...
Lilibon, точно като си пускала темата, си подписвах молбата за напускане. (а всъщност ме съкратиха)
И всичко стана за има-няма 2 дни.
Беше ми (и още ми е малко) обидно, че точно мен избраха и че ми прекъсват плановете. От друга страна исках сама да напусна, но все отлагах, така че пак мечтата ми се сбъдна.
Мисля известно време да си "почивам" вкъщи, да изкарам шофьорски курсове, да поработя върху себе си, а ако тръгнем да издишаме финансово или ми писне да почивам, ще си пусна СВ-то тук-таме.
Все пак да уточня, че няма да разчитаме само на мъжа ми, от вкъщи поработвам това, което преди вършех по нощите.
(а всъщност ме съкратиха)И всичко стана за има-няма 2 дни.
Беше ми (и още ми е малко) обидно, че точно мен избраха и че ми прекъсват плановете. От друга страна исках сама да напусна, но все отлагах, така че пак мечтата ми се сбъдна.
Мисля известно време да си "почивам" вкъщи, да изкарам шофьорски курсове, да поработя върху себе си
, а ако тръгнем да издишаме финансово или ми писне да почивам, ще си пусна СВ-то тук-таме. Все пак да уточня, че няма да разчитаме само на мъжа ми, от вкъщи поработвам това, което преди вършех по нощите.
Ами, честно казано, сигурно ще се нацупя за малко, че ми смущават подреденото битие, но след половин час сигурно ще се зарадвам - на новата неочаквана свобода и на това, че някой друг е направил това, което ми се върти в главата от много време, но или ме мързи или не ми стиска да направя. Ще се усмихна на мисълта за предстоящите няколко седмици, в които няма да живея живота си по график, ще се обадя на някоя приятелка да се почерпим по повод случката, след което ще си изровя сивито и ще започна да си търся нова работа.
Еееех, мечти...
Еееех, мечти...