Отглеждам "гений" – как да се озаптявам

  • 3 748
  • 49
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 123
Именно за това са кавичките  Laughing

По принцип гледам и към себе си да не се взимам много насериозно, че ще взема да си повярвам  Mr. Green

Благодаря на всички писали мами. Много точно сте схванали какво питам и всичко написано ми е полезно  Hug

Притеснявам се да не му поставям свръхизисквания, а той от желание да ми хареса (всяко дете иска мама да е доволна) да се презори.
Притеснявам се бабите окло него с тия ахкания и въздишки на възхита да не прекалят
Притеснявам се от друга страна да не омаловажавам способносите му и така да пропусна нещо
Изобщо исках да знам вие как балансирате и сега преписвам от вас  Wink


Но мисля, че тези притеснения са нормални и повечето мами ги имат, затова още веднъж благодаря за отговорите   bouquet

# 31
  • София
  • Мнения: 7 208
Извинете ме, днес не съм във форма, май изобщо не съм регистрирала наличието на кавички.
  bouquet

# 32

 Fussii ,то  ти си  казала за   детето ти: "А иначе, естествено, че не е гений, просто е будно детенце ", ама който не те е разбрал правилно,да те е разбрал.
 Laughing

Голям сладуран   твоя "гений",да ти е жив и здрав ,за да си го "озаптяваш".   Wink С тоя  цайси  прилича на бъдещ  професор  Hug

# 33
  • Мнения: 1 174
То е малко настрани от темата, ама все съм се чудела. Гледахте ли Шоуто на Слави, когато провеждаше кастинг за таланти и един от участниците беше дете дето знаеше всички столици на държавите. Тогава се чудех дали то само ги е научило или мама и татко от амбиция са му ги набили в главата. Дано да е първото.  newsm78 Та мисълта ми е, че ако при теб детето само проявява интерес, насърчавай го разбира се, то по начина ти на писане личи, че не си се вманиачила.

# 34
  • Мнения: 1 817
Не изчетох всичко по темата, но ще пиша Wink
Всичко при детето си е нормално.Децата са различни. Радвай се, че е будно дете. На неговата възраст всичко е интересно и занимания има много. Предлагай му това, което той иска. Детето само си показва. Поощрявай го.
======
Детето на братовчедката ми на 3 годинки си четеше от вестник, а на с 3 ,5 пишеше с печатни букви. Знаеше ги всичките . Постоянно ни гонеше да му ги показваме. Няма нищо притеснително. Съвсем нормално и умно дете си израсна.
===
пп/ сега препрочетох назад и неволно съм отговорила на този въпрос Wink :
...................
Тъкмо сме в темата, искам да ви питам: възможно ли е 3 годишно дете да чете вестник без затруднения, като възрастен? Знаете ли за такова чудо?  newsm78



Последна редакция: пн, 26 яну 2009, 21:15 от _Venera

# 35
  • Мнения: 1 547
Не се озаптявай, няма нужда  Grinning Децата разполагат с неподозирани възможности и е чудесно, когато родители като теб им дават свобода за изява. Ако едно дете получава достатъчно внимание, ако се отглежда с разум и чувства, и ако се държи повече на богатото му въображение, отколкото на богатото му облекло, тогава то ще стане "гений", несъмнено. Напълно в реда на нещата е 3-годишно същество да говори и да мисли гладко, да знае буквите, да демонстрира добра памет, да борави с чуждоезични думи. Стига, разбира се, да не е попаднало на родители, за които 3-годишните са бебета, които искат да "амкат", да ходят на "титя" и да цокат млекце от шише с биберон.

Поздравления за усета, който имаш към детето си - не мисля, че му трябва нещо повече, освен точно такива родители.  Simple Smile

# 36
  • Мнения: 1 669
Ехаааа, Фуска, как съм пропуснала тази тема newsm78 Моите адмирации за Николата. Ама с такава майка - какво очакваш? Шегувам се... Та по темата - те повечето са ти казали, но да допълня - щом детето ти е будно, хич не го изпускай. Майка ми е педагог, научи ме на буквите някъде на около 3 годишна възраст. На 4 прочетох "Пипи дългото чорапче", а на 6 за ужас на всички "Богат беден". Децата играеха навън, аз четях книжки. Е, нормален човек съм с две бакалавърски и една магистратура. Не искам на никого да се харесам, правя го за себе си. Радвам се на добро социално положение, така че нищо лошо няма в ранното образование, даже напротив, бих те насърчила да продължаваш в същия дух. Моята дъщеря е на 11 месеца но още преди два - т.е. на 9 , на въпроса "Колко е 35 :7" много сладичко показваше 5 разперени пръстчета. Докато виждам, че се справя, ще продължавам напред, пък който иска да ме упреква... Wink

# 37
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 994
Какво да ви кажа - умни са ни децата... не са като нас или нашите родители едно време... Надали аз на 2 г. и 2-3 м съм водила смислени диалози, както го прави малкия сега... И дали съм разказвала по картинки? Трябва да питам майка ми newsm78 Нашите деца са най-очевидния пример, че нищо не стои на едно място, че човечеството се развива, че природата се променя... Еволюция, революция и какволи още не...

# 38
  • София
  • Мнения: 6 367
Моята дъщеря е на 11 месеца но още преди два - т.е. на 9 , на въпроса "Колко е 35 :7" много сладичко показваше 5 разперени пръстчета. Докато виждам, че се справя, ще продължавам напред, пък който иска да ме упреква... Wink

не бих те упрекнала, а по-скоро приземила. нали не вярваш, че 9-месечната ти дъщеря се учи да смята? Simple Smile със същия успех можеше да я научиш да вдига 5 пръстчета и на въпроса "колко е 42:6", "колко е висок връх Еверест" и "гив ми файв"....

# 39
  • Мнения: 1 669
Моята дъщеря е на 11 месеца но още преди два - т.е. на 9 , на въпроса "Колко е 35 :7" много сладичко показваше 5 разперени пръстчета. Докато виждам, че се справя, ще продължавам напред, пък който иска да ме упреква... Wink

не бих те упрекнала, а по-скоро приземила. нали не вярваш, че 9-месечната ти дъщеря се учи да смята? Simple Smile със същия успех можеше да я научиш да вдига 5 пръстчета и на въпроса "колко е 42:6", "колко е висок връх Еверест" и "гив ми файв"....


Хе, хе...  Разбира се, че е така... И за секунда не съм се съмнявала в това, нямам нужда от приземяване. Но хлапетата от махалата така и не го възприеха, въпреки че мамите ентусиазирани от нашия номер, също решиха да ги учат...

# 40
  • Мнения: 1 817
Не е по темата, ама много ми напомни как аз шашаках комшийките с моето куче -малка булонка, а аз хлапе.
Изкарвам го на разходка , кутрето върви пред мен и аз само давам команди: "сега на ляво, ...сега на дясно"
То слуша и никога не бърка. А то горгото си знаеше маршрута на изуст, та и аз го бях научила покай него Laughing Та така се чудеха местните клюкарки. Joy
Ама и такива деца има явно. Laughing майтап да става.

# 41
  • Мнения: 1 669
Ама има хора с чудния талант да опошляват нещата. Осинових дъщеря си, когато нямаше 5 месеца. Децата на нейната възраст вече се смееха с глас. А моето дете не знаеше да се усмихва. Постигнах всичко това (още много  кучешки номера имаме в цирковия си репертоар), но пък виждаш ли тази гениална идея с ляво и дясно не ми беше хрумвала, ще я запомня!

Фуска, мила, извинявай че ти оспамих темата!!! Много прегръдки за теб и големия човек, майче! Възхищавам ти се, но ти си знаеш!!! Hug

П.С. Ооо, сега видях "толерантен" в подписа...

# 42
  • Мнения: 492
Fussii и аз имам твоите притеснения. Петърко на 19 месеца вече знаеше цялата азбука и беше неудържим. Постоянно искаше да ми показва буквите. Знае как се пишат главните и малките. На скоро му показах, че има и ръкописни и той веднага разбра, че са едни и същи, но се изписват различно. Ръкописните още не е научил, но просто няма кой да му ги показва. Реших, че ще му дойде много. Отдавна знае ляво и дясно. Може да се облича сам, е не като голям човек, но се справя много добре. Затруднява го само обуването на панталон, когато е с памперс, но лелките в яслата държат децата да са с памперси. Борави свободно с компютърната мишка. Пуска си сам програми. Оцветява онлайн и то целенасочено комбинирайки цветовете и запълвайки конкретни фигури. Извършва целенасочено действия, за които са необходими не само кликания, а и хващане и привлачване. Мнооого отдавна умее да се храни самостоятелно и с лъжица, и с вилица, същото важи и за пиенето от чаша. Езикът му е много богат и обяснява разбираемо (поне за мен Whistling). Примерно онзи ден като го питах как му се кара лелята в яслата той каза, че лелята казвала, че баща му ще му удари шамар Shocked. Та просто децата са си будни. И аз не съм сигурна дали на тази възраст може да се каже кое е генийче и кое не. Ето нашият пък хич не се интересува от цифри и броене. И въпреки, че вече отдавна знае без грешка всички букви, въобще не прочита дори сричка. Не разбира май точно какво трябва да направи Rolling Eyes. И мен хем ме гонят амбиции, хем ме е страх да не се вманиача и да не го претоваря детето, хем искам да му обърна необходимото внимание и да развивам способностите му и се опасявам дали се справям както трябва. И все имам чувството, че не му отделям нито достатъчно, нито необходимото качество внимание Tired.

# 43
  • София
  • Мнения: 6 367
Melodyia, това, което разказваш, е направо фантастично!

# 44
  • Мнения: 2 084
 Hug
Децата ни растат във "високо" информационна среда. Те копират нас, речника, действията ни. Ако общувам с децата си на ниво "ти-тя, па-па', това ще е и тяхното ниво. Ако има букви из дома ми, ми се вижда нормално да "забелязват" буквите и книгите. Мама и тате пред компютъра -  после и детенце сякаш се родило на компютър.
моите познаваха буквата П и В на година и 2-3 месеца. Но това си има обяснение - всичките им пантофи, обувки и "спорни" играчки и предмети бяха маркирани със съответната буква и те съвсем безпроблемно си носеха пантофа при поискване Mr. Greenпа
Целувки за гения! И прегръдка за теб!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт