Аз не искам любовник, а просто нов мъж до себе си
прочете ми мислите
- Публикувана: 23 ян. 2009, 21:00 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2009, 11:59 ч.
Защо нямам нужда / не искам / да имам любовник/ца (айде вече съботна)
прочете ми мислите
Аз не искам любовник, а просто нов мъж до себе си
прочете ми мислите
Всички ли /от спама/ мислим еднакво
Защото съм страшно против каквото и да било поведение и постъпки, които дори косвено нараняват или унижават другия във връзката и очаквам и същото от мъжа, с който съм.
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
Нужда имам понякога.
Не го правя защото:
Трудно може да се намери мъж, който няма да /си/ каже - Ха, аз на този /съпруга/ чуках жена му! - това няма как да понеса
Не умея да лъжа, а и мъжът ми е добър блъфьор и винаги се издавам
Нямам нерви да се крия да гледам и пиша смс-и, или да разигравам циркове по телефона
Няма как да тръгна да правя "кърски" секс, а по хотели и апартаменти не ми се ходи - карък съм си и издънка все ще стане
Иначе, "романтичните" отговори от по-горе са ми далечни - обичам много мъжа си, но мисля, че има право-пропорционална зависимост между споменатите във въпроса нужди и продължителността на брака.
Не го правя защото:
Трудно може да се намери мъж, който няма да /си/ каже - Ха, аз на този /съпруга/ чуках жена му! - това няма как да понеса
Не умея да лъжа, а и мъжът ми е добър блъфьор и винаги се издавам
Нямам нерви да се крия да гледам и пиша смс-и, или да разигравам циркове по телефона
Няма как да тръгна да правя "кърски" секс, а по хотели и апартаменти не ми се ходи - карък съм си и издънка все ще стане
Иначе, "романтичните" отговори от по-горе са ми далечни - обичам много мъжа си, но мисля, че има право-пропорционална зависимост между споменатите във въпроса нужди и продължителността на брака.
Какво да направя - до сега всичко съм си казвала (и хубаво, и лошо). Един приятел ми се чуди как ме търпи човекът. 
Но ето - такива си подхождаме явно. 
Защото съм страшно против каквото и да било поведение и постъпки, които дори косвено нараняват или унижават другия във връзката и очаквам и същото от мъжа, с който съм.
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
Това все едно аз съм го писала, така добре описва мнението ми за изневерите
Усети ли човек, че има нужда да кръшне, то нещо във връзката куца много здраво.
Ако си щастлив с човека до себе си и той задоволява нуждите ти, няма да имаш нужда от никой друг.
Изневярата е едно от нещата, които не мога (не искам) да простя.
Разбера ли за такова нещо, това е краят на връзката ни.
Нямам нужда от любовник, защото това, от което съм имала нужда съм го намерила и се чувствам О.К с него.
Това звучи елементарно, но всъщност не е толкова лесно, защото трябва да се познаваш, за да разбереш от какво имаш нужда, а това пък освен просто мислене над себе си означава да имаш и някакъв жизнен опит.
Ако не беше така, безспорно досега да съм си хванала любовник, аз силно вярвам, че човек има право да е щастлив, така че точно пък брачните окови най-малко биха ме задържали до мъжа ми ....
Това звучи елементарно, но всъщност не е толкова лесно, защото трябва да се познаваш, за да разбереш от какво имаш нужда, а това пък освен просто мислене над себе си означава да имаш и някакъв жизнен опит.
Ако не беше така, безспорно досега да съм си хванала любовник, аз силно вярвам, че човек има право да е щастлив, така че точно пък брачните окови най-малко биха ме задържали до мъжа ми ....
Защото съм страшно против каквото и да било поведение и постъпки, които дори косвено нараняват или унижават другия във връзката и очаквам и същото от мъжа, с който съм.
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
Никога не бих причинила подобно унижение при положение, че съм решила да бъда с някой. Ако се е стигнало дотам да си търся някой друг, първо бих се разделила с този и тогава.
Също така би ми тежало на съвестта страшно много това, че съм предала човека до себе си.
Не искам и нямам нужда, дори ме отвръщава мисълта - за мен изневярата е най-долният вид предателство.
Въпрос на уважение и на чувства. Никога не съм го разбирала това с любовниците.... накрая всички губят и са наранени и всичко това е съпътствано с толкова много напрежение, стрес и болка.... Пък хората казват, че го правели за удоволствие...
