Картини...от къде?

Вкусът наистина се възпитава, но да кажеш на ясно изразения кич http://talasami.dir.bg/_wm/gallery/?df=17&GDirId=cf26c592ca8 … 9d3eec1ee0a9cb0f8 , че е "вкус"...
Дори в толкова субективно изкуство като изобразителното си има правила, които определят "стойността" му. Сравни например Шишкин http://www.art-catalog.ru/picture.php?id_picture=515 с въпросния "творец" от горния линк. Открий разликите.

Ооо, не Както писах и в началото на темата, от дълги години се интересувам от изобразително изкуство, макар и да не рисувам Ходя по изложби, чета доста книжки, това ми е хоби от дете. Изобщо не твърдя, че това ми харесва.. Единствено коментирах съществен недостатък на нашето поколение... С риск да ме линчуват, но бих дала аналогията със съвременната чалга-култура... Малко са тинейджърките, които не формират естетическите си възгледи въз основа на стила (или липсата му) на любимите фолк изпълнители.

Както казва баща ми: "Всеки има право на лош вкус и на погрешно мнение..."

А по въпроса за хората над 30 - аз съм от тях и претендирам, че имам прекрасно възпитание и стойностен вкус, именно защото съм възпитавана и обучавана в семейство, което не е живяло в еднаквост. Всичко зависи от стремежите и смелостта. Баба ми и дядо ми са учили извън България преди войните, защото идват от семейства, в които това се е ценяло и е било задължително. Така е отгледан и баща ми. Стремил се е и е получил първата държавна стипендия за архитектура във Франция след събитията в Париж. Майка ми е получила следващата. Но семействата им са ги насърчавали да се отличават, да бъдат най-добрите, да имат най-високите резултати. Не случайно са получили златните медали на випуските си за проект на годината. Да, българи са, живели в България, но видели света. Точно по същата причина другата ми баба има една фраза за момичетата в семейството, която е закон: "Ти не излизаш с шофьорчета." Баба ми е от село, но е било от най-богатият род. Чичо й е бил свещеник, баща й е бил хаджия и търговец. Те са гледали децата си по определен начин. И ние също сме гледани така. Уравновиловката винаги е била за хората бъз стремежи.

Та изкуството, да то винаги е било част от живота на хората, но е нужно да се осъзнае, че талантът е само 1/4 от успеха, всичко друго е огромен и постоянен труд. По същият начин вкусът е въпрос на обучение и знание. Ако не познаваш авторите, теченията, жанровете, причините, поради които те са възникнали и са се развили, си оставаш неук лаик.

Според мен човека и картината трябва да са създали някаква емоционална връзка, така както аз изразявам емоцията си рисувайки  http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10368250. Имай впредвид, че и една рамка понякога прави такива "чудеса" със самата картина - всеки път се изненадвам, въпреки че го очаквам. А иначе най-смелото, което съм правила в тази насока беше вместо да рамкираме картината, бялото от дебелината й дооформихме във фоновия цвят и стил на самата картина и експресивно доразвихме на самата стена, така че картината изскочи като пластика напред, въобще все такива "щури" неща са ми в главата.

О, да, като кантираш ръба на платното става супер ефектно. Плюс върху нелакирана рамка можеш да продължиш самата картина. Ще снимам едно такова и ще покажа.

Аз харесвам Васил Карадимов, докарах го и аз до картини туй обзавеждане на апартамента
http://ulian.blog.bg/viewpost.php?id=123534
Имам обаче и проблема, че всичко много ми харесва и не мога да реша..

                        http://www.vaniagoshe.com/gallery/1
                        Аз все пак да изразя принципно несъгласие с повечето твърдения по-горе... И вкусът, и безвкусицата се възпитават. На един му харесват едно, на друг - друго и никой не може да бъде съден според това какво харесва. А да кажеш на някой просто да си сложи известни репродукции е направо елементарно. Малко домове могат наистина да понесат известен художник, и обикновено точно те не се занимават с репродукции. Отделно пък много хора не харесват повечето известни чужди художници (моя милост например).

Мече Пухче, аз също смятам, че старите майстори не са за обичайните домове. Там е необходимо голямо пространство, високи тавани, тежка рамка и съответстваща атмосфера. Отделно често пъти цветовете са или много тежки, или тъмни, или бледни. Ефектът се постига на големи платна и се възприема отдалеч.

                       Анджък  . Направо ми се доплака последния път в 'Националната Галерия за Чуждестранно изкуство' като гледах как дори в една галерия не могат да осветят като хората част от картините. А въпросът съвсем не опира до осветлението. Важни са духът на къщата, за къде точно е картината и т.н.т. и т.н.т... Като цяло най-добрият вариант е всеки сам да усети определена картина и да се погрижи да съхрани това усещане и в дома си като създаде подходяща атмосфера. Това дори ми се струва напълно достатъчно.

Попадам случайно на тази тема - стана ми смешно заглавието, но се зачетох.Естествено питането беше точно каквото предполага заглавието, но се изкушавам да се включа по повод дискусията за вкусовете.

Безспорен факт е, творчеството на "художника", представен от Русалана е с доста спорни качества. Мисля си обаче, че начина по който беше разкритикувана не и помогна да разбере "кое точно да му се не види не му харесвате на този автор".
NadG наистина е прекрасно, че си имала възмжност да израстнеш и да бъдеш възпитавана в такова семейство. Факт е обаче, че не всички имат точно тази семейна среда. Това, че някой по една или друга причина не е задълбочил познанията си в насока "изобразително изкуство" не означава задължително, че е безкултурен.  Вярвам, че в такива случаи, тези които "разбират" трябва вместо да се възмущават, че някой има лош вкус, да опитат да му помогнат да разбере къде точно е разликата. Иначе си остава някакво възмущение заради самото такова...самоцелно.

Що се отнася до "купуването на картини за дома" считам, че не е проява на лош вкус да се търси "нещо", което отговаря на цялостната концепция на интериора - цветова гама, форми, настроение. Има си за тази цел "интериорни пана/картини". Качествените такива не са никак евтини и дори има автори, придобили популярност като създатели на именно такъв тип творения.

Ако говорим за "изобразително изкуство" и признати, ценени автори, тогава идва риска от това една силна картина да завземе пространството и да е в разрез с интериора, което в крайна сметка отново би дало "безвкусица" като резултат, дори при перфектен интериор и отлично произведение на изкуството...

Съгласна съм напълно с написаното за теб за картините за дома. У нас има 4 платна на мъжа ми, които са правени специално за съответната стая, място, идея, зона и всичко, което се сетите. Точно по тази причина те са "най-подходящите" + защото са си за нашето си светоусещане. Затова смятам, че е трудно да се подарява картина, защото не можеш истински и на най-добрия си приятел да осъзнаваш душевността. Именно затова и ние имаме доста клиенти, които правят поръчка след разговор, показване на мястото, обсъждане на идея, цел (ако е за корпоративен елемент).

Казвах, че вкусът се възпитава. Не на последно място и от самия човек чрез контакт със съответната форма на изкуството. Аз например имам доста по-ограничени знания хо музика и затова се занимавам да ги обогатя.

Много зависи какви точно картини искаш и каква цена си готова да платиш. Преди три месеца някъде бяхме в Практикер по работа /Плевен/ и имаше много хубави платна с различна тематика и на достъпни цени. Но те са точно интериорен тип, не с някаква кой знае каква художествена стойност. Поне така си мисля, не съм много запозната. В Русенския Практикер не съм виждала обаче. Което ме навежда на мисълта, че във всеки град продават различни стоки. Поне тези картини явно бяха на някакво местно ниво. Но пак е идея. На мен лично много ми харесаха.

Всъщност някой отдавна е пуснал много хубава тема наречена "Интериорни картини". Не зная защо преди като търсих не я намерих.
Ето линк-а: http://www.musictheatre.bg/bg/index.php?menu=3&sub_menu=1

Ах, извинявам се за горното. Чак сега забелязах, че авторката всъщност е поствала хиляди снимки без да има референция към място откъдето могат да се закупят или автор... Дала ги е само като идеи за "направи си сам"...))  Извинявам се за подвеждащия пост по-горе.

Много важно е да си наясно със себе си какво точно търсиш, дали акварел, дали масло или репродукция на известен автор. Специално за кухня, ми се струва доста трудно да се поддържа акварел, може да вземеш репродукция или масло с някакви плодове, цветя или модернизъм в по-ярки цветове. Колкото за коридор (според мен) като се има предвид че е тесен, няма поглед и тежко по не стои, би вървял акварел или графика по скоро нещо модерно или пейзаж, дори и текстилно пано. Определи си и цветовата гама и сюжета - портрет, пейзаж, модерно, натюрморт...
Аз лично съм купувала от галерии или магазини за подаръци. Бих ти препоръчала една тясна галерийка с име "Сапфир", на ул. Георги Софийски, близо до ъгъла с "Прага". Собствениците ме изтраяха 45 мин. да изгледам всичко, дори и в склада и ме насочваха към цветове и тематика. Иначе галерии има бол, ходиш и гледаш... Пък дано те грабне нещо 
http://www.goldenpages.bg/bg/directory/businesses/%D5%F3%E4%EE%E … 8/%D1%CE%D4%C8%DF