Много сълзи изплаках,когато трябваше да се разделя с котката ми,но...чакахме бебе и трябваше.Така или иначе бебка почина,но не си върнах котето.
- Публикувана: 24 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 21:03 ч.
трудно ли бихте се разделили с домашен любимец ако се наложи?
Няма начин да си дам мацата, напротив, понеже вече е на 18.5 години, с една тежка операция и още една предстояща, преди месец си взехме и едно малко диваче, да не оставаме без животинка ако нещо се случи, не дай Боже, с бабата без време. И не знам как ще преживея когато старата котка си отиде, толкова гальовна и мила живинка е.
не си давам животното за нищо на света, гледах си кучето до старини и и преживях всичките болести, защото ми беше член на семейството
а я имах опреди да родя детето
просто като родих и забраних достъпа до неговата стая
а когато порасна достатъчно ги оставих да се оправят както си знаят
имам и котка и ще си се гледаме до край, независимо колко злобно добиче е
а я имах опреди да родя детето
просто като родих и забраних достъпа до неговата стая
а когато порасна достатъчно ги оставих да се оправят както си знаят
имам и котка и ще си се гледаме до край, независимо колко злобно добиче е
Имах кученце-Лори, което гледахме 15 години-наистина беше член на семейството ни и въпреки, че почина преди повече от три години още ми е мъчно за него. По принцип никакви обстоятелства не биха ме накарали да се разделя с него, но в нашия случай то преживя операция, виждах, че си отива и не можех да го гледам така. Може би постъпих малодушно, но го закарахме при майка ми в провинцията-там имаше постоянно кой да го гледа и да се грижи за него, а ние по цял ден бяхме на работа и прецених, че така ще е по-добре за животинчето-да си има компания. Още повече, че когато с родителите ми живеехме под един покрив, то си живееше при нас и за него те не бяха чужди хора. Не мога да си представя да го бях поверила на когото и да е.
За нищо на света. Примирам от любов към тях!
Толкова домашни любимци са умрели буквално в ръцете ми.
Не мога да ги прежаля. Мамини сърчица!
Моя съседка имаше такова коте, само да го погледнеш и скачаше върху очите ти.
Страшна работа. Спаси живота й. Жива и здрава е повече от 20 години само
заради това, че котето беше заспало на гърдите й.
Толкова домашни любимци са умрели буквално в ръцете ми.
Не мога да ги прежаля. Мамини сърчица!
имам и котка и ще си се гледаме до край, независимо колко злобно добиче е
Моя съседка имаше такова коте, само да го погледнеш и скачаше върху очите ти.
Страшна работа. Спаси живота й. Жива и здрава е повече от 20 години само
заради това, че котето беше заспало на гърдите й.
Eдин път ми се е налагало да се разделям с домашен любимец и ми беше много трудно. 
Намерихме му хубав дом, но за съжаление не потдържам връзка със стопаните и нямам възможност да го виждам. За тези, които казват, че за нищо на света не биха го направили, ще разкажа и конкретната причина. Животинчето беше котарак, който намерих на улицата и съм отгледала от бебе. Когато синът ми се роди той почна много да ревнува и да ме напада без причина. Под нападение имам предвид жестоки захапвания и дране до кръв (все още си нося белезите по краката). Реших, че ако го кастрирам, ще се промени, но не стана така. Когато синът ми проходи, стана нетърпимо. Уплаших се за детето, защото почна да напада и него. Така че, понякога се налага, колкото и да не ни се иска.
Намерихме му хубав дом, но за съжаление не потдържам връзка със стопаните и нямам възможност да го виждам. За тези, които казват, че за нищо на света не биха го направили, ще разкажа и конкретната причина. Животинчето беше котарак, който намерих на улицата и съм отгледала от бебе. Когато синът ми се роди той почна много да ревнува и да ме напада без причина. Под нападение имам предвид жестоки захапвания и дране до кръв (все още си нося белезите по краката). Реших, че ако го кастрирам, ще се промени, но не стана така. Когато синът ми проходи, стана нетърпимо. Уплаших се за детето, защото почна да напада и него. Така че, понякога се налага, колкото и да не ни се иска. 
Не, не бих. Ще намеря начин да променя обстоятелствата, които налагат такава раздяла. Домашният любимец за мен си е член семейство. Разделяла съм се с две кучета, защото бяха много болни и се налагаше да ги приспим, когато бяха изчерпани всички медицински методи, за да не се мъчат и да не ги боли. Още не съм го преживяла, а и не мисля, че някога ще успея.
Моето лично мнение, без да искам да обидя някой, е че трябва много добре да се помисли преди да се вземе домашен любимец, първо дали наистина го искаш или това е моментно желание и второ, трябва да си наясно с отговорностите, задълженията, които поемаш.
Моето лично мнение, без да искам да обидя някой, е че трябва много добре да се помисли преди да се вземе домашен любимец, първо дали наистина го искаш или това е моментно желание и второ, трябва да си наясно с отговорностите, задълженията, които поемаш.