И ние си оставихме котето ,като бях бременна много се чудех дали да я махна ,защото тя нед дава на никой да влезе вкъщи. Като дойдат гостии тичам да я затврям в другата стая и пак немога да се разделя с нея. С голяма злоба се нахвърля на хората . На Боби нищо не му прави не му обръща изобщо внимание ,но той е малък още като порастне и ако я закачи незнам какво би направила. А тя е отгледанана от малка и е типична "парникова котка" . Значи не сме само ние ,злобата е и в другите котки. хахахах
- Публикувана: 24 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 21:03 ч.
трудно ли бихте се разделили с домашен любимец ако се наложи?
и моят син има белези от котарака
ама сам си е виновен, никой не го кара да му се вре в лапите
иначе котарака само му фучи като се приближава до него и бяга да се крие
затова и не съм се замисляла да го махам
имам голям проблем обаче ако замина за няколко дни
сестра ми не иска да го гледа, защото я е хапал няколко пъти
само една комшийка се оправя с дзверо
ама сам си е виновен, никой не го кара да му се вре в лапите
иначе котарака само му фучи като се приближава до него и бяга да се крие
затова и не съм се замисляла да го махам
имам голям проблем обаче ако замина за няколко дни
сестра ми не иска да го гледа, защото я е хапал няколко пъти
само една комшийка се оправя с дзверо
И на нас ни се наложи. Два пъти.
Първият път котето не прие появата на бебето. Повече от месец страда, отказваше да се храни, лежеше апатично далече от нас. Всичките ни опити да и помогнем се провалиха. Занесохме я у майка ми. И там отново стана "господарка" на къщата.
За наша радост.
Второто коте взехме години по-късно, малко преди втората ми бременност. След едно падане от 6 етаж, може да не е било то причината, но котето промени характера си. Стана зло, нападаше ни в гръб и забиваше ноктите на четирите си лапи където свари. Ходехме надрани и нахапани.
Хлапето година-две имаше огромен белег от котешка лапа на гърдите. Откъде извади толкова лошотия, не разбрахме. Мъчно ни беше и на тримата, но го подарихме на една жена в едно село, близо до града. Живее си чудесничко. 
Заедно с едно куче и кокошки.
Първият път котето не прие появата на бебето. Повече от месец страда, отказваше да се храни, лежеше апатично далече от нас. Всичките ни опити да и помогнем се провалиха. Занесохме я у майка ми. И там отново стана "господарка" на къщата.
За наша радост.Второто коте взехме години по-късно, малко преди втората ми бременност. След едно падане от 6 етаж, може да не е било то причината, но котето промени характера си. Стана зло, нападаше ни в гръб и забиваше ноктите на четирите си лапи където свари. Ходехме надрани и нахапани.
Хлапето година-две имаше огромен белег от котешка лапа на гърдите. Откъде извади толкова лошотия, не разбрахме. Мъчно ни беше и на тримата, но го подарихме на една жена в едно село, близо до града. Живее си чудесничко. Заедно с едно куче и кокошки.
Разделих се:(
Преди няколко години имахме един котарак, взех го от село, беше мъниче. Изостанало от братята и сестрите си, едно кльощаво...
Е, направих го прекрасен котарак, черен с малко беличко на гушката. Много послушен, мил, гальовен.
И като порасна реши да маркира из къщи. Добре чудесно. ама после откровено си пикаеше. Пикаеше на дрехите на всички, на леглата, на диваните, в касетофона се изпика, обувките ни, якетата ни, чанти... ВСИЧКО! Опикано от котарак, смрадта е убийствена. Прибирам се от работа, отварям вратата и бааааам миризмата ме блъска обратно. Бях се побъркала, ходех постоянно с една гъба и доместос да бърша навсякъде.
Не ми издържаха нервите и го подарих на майката на една приятелка. Тя живее на село, има къща с двор. Направил е куп черни котета на тамошните маци
Много плаках, като го дадох. Все едно дете загубих. Една седмица ревахме с детето. Мъж ми, който най-много искаше да го дадем някъде, беше склонен да ходи да го прибира обратно по едно време, толкоз сме го уплашили.
Това решение, обаче, беше по-добро и за него, и за нас.
Сега имаме рибки. Към тях някак не мога да се привържа. И никога повече няма да си взема животно в нас.
Преди няколко години имахме един котарак, взех го от село, беше мъниче. Изостанало от братята и сестрите си, едно кльощаво...
Е, направих го прекрасен котарак, черен с малко беличко на гушката. Много послушен, мил, гальовен.
И като порасна реши да маркира из къщи. Добре чудесно. ама после откровено си пикаеше. Пикаеше на дрехите на всички, на леглата, на диваните, в касетофона се изпика, обувките ни, якетата ни, чанти... ВСИЧКО! Опикано от котарак, смрадта е убийствена. Прибирам се от работа, отварям вратата и бааааам миризмата ме блъска обратно. Бях се побъркала, ходех постоянно с една гъба и доместос да бърша навсякъде.
Не ми издържаха нервите и го подарих на майката на една приятелка. Тя живее на село, има къща с двор. Направил е куп черни котета на тамошните маци
Много плаках, като го дадох. Все едно дете загубих. Една седмица ревахме с детето. Мъж ми, който най-много искаше да го дадем някъде, беше склонен да ходи да го прибира обратно по едно време, толкоз сме го уплашили.
Това решение, обаче, беше по-добро и за него, и за нас.
Сега имаме рибки. Към тях някак не мога да се привържа. И никога повече няма да си взема животно в нас.
Защо просто не го кастрирахте? Щеше да спре да маркира.
100% гаранция никой не може да даде. А и смятам, че с кастрация щях да направя игривия котарак мързелив дебелан. Поне повечето кастрирани котки изглеждат така. Освен това така му се съкращава живота. За да угодя на себе си, трябваше да му посегна на ташаците. Не исках да го правя.
Не бих могла да си зарежа животното! Категорично!!! Бях бременна 7-ми месец, със синът ми, когато се наложи да приспим 20- годишният ни пудел... Плаках безутешно, толкова дълго бяхме заедно, а той беше безкрайно умен, добър и кротък. Сега си имаме невероятно красив 4 годишен котарак, прибрах го от улицата в една октомврийска нощ, беше бебенце... 
Сега с бебето така си играят.
Дори и бременна не си и помислях да зарежа котарака, даваха ми се съвети от познати, ама кой да слуша такива безумия. Ами, че ние вкъщи приемаме котарака, като по-голямото ни дете и да се разделим е просто немислимо.
П.П. Кастрирахме го, след като маркира дъската за гладене (дотогава не беше пишкал никъде другаде), надебеля леко, но пак е много игрив.
Сега с бебето така си играят.
Дори и бременна не си и помислях да зарежа котарака, даваха ми се съвети от познати, ама кой да слуша такива безумия. Ами, че ние вкъщи приемаме котарака, като по-голямото ни дете и да се разделим е просто немислимо.
П.П. Кастрирахме го, след като маркира дъската за гладене (дотогава не беше пишкал никъде другаде), надебеля леко, но пак е много игрив.
Домашен любимец ми е една Драцена. Китка така да се каже. Умира и няма как да я върнем към живота. Не давам да я изхвърлим или да се разделим с нея.
Досега не съм имала бременни хормони и изблици на емоционалност. Заради нея тъгувах и тъгувам.
За някакво добиче не ми се мисли въобще какво ще бъде.
Досега не съм имала бременни хормони и изблици на емоционалност. Заради нея тъгувах и тъгувам.
За някакво добиче не ми се мисли въобще какво ще бъде.
Защо просто не го кастрирахте? Щеше да спре да маркира.
100% гаранция никой не може да даде. А и смятам, че с кастрация щях да направя игривия котарак мързелив дебелан. Поне повечето кастрирани котки изглеждат така. Освен това така му се съкращава живота. За да угодя на себе си, трябваше да му посегна на ташаците. Не исках да го правя.
Това въобще не е така. Моят е кастриран: голям лудко е. Няма спиране. Също и не е доказано, че живеят по-малко. Според мен точно обратното. Намирам го за по-хуманно от отказване.
Много трудно се разделих с котката,но според мен където има котка не може да има и бебе-само като си представя всичките косми и настръхвам..... 
Това определено не е така. Имаме персиец от 8 години почти, изобщо не ни е минавало през ума да го махаме като забременях. При желание винаги се постига добра хигиена
А като с еразгодни и почва да маркира - спираме му достъпа до там, където иска да маркира и се отказва. Определено не се разбират с дребоса, но няма инциденти. С две думи - не бих се разделила с котаракчо 
Това въобще не е така. Моят е кастриран: голям лудко е. Няма спиране. Също и не е доказано, че живеят по-малко. Според мен точно обратното. Намирам го за по-хуманно от отказване.
Хуманно? Да ти клъцнат топките? Айде бе.
Аз пък съм виждала кастрирани котараци, които продължават да опикават и осмърдяват. Виждала съм и кастрирана женска котка, която беше станала огромна и едва се завличаше горката да яде. Няма 100% гаранция нито, че ще остане игриво, нито че ще спре да пикае.
За котараците принципно затова се препоръчва кастриране преди първото разгонване. Ако много се изчака, маркирането се превръща в навик и продължават да го правят дори и след като са кастрирани. За затлъстяването въпросът е спорен, дали има някаква връзка, изобщо има много за и против кастрацията, аз за себе си все още не съм изяснила кое е по-доброто.
И аз имам кученце на почти 2год -черна булонка.След като забременях живеех с него до почти 9 мес.,но след това го дадох на нашите да се грижат за него и то само и единствено заради свекървата 
След като поотрасне живот и здраве бебчето пак ще си го прибера..мн го обичам!доста плаках като го дадох на нашите,поне знам обаче че там му е достатъчно добре
-черна булонка.След като забременях живеех с него до почти 9 мес.,но след това го дадох на нашите да се грижат за него и то само и единствено заради свекървата След като поотрасне живот и здраве бебчето пак ще си го прибера..мн го обичам!доста плаках като го дадох на нашите,поне знам обаче че там му е достатъчно добре Препоръчани теми