Имам мини-болонка на 12 години и не мога да си представя да живеем без нея.Тя е пълноправен член на семейството и понякога се мисли за човек.Спи на възглавницата като човек,завива се и дори гледа телевизия.На времето ми я продадоха на битака ,на 30 дена беше и толкова е свикнала с мен,че няма вариант да я махна.По-скоро бих променила обстоятелствата.
- Публикувана: 24 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 21:03 ч.
трудно ли бихте се разделили с домашен любимец ако се наложи?
Имаме си една сладурана в къщи Сиси (мини пинчер) с която на пролет най - вероятно ще се наложи да се разделим, а си нямам идея на кого ще я дам и как ще я гледат. Много ще ми е мъчно за нея 
тя ни е като второто детенце.
тя ни е като второто детенце.100% гаранция никой не може да даде. А и смятам, че с кастрация щях да направя игривия котарак мързелив дебелан. Поне повечето кастрирани котки изглеждат така. Освен това така му се съкращава живота. За да угодя на себе си, трябваше да му посегна на ташаците. Не исках да го правя.
Това въобще не е така. Моят е кастриран: голям лудко е. Няма спиране. Също и не е доказано, че живеят по-малко. Според мен точно обратното. Намирам го за по-хуманно от отказване.
Наистина е точно обратното - кастрираните котки живеят по-дълго.
Но в случая на Julie, са постъпили правилно, според мен - напълно е било възможно след кастрацията, да не спре да маркира и тогава кастриран да го дадат на село, вече щеше да е гадно!
Juiciness, той маркираше в началото ,а после направо си пикаеше 
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2710170 - ето това е той.
Още ме жегва нещо като се сетя за него.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2710170 - ето това е той.
Още ме жегва нещо като се сетя за него.
Както е казано и по-горе само неизбежната смърт би ни разделила с кучето ни. Нито браменност и раждане, нито заминаване в чужбина, нищо! Минала съм през всичко това, преди да заминем имаше вариант кучето да не може да дойде..това преди да сме запознати с всичко. Тогава с мъжът ми решихме, че ако кучето не може да дойде с нас, то няма да ходим никъде.
След като сме го взели преди почти 6г., то сме били на ясно за какво става въпрос. Който не е готов и иска просто така да си има компания за определен период от време....ами струва ми се егоистично. Да егоистично, защото когато човек започне да се оправдава със странични неща, като чистене, бебе и т.н....за мен са само оправдания. Не казвам, че бебето е по-малко важно, но куче и бебе съжителстват прекрасно. Моят Пит Бул е голямата ми дъщеря и я гледаме и обичаме точно като такава.
След като сме го взели преди почти 6г., то сме били на ясно за какво става въпрос. Който не е готов и иска просто така да си има компания за определен период от време....ами струва ми се егоистично. Да егоистично, защото когато човек започне да се оправдава със странични неща, като чистене, бебе и т.н....за мен са само оправдания. Не казвам, че бебето е по-малко важно, но куче и бебе съжителстват прекрасно. Моят Пит Бул е голямата ми дъщеря и я гледаме и обичаме точно като такава.
Въздържах се да пиша по темата умишлено. И пак няма да споделя истинските си мисли...
Само смърт може да ме раздели с животинката вкъщи. Имах 14- годишен териер и си умря самичка от старост. Сега по странни обстоятелства от четири месеца имам деветмесечно коте- ще се постарая да се разделим когато и е отредил Бог, като обичано и почитано животно. Всичко друго ми е непонятно...
Само смърт може да ме раздели с животинката вкъщи. Имах 14- годишен териер и си умря самичка от старост. Сега по странни обстоятелства от четири месеца имам деветмесечно коте- ще се постарая да се разделим когато и е отредил Бог, като обичано и почитано животно. Всичко друго ми е непонятно...
Не бих се разделила никога, принципно положение и не отстъпвам. Щом съм поела ангажимент, значи си го гледам до край и толкоз.
Винаги съм имала куче. Когато бях бременна, имах и куче, и котарак. Така си отгледах и сина, винаги с пухкаво присъствие наоколо
Нищо му нямаше на детето, а и много си играеше с животинките. От малък е научен на отговорност и грижи за тези, които зависят от него. Но имаше огромен натиск от страна на околните да се разделя с животните. Уж заради детето. Ей сега веднага, как ли пък не.
Не е проблем поддържане на хигиена, аз и без това всеки ден си минавах с прахосмукачка и парцал. След разходка на кучо се мият лапи, муцунка и коремче. Стига човек да не го мързи, винаги може да поддържа чисто.
Сега имам пекинез, много сладък, на почти 11г. Купих го когато беше на 2месеца. Кучето е навсякъде с нас - на море, на хижа, хотел, в чужбина и пр. Има си син европейски паспорт и чип. Не се разделям никога с него, просто уреждам обстоятелствата да са подходящи. Вече е старичък и има здравословни проблеми, претърпя операция и сега го лекуваме. Той е част от семейството и не го оставям дори и при моите родители /друг въпрос е, че те щом го видят и започват да го хранят до пълно угояване/. Освен Господ, няма сила или обстоятелство, което да ме раздели с този приятел
Винаги съм имала куче. Когато бях бременна, имах и куче, и котарак. Така си отгледах и сина, винаги с пухкаво присъствие наоколо
Нищо му нямаше на детето, а и много си играеше с животинките. От малък е научен на отговорност и грижи за тези, които зависят от него. Но имаше огромен натиск от страна на околните да се разделя с животните. Уж заради детето. Ей сега веднага, как ли пък не. Не е проблем поддържане на хигиена, аз и без това всеки ден си минавах с прахосмукачка и парцал. След разходка на кучо се мият лапи, муцунка и коремче. Стига човек да не го мързи, винаги може да поддържа чисто.
Сега имам пекинез, много сладък, на почти 11г. Купих го когато беше на 2месеца. Кучето е навсякъде с нас - на море, на хижа, хотел, в чужбина и пр. Има си син европейски паспорт и чип. Не се разделям никога с него, просто уреждам обстоятелствата да са подходящи. Вече е старичък и има здравословни проблеми, претърпя операция и сега го лекуваме. Той е част от семейството и не го оставям дори и при моите родители /друг въпрос е, че те щом го видят и започват да го хранят до пълно угояване/. Освен Господ, няма сила или обстоятелство, което да ме раздели с този приятел
O, тази тема е точно за мен.
Имам котана от 8 години вече. Тя в първото животно, което гледам въобще. В началото трудно я приех, но после каква любов, какво чудо - доста познати са искали да са на нейно място
Обаче като се събрахме с мъж ми и той нещо и вдигна мерника (комай на ревност отиваше работата). И почна да мрънка да я махнем. После забременях и цирка стана пълен - постоянни ултиматуми, скандали. Що рев изревах. Той казваше, че се притеснява за бебето и сигурно имаше право, но на мен сърце не ми даваше да я махнем котката - опцията беше при майка ми да иде, но все пак нямам вяра на никой да я гледа като мен. А и как да захвърля животното, което друго освен тази къща не познава, дето съм го и кастрирала и ми е било другарче толкова време - като предателство го приемах.
Та в крайна сметка остана при нас котката - цяло лято живя на терасата, сега си е вътре и слава богу няма никакви проблеми с бебето. Даже като ревне малката и котето седи около него и мяука тревожно. Бройкат се отдалече, ама само да порасне беба и ще падат игри А мъжо се майтапи, че котето ми е като по-голямото дете. Иначе той я повъзпита, че преди беше абсолютна господарка на къщата и ми се качваше и на главата - сега си знае мястото. И най ми е странно, че преди задължително се завираше и търкаляше абсолютно навсякъде, а сега до нещата на бебето не се доближава дори.
Имам котана от 8 години вече. Тя в първото животно, което гледам въобще. В началото трудно я приех, но после каква любов, какво чудо - доста познати са искали да са на нейно място
Обаче като се събрахме с мъж ми и той нещо и вдигна мерника (комай на ревност отиваше работата). И почна да мрънка да я махнем. После забременях и цирка стана пълен - постоянни ултиматуми, скандали. Що рев изревах. Той казваше, че се притеснява за бебето и сигурно имаше право, но на мен сърце не ми даваше да я махнем котката - опцията беше при майка ми да иде, но все пак нямам вяра на никой да я гледа като мен. А и как да захвърля животното, което друго освен тази къща не познава, дето съм го и кастрирала и ми е било другарче толкова време - като предателство го приемах.
Та в крайна сметка остана при нас котката - цяло лято живя на терасата, сега си е вътре и слава богу няма никакви проблеми с бебето. Даже като ревне малката и котето седи около него и мяука тревожно. Бройкат се отдалече, ама само да порасне беба и ще падат игри
А мъжо се майтапи, че котето ми е като по-голямото дете. Иначе той я повъзпита, че преди беше абсолютна господарка на къщата и ми се качваше и на главата - сега си знае мястото. И най ми е странно, че преди задължително се завираше и търкаляше абсолютно навсякъде, а сега до нещата на бебето не се доближава дори.
много трудно. когато оставих кучето ми плаках и страдах безутешно с дни. исках да ходим да си я вземем, чувствах се, като майка, която е оставила детето си в гората.... ужасно беше, мъжа ми се хвана за главата.
решихме повече да не правим такива експерименти, но ето, че кучката на съседите е бременна и февруари ще си има кученца.... едвам се сдържам да не кажа 'да' на поканата да вземем едно .....
решихме повече да не правим такива експерименти, но ето, че кучката на съседите е бременна и февруари ще си има кученца.... едвам се сдържам да не кажа 'да' на поканата да вземем едно .....
... и тогава кастриран да го дадат на село, вече щеше да е гадно!
Кастрацията е точно толкова хуманен акт, колкото и даването на храна на животно, което не е породисто или няма да се използва за разплод.
Бездомни котки, които измират от глад, студ, намиращи смъртта си под автомобилни гуми или яли от добрата ръка на подлата съседка, която не може да ги понася и им е дала хубава миша отрова - има хиляди. Ако ни е жал за тях - ще ги кастрираме, без да се умиляваме псевдодостойнството на ташаците и яйчниците им.
Имам два котарака и една котка, и тримата са кастрирани, нито една не е дебела, с изключение на големия, но той е даже по-слабичък, отколкото преди да го кастрирам. Проблем с миришеща урина съответно нямам, е, с космите борбата е безмилостно жестока, но това да ми е дерта.
И не, няма да се разделя с тях. Понятието "ако се наложи" се преекспонира в повечето случаи и много хора просто го използват като оправдание. Или пък просто не обмислят достатъчно добре различните варианти.
Но в крайна сметка всеки има свещеното право да прави каквото си иска - дори и с живи същества, които зависят от него.
Нашият котарак Мишка го кастрирахме преди първото му разгонване.
Казаха ни, че ще избяга иначе, а той е голям цар тука, градинско коте е, много си го обичаме и не искахме да се запилее по някоя котарана.
Аз малко съжалявам, не е същото коте вече. Стана по-плашлив, не е толкова дружелюбен. Не знам дали е от това, може и да си въобразявам. От др. страна спестихме на някое семейство да мисли какво да прави с 5-6 котета....
Казаха ни, че ще избяга иначе, а той е голям цар тука, градинско коте е, много си го обичаме и не искахме да се запилее по някоя котарана.
Аз малко съжалявам, не е същото коте вече. Стана по-плашлив, не е толкова дружелюбен. Не знам дали е от това, може и да си въобразявам. От др. страна спестихме на някое семейство да мисли какво да прави с 5-6 котета....
Нашият котарак Мишка го кастрирахме преди първото му разгонване.
Казаха ни, че ще избяга иначе, а той е голям цар тука, градинско коте е, много си го обичаме и не искахме да се запилее по някоя котарана.
Аз малко съжалявам, не е същото коте вече. Стана по-плашлив, не е толкова дружелюбен. Не знам дали е от това, може и да си въобразявам. От др. страна спестихме на някое семейство да мисли какво да прави с 5-6 котета....
Казаха ни, че ще избяга иначе, а той е голям цар тука, градинско коте е, много си го обичаме и не искахме да се запилее по някоя котарана.
Аз малко съжалявам, не е същото коте вече. Стана по-плашлив, не е толкова дружелюбен. Не знам дали е от това, може и да си въобразявам. От др. страна спестихме на някое семейство да мисли какво да прави с 5-6 котета....
Не знам дали е от това, защото нашият преди кастрацията беше много див (но и майка му е дива котка, така че...). Не се даваше лесно, трудно идваше при нас и т.н. След кастрацията + мнооооого доза любов има голям напредък. Е, не седи в скут повече от 5 минути, но идва за погалване, изразява повече любов и т.н.
Всички други любими мъжки котета съм губела поради факта, че не бяха кастрирани. Сега ми е малко тъжно, че в София имам коте, което е последният носител на гените на любимите ми котета, които не са между нас вече и няма да ги предаде на друго поколение. Но.....това спестява друго проблеми.