Знам, че има такава рецепта в нета, още ми е пред очите изкусителната снимка на Пина 
, но май стъпка по стъпка снимано не се сещам...пък и да има, просто да ви подсетя.
Майка ми е от Плевенския край и гостуванията там в детството ми винаги свързвам с печената кокошка, топлата питка и дърпаните баници, с които баба ни посрещаше.
Майка ми също меси хубави баници, но отдавна не е, че вече я болят ръцете.
Аз все се каня да я накарам да ми обясни кое как, но днес не се стърпях и реших да се пробвам.
Ами стана, никак не е трудно.
Ето рецептата и снимки стъпка по стъпка, за да опита всеки, който желае.
За тестото:
600 гр. брашно /ако е нужно, добавете още/
300 мл. хладка вода
7-8 с.л. олио
1,5 с.л. сол
300 - 400 гр. сирене
мазнина /олио, краве масло, маргарин/ за поръсване на корите
Замесете меко и еластично тесто /аз пуснах машината, че имах друга работа/.
Оставете час да почине. Разделете на 6-7 топки. Плюйте си в пазвата
и почвайте да дърпате ето така:
Първо раздърпайте с ръка всяка топка:
Поставете на намаслена повърхност и продължавайте да раздърпвате/ за начало може леко да разточите с точилка/:
Раздърпват се крайчетата с пръсти ето така:
Трябва да стане много тънка кора, да прозира през нея. Не се притеснявайте, ако някъде се скъса. С нож изрежете по-дебелите краища:
Намазнете и посипете с натрошено сирене:
Навийте на руло:
Навийте като охлюв всички кори в намазнена тава. Отгоре разпределете парченца масло:
Печете в предварително загрята фурна до зачервяване. Напръскайте обилно готовата баница с вода /около 3/4 ч.ч./, завийте с кърпа и оставете да омекне.
Да ви е сладко!
П.П. Тържествено обещавам съвсем скоро да накарам майка ми да направи и от дърпаните сиропирани баници - ще снимам и записвам прилежно всичко 
.
, но май стъпка по стъпка снимано не се сещам...пък и да има, просто да ви подсетя.Майка ми е от Плевенския край и гостуванията там в детството ми винаги свързвам с печената кокошка, топлата питка и дърпаните баници, с които баба ни посрещаше.
Майка ми също меси хубави баници, но отдавна не е, че вече я болят ръцете.
Аз все се каня да я накарам да ми обясни кое как, но днес не се стърпях и реших да се пробвам.
Ами стана, никак не е трудно.
Ето рецептата и снимки стъпка по стъпка, за да опита всеки, който желае.
За тестото:
600 гр. брашно /ако е нужно, добавете още/
300 мл. хладка вода
7-8 с.л. олио
1,5 с.л. сол
300 - 400 гр. сирене
мазнина /олио, краве масло, маргарин/ за поръсване на корите
Замесете меко и еластично тесто /аз пуснах машината, че имах друга работа/.
Оставете час да почине. Разделете на 6-7 топки. Плюйте си в пазвата
и почвайте да дърпате ето така:Първо раздърпайте с ръка всяка топка:
Поставете на намаслена повърхност и продължавайте да раздърпвате/ за начало може леко да разточите с точилка/:
Раздърпват се крайчетата с пръсти ето така:
Трябва да стане много тънка кора, да прозира през нея. Не се притеснявайте, ако някъде се скъса. С нож изрежете по-дебелите краища:
Намазнете и посипете с натрошено сирене:
Навийте на руло:
Навийте като охлюв всички кори в намазнена тава. Отгоре разпределете парченца масло:
Печете в предварително загрята фурна до зачервяване. Напръскайте обилно готовата баница с вода /около 3/4 ч.ч./, завийте с кърпа и оставете да омекне.
Да ви е сладко!
П.П. Тържествено обещавам съвсем скоро да накарам майка ми да направи и от дърпаните сиропирани баници
- ще снимам и записвам прилежно всичко . 
. 
майка ми постилаше парче плат, и дърпаше на него. Тя така раздърпваше корите, че провисваха от кухненската маса и после повдигаше плата и с него ги навиваше...аз нейните умения незнам дали ще стигна, но щом от първия опит успях, значи всеки може. И не, не се намаслява, само мушамата на масата леко намаслих, че да не залепват. И никакво брашно не се слага. Колкото са по-тънки корите, толкова е по-вкусна.
.../.
...после цяла нош вода лока, че сиренето ми беше малко солено. 
, но аз очквах този вариант 
. Точилката чакаше в бойна готовност. Добре че за такива като мен има точилки. Свих набързо две малки кори. Ама много ме е яд, че не мога да ги издърпам като вас. Сега ще пека. Ако стане нещо - снимка. 
... 
...ей на, има още от Кодрит кадира, малко от баницата, пък аз все на Наталина във Виенските кифли ми е ума...съмнявам се, че няма да устискам до довечера, ама де да видим...
, ако бях продължила в същия дух. Хммм, може би грешката ми е в това, че не чаках достатъчно. Гледам сега и на Пина рецепата (Мамче 
Така ми се прияде като я видях 
!/ до големината на тавата, слагат се една върху друга, като по между им се ръси мазнина и сирене. Заедно се навиват на руло и после от средата към единия край започва дърпане с усукване до дебелината на кремвирш 
... 
Би ли обяснила защо я наричаш мини баница?Ти самата ли замеси по-малка доза, или не разтегли добре корите и баницата стана по-малка? 
Успя да ме убедиш, след малко започвам.Според теб, ако в пълнката се сложат яйца със сиренето, ще стане ли хубаво, или да не правя излишни експерименти? 
, на село не съм си ходила с години...а още помня крушеницата и онази неповторима туршия от печени зелени чушки и патладжан...всяка година се мъча да я докарам, но все не успявам...и нанизите сухи червени чушки, и домашният червен пипер, и биволското мляко от биволицата на съседите, дето ме гледаше на кръв като се прибираше вечер от паша...спомени, спомени...
Колко е голямо, достатъчно ли за голяма кора? 
Дърпам върху чаршаф или покривка (стари, цапа се) и с него навивам.
! 
