Един женски въпрос

Не казвам че нямам вина. Просто обясних какво доведе до там. Била съм неудовлетворена. Той идва вкъщи, нервен от работа, страх го е че имам очаквания да ми помага вкъщи, а той не иска, нервен до крайност, гледа лошо и предизвиква. Предизвиква. Нали знаете човек като търси за какво да се заяде. Всеки ден. Просто имаше у него страшно напрежение, явно и заради тая отговорност за детето допълнително. Той ми го прехвърляше. И неговите нерви не издържаха, но не го изби на такава агресия. А мен да. Просто не можех да си тръгна аз. Един вид го изгоних, той се уплаши. Аз направих така че да го уплаша - да го изпъдя - защото не можех сама да го направя, нямах сили да се махна от тоя ужас в който живях, защото го обичах и сега го обичам. Твърде агресивна бях към него, знам. Повтарях му и го мислех "Това ли искаше да стане?". Незнам, може би трябва да мине време да забравим тая случка...ама защо точно сега...точно сега. Той не издържа пръв, той. Аз просто си седях вкъщи и очаквах от него същите тия 2 неща които и през годините, същите неща. А той нерви, та от слабост пък реши че като почне да излиза с приятели ще се успокои и започна, та всеки ден. Прав си, и той да почне да ме замеря с чаши и аз ще се изнеса. Прав си. Аз затова го направих, щото не можех самата аз да избягам.

На мен това ми прилича на чиста проба егоизъм.какво значи изнервен бил и уморен.И моя е уморен иизнервен и работи по 12-13 часа на ден.Но когато може винаги ми помага и се грижи за дъщеря си.вярно,че повечето неща правя аз.Но е разбираемо с неговата работа.
Успокой малко нервите и ти и идете някъде двамата.Може и на Витоша.И не изисквай толкова от него.Налагай се постепенно.

Бе чета чета четааа .... таман си напиша мнението (продължавам да чета) и го изтрия  ....и пак така....
Мила моя, та ти се лашкаш в някакви ужасяващи крайности и мазохистични състояния . Няма да си натрисам и аз съветите щото е безсмислено. Не мисля че някой може да ти помгне, ако сама не искаш да си помогнеш. Факт е че “колегите”са дали много ценни съвети (бравос бе ме мами и татковци че вие сте си завършени психолози) и също така е факт че цялата история буксува на едно и също място.

В момента си маниакално обсебена единствено от “него” – не разсъждаваш дори, всичко е някакъв фарс от емоции или поне така изглежда.

Забравяш най-важното: съжалявам ако съм груба, ама ти кога мислиш за детето, за бебето в теб, за това малко създание което попива всеки твой стрес и всяка твоя сълза!!!  Трябва ли да се случи нещо (пу-пу-пу) за да се осъзнаеш!!! Ти чакаш дете и няма човек (ни мъж ни жена) на тази земя по-важни от него. Засрами се! Гледам ти стари постинги и виждам че си емоционален тип (да не си някоя огнена зодия) – понеже и аз съм тъй и обикновено “шамарите” ме вкарат в час. Та ако се налага и по-груба ще стана , стига да се махнеш от тази среда и да осъзнаеш най-важното в момента в живота си .

С нетърпение очаквам да разкажеш как си му затворила телефона или тръшнала вратата с думите -“имам да се грижа за по-важни неща” (и това да не са само думи). Пък кой знае може и той да се замисли?!!!

Да бе, Стрелец съм. А мъжо пък е Овен. Ужас съчетание.
Снощи така му казах. 1 месец никво виждане, чуване, писане. Викам все някой трябва да помисли за това бебе най-накрая.   

Е те това се казва съдба  ! Мъж ми овен, пък аз съм лъв! Двамата много много отдвана (бяхме 6 години заедно преди да се оженим) имахме един кофти период – и докато четях някои неща ми се сториха бая познати. За овните давам безплатни консултации, че са ми специалитет  . Ам на тебе след 1 месец като ти мине карантината ! Я кажи сега нещо за бебо – как е малката шушулка, как си чувстваш бременноста?

В цялата работа всичко се връзва: имахме проблеми, той смята че няма да се оправят, аз смятам че ако и той не направи нещо, няма да се оправят, но съм се примирила донякъде и съм стояла. Ама това с бебето не мога да го разбера? За сведение - не се спука презерватива. Беше желано.  Той след това бил размислил. Как така искаш да имаш бебе и жена и после не искаш? Не го е бил обмислил добре ли, какво ли? Не ми се връзва.

Направо нямам думи. Чета и немога да повярвам. Ами той твоя мъж май нещо не е в час, ако мога така да се изразя по меко. Не е ли на ясно че те подлага на огромен стрес от който последиците се трупат жърху детето му. А и ти извини ме че съм груба, ама какво очакваш от този човек. Какво още да направи или да ти каже за да се увериш че не му пука нито за теб нито за детето му. Има хора които без да имат чувства един каъ друг се женят и намират начи да живеят добре заедно и да се понасят, само и единствео в името на тяхното дете/защото детето е най-важното нещ за всеки нормален човк/ А твоя хубостник хем си го е правил, хем не го иска..... е няма го тоя филм.
Аз те съветвам, ако имаш финансива вазможност да живееш сама да си тръгнеш час по-скоро от това чудовище. Разбери, че той не те обича. И след случилото се между вас ти какво очакваш пак нещата да са както когато бяхте гаджета ли?????  Е не се ндявай на това. Бъди силна защото тепърва предстои гоямата бика му чувсвата/ сърцето ти/ и разума ти. УСПЕХ и дано разума победи

Ееее, аре пък сега, кво толкова ни има на нас овните  Нещо хората са се назлобили към нашата невинна зодийка.

Касиопея, колкото повече чета, толкова повече ми иде да ви сбарам някъде вас двамцата и да ви тегля един як бой....
На мъж ти, задето се държи кат некъв пикльо. На тебе, задето ги вдигаш тия скандали за добро утро.
Кво ви става, бе хора???
Кви са тия ваште изпълнения?
Я си признайте честно, че и двамата сте на 16 и да приключим с въпроса...
Айде малко по-зряло, моля!
То човек яд да го хване вече

така де... и аз малко да си изпусна нервите нейсе

Верно, приемам критики.

Ааа, и още нещо. Дадох обява за пускане на апартамента под наем. Той уж е съгласен. Ще ми трябва при подписването на договора. Сега е активен сезон, щяло да стане бързичко. Отивам си при наште, да го видим как ще цъфне там.
Дайте ми кураж. Стискайте палци. Благодаря Ви от все сърце за подкрепата. Бъдете щастливи. 

Бравос на тебе само така. Нека наистина да видим как ще цъфне там . Ти си смело и силно момиче, не ни разочеровай. Успех.

браво,беавос:-))) таквиз прикаказки харесвам.И то от устата на мъж:-))) Бравос:-))Похвално:-))

БРАВО,casiopeiya ! САМО ТАКА!
радвам се, че вече вземаш да подреждаш нещата и да не се самообвиняваш толкова.

Има кандидати за жилището ни. Първите не бяха подходящи. Той ми се обади да ме пита какво е станало и му казах, че не са ми харесали потенциалните наематели. Той вика слава богу. Вика кога ще те видя? На следващия ден ми писа смс че съм му липсвала и да се видим следобеда и аз мека Мара се съгласих.  Каза ми: Аз вика разбрах, че сега като съм уж свободен, по-не съм свободен от преди, когато уж пък не бях. Казах му позволявам ти да ме виждаш, щото искам да видиш че не съм инат и мога да отстъпя когато е нужно. Той вика много си търпелива с мен. Благодаря ти за това. дрън дрън бля бля. Ааа, и вика не казвай на майка ми че се виждаме /вие си се чувате явно/, щото тя само ми дудне на главата. Тя го кара да вземе решение най-сетне - и на мен го е казвала - вика "Ако не иска да сте заедно да не те лъже" и си е права жената. А той пък иска време и сам да реши...а така явно се чувства притиснат вече и от нея. И аз искам сам да реши, да го видя кво ще измисли. Пак щеше да ревне...в началото...като ме видя. И аз щях...ама се държах по-добре, много съм горда. Вика какво ти е - аз му казах Нищо, добре съм и смених темата. А той за малко  . Липсвала съм му. Че и секс. Отврат. /То май тва ми е целта като гледам ... кво да направя че го бива.... бременна съм все пак, то хормони, та знай ли се...  / .
Аааа, и дежурния от негова страна въпрос през виждане: "А ти спа ли с някой през това време?"  ..... Хем сърби, хем боли.
Човек каквото си направи, друг не може да му го направи.
Сбърках много. Не трябваше да се виждаме. Няма повече. Вече съм твърда. Явно пълна раздяла му действа, не издържа и 4 дни и замрънка. Трябва да съм малко по-твърда...уфффф.... Ама почвам да се светкам че такъв мъж не ми трябва...та и той да се освести докато е време, че наистина звънят хора за обявата, а пък аз този вариант сериозно го обмислям....

ЗДРАВЕЙ
Много ми е мъчно за това което ти се случва с теб,просто никой не заслужава подобно отношение,но за съжаление в живота няма застраховки за тези неща и човек не може да ги избегни!
Като прочетох последния ти постин стигнах до заключение че много строго се съдиш в някой от случаите-например за това че не си успяла да устоиш да не го видиш,ама помисли ти да не си от желязо и без чувства,не е лесно да направиш това което си запланувала,особено когато чувствата у теб бушуват,нали така?Разбирам те защо не си отстояла на решението си да не се виждате,всяка жена се чувства истинска жена,когато е обичана а твоя съпруг е показал за момент чувствата си и реакцията ти е логична.Особено в твоито състояние имаш нужда от обич и грижи,не е лесно сам да се справяш с нещата.А и надали може да се откъснеш от човек с който имате много общи неща,аз си мисля че не може да стане веднага,а постепенно.Моя съвет в такъв случай е да не вземаш крайни решения,но и да не правиш бързи компромиси,росто се дръж по дистанцирано.Също така ако имаш приятелки излизай по често с тях,за да се разсйваш,защото от безкрайно обмисляне на нещата само се объркваш повече или блокираш.Бъди спокойна и не бъди крайна в решенията си.Наявам се скоро нещата да си дойдат на място за да можеш да имаш сили да отгледаш бебока.   

То че съм блокирала е видно без микроскоп. Ама и хич не съм спокойна...