В момента той знае, че ти стоиш и тръпнеш в очакване дали той ще реши да се разделите или не и това го кара да се чувства силен. Може би ако ти вземеш драстични мерки и го изгониш най- накрая тогава ще подвие опашка.
Днес ще се видим да обсъдим дали ще се събираме /от моя страна изискване ако иска нещо да продължава въобще/, ако ли не да обсъдим развода.
Вика сега не мога да мисля за теб, мисля си за други неща - за работа.... Вчера като го питах "Абе ти си търсиш нова работа, това ли искаш да чакам - да си намериш по-добра и да не ходиш нощни и тогава да се върнеш ли?" Вика "Да, отчасти". Снощи ми се обади да ми пожелае лека нощ. Казах му - или си идваш или въобще не искам да ми звъниш. За какво ми звъни всеки ден. Така бил свикнал. Липсвала съм му. Вече няма да му вдигам телефона, задействам развода и явно това ще е. Мамата ми е... Ама кат съм мека Мара и му вдигам телефона, сама съм си виновна.
Ама нещата са му у нас. Ще се опитам днес да му взема ключа, ако ли не сменям бравата...той иска да си идва докато ме няма да си ползва апартамента, че кинти ли няма да си наеме незнам. Не искал развод. Е да ама същевременно не ми дава издръжка, сама плащам апартамент, сметки, всичко. Нямам файда да не се развеждам, той вика аз не искам да се развеждам. Е да ама така не става. Утре вече ще говоря с една адвокатка за да може до зимата да се уреди въпроса и финансово да се подсигуря, поне.
Освен това - вече съм сигурна че не е в мен проблема. Викам айде ела си вкъщи, разбрахме и двамата какво искаме сега един от друг, ще пробваме да видим дали става. Вика ама не искам. Значи просто през цялото време той е работил не за нашта връзка, а против нея. През цялото време не е дал шанс на любовта ни, а я имаше, повярвайте, имаше я...и още я има, щото всеки ден ми звъни - защо да го прави ако няма чувства. Не, не, така не става. Има любов, оняден като го притиснах малко -казах му че много ме боли корема и беше верно-нали съм си честна, не лъжа - и ми звъня 5 пъти и единия път ми каза Обичам те. Защо да го прави ако не е така. Ама не искал да е с мене. Еми то насила пък не става. Ако иска, кат не ще взимам мерки. Но просто виждам, че не е в мене нито проблем, нито вина имам. Говорила съм и правила гадни неща, но в отговор на неговите простотии. И винаги, ама винаги съм се опитвала да оправям нещата. А сега ми вика - искам да сме отделно, защото така ми е по-лесно Явно това е истината, знае че могат да се оправят нещата, но знае че ще трудно и не иска да му е трудно. Въпреки че го обичам, за какво по дяволите ми е такъв човек.
Е това е, май нашта сапунка свърши, ще ви стане скучно, кво ще четете после.