Самостоятелността на 2 годинки и посещаването на ясла

добре ще е ако може да се справя  сам и  с лъжицата......

 Здравей,
малката тръгна точно като навърши 2 годинки. Нищо специално не са ми изисквали да може. Дори и за ходенето на гърне. Тя там се научи покрай другите деца, защото преди това и думе не можеше да става да я накараш да седне на туй чудо 
Тъй че, ако има някакви изисквания, може би си зависи вече от самото заведение...

Да се храни сам.Да се обслужва с чашка сам.Да мие ръчичики със сапун сам...Да не си помислиш сега, че всичко това ще е перфектно свършено.Въпросът е да се сведат щетите до минимум и да се научи да си казва, ако се измокри, че не вярвам да ги проверяват един по един.

Няма подобни изисквания в яслите. Не се тревожи.

Значи дадох дъщеря ми на две години и два месеца точно на ясла.
Освен че вече не бяхме с памперси,я бях научила да пие от чашка сама и сама да се храни.
Обаче какво стана там?Явно за да приключат по-набързо, я хранеха и започна да иска да я храня и в къщи.От начало се бях ядосала,но постепенно тя поиска пак сама да се храни.
Направо нямам спомени с обличането как беше тогава.Но тя от малка си е много самостоятелна,може би защото гледаше че кака и прави всичко сама,не знам...
Ти изобщо не се притеснявай!
Ако се стресира,по-скоро ще е от раздялата с мама и тати,но и това да не те притеснява толкова!
Аз дни наред не можех да си намеря място от притеснения ,а всичко се оказа напразно.Дори ходеше с по-голямо желание там,отколкото сега в градината.

Да се храни само - да може да ползва поне лъжица, макар че боравенето с вилица е много по-лесно за децата. Да пие само от чаша. Евентуално да се облича и обува (с подходящи за целта дрехи, естествено че няма да може да борави добре с копчета и връзки). Моят син на две години правеше всичко изброено без обличането - там го научиха, за което съм им много благодарна.

Всяко дете се развива индивидуално и не може да се каже какво трябва да прави на 2 годинки. Ако не е приучено на гърне, на яслата ще го учат или ще му носиш памперси.
Моята дъщеря тръгва на ясла другата седмица, на 1г.11м. ще е. От юни месец миналата година е без памперс през деня, но още не се осъзнава да каже, когато и се пикае. Аз я усещам и слагам на гърнето, но едва ли лелите ще са толкова интуитивни. Надявам се, че покрай другите деца ще има напредък. Може много добре да се храни сама, но аз я храня, защото по скоро и харесва да си играе с храната и да маже  Разбира всичко и говори доста напоследък. Контактна е и много обича да има деца покрай нея. Но не мога да кажа че е самостоятелна, та тя си е още бебе... Та, според мен за самостоятелност на 2г. не може да става въпрос.... 

Дъщеря ми тръгна на ясла на 1г и 10м....бях я свикнала да пишка на гърнето, но за големите работи не искаше....
Свободно се хранеше сама и си пиеше от чаша....
Важното е да не се притесняваш....там детето ще научи всичко...По-малките деца как се справят..

Така я беше описала лелята в яслата"Много оправно и самостоятелно дете".
Минаха две години и нещо от тогава и не мога да преценя сега,дали едно дете на 2 години може да се нарече самостоятелно.
Просто си спомних думите и...

Когато дъщеря ми тръгна на ясла беше на 1.6 .Все още с памперс и шишето с мляко .Памперса махахме, когато влизахме в яслата, а с шишето мляко се приспиваше. Итака първите 10 дни .От там нататък незнам какво се случи, но тя сама не искаше вече да и слагам памперс и отказа млякото .Сама беше свикнала да се облича, разбира се ,че и помагах за някои неща, сама искаше да се храни, да се мие и се справяше много добре. От тогава си е много самостоятелна

Затова ,че не се притеснявай ако все още не си е създал сам навици ,бързо ще се научи ,след като тръгне.

Да може да общува с деца, другото се научава.
Сина ми беше дръпнат и му беше много трудно, а иначе идеален във всяко едно отношение.Абсолютно самостоятелен за дете на 2г. но трудно играеше с децата ,че му взимали играчките от ръцете, че го бутали той скромен и всичко дава, дори и когато не иска да го даде.Щерката отиде с памперса и лигавника и нямаше проблеми с децата.Сега е на 3 и даже се опитва да си маже филиите сама.

В яслата, нямат изисквания по така зададените въпроси...все пак взимат и деца на 10м.
друг е въпросът, ти какво искаш да може детето, когато тръгне на ясла...

Изключително съм благодарна на всички за бързите и изчерпателни отговори, имаме още известно време за да се понаучим на туй-онуй, не съм перфекционистка, но от както се помня съм била дисциплинирана и самостоятелна, и не ми се иска да се окаже, че точно моето дете не може нищо и освен, че ще е тъжно и "само" за първи път, ще е безсилно да се справи с много нови ситуации- на масата, на гърнето ..... иска ми се, може би доста прибързано, да му "дам" малко независимост преди да го пусна на ясла. Ако ни приемат разбира се.

Дъщеря ми тръгна на ясла на 1г и 9 мес. , с памперс и биба + кукла , когато заспива . Всичко това все още е актуално. Знаеше да пие от чаша , а там се научи да яде сама и недава  никой да я храни . Бибата и куклата ги дават само докато спи , а после ги прибират .
С памперса обаче е сложно и там , както и вкъщи като види приближаващото гърне бяга надалеч викаики - ненене , а ако благоволи да седне , никога нищо вътре , но иначе казва винаги какво е направила !
Не говореше , а сега цели правилни изречения реди , по бебешки изказани думи , но все пак правилно подредени !

Изключително съм благодарна на всички за бързите и изчерпателни отговори, имаме още известно време за да се понаучим на туй-онуй, не съм перфекционистка, но от както се помня съм била дисциплинирана и самостоятелна, и не ми се иска да се окаже, че точно моето дете не може нищо и освен, че ще е тъжно и "само" за първи път, ще е безсилно да се справи с много нови ситуации- на масата, на гърнето ..... иска ми се, може би доста прибързано, да му "дам" малко независимост преди да го пусна на ясла. Ако ни приемат разбира се.

И на нас ни предстои ходене на ясла след 2 месеца - знам, че е хубаво да може това- онова детенце като отиде на ясла, за да не се стресира от всичко ново, което ще му се наложи да научи. Не мисля обаче , че е проблем ако нещо не може да прави само - лелките там ще му помогнат, пък и ще гледа от другите деца. Ники сега може само да се храни сам, ще се опитам да го понауча, но не мисля да стигам до крайности и да го измъчвам - всяко нещо с времето му.

Това според мен е най същественото в случая 
Ако става въпрос за такава самостоятелност, дъщеря ми се справя чудесно. В смисъл, че ако сме на детски център я оставям спокойно да играе. Не е агресивна, обича деца и търси игра. Не ме търси дори и когато и вземат играчката. Просто отива и си я взима. Ако е по голямо дете почва да плаче, но като цяло е оправна.
Другите навици ще ги научи. Понякога приучените деца в яслата се стресират и забравят всичко научено или пък правят напук.
Всичко ще си дойде на мястото, имате още доста месеци  Ще видиш колко много ще се промени детенцето.

ами никой няма да го остави безсилно. ще го нахранят, ще го сменят, ще го облекат, ще му дадат да пие...

не е общовалидно, че искат всички тия умения от децата в яслата. ако не могат нещо - помагат им.

Дъщеря ми тръгна на ясла на 2 г. и 2 м.
Можеше да се храни сама, да си обува обувките, панталоните, блузките и чорапите, ходеше и спеше без памперс.
Не виждам обаче проблем ако не прави тези неща или част от тях.
Нормално е да има деца, които и на 2 г. например да не могат да се хранят сами или да спят още с памперс.

И моят син тръгна на ясла на 2 г. Нищо не знаеше, нищо не можеше. Той беше "маминото детенце". Научиха го да се храни сам, да ходи на гърне, да си казва кога му се пишка или ака, да се облича и обува сам. След месец престой там, беше коренно променен.
Елементарни умения и самообслужване изискват в детската градина.

запис.Тръгваме на ясла от другата седмица и като ви чета малко се успокоявам.

Моя син тръгна на ясла на 1 г. и 5 м. С памперс е, не можеше да пие от чаша сам, нито да се храни. Сега пие с чаша самостоятелно, без аварии, храни се сам с лъжица или вилица Все още е с памперс, но според мен там все още не са почнали да учат по-малките деца на гърне. Единственото, което почнах да го уча преди тръгването на ясла, бе да заспива следобяд в леглото си, а не с мен на спалнята, но и с това свикан бързо.

Не се тревожи, децата гледат едно от друго и се учат.

от колко до колко спят  ?

  В яслите си имат табло за дневният им график, в колко часа се хранят , кога спът и кога играят .

благодаря ще погледна

Горе -долу да се спавя с горе изброените за да му е по-лесно да се адаптира.Моите деца тръгнаха много рано на ясли и там научиха всичко покраи другите.

Синът ми бе на 1г. и 7 м. когато тръгна - с пампер, биба и няколко думи в речника (мама, тате, кака) .... След 1 месец в яслата - говори почти разбираемо с изречения, опитва се да се облича сам, събличането го можеше и преди, сам си иска гърнето в къщи (преди бягаше от него), пее и много обича да му чета книжки (преди не му бе интересно). В общи линии съм доволна от яслата и при каката и при него сега - много бързо се научават на много неща и не знам как но са послушни и дисциплинирани там, в къщи не са - дивеят непрекъснато и не ме слушат. Не се притеснявай за детенце, а го води по-често на клубове - да свикне да играе с децата без твое участие ... и дано бързо се адаптира, другото се научава рано или късно.

Момичета, наистина не се притеснявайте за тези неща. Няма правила в яслите, всяко дете си е различно и адаптирането му не зависи пряко от това какво може да прави само. Лелите са затова там, да помагат на всяко и да се съобразяват с нуждите му  Аз не съм се притеснявала никога затова. Другия момент е много по труден и сложен - стреса който изпитват от промяната и майката и детето. Моята дъщеря ходи от 3 дни на ясла. Първите 2 не плака като я оставихме. Днес вече се разплака. Видимо не е стресирана, но аз се чувствам като предателка оставяйки я там.
Не знам дали тук е мястото в тая тема, но споделете вие как се чувствате от мисълта само да ги оставите. На мен ми е адски трудно, при положение, че детето ми е оправно и не и вися на главата, когато се занимава. Не и треперя излишно. Оставям я всяка събота и неделя при майка ми, в смисъл разделяли сме се... Тя е много самостоятелна в контакта си с други деца. Всеки ден сме на детски център, играе без да ме търси,  но знае че съм там все пак Единствено вкъщи играем заедно, защото и е скучно.
И въпреки това ми е много трудно. И не мисля, че й пука, че се е напишкала, а че мама я няма там  В тоя ред на мисли и като току що сблъскала се, смятам че тия ви притеснения за пишкането, храненето, обличането и т.н. не са никак важни. Към момента това ми е най малкия дерт...  Не ги мислете и вие. Ще се научат на всичко, само да свикнат с обстановката по бързо и лесно и да са здрави
п.п. за 2 дни до обяд се е напишкала само веднъж, първия ден след като сме тръгнали. След като обясних на лелите, че тя не може да стиска 2 часа /горе долу през толкова ги слагат/, вчера я бяха слагали по често на гърнето и беше суха. Изяжда си всичко.  Прибрах си я по чиста отколкото някога е била вкъщи. Казват, че се занимава и играе. Влиза в контакт с децата. На моменти страдала, но уж и отвличали вниманието успешно. Вчера я заварих спокойна седнала на масата с другите деца. Ядеше ябълка. Вкъщи ябълка с триста зора и пробутвам.... Всичко това е учудващо, защото тя е доста своенравна и ината. Може би още не осъзната и с времето и там ще почне да си придава номерата.

Смятам, че тези неща трябва да са ви последна грижа. Аз мислех за това дали ще ги приемат, дали ще свикнат лесно те , пък и аз как ще свикна без тях, дали ще си харесат госпожите. Това все пак е ясла и не се изискват тези неща от тях, а и там много лесно и бързо се учат на много неща. Децата ми и двамата тръгнаха на ясла без памперс, но много от децата са с него. Синът ми в началото се преспиваше със шишето с мляко, но много скоро си го намирах в шкавчето недокоснато. Дъщеря ми беше без него, но не че специално съм я отучвала от шише, а просто защото тя въобще не прие шишето и от много мъничка свикна с лъжичката и чашката.
cher - разбирам те какво изживяваш. Децата много по-бързо и лесно  свикват с новото от нас. Всеки път като съм ги оставяла в началото се пребирах и плаках вкъщи, но се свиква. След като приемат това, че са се отделили даже почват да се чувстват по-добре при децата. Там са си с деца колкото тях има много играчки и с конкуренцията се развиват и те. А и те плачат само като ги оставяме, след това цял ден на мама й е тежко, а детето си играе с децата. Ангажираи си акъла с нещо друго, ако не си на работа излез на вън, разходи се, виш се с някой. Такъв е живота, трябва те да са там, а ние да се отделим от тях, поне за малко. Мен ми беше толкова неестествено, излизам и ръцете ми са празни, нещо липсва, но така е.