Смятам, че тези неща трябва да са ви последна грижа. Аз мислех за това дали ще ги приемат, дали ще свикнат лесно те , пък и аз как ще свикна без тях, дали ще си харесат госпожите. Това все пак е ясла и не се изискват тези неща от тях, а и там много лесно и бързо се учат на много неща. Децата ми и двамата тръгнаха на ясла без памперс, но много от децата са с него. Синът ми в началото се преспиваше със шишето с мляко, но много скоро си го намирах в шкавчето недокоснато. Дъщеря ми беше без него, но не че специално съм я отучвала от шише, а просто защото тя въобще не прие шишето и от много мъничка свикна с лъжичката и чашката.
cher - разбирам те какво изживяваш. Децата много по-бързо и лесно  свикват с новото от нас. Всеки път като съм ги оставяла в началото се пребирах и плаках вкъщи, но се свиква. След като приемат това, че са се отделили даже почват да се чувстват по-добре при децата. Там са си с деца колкото тях има много играчки и с конкуренцията се развиват и те. А и те плачат само като ги оставяме, след това цял ден на мама й е тежко, а детето си играе с децата. Ангажираи си акъла с нещо друго, ако не си на работа излез на вън, разходи се, виш се с някой. Такъв е живота, трябва те да са там, а ние да се отделим от тях, поне за малко. Мен ми беше толкова неестествено, излизам и ръцете ми са празни, нещо липсва, но така е.