Е за това и наскоро ги оборудваха с 77нови коли,няма два месеца откакто ги получиха
- Публикувана: 26 ян. 2009, 23:41 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2009, 16:15 ч.
Бърза ли е бързата помощ?
И аз имам много лоши впечатления от т.нар. "Бърза помощ". Голямата ми дъщеря беше на 3 години, когато една вечер получи жестоки болки в корема. Обадих се на Бърза помощ, бях сама вкъщи с детето и уплашена до шок от болките и рева й. Отсреща някаква тросла: "К'во звъните за глупости?!" Аз вече започнах да плача от страх за детето и обяснявам през сълзи, тя го чува как реве и ме прекъсна: "Аман от някакви, дето си мислят, че са най-важни! Ти ли определяш кое е спешен случай?" И ми тръшна телефона. Добре, че се сетих, че в другия вход има лекар и го извиках. Накрая се оказа, че все пак онази е предала за обаждането ми и "спешният" лекар дойде след два часа и половина, когато детето вече беше добре и нямах нужда от него. Не ми се мисли, ако беше спукан апендикс.
Другият случай е пресен - от началото на януари. Малката ми дъщеря направи ангина и поддържаше висока температура въпреки антибиотика. Една нощ започна да се оплаква, че не може да диша дълбоко и я болят гърдите. Веднага пратих мъжа ми да им се обади, а оттам не щат и да чуят да дойдат - само дават акъл на базата на предположения. Два пъти се обадихме, и двата пъти постъпиха така.
Затова според мен по-добре да не разчита човек на тях. Абсолютно безхаберие и безотговорност, та и наглост демонстрират.
Другият случай е пресен - от началото на януари. Малката ми дъщеря направи ангина и поддържаше висока температура въпреки антибиотика. Една нощ започна да се оплаква, че не може да диша дълбоко и я болят гърдите. Веднага пратих мъжа ми да им се обади, а оттам не щат и да чуят да дойдат - само дават акъл на базата на предположения. Два пъти се обадихме, и двата пъти постъпиха така.
Затова според мен по-добре да не разчита човек на тях. Абсолютно безхаберие и безотговорност, та и наглост демонстрират.
За бързи - не знам, не са особено бързи май, но са коректни (живея в Бургас). Веднъж се наложи да ги викам, че двегодишния ми син беше много зле, остра диария и повръщане, температура и т.н. "екстри', обадих им се, защото бях сама с него и по-малкия ми син, късно вечер, нямаше как да го заведа до спешното, личната лекарка вече не беше на смяна. Казаха, че ще пратят линейка. След около 10 минути ми се обадиха да ми кажат, че е станала жестока катастрофа и "нашата" линейка е пренасочена натам. След още няма и 5 минути лекарят все пак дойде (бях се примирила, че сама ще трябва да спасявам детето) и каза, че няма време за преглед, направо да ни карат в болницата, че те отивали на катастрофата после. Отказах, той ми каза какво да му давам и си тръгна. Въобще и не го прегледа, само по моите разкази се ориентира. Но беше любезен, това не мога да го отрека.
Без скандали,моля 
На кого са нужни?
Всеки гледа от неговата камбанария.
Аз пак ще кажа,че може би съм късметлиика.
Когато съм викала Бърза помощ са идвали в рамките на максимум 20 мин.
За мен е бърза, защото Варна не е малък град.
И според мен наистина е много важно как ще обясним симптоматиката по телефона за да преценят специалистите там кой да бъде обслужен с предимство.Нали се сещате по колко човека звънят и колко от сигналите са реални?
Малко по напред писах за един случай,който ми звучеше като виц,но не е.
Не е смешно ,а трагично такова поведение,защото точно в този момент може ти,аз да се нуждаем от помощ.
На кого са нужни?
Всеки гледа от неговата камбанария.
Аз пак ще кажа,че може би съм късметлиика.
Когато съм викала Бърза помощ са идвали в рамките на максимум 20 мин.
За мен е бърза, защото Варна не е малък град.
И според мен наистина е много важно как ще обясним симптоматиката по телефона за да преценят специалистите там кой да бъде обслужен с предимство.Нали се сещате по колко човека звънят и колко от сигналите са реални?
Малко по напред писах за един случай,който ми звучеше като виц,но не е.
Не е смешно ,а трагично такова поведение,защото точно в този момент може ти,аз да се нуждаем от помощ.
Без скандали,моля
На кого са нужни?
Всеки гледа от неговата камбанария.
Аз пак ще кажа,че може би съм късметлиика.
Когато съм викала Бърза помощ са идвали в рамките на максимум 20 мин.
За мен е бърза, защото Варна не е малък град.
И според мен наистина е много важно как ще обясним симптоматиката по телефона за да преценят специалистите там кой да бъде обслужен с предимство.Нали се сещате по колко човека звънят и колко от сигналите са реални?
Малко по напред писах за един случай,който ми звучеше като виц,но не е.
Не е смешно ,а трагично такова поведение,защото точно в този момент може ти,аз да се нуждаем от помощ.
На кого са нужни?
Всеки гледа от неговата камбанария.
Аз пак ще кажа,че може би съм късметлиика.
Когато съм викала Бърза помощ са идвали в рамките на максимум 20 мин.
За мен е бърза, защото Варна не е малък град.
И според мен наистина е много важно как ще обясним симптоматиката по телефона за да преценят специалистите там кой да бъде обслужен с предимство.Нали се сещате по колко човека звънят и колко от сигналите са реални?
Малко по напред писах за един случай,който ми звучеше като виц,но не е.
Не е смешно ,а трагично такова поведение,защото точно в този момент може ти,аз да се нуждаем от помощ.
Съгласна съм с теб,
но може би, ако не преценяваха симпоматиката медицински сестри, а лекари
нещата щяха да са по-точни.
Не искам да обидя медицинските сестри, но те са учили за друго,
а това дали някой е спешен случай и как да се лекува преценяват лекарите,
които са учили за това.
Както и медицинската сестра не може да ни изпише лекарства,
но когато се обадиш на телефона на бърза помощ,
се получава точно това.
Според мен:
1. Нито пациентът, който се чувства особено зле, нито диспечерите на 112 или 150 могат да преценят дали става дума за действително спешен случай. Така че когато получат повикване, от Спешна помощ са длъжни да се отзоват. Никой не може да бъде упрекнат за преценката си да извика линейка, а не да търси дежурния център, в който има един лекар с определена специалност. При това, във всеки случай, когато има съмнение за тежко състояние, търсенето на този дежурен лекар е равносилно само и единствено на загуба на време.
2. Лекарите от Спешна помощ наистина не са виновни, че им липсва апаратура и че получават смешни заплати срещу огромен стрес и натоварване. Ръководството на институцията обаче е.
3. Лекарите от Спешна помощ са изцяло отговорни за отношението си и за начина, по който спазват протоколите и ползват наличната екипировка. 1) Във всяка линейка има "загребваща" носилка за случаи на съмнение за нараняване на гръбначния стълб. Те обаче карат двама зяпачи да вдигнат проснатия моторист за раменете и за краката и да го метнат направо на голямата носилка. 2) Длъжни са да пренасят на носилка, когато се налага, но те носят човек със счупен таз, сгънат на две в одеяло. 3) Длъжни са при спряла сърдечна дейност да правят опит за реанимиране с дефибрилатор. Такъв обикновено липсва или не работи (да не говорим, че е престъпление не всички линейки да са оборудвани с такъв), когато се съобщи по тел., че става дума за човек със спряло дишане, те пак не пращат реанимобил, а дори да има, ги мързи да го използват и от пет метра обявяват, че е умрял. 4) Позволяват си да пренасят и превозват в носилка, без пациентът да е обезопасен (вързан) за нея. 5) Първо вадят от колата, после мислят дали не е трябвало да сложат обездвижваща яка. 6) Гнусят се - буквално - да приближат до пострадал. 7) Превозват човек в безсъзнание в легнало положение, защото - забележете - не се сещат как да го поставят в стабилно странично положение въвху носилката. И много още такива...
4. Повечето лекари от работещите в Спешна помощ не са обучени на основни принципи на оказване на първа помощ на мястото на инцидента.
5. Факт е, че лекарският труд е изключително висококвалифициран. Затова и в никоя развита държава линейките всъщност не се обслужват от лекари, а от парамедици, които са преминали няколкомесечно или едногодишно обучение и действат съобразно строги протоколи. Но са ентусиасти и искат да спасяват животи. Това води до несравнимо по-голяма успеваемост да закарат човека жив и без влошаване на състоянието до болницата, където лекарите с помощта на добра апаратура и медикаменти да установят точната диагноза и да му помогнат. Тук се получава изключително неприятната ситуация, че лекарите от Спешна помощ у нас, поради нежеланието си за работа, но благодарение на образованието и правомощията си, си позволяват да нарушават всякакви протоколи и стандарти за действие, обявяват за леки особено тежки състояния, потъпкват всички световно признати норми на първата и спешната помощ, но осъдени сред тях няма (защото гарван гарвану око не вади,нали).
Това е. Разбира се, има много изключения; има съвестни и ентусиазирани лекари и у нас. Но няма как да знаеш на кого ще попаднеш. Както в някои страни хората подписват отказ от реанимация, аз бих подписала отказ за викане на Спешна помощ, докато нещата са в това състояние. В някои случаи обаче просто няма избор. Не можеш да превозиш с колата си човек с подозрение за нараняване на гръбначния стълб. Като знам обаче какво ще направят с него някои лекари от СМП, че и с надменността си няма и да чуят какво се опитваш да им кажеш, пак не знам.
Едно е ясно: във всички бели страни съществува култура на обучение на населението по първа помощ, за да знае всеки как да помогне на себе си и на човека до себе си, докато дойде линейката (след 10-15 мин.) В БГ тя идва след час. И в същото време, преминалите такива обучения при нас са нищожно малко. Тема за размисъл
1. Нито пациентът, който се чувства особено зле, нито диспечерите на 112 или 150 могат да преценят дали става дума за действително спешен случай. Така че когато получат повикване, от Спешна помощ са длъжни да се отзоват. Никой не може да бъде упрекнат за преценката си да извика линейка, а не да търси дежурния център, в който има един лекар с определена специалност. При това, във всеки случай, когато има съмнение за тежко състояние, търсенето на този дежурен лекар е равносилно само и единствено на загуба на време.
2. Лекарите от Спешна помощ наистина не са виновни, че им липсва апаратура и че получават смешни заплати срещу огромен стрес и натоварване. Ръководството на институцията обаче е.
3. Лекарите от Спешна помощ са изцяло отговорни за отношението си и за начина, по който спазват протоколите и ползват наличната екипировка. 1) Във всяка линейка има "загребваща" носилка за случаи на съмнение за нараняване на гръбначния стълб. Те обаче карат двама зяпачи да вдигнат проснатия моторист за раменете и за краката и да го метнат направо на голямата носилка. 2) Длъжни са да пренасят на носилка, когато се налага, но те носят човек със счупен таз, сгънат на две в одеяло. 3) Длъжни са при спряла сърдечна дейност да правят опит за реанимиране с дефибрилатор. Такъв обикновено липсва или не работи (да не говорим, че е престъпление не всички линейки да са оборудвани с такъв), когато се съобщи по тел., че става дума за човек със спряло дишане, те пак не пращат реанимобил, а дори да има, ги мързи да го използват и от пет метра обявяват, че е умрял. 4) Позволяват си да пренасят и превозват в носилка, без пациентът да е обезопасен (вързан) за нея. 5) Първо вадят от колата, после мислят дали не е трябвало да сложат обездвижваща яка. 6) Гнусят се - буквално - да приближат до пострадал. 7) Превозват човек в безсъзнание в легнало положение, защото - забележете - не се сещат как да го поставят в стабилно странично положение въвху носилката. И много още такива...
4. Повечето лекари от работещите в Спешна помощ не са обучени на основни принципи на оказване на първа помощ на мястото на инцидента.
5. Факт е, че лекарският труд е изключително висококвалифициран. Затова и в никоя развита държава линейките всъщност не се обслужват от лекари, а от парамедици, които са преминали няколкомесечно или едногодишно обучение и действат съобразно строги протоколи. Но са ентусиасти и искат да спасяват животи. Това води до несравнимо по-голяма успеваемост да закарат човека жив и без влошаване на състоянието до болницата, където лекарите с помощта на добра апаратура и медикаменти да установят точната диагноза и да му помогнат. Тук се получава изключително неприятната ситуация, че лекарите от Спешна помощ у нас, поради нежеланието си за работа, но благодарение на образованието и правомощията си, си позволяват да нарушават всякакви протоколи и стандарти за действие, обявяват за леки особено тежки състояния, потъпкват всички световно признати норми на първата и спешната помощ, но осъдени сред тях няма (защото гарван гарвану око не вади,нали).
Това е. Разбира се, има много изключения; има съвестни и ентусиазирани лекари и у нас. Но няма как да знаеш на кого ще попаднеш. Както в някои страни хората подписват отказ от реанимация, аз бих подписала отказ за викане на Спешна помощ, докато нещата са в това състояние. В някои случаи обаче просто няма избор. Не можеш да превозиш с колата си човек с подозрение за нараняване на гръбначния стълб. Като знам обаче какво ще направят с него някои лекари от СМП, че и с надменността си няма и да чуят какво се опитваш да им кажеш, пак не знам.
Едно е ясно: във всички бели страни съществува култура на обучение на населението по първа помощ, за да знае всеки как да помогне на себе си и на човека до себе си, докато дойде линейката (след 10-15 мин.) В БГ тя идва след час. И в същото време, преминалите такива обучения при нас са нищожно малко. Тема за размисъл
ibm, напълно съм съгласна с теб.. не знам в БГ някъде да се предлага курс за основни неща при първа помощ... освен може би БЧК курса който караш за да си извадиш шофьорска книжка... но и там всичко се обяснява за няколко часа и няма практически част през която реално да упражниш елементарните превръзки, изкуствено дишане и тн...
според мен дори и да има такива курсове трябва да са доста продължителни и с доста практическа част... защото ако не сме достатъчно подготвени може да навредим на човека повече отколкото да му помогнем..
но със сигурност нещата трябва да се променят и от двете страни... защото паниката и разправиите не водят до нищо..
според мен дори и да има такива курсове трябва да са доста продължителни и с доста практическа част... защото ако не сме достатъчно подготвени може да навредим на човека повече отколкото да му помогнем..
но със сигурност нещата трябва да се променят и от двете страни... защото паниката и разправиите не водят до нищо..
Аз пак се включвам със съвсем пресен пример от понеделник вечерта:малкият вечерта вдигна висока Т ,която не можехме да свалим със нищо и им се обадихме да дойдат да му бият нещо.След като 15мин.не можех да се свържа със тях накрая ми вдигнаха и казаха,че веднага тръгват.Това веднага беше след 1 час точно и лекарят видимо пиян го погледна и каза,че нямали какво да му направят те .Аз вече съм била направила всичко което е трябвало и си тръгнаха.Нещото което ми направи впечатление е ,че казаха че идват от Люлин и затова се забавили толкова,само че и миналият път от там идваха . А като казах на една приятелка тя ,каза че и на нея така казвали няколко пъти като ги викала,все от там идват 
Затова за пореден път се убедих,че на тях не може да се разчита!!!
Затова за пореден път се убедих,че на тях не може да се разчита!!!
Bibin, абсолютно права си, че за да не навреди, човек трябва да знае какво прави В БГ вече има такива обучения, все още много малко организации и фирми ги предлагат, но дано да стават повече.
Cecko, защо не подадете оплакване? Не че ще има конкретен резултат, но не може пък и съвсем безнаказано да правят, каквото си искат!
В БГ вече има такива обучения, все още много малко организации и фирми ги предлагат, но дано да стават повече.Cecko, защо не подадете оплакване? Не че ще има конкретен резултат, но не може пък и съвсем безнаказано да правят, каквото си искат!
Cecko, защо не подадете оплакване? Не че ще има конкретен резултат, но не може пък и съвсем безнаказано да правят, каквото си искат!
