Ne mu se pritesnjavai tolkoz, gledai da se hrani 4esto i zdravoslovno. I moita dachterja ot rajdaneto si e na dolnata graniza pak sega e v puberteta i zapo4na da gi nadrastva ostanalite ot neinia klas no pak si e finna madama. Izbrana e za manekenka na njakolko magazina ot 8 godichna vazrast. Drugo e 4e az sam ja rajdala i znam 4e i az i bachta i e bil taka taka 4e kato hodihme na doktori za proverki doktorite se pritesnjavahme nie ne. I bjahme pravi. Ne se znae moje i vav vachia slu4ai da e taka. Sega i az iskam da osinovja dete i tova me pritesnjava dosta 4e ne se ostava pove4e informazia ot BM kato nasledstveni bolesti i podobni za koeto da sam podgotvena i da se izledva deteto ot malka vazrast. Uspeh chte se spravich.
- Публикувана: 27 ян. 2009, 14:09 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2009, 11:17 ч.
проблем с теглото - моля за съвет
Здравейте отново моми,
Имаме вече добра новина - ние сме си у дома. Това е чудесно, ще кажете вие. Да така е, ако не бяхме толкова стресирани всички. Първо преживяхме едно двудневно кошмарно пътуване/първия ден за час и половина до родния ми град, а втория 5 часа до в къщи/. Изредиха се всички познати и роднини да я видят и сега сме сами в къщи. Тя е депресирана много/мисля че има и малко температура, не престава да се клати и да си удря главата в леглого. Заиграва се малко, най- вече иска да е сама. Но това как да е. Най-вече ме притеснява това че не се храни - гълта само няколко лъжички и то от храни, които е яла в дома и знам, че и харесват. Но там знаете как им изливат храната с купичките и те доде се усетят и са я погълнали за отрицателно време. Най ме притеснява, че НЕ ПИЕ ВОДА или някакви др. течности. От дома ми казаха, че не им дават да пият изобщо. Просто храната била достатъчно течна. Вярвайте ми, направо се чудя дали не я обричам на гладна смърт, вземайки я от дома. Знам, че връщане назад няма, но и напред не знам как ще продължа, ако в най-скоро врезе не настъпи някаква промяна. Кой откъдето мине, все съвети ни дава, но те си нямат на представа от тези деца.
Моля ви напишете ми нещо от вашия опит. Как ги приучавате към нещо ново за тях, като например да приемат нови храни. Това е много важно, защото имаче милата няма шанс скоро да се оправи.
А ето ни и нас: http://www.snimka.bg/my_albums.php
Поздрави, Ирина
Имаме вече добра новина - ние сме си у дома. Това е чудесно, ще кажете вие. Да така е, ако не бяхме толкова стресирани всички. Първо преживяхме едно двудневно кошмарно пътуване/първия ден за час и половина до родния ми град, а втория 5 часа до в къщи/. Изредиха се всички познати и роднини да я видят и сега сме сами в къщи. Тя е депресирана много/мисля че има и малко температура, не престава да се клати и да си удря главата в леглого. Заиграва се малко, най- вече иска да е сама. Но това как да е. Най-вече ме притеснява това че не се храни - гълта само няколко лъжички и то от храни, които е яла в дома и знам, че и харесват. Но там знаете как им изливат храната с купичките и те доде се усетят и са я погълнали за отрицателно време. Най ме притеснява, че НЕ ПИЕ ВОДА или някакви др. течности. От дома ми казаха, че не им дават да пият изобщо. Просто храната била достатъчно течна. Вярвайте ми, направо се чудя дали не я обричам на гладна смърт, вземайки я от дома. Знам, че връщане назад няма, но и напред не знам как ще продължа, ако в най-скоро врезе не настъпи някаква промяна. Кой откъдето мине, все съвети ни дава, но те си нямат на представа от тези деца.
Моля ви напишете ми нещо от вашия опит. Как ги приучавате към нещо ново за тях, като например да приемат нови храни. Това е много важно, защото имаче милата няма шанс скоро да се оправи.
А ето ни и нас: http://www.snimka.bg/my_albums.php
Поздрави, Ирина
Този линк не става - дори и аз не мога да го оправя.
Иначе нищо ново не казваш - с някои деца се случва точно същото. Не се притеснявай, ще почне да се храни, и вода ще почне да пие - време й трябва. Ти стресирана ли си? Представи си, какво й е на нея - ти си възрастен човек и разбираш ситуацията, а тя е бебе - 100 пъти по-трудно й е.
Иначе нищо ново не казваш - с някои деца се случва точно същото. Не се притеснявай, ще почне да се храни, и вода ще почне да пие - време й трябва. Ти стресирана ли си? Представи си, какво й е на нея - ти си възрастен човек и разбираш ситуацията, а тя е бебе - 100 пъти по-трудно й е.
Миличка,всичко около детенцето ти е ново и просто е много уплашено.Разбирам ,че искаш да разнообразиш менюто и да подсилиш организма ,но просто на първо време давай само това,с което е свикнала и колкото да ти се струва нечовешко по познат за нея начин.Повярвай ми с много търпение и любов ще се нормализирате.Кураж!
Първо още веднъж: Честито, МАМО! Да ти е живо и здраво детенце и много, много да те радва! 
Нормално е да сте стресирани, и за теб, и за детето - животът ви коренно се е променил. Всяка секунда е различна от това, което е било до вчера. Опитай се, доколкото е възможно, да мислиш хладнокръвно в новата ситуация.
За момент се постави на мястото на детенце - взели сте го от мястото, където се е чувствало сигурно и защитено, пътували сте дълго време и му се налага да обитава нова къща, с абсолютно непознати за него хора, идват още и още непознати и може би в мозъчето му се върти: "Какво ли ме ме чака пък занапред?" Нормално е да спре да яде и да поема толкова, колкото да не умре от глад. Нормално е да ви "няма доверие" за новите храни. Колкото до течностите... Все нещо са им давали. Питай какъв чай са им давали, например. Албена в началото пиеше само отвара от шипки.
Премери температурата и давай Ефералган сироп ако има, дори и малко. Това е буквално съвет от моята педиатърка за моите деца.
Гушкай я много, винаги когато ти позволи, говори й нежно. Доверието от нейна страна ще дойде постепенно, не веднага. И това е нормално, не се притеснявай.
Новите храни също постепенно ги вкарвай в менюто. На мен от домовете ми бяха дали дневния режим и менютата на децата. В самото начало готвех предимно неща по някакъв начин свързани с тези менюта и отвреме навреме нещо ново.
И още един съвет - дългите разходки на чист въздух правят чудеса с апетита на децата. Моите дори са спали по парковете в количките - от сутрин до вечер навън.
А дай на лични и някоя паролка, защото ние сме много любопитни.
Нормално е да сте стресирани, и за теб, и за детето - животът ви коренно се е променил. Всяка секунда е различна от това, което е било до вчера. Опитай се, доколкото е възможно, да мислиш хладнокръвно в новата ситуация.
За момент се постави на мястото на детенце - взели сте го от мястото, където се е чувствало сигурно и защитено, пътували сте дълго време и му се налага да обитава нова къща, с абсолютно непознати за него хора, идват още и още непознати и може би в мозъчето му се върти: "Какво ли ме ме чака пък занапред?" Нормално е да спре да яде и да поема толкова, колкото да не умре от глад. Нормално е да ви "няма доверие" за новите храни. Колкото до течностите... Все нещо са им давали. Питай какъв чай са им давали, например. Албена в началото пиеше само отвара от шипки.
Премери температурата и давай Ефералган сироп ако има, дори и малко. Това е буквално съвет от моята педиатърка за моите деца.
Гушкай я много, винаги когато ти позволи, говори й нежно. Доверието от нейна страна ще дойде постепенно, не веднага. И това е нормално, не се притеснявай.
Новите храни също постепенно ги вкарвай в менюто. На мен от домовете ми бяха дали дневния режим и менютата на децата. В самото начало готвех предимно неща по някакъв начин свързани с тези менюта и отвреме навреме нещо ново.
И още един съвет - дългите разходки на чист въздух правят чудеса с апетита на децата. Моите дори са спали по парковете в количките - от сутрин до вечер навън.
А дай на лични и някоя паролка, защото ние сме много любопитни.
Здравей Ирина, пиша ти / с уговорката , че моето дете беше на 5 м. когато си дойде вкъщи/,
защото и аз в началото изживях нещата , които споделяш.
1,НЕ ПИЕ ВОДА - Такаа, няма да ти описвам моят стрес по факта , че детето ми отказваше вода и всякакви течности. След много консултации със специалисти / не роднини, защото те винаги дават съвети отстрани - ами давай му, нищо че не ще/ , разбрах едно, място за притеснения няма, щом отказва вода, значи детето си набавя необходимите му течности от храната , която поема.Щом пие мляко, ако му даваш по-течна храна / например пюре разредено с мляко/ , моля те не се притеснявай. Ще пропие вода , когато основната и храна е твърда. В тази връзка, моята дъщеря едва този месец за пръв път пи от шишето с вода / а е в къщи от 7 месеца/.
2,Едва ли, както казваш ообричаш дъщеря си на гладна смърт. Моля те. Моят съвет е / особено първият месец/ храни си я с храната на която е свикнала в дома, достатъчно и е голям стресът - нова обстановка, много нови хора около нея / с всичките им там гъди-гъди, щипене на бузите и т.н./, нови режим и начин на живот. Промяната и стресът е огромен за детето - то няма нищо познато. Изчакай да се адаптира - с вас, с обстановката и т.н. След това вече може да и даваш да ОПИТВА, а не да заместваш цяло хранене с нови храни.
И тук ще си позволя да кажа нещо, за тези които минават и все съвети дават . Роднините и познатите знаят само едно - ама това така се прави, ама детето ТРЯБВА да яде сирена попара, ТРЯБВА да яде кисело мляко и т.н. хиляди ТРЯБВА. Все неща от техният опит с техните деца. Но това е твоето дете - нека то да те води. Нека да яде каквото и колкото то иска. Забрави ТРЯБВА и забелязвай какво ИСКА. Това е важното. На въпросата как ги приучаваме на нови неща - ами няма универсален начин - опознай детето си и тя сама ще ти подсказва кога е готова да приема нови неща.
Всичко ще е наред, най-важното е , че вече сте заедно. Нищо друго. Ще видиш как само след месец ще се похвалиш детето ти как е разцъфнало. Целувки от нас и се наслаждавай на това да си МАМА.
/ и ако може парола за албума ти - може и на лични/
защото и аз в началото изживях нещата , които споделяш.
1,НЕ ПИЕ ВОДА - Такаа, няма да ти описвам моят стрес по факта , че детето ми отказваше вода и всякакви течности. След много консултации със специалисти / не роднини, защото те винаги дават съвети отстрани - ами давай му, нищо че не ще/ , разбрах едно, място за притеснения няма, щом отказва вода, значи детето си набавя необходимите му течности от храната , която поема.Щом пие мляко, ако му даваш по-течна храна / например пюре разредено с мляко/ , моля те не се притеснявай. Ще пропие вода , когато основната и храна е твърда. В тази връзка, моята дъщеря едва този месец за пръв път пи от шишето с вода / а е в къщи от 7 месеца/.
2,Едва ли, както казваш ообричаш дъщеря си на гладна смърт. Моля те. Моят съвет е / особено първият месец/ храни си я с храната на която е свикнала в дома, достатъчно и е голям стресът - нова обстановка, много нови хора около нея / с всичките им там гъди-гъди, щипене на бузите и т.н./, нови режим и начин на живот. Промяната и стресът е огромен за детето - то няма нищо познато. Изчакай да се адаптира - с вас, с обстановката и т.н. След това вече може да и даваш да ОПИТВА, а не да заместваш цяло хранене с нови храни.
И тук ще си позволя да кажа нещо, за тези които минават и все съвети дават . Роднините и познатите знаят само едно - ама това така се прави, ама детето ТРЯБВА да яде сирена попара, ТРЯБВА да яде кисело мляко и т.н. хиляди ТРЯБВА. Все неща от техният опит с техните деца. Но това е твоето дете - нека то да те води. Нека да яде каквото и колкото то иска. Забрави ТРЯБВА и забелязвай какво ИСКА. Това е важното. На въпросата как ги приучаваме на нови неща - ами няма универсален начин - опознай детето си и тя сама ще ти подсказва кога е готова да приема нови неща.
Всичко ще е наред, най-важното е , че вече сте заедно. Нищо друго. Ще видиш как само след месец ще се похвалиш детето ти как е разцъфнало. Целувки от нас и се наслаждавай на това да си МАМА.
/ и ако може парола за албума ти - може и на лични/
Честито майче!
Как се радвам за вас! Моят единият беше такова чудо с яденето... Не умря от глад. Ще се справите. След месец няма да си познаеш детето, а след няколко години ще ти се струва като някакъв сън.
Чай от лайка и шипки пиеха. И мляко. Аз лично не разрешавах да има посещения първия месец. И беше сезон на грип, а и заради емоциите - да не им е в повече всичко. Имаше доста сърдити, но им мина. А и на детето му трябва време, за да разбере, че смяната няма да ти свърши след 8 часа и няма да си тръгнеш.
Пробвай по малко нова храна - като захранване. Ябълки опитва ли? Попара със стрит жълтък и масло давах на моите. Щастливи дни!
И аз не успях да видя снимки...
Как се радвам за вас! Моят единият беше такова чудо с яденето... Не умря от глад. Ще се справите. След месец няма да си познаеш детето, а след няколко години ще ти се струва като някакъв сън.
Чай от лайка и шипки пиеха. И мляко. Аз лично не разрешавах да има посещения първия месец. И беше сезон на грип, а и заради емоциите - да не им е в повече всичко. Имаше доста сърдити, но им мина. А и на детето му трябва време, за да разбере, че смяната няма да ти свърши след 8 часа и няма да си тръгнеш.
Пробвай по малко нова храна - като захранване. Ябълки опитва ли? Попара със стрит жълтък и масло давах на моите. Щастливи дни!
И аз не успях да видя снимки...
Честито! 
Чудесни и изобилни съвети.
Карай полека и постепенно допълвай и променяй менюто.
За пиене пробвай с всичко течно, ако не стане с чай, с мляко или вода... опитай детските сокчета. После обаче няма спасение!
Ти гледай да се успокоиш, макар да знам какво ти причинява гледката на детето, удрящо си главата в леглото... Кажи си: ще отмине, временно е.
Нека детето те усеща максимално спокойна, защото тя е уплашена повече и от теб.
Ако сядате на масата повече хора и гледа какво ядат другите, сама след време ще прояви любопитство.
И важно: ако детето те допуска, опитай да спите известно време заедно. Да я държиш близо до себе си нощно време. Не се плаши, че ще се разглези. Има време за дисциплина.
П.П. Колко бързо се забравя! Твоята адашка Ирина (дъщеря ми), хем беше на 4 години, не яде 5 дена! Нищо! Стискаше уста и плюеше. И тъкмо когато мислех да предприемам крути мерки (в пълна паника), тя прояде... лека полека, но прояде.
Чудесни и изобилни съвети.
Карай полека и постепенно допълвай и променяй менюто.
За пиене пробвай с всичко течно, ако не стане с чай, с мляко или вода... опитай детските сокчета. После обаче няма спасение!
Ти гледай да се успокоиш, макар да знам какво ти причинява гледката на детето, удрящо си главата в леглото... Кажи си: ще отмине, временно е.
Нека детето те усеща максимално спокойна, защото тя е уплашена повече и от теб.
Ако сядате на масата повече хора и гледа какво ядат другите, сама след време ще прояви любопитство.
И важно: ако детето те допуска, опитай да спите известно време заедно. Да я държиш близо до себе си нощно време. Не се плаши, че ще се разглези. Има време за дисциплина.
П.П. Колко бързо се забравя! Твоята адашка Ирина (дъщеря ми), хем беше на 4 години, не яде 5 дена! Нищо! Стискаше уста и плюеше. И тъкмо когато мислех да предприемам крути мерки (в пълна паника), тя прояде... лека полека, но прояде.
Здравей Ирина и честито!Добре дошло на детето у дома!
Моят син първите два-три дни ядеше всичко и след това започна гладна стачка.Бях се побъркала!
Отначало вземах от детска кухня, после почнах да готвя.Колкото по-прости и по-естествени храни, толкова по-добре.Независимо, че бях му купила красиви чинии с Мечо Пух, за кратко ги скрих и му сервирах в метални купички.Това беше още нещо, близо до дома и така той се доверяваше на храната.За вода- моят пиеше, но в началото казваше на водата чайче.Което ме подсети да му правя билкови чайове и леко подсладени му ги предлагах през целия ден, вече охладени.Първите ни дни заедно бяха през лятото и на него му харесаха охладените чайове.
Моля те, дай парола на лични!
Моят син първите два-три дни ядеше всичко и след това започна гладна стачка.Бях се побъркала!
Отначало вземах от детска кухня, после почнах да готвя.Колкото по-прости и по-естествени храни, толкова по-добре.Независимо, че бях му купила красиви чинии с Мечо Пух, за кратко ги скрих и му сервирах в метални купички.Това беше още нещо, близо до дома и така той се доверяваше на храната.За вода- моят пиеше, но в началото казваше на водата чайче.Което ме подсети да му правя билкови чайове и леко подсладени му ги предлагах през целия ден, вече охладени.Първите ни дни заедно бяха през лятото и на него му харесаха охладените чайове.
Моля те, дай парола на лични!
Честито на новите Мама и Тате! Да сте здрави всички и мнооооооого щастливи! 
Ей, много хубава новина! Много се радваме за вас! Не знам точно какво да напиша, иска ми се от всичко хубаво и по много!
Добре, че едно птиченце прелита до София понякога, че и ние да научим хубави новини, щото се оказахте много потайни.
Успокой се, Ирина, разкарай роднините и си намери добър педиатър! С друг съвет не мога да ти помогна, но гледам че мамите тук са се отзовали веднага
П.П. Съпругата на Евгени съм, ако не се сещаш коя съм
Ей, много хубава новина! Много се радваме за вас! Не знам точно какво да напиша, иска ми се от всичко хубаво и по много!
Добре, че едно птиченце прелита до София понякога, че и ние да научим хубави новини
, щото се оказахте много потайни.Успокой се, Ирина, разкарай роднините и си намери добър педиатър! С друг съвет не мога да ти помогна, но гледам че мамите тук са се отзовали веднага
П.П. Съпругата на Евгени съм, ако не се сещаш коя съм
Здравей, Ирина!
Първо да ти честитя чудесната новина!
По въпроса - Йоана дойде у дома на 1,6г. месеца. Почти не ми се връща към онези дни първи дни, които днес ми се струват като далечен сън, но тогава хич не ми беше весело.
Въпреки всичко, което бях прочела до този момент, аз също се оказах напълно неподготвена. Какво беше изумлението ми, когато вместо така добре хранещото се дете в дома (когато ходихме на посещения винаги я хранех и тя поемаше храната с такава охота, че чак трепереше от нетърпение), в къщи тя отказа да поема каквато и да била храна. Полудях от притеснение - готвих, взимах храна от детска кухня (с идеята, че е по-близка до това, което е яла дотози момент в дома), молих, правих се на маймуна - не и не. Прибави и факта, че при изписването Йоана беше с бронхо-пневмония и 4 никнещи кучешки зъба (това го разбрах едва след 2 седмици ) и трябваше да приема антибиотик, а това на празен стомах не става. След като премина първоначалния шок и за двете ни, който аз не бях осъзнала до този момент, поради високите дози адреналин, на детето му се отвори такъв апетит, че приемаше храна в невероятни количества. Имах чувството, че не може да се насити. Сега и това отмина и вече почна да проявява капризи и дори откровено да отказва, когато нещо не и се яде.
С водата беше по-трудно. Пиеше само по малко чай или натурален сок и то с голям зор. За първи път поиска да пие вода чак след 2-3 месеца и то когато започнахме да излизаме по градинките с другите деца и на нея и стана любопитно, че те пият вода от шишенца. Сега не заспива, докато не минем вечерния ритуал с "Мамо, искам малко вода", последвано от "Имам пиш" разбира се" И това, след като сме сме измили, облекли сме ношница, целунали сме всичко живо за лека нощ и сме легнали под завивките. .
Така че, споко - всички сме минали оттам и сме оцелели. Дай време на малката да се почувства сигурна, както са ти писали и другите. Сега това е най-важно за нея, след всичко което е преживяла за тези няколко дни.
Стискам палци периода на адаптация да премине възможно по-бързо и безболезнено, както за детенце така и за теб.
Сега трябва да бягам да си взема малкия звяр от детската. Чао! И целувки на мъника.
Първо да ти честитя чудесната новина!
По въпроса - Йоана дойде у дома на 1,6г. месеца. Почти не ми се връща към онези дни първи дни, които днес ми се струват като далечен сън, но тогава хич не ми беше весело.
Въпреки всичко, което бях прочела до този момент, аз също се оказах напълно неподготвена. Какво беше изумлението ми, когато вместо така добре хранещото се дете в дома (когато ходихме на посещения винаги я хранех и тя поемаше храната с такава охота, че чак трепереше от нетърпение), в къщи тя отказа да поема каквато и да била храна. Полудях от притеснение - готвих, взимах храна от детска кухня (с идеята, че е по-близка до това, което е яла дотози момент в дома), молих, правих се на маймуна - не и не. Прибави и факта, че при изписването Йоана беше с бронхо-пневмония и 4 никнещи кучешки зъба (това го разбрах едва след 2 седмици ) и трябваше да приема антибиотик, а това на празен стомах не става. След като премина първоначалния шок и за двете ни, който аз не бях осъзнала до този момент, поради високите дози адреналин, на детето му се отвори такъв апетит, че приемаше храна в невероятни количества. Имах чувството, че не може да се насити. Сега и това отмина и вече почна да проявява капризи и дори откровено да отказва, когато нещо не и се яде.С водата беше по-трудно. Пиеше само по малко чай или натурален сок и то с голям зор. За първи път поиска да пие вода чак след 2-3 месеца и то когато започнахме да излизаме по градинките с другите деца и на нея и стана любопитно, че те пият вода от шишенца. Сега не заспива, докато не минем вечерния ритуал с "Мамо, искам малко вода", последвано от "Имам пиш" разбира се"
И това, след като сме сме измили, облекли сме ношница, целунали сме всичко живо за лека нощ и сме легнали под завивките. .Така че, споко - всички сме минали оттам и сме оцелели.
Дай време на малката да се почувства сигурна, както са ти писали и другите. Сега това е най-важно за нея, след всичко което е преживяла за тези няколко дни.Стискам палци периода на адаптация да премине възможно по-бързо и безболезнено, както за детенце така и за теб.
Сега трябва да бягам да си взема малкия звяр от детската. Чао! И целувки на мъника.
Здравей Ирина. Първо поздравления и честито. Много щастие и късмет на новия член на семейството ви.
Не мога да ти помогна кой знае колко от собствен опит, защото когато си дойде у дома моята дъщеря се хранеше нормално, спеше спокойно и в общи линии нямаше поне видими индикатори за огромен стрес. Поклащаше се от време на време, и стоеше като препарирана един ден, но това много бързо отшумя. Вода винаги е пиела в огромни количества. Ние бяхме гору-долу на вашата възраст. Реакциите на твоето дете са съвсем нормални. Дай й малко време, няма да я умориш от глад. Опитай се да й представиш храната като огромно лакомство, хранете кукли или др. играчки, прави й физиономии колко ти е вкусно, когато се храниш - това при нас много помага, когато вкарваме нови продукти в менюто.
Искам само да подкрепя Дар в съвета й да спите заедно. Наистина, ако детето позволи лягай до нея и спете заедно. В тези начални дни от общия ви живот изграждането на физическата близост е много важна. Дисциплина може да се изгради и по други начини, сега е времето да му се порадваш на детенцето. Трябва да ти кажа, че за мен най-хубавите моменти от деня са когато си легнем заедно и започва едно гушкате, целуване, лигавене.. И на двете много ни харесва. Кога да си я гушкам, когато стане на 18 ли?
Не мога да ти помогна кой знае колко от собствен опит, защото когато си дойде у дома моята дъщеря се хранеше нормално, спеше спокойно и в общи линии нямаше поне видими индикатори за огромен стрес. Поклащаше се от време на време, и стоеше като препарирана един ден, но това много бързо отшумя. Вода винаги е пиела в огромни количества. Ние бяхме гору-долу на вашата възраст. Реакциите на твоето дете са съвсем нормални. Дай й малко време, няма да я умориш от глад. Опитай се да й представиш храната като огромно лакомство, хранете кукли или др. играчки, прави й физиономии колко ти е вкусно, когато се храниш - това при нас много помага, когато вкарваме нови продукти в менюто.
Искам само да подкрепя Дар в съвета й да спите заедно. Наистина, ако детето позволи лягай до нея и спете заедно. В тези начални дни от общия ви живот изграждането на физическата близост е много важна. Дисциплина може да се изгради и по други начини, сега е времето да му се порадваш на детенцето. Трябва да ти кажа, че за мен най-хубавите моменти от деня са когато си легнем заедно и започва едно гушкате, целуване, лигавене.. И на двете много ни харесва. Кога да си я гушкам, когато стане на 18 ли?
Здравейте мили мами,
Много сте отзивчиви всички тук и аз безкрайно ви благодаря...
Първоначалният стрес вече отмина и аз само мога да се усмихвам на себе си и страховете си, но тогава наистина бях в голям шок/ мисля по-голям от този на детето
/. Аз също си мислех, че съм подготвена и достатъчно информирана за това какво ме очаква, но на практика не беше така. Едва когато си взехме Елито, си дадохме ясно сметка, че вече нищо няма да е както преди. Ясно си осъзнах огромната отговорност, с която се нагърбваме и първоначалните трудности с адаптацията на детето ни, бяха за нас непосилен товар. Даже не можах да се зарадвам както трябва на това, че си имаме вече дъщеричка. Срам ме е, но е така.
Сега, слез почти 10 дни, нещата са съвсем различни. Много се гушкаме, баща и я подхвърля нависоко, преобръща я, а тя се залива от смях. Яде с голям апетит, макар че подбира, особено от новите храни. Но аз вече не се притеснявам от това. И течности започна да приема - подсладена вода, чай, мляко, а когато е много жадна и честа вода. Това дете наистина разцъфна, за краткото време през което бяхме заедно - просто не е вече същото уплашено "връбченце", което беше, когато я видяхме за първи път. Единствено все още не може да се престраши да ходи сама, а иначе може, но я е страх. Почти на 2 години е и не се лъже лесно.
Благодаря на Бога, че ми вдъхна кураж, чрез вашите мили и загрижени писма, в толкова труден за нас момент. Надявам се да продължаваме да сме си полезни един на друг.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=349781
Това е линка със снимките и мисля, че сега се отваря. Те са от преди да си я вземем. Ще ви пратя на лични и по- нови.
Поздрави,
Ирина М.
Много сте отзивчиви всички тук и аз безкрайно ви благодаря...
Първоначалният стрес вече отмина и аз само мога да се усмихвам на себе си и страховете си, но тогава наистина бях в голям шок/ мисля по-голям от този на детето
/. Аз също си мислех, че съм подготвена и достатъчно информирана за това какво ме очаква, но на практика не беше така. Едва когато си взехме Елито, си дадохме ясно сметка, че вече нищо няма да е както преди. Ясно си осъзнах огромната отговорност, с която се нагърбваме и първоначалните трудности с адаптацията на детето ни, бяха за нас непосилен товар. Даже не можах да се зарадвам както трябва на това, че си имаме вече дъщеричка. Срам ме е, но е така. Сега, слез почти 10 дни, нещата са съвсем различни. Много се гушкаме, баща и я подхвърля нависоко, преобръща я, а тя се залива от смях. Яде с голям апетит, макар че подбира, особено от новите храни. Но аз вече не се притеснявам от това. И течности започна да приема - подсладена вода, чай, мляко, а когато е много жадна и честа вода. Това дете наистина разцъфна, за краткото време през което бяхме заедно - просто не е вече същото уплашено "връбченце", което беше, когато я видяхме за първи път. Единствено все още не може да се престраши да ходи сама, а иначе може, но я е страх. Почти на 2 години е и не се лъже лесно.
Благодаря на Бога, че ми вдъхна кураж, чрез вашите мили и загрижени писма, в толкова труден за нас момент. Надявам се да продължаваме да сме си полезни един на друг.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=349781
Това е линка със снимките и мисля, че сега се отваря. Те са от преди да си я вземем. Ще ви пратя на лични и по- нови.
Поздрави,
Ирина М.
Боже, че сладурана! Да ви расте здрава и весела! Не се притеснявай за ходенето - те си имат инстинкт за съхранение, щом е предпазлива, значи и трябва още малко време. В ничий скут не е скачала (друсала се) до побъркване - трябва да заякнат муслкулчетата и скоро не ще ходи, а ще тича (няма успявате да я догоните в устрема й до заветната локва!).
Ух че се радвам!
Ух че се радвам!
Препоръчани теми