трябва ли да я уча да се бие и бута!

Разбирам те прекрасно, тъй като с Вики бях в същата ситуация. И аз се чудех какво да правя, още повече, че съпруга ми ме упрекна  , каза ми че детето трябва да се може бори и че аз го възпитавам неправилно  . Много мислих по въпроса и реших, че действително прекалявам в желанието си да имам възпитано и миролюбиво дете.
Какво правя сега - оставям го да се оправя сам, не го насърчавам да си дава вещите (особено когато другите не си дават своите), обясних му че понякога хората правят необмислени неща и особено по-малките деца, че не хубаво да се биеш, а е по-добре да поговориш и да обясниш какъв е проблема, но някои деца не могат да говорят добре и за това когато са ядосани или уморени удрят. Уча го да се пази, ако някой го удря да се дръпне (бяхме стигнали до там, че по-малки деца го бият, а той седи милия  и се чуди какво става). В следствие на промяната в моето отношение той стана по самоуверен, но и по-агресивен  , от друга страна е склонен да се скара с децата вместо да ги бие  , което според мен е по-добрия вариант. Все пак ми се иска и да се оправя в живота, а не всичко да го тъпчат.
Не знам дали ти бях полезна, но поне не си единствената  .

Ели, благодаря. Не съм единствена, но явно не сме много. Очаквах повече отговори. От майките, които познавам на живо нито една няма нашият проблем. Точно обратното е при тях.  Аз не мисля, че прекалявам, това е начина, по който аз съм възпитана. По-скоро другите не си дават много зор. Вече почвам да си мисля, че нарочно си насъскват децата. Горе-долу и аз си мисля, да прилагам това, които ме съветваш. Хич не ми се иска да вървим в обратна посока, още повече, че се страхувам да не загубя авторитет пред нея ако започна да я уча на обратното на досегашното.....Обаче пък тя сигурно ще се пита и друго - ето мама ме учи така, аз правя така пък ме удрят и бутат. Много ли е правилно това, което мама ме учи...Сложна работа. Честно казано вече и казах ако я бутат и тя да бута, ако я удрят и тя да удря, но никога да не започва първа. Не ме е срам изобщо, не видях някоя от другите майки да я е срам, докато мойто ревеше от обида и шок. Ако някой има добър аргумент да ме обори, че не съм права, да дойде да го бутна или да му ударя един през лицето и тогава да го питам пак какво ще каже. Още веднъж благодаря Ели . Целувки от нас за твоите слънчица

Здравейте мили мами но мисля че малко прекалявате в преценката си за дечицата
Аз по-скоро се чувствувам от другата страна сина ми е буйничък но аз не съм го възпитавала да удря или блъска а напротив, вярно че той е по-малък от вашите слънчица, но въпреки моите обяснения че не хубаво да се сърди и да не дава своите играчки на другите а само да иска техните той просто не разбира и на децата когато им е крива просто започват да мрънкат или да ръкомахат като така и удрят особено момченцата
Лично аз за себе си мога да кажа че все гледам той да не нарани по какъвто и да е начин някое детенце/искам да вметна той далеч не се бие и много обича децата /
А по вашия въпрос аз мисля че е добре да се оставя детето да се справя само но и че може да му се обясни че това е лошо което провят децато които са ги ударили и че просто когато се случи така трябва да ги оставят и да не играят с тях поне за момента

Ще ти кажа какво бих направила аз... по принцип оставям децата да се оправят сами... разбира се, че когато удари дете й правя забележка, но когато я ударят тя не идва да се оплаква, обикновено се оттегля... според мен ако майката на детето, което удря му направи забележка нещата са нормални. Утре моето ще удари и ще се намеся аз. не забравяйте, че децата на тази възраст изобщо не са наясно с чувствата си! Това което си мислим ние съвсем не е товам което мислят те!

Така че аз в тази ситуация не бих се намесвала, съответно не бих я учила да се бие и бута! Аз давам доста голяма свобода в общуването й специално, като наблщдавам отстрани, не съм я оставила на самотек. Виж обаче има други неща дето строго забранявам

Аз обяснявам, че не е хубаво да удря и правя забележки, когато удря или блъска. Особено откак тръгна на ясла, донесе един куп подобни глупави неща вкъщи...Общо взето, насърчавам я да дава неща, ако й ги искат. От яслата насам разви силно собственическо чувство, и колкото преди не беше склонна да дава, сега пък хич. Постоянно обяснява, че 'Няма да дам на децата/Ида/лелята бебето/мечето". Аз се съгласявам с нея - "Добре, недей. Но ако ти не даваш, и децата няма да ти дават тяхните играчки". Не знам все още има ли ефект това...общо взето, не е особено агресивна.
По-рано ако някой я бутнеше или удареше, много се учудваше - не беше свикнала на подобно поведение. Сега пък тя на свой ред понякога удря и блъска и всячески се опитвам да й обясня, че това не е хубаво и редно.

Моята Дияна като малка беше като Вики на Ellypr. Седи в пясъчника (и понеже беше най-малката) всички хлапета и скачаха на главата (е не буквално). След това стигна сама до решението как да се оправи в ситуацията.
Смятам, че за момента добре съм я възпитала как да се държи с децата, особено с по-малките. В градината имат сблъсъци, но там преподавателките казват "оставяме ги сами да се оправят".
В интерес на истината й бяхме казали, че като я ударят да удари и тя, а не само  да плаче. Но тя пак тича и си мрънка.
Не мисля, че е добре децата да се учат да се бият. Някои родители обаче мислят, че това е пътя към прогреса и децата, които се бият ще са "по-пробивни". Може и да има известна доза истина, но ...

Децата са различни, дори моите  . Това което писах по-горе важи в пълна сила само за големия ми син, но изобщо не важи за малкия. Дани е съвсем различен (вероятно защото е малкия в къщи) той изобщо "не си оставя магаренцето в калта". Бори се за своето си, не позволява никой да биде груб с него. Щом някое дете се опита да му влезе в личното пространство надава такъв вой, че и "глухия цар го чува", ако някой го удари веднага отвръща на удара, въпреки, че сам не започва да се бие. Така, че не искам да си мислиш, че обвинявам по-буйните деца  . Въпреки, че определено мисля, че някой родители са за обвиняване. Всички знаем, че децата имат много добре развито чувство за справедливост, но когато нещата се отнасят до тях, просто трябва да ги научим и те самите да са справедливи и да отстъпват, когато не са прави. За съжаление на някой майки, не им се занимава да възпитават децата си  . Защото много по-лесно е да оставиш детето да прави каквото си иска.

И аз напоследък осъзнавам колко всъщност е трудно да възпитаваш. Много ми е трудно да обяснявам, че живота всъщност не е особено справедлив, не понякога доброто не побеждава, че само с отстъпки не става, че понякога трябва да кажеш на баба колко е вкусна манджата, въпреки, че тя не е и куп други подобни. А Вики е по-голям и вече задава много неприятни и трудни въпроси, на които иска точни отговори.
Но стигнах до извода, че най-добрата политика е тази на истината - просто света е такъв какъвто е и на децата ни ще се наложи да живеят в него!

Така е и аз съм за че родителите са за шамари а не малчовците
Дори незная какво ме чака и дали ще успея да се справя добре с възпитанието 
То си е наистина сложна и последователна працедура
Но аз понякога наистина се притеснявам какво ли биха си помислили другите майчето за мен като родител когата Ален е по-лошичък
А тай изобщо не ме слуша

rradost , аз не съм давала преценка за дете. За мен всичко е до възпитание от най-ранна възраст. Елена имаше период, в който прояви агресивност след като тръгна на градина, аз даже писах във форума. Нейното беше крещене и ритане като и сменях памперса, явно в неподходящ момент . Някак си се справихме с това. Аз целенасочено съм я нучила да дели и да бъде внимателна - започнах с храната, давах и от моята чиния и нарочно взимах от нейната, учех я да бъде внимателна с играчките си, да не ги хвърля, чупи и рита, да не си къса книгите, да бъде внимателна с по-малките и да им показва как да играят с играчките. Да казва здравей, извинявай и довиждане. Дори на децата, които бяха така "добри" да я удрят и блъскат каза довиждане. Сега като е по-напред с материала да я оставя да я тормозят ли! Няма да стигна дотам да я уча да си даде другата буза. Все повече се убеждавам, че другите майки съзнателно оставят децата си по-агресивни. Какво ще кажете ако помолите вашето дете да даде играчка на друго, другото да обсеби играчката и майка му да се прави, че всичко е наред и да си трайка. Ми аз ще помоля Елена да си я върне и да кажа благодаря, да ама не. Или пък нашта се катери на пързалката, обръща се и вижда друго дете след нея, решава да си отстъпи реда и да завърже приказка с другото, обаче то реши да я блъсне, при което баба му и баща му направиха коментар - ха-ха, не ми се бъркай в работата. Е, ако детето ми ще живее в гората, по-добре да се научи и на горски маниери. След като общото ниво на агресивност е по-голямо и до някаква степен съзнателно поддържано от родители и роднини, значи мойто зайче трябва да стигне някъде по-средата. Не я уча да започва битки, но се опитвам да я науча да се оправя сама. Пак питам ако някой дойде и ви прасне и след него някой друг ви бутне или ви вземе лична вещ, без да се сети да я върне, какво ще направите, ще гледате и ревете, или ще се опитате да отвърнете и да си вземете нещата? Като искат другите родители децата им растат "по-оправни", ще трябва да се научат и техните да бъдат "оправяни". Аз няма всеки ден да гледам детето си да реве и да ме пита защо, след като тя постъпва както съм я учила и както е правилно. Извинявам се за лошия език.
Благодаря на всички за отговорите, бяха ми от голяма полза.

anan, мисля че си била по-отговорна от колкото трябва. И то към заобикалящите. Добре си решила да я няучиш да се защитава. Аз даже бих и казала познатото "ако те ударят и ти удари".
А по повод деленето с другите. Според мен не е редно да дели със ВСИЧКИ. А с хората, с които е близка - вас, родителите ви, приятелките й.
Малко егоизъм на никого не е навредил. Много добрите ги имат за балъци, това не пречи на хората да ги използват. Така че да не ти пука и продължавай бойната...

anan както вече писах определено възпитанието е от значение но аз наистина не съм сигурна че някоя майкаВсички деца различно се поддават на моделиране
Аз съм на мнение че и състоянието на майката през бременността има значение за изнервеността при децата
Пак казвам наистина не е хубаво детенцето да е послушно и да бъде бутани просто не е редно и то го разбира и пита но също не съм съгласна че трябва да му се каже "Удари и ти ако те удрят" според мен това може да доведе до обратен ефект и детето да започне да удря и да казва ами и той ме удари. Детската психика е доста деликатна

Хайде, хайде. И какво е точно предложението ти да се излезе от тази ситуация? Като гледам никакво. Как точно да обясниш на един мъник кратко и ясно как да се оправя в такава ситуация? Принципно това се налага да се казва на ТВЪРДЕ деликатни деца (едва ли се налага да го изясняваш, ако детето е инициатор на редовни битки). Т.е. да се даде малко начален старт на по-уравновесените да се защитават, а не да седят и библейски да си дават другата буза.
А за обратния ефект...Обратен ефект може и да има, ако се научи от малко да е loser. Е, тогава може цял живот да си остане такъв или ще му избие комплекса на "тъпкания" в някаква странна посока.

Аз лично вярвам, че anan ще намери правилния вариант за дъщеричката й, защото тя я познава най-добре. И защото само и единствено нея я боли, ако детенце е тъжно въпреки услилията й да е добра мама.

P.S.Разбирам и желанието да се харесаш на другите. Обаче сме отговорни най-вече за собствените си дечица, а не за мнението на сульо и пульо. Не е редно децата да са агресивни ( това и впоследствие не им е от полза), но не е редно да обременяваме децата да са излишно "възпитани".

Ей 7of9 да не сме на война Изхода за мен е че му  се казва че то не е виновно а че другото дете е постъпило лошо
Далеч съм от мнението че да си възпитан си и още по-малко съм на мнение че означава да се бият и да се държат като не уравновесени
Говоря за деца в тази възраст
Съграсна съм че крайностите не трябва да има

Разбира се, че не сме във война. Как пък го каза.  Просто, като всеки нормален човек искам детето ми да е контакно, но  не и нон-стоп малтретирано от по-"свободни" дечица. Което НЕ значи да го насърчавам да започва боя, но не ми се ще и постоянно да го утешавам и то при положение, че се е държало добре. И не казвам да стават неуравновесени, а да не служат за "боксова круша". Обикновенно следващия път "нападателчето" се замисля дали точно с това дете да се закача. Може й да не се замисли, но в повечето случаи се получава...колкото й да съм се чудела на това.
А си/превръщаш се в лузър  не задължително, защото си възпитан, а когато нееднократно търпиш да те тъпчат и хленчиш вместо да вземеш мерки. При това с "благословия".
Надявам се този път да съм се изказа по-ясно, защото виждам,че си останала с впечателнието, че съм против децата да са възпитани или неагресивни. Е, не е така...
 
P.S. Все забравям да кажа на Ellypr, че много ми хареса какво е казала  ...

и Елина беше така...когато някой я удареше...идваше при мен разплакана и това е..
В дежурната градина обаче...събраха всички деца от нашата в една група...представяте си какво е... и учителките действат на принципа "ами..като те удари той, удари го и ти"....
И сега резултата е, че Елина не остава длъжна...да не кажа, че си е станала една побойница...ако я удари някой не се бави да отвърне...

Незнам дали ми харесва това... От една страна неискам да е бойна...но от друга...тя никога не напада първа и просто вече децата не я удрят, защото значт, че "империята отвръща.."

Учи я да се защитава и да не се оставя да бъде тормозена!
Моето момче (2г.) май е като щерка ти. Досега не е влизал в сериозни конфликти с други деца, но виждам, че когато са груби  с него той се свива и озадачен се оттегля. Свикнал е с малкото си братче да бъде внимателен, гушка го и дава играчките си. С другите деца се отнася по същия начин.  Много болно ми става като се приближи дружелюбно към някое дете, иска да си играят и дава нещата си, гали го, а отсрещното дете го блъсва, взима му играчката и заминава, а моя остава с отворена уста от удивление и разочарование. Когато му поискат играчките веднага ги отстъпва (без да съм го карала), когато той поиска нещо не му дават и идва при мен да плаче.   Днес се качи на пързалка, а горе 3 големички момиченца (към 6-7г.) дойдоха да ми обяснят, че им пречел там и да го сваля!  Аз им казах да не сърдят, защото  пързалката е за всички. Ако ме нямаше там вероятно щяха да го изблъскат и съборят

Anan, дъщеря ти ми се вижда като доста зряло за възрастта си дете, може би преждевременно развито - чак толкова да обмисля нещата, и да задава въпроси!
Освен това, явно е сговорчива и се поддава на обучение и бързо възприема. Но не всички деца са така! Повечето деца минават през период на агресия в тази възраст, после минава. Вие май леко сте го минали това, без проблеми. Обаче недей да си мислиш: 'Щом моето дете може да се научи да се държи добре, значи и другите могат!' - защото не всички деца са толкова лесни, независимо от полаганите (родителски) усилия. Е, има си и лоши родители, де, но не е там работата.
Та според мен не бива да учиш дете да се бие и бута - първо, обикновено няма ефект (те го правят импулсивно на тази възраст, а не защото така ги 'учат') и второ, защото зачеркваш цялата добра работа по възпитанието - първо 'бъди добра', пък после - ' удряй!' Много объркващо!
Все пак, едно е дете да удари друго импулсивно и без да се замисля, друго е да удари по настояване на родителя!
Та, защо не я похвалиш, че се държи толкова добре, и не и обясниш, че някои други деца още не са се научили, че така не се прави! Морално превъзходство! И укрепване на самочувствието.

Децата като се удрят, майките май повече ги боли!

Чувствам се задължена да напиша как се развиха нещата при нас, а и да се извиня за "насъскването". Наистина е грозно да се каже това за толкова малки деца . Но на тази мисъл ме наведе отговора на някои майки как се справят със ситуации, в които детето им ги удря. Пляскат по ръчичката, като попитах добре де нали по този начин детето се учи, че пляскането е нормално след като родителите го прилагат, ми се отговори - ами, той/тя ходи на градина и ще е добре да може да се справя. Освен това не ми се стори особено убедителна майката на момичето, което буташе моето, тя само смрънка нещо. Може пък и на жената да и е писнало по цял ден да повтаря едно и също и Луси да си прави каквото иска. Има и продължение на нещастните събития. Вчера бяхме на барбекю, с домакинята се запознахме покрай децата. Влизаме, синчето им играеше с други 2 момичета, Елена отиде да си играе с тях и онова и изкрещя - не те искам тук. Родителите му бяха заети и нямаше кой да му каже на човечето да спре да се държи като нелюбезен домакин. Ние с мъжа ми бяхме като втрещени, Елена ревна и не се отдели от мен. Откъде ще му дойде на акъла да и вика така! Елена такова нещо не е чувала през живота си, та как ще и роди главата да каже нещо такова. Това в контекста, че от родителите зависи много. Та изчетох, питах хора с опит.........Опитах с нещо което се нарича да "играем ролята на" с едно мече. Ако мечо те удари, удари го и ти. Тя го погали както съм я учила и каза - о, меко меченце. Отказах се, когато каза - аз обичам децата, искам да си играя с тях. Сви ми се сърцето и си помислих, че си харесвам детето такова, каквото е. Прегърнах я и и казах, че се справя чудесно. Свекървата и health visitor-ката казаха, че аз прекалено се разстройвам и не реагирам адекватно. Би трябвало да съм по-твърда, задължително да се намеся без излишни емоции и да поговоря с майките на другите деца дали аз мога да кажа две-три приказки на техните дечица. Може и да им влезе нещо в главите като идва от страничен човек, а не от майките им. Още повече, че с майките се познавам и се събираме точно за да могат децата да се учат на социални умения. От друга страна ако Елена ме види много разстроена, естествено ще се разстрои още повече. Говорих и с баща ми - човекът каза, че и при мен е имало такива работи като дете, но в детската градина. В училище не съм имала никакви проблеми. Значи съм се научила някак си. Спомних си и какво ми казваше майка ми - ти прави каквото съм те учила и каквото смяташ за правилно, пък другите да правят каквото щат.
И така - научих я да казва на висок глас - don't do it any more и да ме извика. Много са малки да се оправят в такива ситуации без възрастен да каже - това е лошо, не прави така. Баща ми каза нещо, което ми се стори много вярно и за което не съм се замисляла. Човекът каза, че децата получават повече топлота и внимание от майката и затова са склонни да приемат/учат от нея.
Благодаря на всички, които ми отговориха, във всеки отговор намери по нещо, което ми помогна да взема решение как да се справя.
Шемет, не че ми е било лесно, нямаш си на идея колко пъти съм повтаряла едно и също със спокоен тон, когато ми е идвало да скоча и да шамаря и как с детето сме като сиамски близнаци. Нямам си никой тук да ми даде 1 час почивка. Карай, живи и здрави.
Хора помнете, че насилието поражда насилие.

     Много си права за това Анан. Радвам се, е си намерила нашин да се справиш със ситуацията. А з си мислех да ти кажа нещот от сорта на това, което знаеш от майка си. Детето ти да постъпва както ти го учиш, така както то смята за правилно, а пък другите да правят каквото си искат.

Много ми е интересна темата, защото и аз не отдавна се замислих точно за това.

Абсолютно съгласна съм с anan и Ellypr ! Това е и моето виждане.

anan , и аз възпитавам детето си по същия начин. И да, уча я вече да удря щом я ударят! А също и ".... е груб/а, играй си с някой друг.".  Няма да допусна да е агресивна и да напада първа (тя знае и не го прави, въпреки че е само на 1г.и4м), но и няма да я оставя да плаче и да се оттегля, когато са я блъснали безпричинно.

Не смятам, че агресивността и липсата на възпитание могат да се оправдаят с изрази като "ами то е дете", " то не разбира", "малко е по-буен"  и др. Всяко дете се поддава на възпитане и това е ролята на родителя.
Дори в "насъскването" има нещо вярно. Разбира се,че никой не казва на детето си "Отиди и удари това детенце, дето се приближава!", но когато го направи по собствена идея, коментара на родителя често е - "без коментар" (т.е. мълчи си) или просто "Иване-е-е!" (примерно).
Без да искам да обидя някого, но израза "Децата да се оправят сами"    Дали утре, когато моето дете бъде блъснато и отговори на удара, майката на нападателя, виждайки го разплакан и с ожулени колене, ще каже "децата се оправиха сами"  Много се съмнявам.
Възпитанието е не само да учиш детето какво да прави, но и какво да не прави. Може и да удрят импулсивно, но също така импулсивно и бъркат в контакта например. Защо във втория случай обясняваме, че не бива да го прави, а в първия си мълчим?

Да бе, няма лесни деца...обаче някои са си все пак по-труднички!
Детето можеш, и трябва да го обичаш, да го подкрепяш, да го успокояваш - но не може да действаш вместо него, има си неща, които само трябва да научи от опит.
Иначе и аз съм изпадала в подобна ситуация, макар че синът ми е доста оправен и общителен (такъв си е по характер, не по мои заслуги). И то -с детето на една много добра приятелка, не някаква чужда майка. Почти всеки ден се виждахме.  Към 3 годишни бяха, и тя като забременя, и нейния син като разви една злоба, ужас! Мине не мине, и удари моя - ма не нещо за играчка да се сдърпат, а така - съвсем без предупреждение. И то да беше само с ръка, айде - ама като вземе някоя тежка метална количка... Веднъж взе един камък, и съвсем без никакъв повод, го цели в главата - добре, че не уцели!
Пък моят - нищо. Или реве, хем от болка, хем от обида. Дълго време бях много строга с него за удрянето, щото по принцип е по-едър и силен. И хем му се иска да върне удара, хем виждам, че не може. Други деца се е случвало да удари, но най-добрия си приятел - не! Аз гледам отстрани и ми се плаче, а майката - и тя не знае какво да направи. Тя по принцип не е привърженичка на строгите наказания, все му говори, но без никакъв ефект. Пък аз кво да и кажа, виждам, че и тя страда, и бременна все пак. Ама пък все ми се струваше, че ту страда, ту е доволна, че детето и, което е по-дребно и слабичко, се 'оправя'. Може и да не е било така. Така и не събрах кураж да повдигна въпроса - добри приятелки, да не си развалим отношенията...
Обаче веднъж викам на сина ми - ако някой те удари, може понякога и ти да го удариш - при самозащита, един вид. Пък той - ама, мамо, нали казваш, че не е хубаво да се удря! Направо ме хвана срам от себе си!
Та явно него не го притесняваше ситуацията чак толкова, пак си играеха и се радваха, а аз гледах да се намесвам в опасните моменти, и си страдах тайно, но гледах да не ми личи. К'во да правя!

Ангелика, аз лично хич не си мълча, когато моя син удари някой - а и не смятам, че трябва. По-скоро си мълча, когато него го ударят - да видя какво ще направи. Е, винаги се намесвам, ако стане опасно - има неща, с които не може да се правят компромиси.
Та мисълта ми е - трябва да им се прави забележка, и дори да се наказват, но и да ги разбираме, щото те са си деца все пак. Понякога удрят и като искат да си играят с някой, но не знаят как да започнат!
 Но най-важното, което искам да кажа е, че на тази възраст децата не се травмират толкова от сблъсъци на бойното поле (искам да кажа детската площадка  ) а от отношението на родителите, и ако те третират другите деца като потенциална опасност за тяхното, наистина може да му създадат проблем с общуването. Което си е много по-гадно, отколкото да те бутнат на пясъка.

 

Напълно подкрепям всичко, което си казала досега. Просто няма какво да добавя.

С интерес четох темата, но с този пасаж съм категорично несъгласна. Сега си постоянно край детето си, а утре, след година или две? Кой вместо него ще трябва да преценява?


Много е трудно да гледаш и да не се намесваш, а чак ти се плаче колко е наранено детето ти /физически или емоционално/, но от гледна точка на развитието на детето в такива случаи си струва да премълчиш.

А личния ми опит: На щерката й обясних, че всички деца са добри, но някои са възпитани да уважават околните, други - не. Ако някой несправедливо я удари, обиди или е груб, просто да му обърне гръб и да играе с децата, които обича. За тригодишно дете е подходящо обяснение. Не исках да си мисли, че всички хора са добри и постъпват справедливо, най-малкото защото не е вярно.

Голямата дъщеря (1,5 г.) вече няколко пъти различни деца я бутат, а аз съвсем умишлено не се намесвам, за да видя как ще реагира, тъй като още не ходи на ясли и няма опит в общуването с връстници, само докато я водим да си играе навън и това е. Та Лилянчето стои като препарирано и абсолютно нищо не прави. Единия път там беше и татко й. Едно дете (по-голямо) много упорито искаше да я избута от една количка. Баща й отиде, хвана на Лиляна ръката и с нея удари ръката на другото дете. След това говорихме. Неговото мнение е да научими двете да се защитават. От една страна, вътрешно съм против агресията и насилието. От друга обаче, мисля, че е прав. Едно време на лекциите по психология ни обясняваха, че доверието на детето към родителите се гради върху съпоставката на това, което те го учат и това, което му се случва в реалния живот. Колкото в по-голяма степен казаното от родителите се потвърждава в живота, толкова по-голямо е доверието в тях. И обратното - когато вижда, че това,на което са го научили, се различава от действителността, то малко по малко губи доверието им. Мъжът ми го потвърди - едно време майка му го учила да не се бие с никого, да бъде добър и послушен... в резултат на което е изял порядъчно количество бой от "приятелчета" в детската градина и училище. В един момент е решил, че трябва да смени тактиката и каза, че откакто започнал и той да ги бие, го оставили на мира! И явно много го е преживявал, защото често го повтаря, когато сме на темата. А свекървата съвсем скоро разбра, че нейното добро и послушно момченце от даден момент нататък е биело и то, когато го бият. И каза "ама как така, аз не знаех???" Казах й това за доверието, а мъжът ми потвърди и й каза "Е как ще знаеш, като ти ме учеше на друго, естествено, че няма да ти кажа".
Смятам, че историята на татито е доста поучителна. Изводът лично за мен е, че трябва да си възпитаваме децата така, че да са подготвени за реалния живот. Макар че си задавам и такива въпроси като този, че животът реално е доста циничен и ако подготвя едно дете адекватно, то може да загуби мечтите и стремежите си... мечтите и цинизма са несъвместими, нали! Много ми се иска и се моля никога да не изгубя доверието на дъщерите си.

Е тва направо ме разби! Страшна 'педагогика'!
Сега ми стана ясно за родителите, които си насъскват децата!
Не може ли да каже 'момченце недей така, количките са за всички...' и прочее, и да се стигне до разбирателство?
Децата на тази възраст  не могат да се 'защитават' както по-големите. Едното се ядосва и удря, после другото се ядосва и удря, и така докато някое не се разреве - или и двете. Или докато някой не ги спре.
 Освен това , трудно ще разграничат неща като 'удряй, когато те ударят' от 'удряй, когато си ядосан'.

Изобщо не става въпрос за насъскване - детето никога не е посегнало на друго дете. Но след като 5 минути гледахме как онова момиченце я бута и я удря и в момента, в който видя мъжа ми да се приближава, се направи на невинна, прибра си ръцете и пусна една много тъъънка усмивчица (абе доста гадничко си се подсмихваше)... много ясно й беше какво е направила, както и че не е редно (за протокола, момиченцето беше на видима възраст 3-4 годинки, а мойта щерка - 1,5). Не вярвам, че в случая обяснението щеше да помогне. Мисля, че всяка от вас е виждала поне по едно такова дете. А нашето и след тази случка е все така неагресивно към другите деца, просто се оставя да го нутат и бият, за какво насъскване говориш???? Честно казано, ще бъда по-спокойна, ако зная, че се справя сама и не се оставя, но това е положението.

Ми, това да учиш детето си да удря другите деца, си е насъскване - нищо, че в случая е съвсем невинно и не върши работа. Замисълът е същият. Някак си не е морално издържано. Тези, дето си оставят децата да удрят другите безнаказано, сигурно и те са си решили, че все тяхното дете бият, та затова...
Не е въпроса да го учиш да удря, а да му помагаш да си изгради самочувствие!

Иначе знам за какви деца говориш - пробват се да видят дали номера ще мине, съответно трябва да им покажеш, че не минава.

Не зная на колко е детето ти, но ти какво го учиш?
По-горе писах за разминаването на доброто възпитание и реалния живот. За да получи одобрението на мама и тати, които го учат да е добричко, то няма да посяга. И как тогава ще израстне със самочувствие, ако вечно нея бият и блъскат? Според мен ефектът ще бъде точно обратния - ще имам едно комплексирано дете с ниско самочувствие Мисля, че трябва да има разграничение между проявена агресия и отбрана. Никой не я учи да "напада", напротив, толерира се уважението и приятелското поведение. Темичката е доста сложна... Но наистина вярвам, че е много необходимо да знае как да се защитава. Защото децата,както и ти писа, се удрят едно друго, но нападат тези, които са по-слаби. Помисли как е при нас - позволяваш ли в службата примерно да те унижават, или се държиш така, че никой да не си и помисли да те унижи? Знаеш ли, аз преди бях по-миролюбиво настроена, но се получи така, че когато съм премълчавала и съм позволявала на някого да ми се качи на главата, след това съм разбирала, че никой не е оценил моето миролюбие, а са ме смятали за балама... Постепенно се научих да се защитавам. В момента не се оставям и резултатът е, че ме уважават доста повече. Вътрешно все още имам конфликт, защото мисля, че не е това начина - според възпитанието ми е нормално ако има проблем, да седнем и да поговорим, или ако става въпрос за работа - да си разпределим задачките и всеки съестно да си свърши своята. Но за жалост не е така, следователно майка ми не ме е подготвила добре за реалния живот. Отклоних се малко от темата, но това е същата ситуация, разгледана на друго ниво.

Не мисля, че ако учиш детето си да бъде агресивно му помагаш да успее в живота. Ако детето е достатъчно интелигентно, то няма нужда от суперагресивност - не казвам, да възпитаваме применчество у децата си, но нека ги научим да бъдат справедливи; ако има повече такива деца и нашия живот ще е по-добър. В интерес на истината, тук много рядко срещам суперагресивни деца. Повечето са спокойни, възпитани, не проявяват излишна агресивност и дори момченцата са благосклонни към малките момиченца и си играят с тях.  Това е моето лично впечатление от децата в Канада. Вероятно има и деца от друг тип, невъзпитани и т.н., но ние тук говорим за деца, чиито родители са отговорни и се грижат за възпитанието на децата си. В общи линии, не само в Канада, а и в други страни, от които имам впечатление, агресивността се смята за проява на лош вкус.

Лаура, с теб сме на едно и също мнение. Ако прочетеш внимателно, ще видиш, че аз не си възпитавам дъщерята да бъде агресивна, а да не се оставя, когато я закачат. Така че ако не я закачат, и тя няма да напада и всичко си идва на мястото. Темата, подета още от първата мама, беше за ситуациите, в които твоето дете страда от агресията на другите, а не им отвръща.

И аз съм на този принцип и така съм я учила - наистина има по-буйни деца, а не искам тя да е жертва. Но не си мисли, че и твоята дъщеря няма да посегне понякога - казвам го от собствен опит - тогава също е много важно как ще реагираш - много от родителите дърпат децата си, започват да им викат, често се раздават и шамари. Аз съм противник на този тип поведение - в такава ситуация се опитвам (не казвам, че винаги успявам) да я извикам настрани и започвам да и обяснявам тихо, така че само тя да ме чуе, защо е лошо това, което е направила, как би се чувствала тя на мястото на другото детенце. След разговора тя се извинява на другото детенце, ако ли пък продължава да упорства си тръгваме тихо и кротко.