трябва ли да я уча да се бие и бута!

Ми, това да учиш детето си да удря другите деца, си е насъскване - нищо, че в случая е съвсем невинно и не върши работа. Замисълът е същият. Някак си не е морално издържано. Тези, дето си оставят децата да удрят другите безнаказано, сигурно и те са си решили, че все тяхното дете бият, та затова...
Не е въпроса да го учиш да удря, а да му помагаш да си изгради самочувствие!

Иначе знам за какви деца говориш - пробват се да видят дали номера ще мине, съответно трябва да им покажеш, че не минава.

Не зная на колко е детето ти, но ти какво го учиш?
По-горе писах за разминаването на доброто възпитание и реалния живот. За да получи одобрението на мама и тати, които го учат да е добричко, то няма да посяга. И как тогава ще израстне със самочувствие, ако вечно нея бият и блъскат? Според мен ефектът ще бъде точно обратния - ще имам едно комплексирано дете с ниско самочувствие Мисля, че трябва да има разграничение между проявена агресия и отбрана. Никой не я учи да "напада", напротив, толерира се уважението и приятелското поведение. Темичката е доста сложна... Но наистина вярвам, че е много необходимо да знае как да се защитава. Защото децата,както и ти писа, се удрят едно друго, но нападат тези, които са по-слаби. Помисли как е при нас - позволяваш ли в службата примерно да те унижават, или се държиш така, че никой да не си и помисли да те унижи? Знаеш ли, аз преди бях по-миролюбиво настроена, но се получи така, че когато съм премълчавала и съм позволявала на някого да ми се качи на главата, след това съм разбирала, че никой не е оценил моето миролюбие, а са ме смятали за балама... Постепенно се научих да се защитавам. В момента не се оставям и резултатът е, че ме уважават доста повече. Вътрешно все още имам конфликт, защото мисля, че не е това начина - според възпитанието ми е нормално ако има проблем, да седнем и да поговорим, или ако става въпрос за работа - да си разпределим задачките и всеки съестно да си свърши своята. Но за жалост не е така, следователно майка ми не ме е подготвила добре за реалния живот. Отклоних се малко от темата, но това е същата ситуация, разгледана на друго ниво.

Не мисля, че ако учиш детето си да бъде агресивно му помагаш да успее в живота. Ако детето е достатъчно интелигентно, то няма нужда от суперагресивност - не казвам, да възпитаваме применчество у децата си, но нека ги научим да бъдат справедливи; ако има повече такива деца и нашия живот ще е по-добър. В интерес на истината, тук много рядко срещам суперагресивни деца. Повечето са спокойни, възпитани, не проявяват излишна агресивност и дори момченцата са благосклонни към малките момиченца и си играят с тях.  Това е моето лично впечатление от децата в Канада. Вероятно има и деца от друг тип, невъзпитани и т.н., но ние тук говорим за деца, чиито родители са отговорни и се грижат за възпитанието на децата си. В общи линии, не само в Канада, а и в други страни, от които имам впечатление, агресивността се смята за проява на лош вкус.

Лаура, с теб сме на едно и също мнение. Ако прочетеш внимателно, ще видиш, че аз не си възпитавам дъщерята да бъде агресивна, а да не се оставя, когато я закачат. Така че ако не я закачат, и тя няма да напада и всичко си идва на мястото. Темата, подета още от първата мама, беше за ситуациите, в които твоето дете страда от агресията на другите, а не им отвръща.

И аз съм на този принцип и така съм я учила - наистина има по-буйни деца, а не искам тя да е жертва. Но не си мисли, че и твоята дъщеря няма да посегне понякога - казвам го от собствен опит - тогава също е много важно как ще реагираш - много от родителите дърпат децата си, започват да им викат, често се раздават и шамари. Аз съм противник на този тип поведение - в такава ситуация се опитвам (не казвам, че винаги успявам) да я извикам настрани и започвам да и обяснявам тихо, така че само тя да ме чуе, защо е лошо това, което е направила, как би се чувствала тя на мястото на другото детенце. След разговора тя се извинява на другото детенце, ако ли пък продължава да упорства си тръгваме тихо и кротко.