Понеже следя темата и ми писна от: „моята фамилия е едикаква си , а на мъж ми...” или „Моята е уникална и аз...” или „Смених я с радост, защото”...ама не се знае защо и т.н.
Та аз влизам със собственото си име и като гост, за да дам пример, който е ясен и надявам се ненатрпващ се .
Омъжих се на 36 години.
През целия си съзнателен живот съм била с това име.
И в един момент, 10 дни преди сватбата, като попълвахме формуляра за съвета :
„ще промените ли името си”,
„ще го запазите ли” или
„ще добавите фамилията”
 аз избрах  последното....
Съпругът ми (тогава бъдещ) много достойно каза: „Както решиш”. Затова го уважавам и много го обичам. Той е разбиращ и толерантен не само към мен, но и във всяко отношение.
Да поясня: Сега съм Зорница Дунева-Мортева
Мортеви произлиза не от “mortus mortalis”, a от „мортак”-събирач на яйцата, на пловдивски диалект и в селото на свекър ми има няколко такива, но аз не мога на всеки да разказвам тази история.
Така за родата съм Мортева, а за тези, които ме познават от преди Дунева.
Хем вълкът сит, хем агнето цяло!............Но
Винаги има едно НО
Съпругата на брат ми също е Зорница. И сега тя е автентичната Зорница Дунева......
И се шегуваме, че някой ако търси Зорница Дунева на дом. телефон трябва да каже трите имена и ЕГН-то за да се разбере за коя е повикването......
Смехориии...