В ОДЗ, ЦДГ и ДГ изготвят съмнителни списъци...

ами сложи го цялото за да го прочетат... и дай е'но кратко резюме за кво иде реч.

еди.
ПС и защо в клюкарника?

Еди, пуснала съм основното инфо, останалото е възражението на БКХ, то може да бъде прочетено в линка. Първите две точки от заповедта на началника на РИО София, са безумие, дори само заради присъствието на термина "съмнения", без никакви пояснения повече. Чий съмнения, на чистачката или на директора на училището, или пък на някой родител, кой родител? Отделно, че подобна дейност и събиране на такива данни не е нито в компетенцията, нито в правата на началника РИО София, или който и да е инспекторат по образованието. БКХ са написали подробно опровержение, ето част от информацията, която трябва задължително да придружава събирането на подобна информация, но не и от образователния инспекторат.

" - каква е целта на събирането на данните;

- кой е отговорен за тяхното събиране;

- какви точно данни ще се събират;

- кой ще обработва данните и ще носи отговорността за анализа им;

- кой ще ползва данните;

- как ще се организира координацията между различни служби и ведомства, които вече събират такива данни;

- рисковете, които събирането на данни може да срещне и начините за справяне с тях;

- как ще бъдат защитени личните данни, събирани с оглед на формулираната цел;

- как ще бъдат защитени правата на лицата, данни за които се събират, особено когато се касае за деца;

- методика за недопускане на дискриминативни практики, при събиране на данните.

В никакъв случай, в обхвата на така събираната информация не могат да попадат „съмнения“, тъй като така формулирана, задачата за събиране на информация обхваща субективни възприятия на определени лица, които субективни възприятия лесно биха били опорочени от конфликтни отношения, предразсъдъци и други подобни. За да се избегне този риск, следва в обхвата на събирани данни да попадат единствено обективни данни. Трябва да бъдат положени максимални усилия за защита на правата на децата, в това число, за спазване на правилата на защита на личните данни, правилата за недопускане на дискриминация и за защита на най-добрия интерес на детето. При изготвяне на системата за събиране на данни би следвало да се държи сметка за отговорността и участието на всяка държавна, общинска и обществена структура, както в събирането на данните, така и в тяхната обработка, така и в гарантиране на правата на лицата, чиито данни се събират."

ами... как да ти кажа, има едно нещо наречено закон за защита на класифицираната информация, в него има по принцип дефинирано кое какво е, но това не я прави тайна лична информация. Т.е. държавата по принцип има право да събира такава информация, и събирането и по принцип не означава разпространение или злоупотреба.

А и трудно разбирам, изреченията са ти по-дълги и от мойте опитай по-простичко. В момента, например, се чудя кое е лошото - това че събират по принцип или някаква обида от лошото формулиране на 'съмнителните'? Или че не е хубаво да се водят списъци на децата с проблеми? В първата 'звездичка' има "диагноза от медицински документ" което не прави субективни нещата.. въобще, объркан съм каква е идеята...

(И наистина, това за Клюкарника ли е? Тук има доста подфоруми)

еди.

Eeeeee, Еди, стига де.

Много е простичко. В нашите искания също присъства искането да се направи регистър на децата с увреждания, не само това, този регистър е крайно нужен и необходим. Само че той не се създава с нечии съмнения, а с документите издадени от съответните компетентни и упълномощени за това комисии. И този регистър не се прави и изисква от РИО, а от ДАЗД например, или друга подобна агениция. Те също са длъжни да придружят събирането на подобна информация, с необходимите пояснения, защо, с каква цел, как ще я ползват, как ще я събират и т.н..

Срокът за изпълнение на тази заповед е до други ден, т.е. тези данни се събират от средата на месеца. Много бих искала да знам как точно са ги събирали. Директорът събира учителите и им казва, до вторник да ми представите списък на учениците, за които имате съмнения, че имат отклонения в психо-физическото си развитие. Но в първа точка се изисква и документ, освен другите им данни, е, ако имат документ, то защо тогава се разчита на съмненията на учителя? Вероятно подозират родители, които крият отклоненията на децата си.
В следващата точка, вече са деца без документ за отклонения, тук изцяло се разчита на усетът и шестото чувство на някой субект (той е забулен в тайнственост, неясен, обект X), аз само изказвам предположения, че това би следвало, логично, да е учителя на детето. И, ако приемем, че X изкаже съмнения за някое дете, от заповедта следва то да бъде консултирано и оценено от ЕКПО към РИО. Тук вече нищо не разбирам, всякаква логика ми дава на късо и блокирам.

Трета точка има смисъл, стига да не беше част от подобна безумна заповед, именно от началника на РИО София.

Ето го основанието според тях, според мен доста са се объркали, видно е, че и други са на същото мнение.

"На основание чл. 6а, ал. 4, т. 1в, т. 5 и т. 6 от ППЗНП.............."

"Чл. 6а. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2003 г.)
(1) Екипът за комплексно педагогическо оценяване по чл. 6, ал. 3 се определя за срок една година със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието и се състои от: експерта за интегрирано обучение, специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, или експерт, на когото е възложено изпълнението на дейностите по интегрирано обучение, и членове: психолог, учител - специален педагог, логопед, учител от общообразователно и/или от професионално училище. При необходимост по предложение на председателя на екипа в състава могат да се включват и други специалисти.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава най-късно до 1 септември на всяка календарна година.
(3) В работата на екипа по ал. 1 участват представител на отдела за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане и родителите или настойниците на детето или ученика. В заседанията на екипа може да участва и упълномощен от родителите или настойниците представител учител или педагог, както и педиатър или детски психиатър.
(4) Екипът за комплексно педагогическо оценяване има следните правомощия:
1. да изисква информация за:
а) деца със специални образователни потребности от отделите за закрила на детето и от районните центрове по здравеопазване;
б) ученици със специални образователни потребности, отпадащи от училище, от директорите на училищата и общинските отдели по образование в края на всяка учебна година;
в) деца със специални образователни потребности в подготвителните групи и подготвителните класове от директорите на детските градини и училищата, в които се организира задължителната подготовка преди постъпване в първи клас;
г) деца със специални образователни потребности от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, от домовете за деца и младежи с умствена изостаналост и от домовете за медико-социални грижи за деца;
2. да проучва документите на деца и ученици със специални образователни потребности във връзка с проведени консултации и изследвания;
3. да приема и разглежда следните документи на деца и ученици с хронични заболявания: молба от родителите или настойниците; удостоверение за раждане; лична карта на ученика; протокол от специализирана по профила на заболяването Лекарска консултативна комисия, който се актуализира ежегодно; лична амбулаторна карта, съдържаща необходимите изследвания, консултации, епикризи и други, които удостоверяват заболяването; удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас, удостоверение за завършен първи клас, удостоверение за завършен начален етап на основно образование, свидетелство за основно образование; удостоверение за преместване; документ за психолого-педагогически статус, издаден от детската градина или училището, от което идва детето или ученикът;
4. да препоръчва за интегрирано обучение или за приемане в оздравителни училища деца и ученици с хронични заболявания въз основа на документите по т. 3;
5. да извършва консултативна дейност и да осъществява психологическа подкрепа на родители или настойници при вземане на решение за избор на обучение на детето им - в интегрирано обучение и възпитание или в специално училище;
6. да извършва оценка на образователните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности в задължителна училищна възраст и да препоръчва интегрирано обучение и възпитание или обучение в специални училища; "

какво те притеснява, не разбрах?

виж, французите имат от какво да се притесняват в това отношение, наистина.

"The French government is currently developing a delinquency prevention program that entails, in particular, testing children at a very young age for “behavioural problems”, which supposedly provide the telltale signs of future delinquent conduct. In light of this plan, the recent expert report published by INSERM, the French National Health and Medical Research Institute, in which screening for “conduct disorder” is recommended at the earliest stages of childhood, takes on a particular significance.

Professionals who work with children would be requested to look for pre- and perinatal, genetic and environmental risk factors as well as those related to temperament and personality. In the case of young children, the report mentions: “character traits such as affective coldness, a tendency to manipulate, cynicism” and the notion of “(genetic) heritability for conduct disorder.” The report stresses testing children as early as 36 months for the following signs: “disobedience, aggression against others, weak emotional self-control, impulsiveness, low morality index”, etc. Does this mean that we will have to go to day care centres and track down babbling compulsive liars or toddlers who steal blocks?

A child displaying any of these symptoms would be subjected to a battery of tests. These tests, developed on the basis of behavioural neuropsychological theories, would make it possible to detect any deviation from the standard, according to the criteria established in Anglo-Saxon scientific literature. In adhering to such a deterministic approach and applying a rigid one-dimensional principle, a child’s smallest gesture or mischievousness could be interpreted as a manifestation of a pathological personality. This condition would thus necessitate immediate neutralization with a series of steps combining re-education and psychotherapy. Starting at the age of six, the administration of medication, psychostimulants and thymoregulators should succeed in controlling the most recalcitrant cases. However, if these recommendations are implemented, wouldn’t they promote the homogenisation of children’s behaviour or provoke a form of child drug addiction, not to mention overburden treatment centres responsible for curing all these sociopathies? By advocating the idea of drugs as a cure-all for educational, psychological and social phenomena, the INSERM report fosters the confusion between social inadaptability and psychic suffering, or even hereditary illnesses."

Върнах се да прочета какво съм писала, надали мога да добавя нещо и да го обясня по-добре. Ако не разбираш, май няма да мога да съм по-ясна.

Аз не виждам много общо между този случай, със заповедта от РИО и това с французите, освен, че и в двата случая става дума за деца. Но и целите и методите са съвсем различни.

не си прочела добре, методите са същите -  иска се от хората, които работят с децата, да извършат следене и оценка за наличие на "отклоненията" (само дето там за други отклонения следят) и при установяване на съмнения за такива, се извършва оценка от специалисти.

дадох ти това за пример, за да видиш в цивилизована Европа какви работи им се въртят в главите на правителствата - неизмеримо по-съмнителни, алогични, безумни и страшни.

а в цитирания от теб случай, предучилищните педагози не са сульо и пульо, те са учили за тия неща все пак и понякога могат по-добре от родителя да "видят" има или няма нещо...  нали, за да се озове някой с обективна диагноза, преди това трябва да е бил насочен към специалист за диагностициране?

Прочета ли, че нещо е от "хелзински комитет", никога не чета по-нататък.

Понеже е късно няма да се разпростирам над останалото, само това ще те попитам. Според теб какво следва след "диагностицирането"?

Както винаги върло компетентен. Особено, когато ти изнася.

"Съмнения"  Безумно е просто!

Тео, по-конкретно? Вече тотално се оплесках, Холограмата ли е написал тази наредба, че да му изнася? (Немой с лошо...)


Erica, писанието може и да има нужда от махане на вербалните недомислия, но чак пък толкова черномислие... не знам, не ми се вярва.
Ще цитирам пак съмнение:


"...Списък на децата от предучилищна възраст със съмнения за отклонения в психо-физическото развитие, подлежащи на задължително училищно обучение за учебната 2009/2010г. /име, презиме, фамилия, дата на раждане, диагноза от медицински документ и адрес/;"

Не съм специалист и не знам какво означава терминът 'съмнение' в този документ. Може да е точно обратното, да се подчертава липсата на документи от комисия, която специфично да удостовери нуждата или заболяването - но да има достатъчно медицински документи за комисия, преглед етц....

...дай сега като са се размърдали, в Хелзинки да ги развяваме. Между другото, знаеш ли кой не бърка? Който не прави нищо.

Едва ли целят дискриминация. Такива списъци се изготвят ежегодно, нищо ново. Според мен, целта е да бъдат обхванати деца, чиито родители неглижират проблема. Има ги много.

Не разбирам проблематиката, но исках да се включа по темата... В нашата градина от самото начало 2 пъти годишно се извършва профил на децата за тяхното развитие. Учителите пишат доклади за всяко дете. В първа група след наблюдение се откри, че едно детенце има проблем и отиде в логопедичната група. Така че директорите имат ясна представа кои деца как се развиват.

Грешиш, регистър на децата с увреждания в Бг няма. На диагностицираните. Най-страшното е обаче, че няма организацията, координираността, на практика няма и не се извършва никаква помощ и подкрепа към тези деца и семействата им. Пак подчертавам диагностицираните, тези с документи. Тяхните права на образование, на здравеопазване, на интеграция или приобщаване в обществото ни, много грубо се нарушават и съществуват само на хартия. Дори в този смисъл само, понеже нямам време да пиша повече сега, е недопустимо и много тревожен фактът, че по подобен неправомерен и непрофесионален начин се събират данни и ще се включват в списъци дори деца, които нямат диагноза по документи, че имат отклонения. Първо задължително тази заповед трябва да идва от социална институция, ДАЗД или МТСП, заповедта на РИО трябва да е подизпълнение на горната, и това трябва е ясно упоменато. Второ, нека първо направят списък и регистър на децата с увреждания и проблеми, които имат документите, да развият ситемата и им осигурят на тях необходимата помощ и подкрепа, специалистите по училищата, достъпната среда по училища и градини и изобщо навсякъде, да защитят тяхните права в действителността и ежедневието им. И трето, дори и този списък на децата с документи, задължително трябва да бъде събиран с предварителното подробно уведомяване на родителите им, защо и с каква цел се събират данните. Само така ще бъдат спазени правата им. Едва, когато свършат това, можем да бъдем спокойни и нека събират данни и за останалите деца, но не и чрез "съмнения", а професионално и спазвайки правата ни.

Не открих тази наредба в нет-а. Имат ли наистина основание за съставянето на тези списъци и каква е целта?

Какво не намираш, Бо? Тео го е копнала на предната страница. ППЗНП- правилник за прилагане на Закона за народна просвета.

Тео, не ми се влиза в спорове.
1. Не знам кой трябва да носи отговорност за съставянето на регистър.
2. Аз не бих говорила така общо, че децата със СОП винаги и във всичко са дискриминирани. Имам наблюдения, че не е така.
3. Система има и тя е: ТЕЛК- Ресурсен център- ресурсен учител- интеграция в масово у-ще. Отделно от това, ако се налага- личен асистент и пак в масовото у-ще.
4. За това дали директорите ще информират родителите, отговорност носят самите директори и мисля, че е съвсем логично да се направи.
5. Относно "съмненията". В училищата никой не поставя диагнози- нямат ресурс да го направят, нито право. Но пък имат наблюдения. И ако има тревожен фактор, то трябва да има на кого да се съобщи. Пример: Момченце в първи клас ръга с добре подострен молив гърбовете на другарчетата си, крещи нечленоразделно по време на час, когато другите би трябвало да работят, не е в състояние да се съсредоточи, дори и за 5 минути, и куп други по- дребни прояви. Учителката му разговаря с майката, но забелязва, че женицата тъне в невежество и страх, защото таткото (алкохолик) ги дърмони наред. Консултира я училищният психолог, насочва я към нужните специалисти, но майката не предприема нищо. Тогава скачат и другите родители, децата им са в опасна среда. Правомощията на училището са изчерпани, прескочат ли една тънка граница, ще бъдат дискриминатори. Е, кой ще реши проблема?  (по действителен случай)

Тео, в училищата няма как да се проведе психологическа индивидуална диагностика, без съгласието на родителите. А в длъжностните характеристики на училищните психолози се включва и изготвяне на индивидуални профили на децата, за които има податки, че имат проблемно обучение и поведение /като това, което Гал е описала по-горе/.

Смятам, че си права да се притесняваш в частта, че такава информация се събира от РИО, защото в повечето РИО работят лелки, които не са наясно с каква информация работят, а Балгария е малка държава, всички се позднават пред двама души. Т.е. конфиденциалността не се спазва.

В нашата държава винаги се тръгва от краката към главата. Индивидуална диа(гностика с цел скрининг на отклоненията в психическото развитие трябва да се прави още в предучилищната грпупа и в първи клас. Необходимо е да се изследва индивидуално интелектуалното развитие, личностното развитие и социалното развитие със стандартизирани за българската популация методики. За да се проведе качествен скрининг на 120 деца /випуск първи клас/ са необходими поне трима психодиагностици, защото диагностиката на едно дете отнема около 8 часа труд /на малки части, защото децата са неустойчиво внимание и емоционалност в тази възраст/. Това прави минимум 960 часа труд или около 43 работни дни нон стоп. А това не е шега работа. За да стане всичко готово още в първите 15 дни от учебната година трябва да работят двама-трима души.

Още един много важен проблем с изготвянето на списъците. Добре, разберем че детето Х има отклонение в интелектуалното развитие и оттук нататък това дете ще има проблеми в обучението. За да се направи най-доброто за детето специален педагог трябва да изготви индивидуална програма за обучение на база констатираните дефицити и излишъци. Ако ресурсният учител е на ниво ще изготви програмите за осемте-десетте деца, с които работи за две седмици /:седмица по седмица за цялата учебна година за всичките дечица, с които ще се занимава/. И така в крайна сметка, по средата на срока започват занятията с ресурсния учител веднъж - дваж седмично. Е, за каква ефективност говорим? Списъците се искат, за да се иска финансиране за ресурсни учители и лични асистенти /уж/, а в същност се дамгосват нищонеподозиращи деца и семейства. Много съм против подобни прояви тип фелдфебелски от страна на РИО, подпомогнати от общините и Министерството.

Пращала съм писма до Министерството на образованието и науката докато бях в училището, но моята позиция не се възприе, защото била трудоемка и изискваща допълнителни пари, които нямало откъде да дойдат.
Така  Д. /на близки момиченцето/ всяка сутрин беше премятано на гърба на баща си и водено в училище, а в училище всяка секунда се случват неща, в които Д. нямА шанс да участва, защото бащата беше с високи доходи и му отказаха личен асистент. Т.е. детето стоеше в класната стая. Заминаха за ЛА на следващата година. Бащата е със много специфична професия и емигрира.

Това е то.

Едва ли мога да го кажа по-хубаво от Вас,затова само ще допълня:
относно прословутата ЕКПО-същата тази комисия отдели на моето дете точно ТРИ минути,три минути през които дори не го попитаха как се казва-пита се доколко е достоверна оценката на неговите възможности  дадена от тях след това  първо и второ-компетентна или не полза от тази оценка няма,защото специалистите ,които е необходимо да работят с него възоснова на тази оценка ги няма:-с моето дете не работи нито психолог,нито логопед в момента,а учебната година преполови.
Целия този измислен напън на МОН в момента ще доведе само до едно-кажат ли,че сестра ти е к...а,ходи доказвай,че нямаш сестра.
Лошото в случая е,че нечие дете и семейството му ще минат през ада(обикаляйки специалист след специалист и накрая да се окаже,че няма проблем) само,защото някой си имал съмнения.
Хубава работа,ама ...българска.

Ето това търсех, ама и сама си го открих.  Тъй като основанието за заповедта е И тази наредба, освен ППЗНП.

Наредба 6 от 19.08.2002г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

чл.12 Децата и учениците с увреден слух, с нарушено зрение, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с аутизъм, с ДЦП се насочват и приемат в специални детски градини, училища и обслужващи звена или в други детски градини, училища и обслужващи звена след издирване и комплексно психолого-педагогическо изследване.

Пак според тази наредба, за да се изварши психолого-педагогическо изследване се назначава диагностичен екип, в който задължително участват специалисти и родителя на детето. Задължително е да има и молба от родителя.
Това не предполага ли, всичко да е на доброволни начала?  Тези могат ли да бъдат легитимни, без да е извършено това изследване? Не мисля. 

Бо, проблемът с тези екипи е, че обследват деца със съмнения за еди-какво-си, а състоянието им често е предизвикано от най-тривиални проблеми от домашен тип. няколко пъти съм попадала на такива "бележки", в които се твърди, че детето е с ...., а то се оказва според невролог друго.

Комплексното психолого-педагогичско изследване от кого се провежда и от кого се назначават специалистите, които дамгосват? И ако родителят НЕ подаде молба за такава "диагностика" какво става? Липсата на специалисти специални педагози в училищата е промлемът на интегрираното и включващото обучение, а не децата. Специалният педагог е подготвен да проведе психолог-педагогическа диагностика и да състави програма за обучение според дефицитите и излишъците в потенциала на детето, а неврологът може да постави неврологична диагноза и назначи лекарства. Нищо повече.

Това, че някакви, както казваш, 'лелки', не спазват закона, проблем на този документ ли е? Не, това си е проблем на конкретното 'заведение', което би трябвало (пък и може да се случи) да се погрижи за подобаващото съхранение на тази информация. За притеснение си е - но не самото събиране, а съхранението.

Мишона, винаги има една много неприятна граница между правото и задължението на родителя, и правото и задължението на държавата (училището). Може ли някой да ме осветли, последно, тази наредба или каквото там е лоша ли е или е необходима?

Аз разбрах за притесненията относно тази заповед и абсурдността И. Именно заради това цитирах наредбата, върху, която се позовава.
Ако родителят не подаде молба, то цялата заповед се обезмисля.

Има и някакво противоречие. Диагностичната комисия се състои от диагностичен екип, който се "формира в специална детска градина и в специалното училище". А доколкото разбирам, в заповедта се говори за обикновени такива. Това предполага ли, че трябва да се прехвърлят децата със "съмнение" в специални такива и тогава да бъдат прегледани от комисията?

Не съм запозната надълбоко, като вас с проблема, но до колкото почетох и разбрах, заповедтта няма основание. 
Не знам по какъв друг начин мога да помогна.

Наредба 6 на МОН е добра наредба. Идеята й е децата с проблеми /физически, психически и емоционални/ да могат да посещава общообразователните училища и градините, без директора да може да им откаже прием. Единият проблем идва от това, че Директора, неотказвайки, няма ресурс /специалисти, помещения, материална база/, с които да е адеквате на проблемите на детето, така, че обучанието да е качествено. Другият проблем идва от насочването за диагностика и провеждането на тази диагностика от приятелки на шефката на РИО в съответната област.Пример : нашата Николинка Даскалова пее в хора на зам. кмета по образованието К. Базитов и даваше частни уроци по математика в МГ, директора на която също пее в хора, ако ме разбираш.


От първата страница:
(1) Екипът за комплексно педагогическо оценяване по чл. 6, ал. 3 се определя за срок една година със заповед на началника на регионалния инспекторат по образованието и се състои от: експерта за интегрирано обучение, специални училища и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, или експерт, на когото е възложено изпълнението на дейностите по интегрирано обучение, и членове: психолог, учител - специален педагог, логопед, учител от общообразователно и/или от професионално училище. При необходимост по предложение на председателя на екипа в състава могат да се включват и други специалисти.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава най-късно до 1 септември на всяка календарна година.
(3) В работата на екипа по ал. 1 участват представител на отдела за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане и родителите или настойниците на детето или ученика. В заседанията на екипа може да участва и упълномощен от родителите или настойниците представител учител или педагог, както и педиатър или детски психиатър.

ъъъъъ, не съвсем, оплетох се, без майтап. схванах общата идея, но не виждам начин да се избегне проблема, освен ако всичко е държавно и не могат да те насочват нанякъдеси извън определена система. което .. има други проблеми.

еди.

Ще ме накараш, да прочета цялата наредба. 
Не казвам, че не е добра, а че не съм сигурна, че е основание.
Такива комисии може ли да има в обикновените училища и градини? И още нещо - член на комисията е и лекар специалист "по предложение на регионалния център по здравеопазването /РЦЗ/ на Министреството по здравеопазването /МЗ/." И те ли пеят в хора?

И аз малко се обърках, но ако не пречи, обясни ми. 

Еди, проблемите могат да се избегнат, без промяна в нормативната уредба така:
1. Назначаване на специални педагози в училищата, в които има интегрирани деца.
2. Назначаване на още един психолог, който да подпомага специално-педагогическия процес и да действа на мотивационно равнище с родителите /близките/
3. Списъците на децата със специални образователни потребности /СОП/:
 а/деца с увреждания,
 б/деца със социални,
 в/личности и
 г/емоционални проблеми
Д/ деца с множествени увреждания и съпътстващи социални и емоционални проблеми
 да се изготвят само и единствено от специалния педагог, психолога и педиатъра /ЛЛ на детето/, там където е необходимо.

4. До тези списъци да имат достъп единствено Диретора на училището и специалистите, които са го изготвили.
5. До картоните с психодиагностиката на децата да имат достъп само родителите, специалистите, които са изготвили заключенията и Директора.
6. Да се отпусне финансиране по делегирените бюджети за тези дейности, отделно от парите за "глава ученик"  , както се изразява г-жа Даскалова, за да не се ощетява обучението на останалите деца, а нашите, да получат най-адекватната помощ за обучението и възпитанието си в общообразователното училище.

Подредена работа, но изискваща средства. /а г-жа Етем в това време се вее на Канарските острови, примерно и Мерцедеса й струва 100 000Е/.

Всъщност се получава така: училищната комисия /пед.съветник, учител и психолог/ прави някакъв списък, чрез неуеднаквени методики и тестове или по собствено осмотрения, което мен ме ужасява/ предава списъка с "съмнителни4 деца на Психолого-педагогическата комисия /която Тео е описала как се формира/ от РИО. Притеснителен е факта, също, че Началникът на РИО подбира специалистите за таз комисия, като неговата позиция е абсолютно административна, а не професионална, както би следвало да бъде. Нашта Николинка е учителка по математика.

Бо, комисиите, които третира Наредба 6 се сформират в училищата - да, но по препоръка от Инспекторатите. Включва учител, педагогически съветник и лекар, назначен от незнам къде си. Тъпо. Всеки учител не е специален педагог и психолог. Какво разбира класната на ІІ в клас от слухово-речева рехабилитация?! Та тя е начален учител /дидактика, теория на възпитанието и методика на преподанавето - това са й познанията от университета в най-общия случай, от който винаги има изключения, разбира се/. Много често цялата работа по списъците, психодиагностиката и събирането на лекари и начални учители се извършва от педагогическия съветник, който не винаги е психолог, още по-малко специален педагог. Съответно психодиагностиката е неточна. А за списъците да не говорим, а там са детски съдби! Зад всяко име стои личност, със своите особености и образователни потребности.
Аз затова постоянно натяквам /и на някои им се виждам досадна/ като казвам, че 30 деца в клас не е образователен процес, а анархия.А представи си в такъв клас да има и дете със СОП. Моля ви се.

Разбрах те.
Права си, че започват отзад напред. Симулация на активност от безхаберни.
Какво да кажа... 
Факт е, че без съгласието на родителя, такова дете не може да попада в този списък.
Дано се намерят здравомислещи и се обърне внимание на възражението.
 

колкото повече чета толкова повече се замислям, дали всичко не отива към специализирани училища. не ме бийте знам че е еретична мисълта но просто натам върви така започната идеята - както го описваш това си е пълна паралелна структура..

еди.

Специализираните училища са право както на децата със здравословни проблеми, така и на останалите деца.

Тъпотията да се заклеймяват като нещо лошо е само една от всички останали тъпотии от план-програмата за демонтаж на държавата и полирането на мозъците в нея.

Цялата работа е една каша. Хем искат да интегрират децата с увреждания и проблеми, хем не достигат ресурсни учители и т.н. Специализираните училище са хубаво нещо, ако се направят както трябва, т.е. да са места, където се полагат повече грижи за децата със специфични нужди, педагозите са специалисти в съответните области и накрая децата успяват да покрият до голяма степен изискванията и материала на масовите училища. Което, обаче ме съмнява дълбоко. Доколкото съм попадала на някаква информация в медиите, то по-скоро закриват специализирани училища, отколкото да откриват. А интеграцията на децата е проформа, а не реална. В "нашия" клас има едно дете със СОП. При 30 деца в класа учителката няма много възможност да се занимава с него, няма ресурсен учител, детето е на индивидуална програма и родителите търсят специалисти, които в извънучебно време и място се занимават с детето. Така като гледам, единствената полза от тази "интеграция" е, че детето не е изолирано вкъщи и поне е сред деца. Но и там има някакви проблеми, защото в най-добрия случай има 3-4 деца, които играят с него, а останалите или не го забелязват, или на моменти му се подиграват.

Наистина е каша- някакво преходно положение. Според мен, ако всеки си върши работата и се използва ресурса, който имаме към момента, нещата би трябвало да изглеждат така:
1. Специализираните у-ща се изместват от дневни центрове (частни и по проекти).
2. Децата се интегрират в общообразователни у-ща, с помощта на работещи ресурсни учители, квалифицирани асистенти.
3. В момента Варна разполага с Ресурсен център, който даже работи добре откак е с нов директор; Общински център за психологическа подкрапа и консултации (тук има няколко добри терапевта); Психологическа лаборатория, с няколко клинични психолога; Карин дом и още един куп центрове и центърчета.
НО Проблемът е в това, че нищо не ги обединява. Работи се на парче, ако някой се сети да те изпрати някъде, ако пък от там те поемат или решат и те да те насочат. Училищата и те са встрани. Става много изнервяща въртележка. Затова идеята на Мишона много ми допада, но...едва ли. Никой няма да отпусне толкова пари.

Огромна демагогия е постановката с "интегрирането" на децата със здравословни проблеми.
Единственият резултат от този припев на чиновниците (и на някои други заинтересовани) през последните години е да се отмени грижата на държавата за осигуряване на специализирани заведения, където условията да са не "втора ръка", а по-добри и по гарантирани, отколкото в кое да е "обикновено" училище - точно в смисъла на специална грижа.

Всякакви проекти и проектчета - частни, получастни, през фондации и т.н. са само алиби за унищожаването и на тази част от държавното образование и държавното  здравеопазване.


И защо да трябва да се изместват?
Пак ли щот народът цъка на калкулаторчета и "сам се убеждава" как верно "държавата не може да си го позволи", как "няма безплатен обяд", как това е "цената на прехода", щот е "цивилизационен избор" и пр. , дето ставаха само за първобитния политически ПъРъ по най-първите агитки на най-първите "демократични избори" отпреди известен брой демократически петилетки.

Тъжна смешка е как като му кажат на електората "Е тва не е по силите на държавата", как електоратът тутакси съпричастно си вади "Елките"  - да смята загрижено, да цъка разбиращо и да "се убеждава" в "безизходицата" на ръкавелите горе, докато в същото време последните театрално си обръщат хастара на джобовете.
Пък когато същите ръкавели им казват, че ше си строят канцеларии за милиарди или поне много милиони, електоратът - нищо!
Ни смята, ни цъка.
Ни калкулира джипки, свръхскъпи държавни офиси, заплати..., или поне представителните "джобни" за едните шоколадови бонбони и кафета по чакалните на секретарките...

Холограма, права си в едно - държавата абдикира от отговорност като не регламентира взаимоотношенията между изпълняващите държавните образователни стандарти училище /държавни, общински и частни/ и дневните центрове за специализирано обучение на деца със СОП /държавни и общински специални училища - интернати и полуинтернати, дневни НПО центрове и други частни инициативи/. Аз лично съм против интернатното обучение, то създава социални и емоционални травми у и без това страдащите деца. Специалните училище като това за деца с увредено зрение и множествени увреждания във Варна трябва да си се развива, защото е крайно необходимо за децата с тежки множествени увреждания.

Ако е налице единен контрол и насочване, един родител няма да се лута из кабинети и центрове, а ще ползва точно услугата от, която детето му се нуждае.

Примерно, спициалният педагог в общообразователното училище да може да ползва специалист слухово-речеви терапевт, за да подпомогне детето с увреден слух да усвои жестомимичния език. За това говорим.

Едно дете и родителите му имат право да могат да изберат - специално училище или т.нар. "интегриране".
(Не те ли дразни тази дума.)

За да може да се избира, специалните училища трябва да съществуват.
Искаш ли да предположиш, ако те съществуват и са на необходимото ниво - с всички удобства за децата, с нужните специалисти, база и държавен! контрол на учебната и медицинска дейност там... искаш ли да предположиш колко от тези деца ще предпочетат да отидат в "нормално" училище? И дали ще изпитват неудобство, че не са в такова.

Т.нар. "нормално" училище, особено след дивата кочина, в която го превърнаха последните години, може да създаде далеч по-тежки "социални и емоционални травми у и без това страдащите деца".


ПП Естествено не говоря за тежките случаи, когато проблемите са в много по-голяма степенмедицински и съответно - в много по-малка образователни.
А за тези, дето съответните чиновници са се юрнали като стадо бизони "да интегрират", а всъщност - да се закриват бази и училища:
http://edion.today.bg/news/23029.html



И не държавата е "абдикирала".
Просто тук се прилага общата схема: кресни "Както е навсякъде по света" на някой площад, с бюлетина в джоба... и ритни всичко, което си имал преди, вместо да искаш да го промениш към по-добро, защото поне то е налице.

Сещам се поне за няколко причини на няколко различни групи заинтересовани типове да се случва  именно това. (И на група, ама голяма - незаинтересовани)

Това за приемането на чуждият челен опит си остава горчива истина.

Еди, то от самото начало е ясно, че натам бият нещата. В специализираните у-ща няма нищо лошо, както и в понятието "интегриране". И двете са нужни и правилни, за съжаление у нас нито едното, нито другото се случва и го има както трябва, на практика. Има ги на хартия, програми и стратегии, и специалистите и организацията и всичко е на ниво. Реалността е съвсем различна и е ад за родителите на деца с по-специални образователни потребности. Защо, защото липсва финансиране по същите тези програми, стратегии и наредби, централизирано финансиране, контрол по изпълнението им, координация м/у държавните и недържавните структури, работи се на парче, по разни проектчета, като цяло ситуацията е, куче влачи рейс.
Мишона, много ти благодаря за включването, много ценни и правилни неща си написала.
Интеграцията не е и няма как да е глупост или демагогия, това е нещо съвсем реално и важно за всяко хуманно общество. Противното на интеграцията е изолацията на различните. Точно това е и нашата реалност към момента. Интеграцията не означава липсата на специални училища и насилственото набутване на деца със специални потребности в масовите, интеграцията означава избор и възможност за такъв от всеки родител, примерно, или пък човек с увреждане....Родителят след консултации със специалистите, след като разполага с достъчно информация, а и възможности като предложения за обучение, да може да избере, къде детето му ще се чувства най-добре, къде ще се развива най-добре, къде ще достигне максимума си като потенциал. Отделянето на деца в специализирани заведения, било то училища или социални такива, без право на избор на друг вид обучение, без квалифицирана диагностика, консултация, информация, без налична реална възможост за друг вид услуга, си е дискриминация. Изтъркан израз, понятие, което надали трогва вече някой, но зад него седят хиляди детски съдби, родители, семейства, седят човешки трагедии, изолация, самота, болка и хиляди неосъществени, а всъщност съвсем реални и възможни мечти. Пари има, и те се ползват не от вчера, но резултатите липсват, липсват за обикновените хора, потребителите. Наредба 6 е прекрасна, и не само тя, почти всички писания на тази тема са прекрасни, но си остават само прекрасни думи на хартия.
Нямам нищо против, нека да си правят каквито искат списъци, но нека да го правят професионално и законно и най-важното, нека от цялата тая бумащина най-после да последва нещо полезно и добро, и в действителността, поне за децата. Най-малкият проблем ще е, ако просто харчат парите ни за нови чиновнически бумаги и хартии, страшното е, че вместо да помогнат и свършат нещо полезно, ще причинят огромна вреда на още и още деца. При положение, че вече има достатъчно такива, които имат огромната нужда, точно в този момент от помощ. Те растат с всеки изминал ден, липсите на помощ и подкрепа причиняват страшни трагедии и на тях и на семействата им, всеки ден. Всяко дете и семейството му, има своята лична история, мъка и борба, това не са глобални проблеми, няма нужда и от глобални решения, децата със специални нужди доколкото знам са около 20 000, не е много ясна точната бройка, защото няма регистър. Нито нужните пари са толкова много, нито решенията са толкова сложни, нито пък имаме нужда от увеличаване на бройката на децата, без преди това да имаме първоначалния им брой и защитаване поне в някаква част на тяхните права, като правото на достъп до образование, правото на достъп до култура (театър, кино....), достъп до елементарна комуникация с останалото общество, достъп до детската площадка, достъп до магазина отсреща, ако щеш......