В ОДЗ, ЦДГ и ДГ изготвят съмнителни списъци...

Разбрах те.
Права си, че започват отзад напред. Симулация на активност от безхаберни.
Какво да кажа... 
Факт е, че без съгласието на родителя, такова дете не може да попада в този списък.
Дано се намерят здравомислещи и се обърне внимание на възражението.
 

колкото повече чета толкова повече се замислям, дали всичко не отива към специализирани училища. не ме бийте знам че е еретична мисълта но просто натам върви така започната идеята - както го описваш това си е пълна паралелна структура..

еди.

Специализираните училища са право както на децата със здравословни проблеми, така и на останалите деца.

Тъпотията да се заклеймяват като нещо лошо е само една от всички останали тъпотии от план-програмата за демонтаж на държавата и полирането на мозъците в нея.

Цялата работа е една каша. Хем искат да интегрират децата с увреждания и проблеми, хем не достигат ресурсни учители и т.н. Специализираните училище са хубаво нещо, ако се направят както трябва, т.е. да са места, където се полагат повече грижи за децата със специфични нужди, педагозите са специалисти в съответните области и накрая децата успяват да покрият до голяма степен изискванията и материала на масовите училища. Което, обаче ме съмнява дълбоко. Доколкото съм попадала на някаква информация в медиите, то по-скоро закриват специализирани училища, отколкото да откриват. А интеграцията на децата е проформа, а не реална. В "нашия" клас има едно дете със СОП. При 30 деца в класа учителката няма много възможност да се занимава с него, няма ресурсен учител, детето е на индивидуална програма и родителите търсят специалисти, които в извънучебно време и място се занимават с детето. Така като гледам, единствената полза от тази "интеграция" е, че детето не е изолирано вкъщи и поне е сред деца. Но и там има някакви проблеми, защото в най-добрия случай има 3-4 деца, които играят с него, а останалите или не го забелязват, или на моменти му се подиграват.

Наистина е каша- някакво преходно положение. Според мен, ако всеки си върши работата и се използва ресурса, който имаме към момента, нещата би трябвало да изглеждат така:
1. Специализираните у-ща се изместват от дневни центрове (частни и по проекти).
2. Децата се интегрират в общообразователни у-ща, с помощта на работещи ресурсни учители, квалифицирани асистенти.
3. В момента Варна разполага с Ресурсен център, който даже работи добре откак е с нов директор; Общински център за психологическа подкрапа и консултации (тук има няколко добри терапевта); Психологическа лаборатория, с няколко клинични психолога; Карин дом и още един куп центрове и центърчета.
НО Проблемът е в това, че нищо не ги обединява. Работи се на парче, ако някой се сети да те изпрати някъде, ако пък от там те поемат или решат и те да те насочат. Училищата и те са встрани. Става много изнервяща въртележка. Затова идеята на Мишона много ми допада, но...едва ли. Никой няма да отпусне толкова пари.

Огромна демагогия е постановката с "интегрирането" на децата със здравословни проблеми.
Единственият резултат от този припев на чиновниците (и на някои други заинтересовани) през последните години е да се отмени грижата на държавата за осигуряване на специализирани заведения, където условията да са не "втора ръка", а по-добри и по гарантирани, отколкото в кое да е "обикновено" училище - точно в смисъла на специална грижа.

Всякакви проекти и проектчета - частни, получастни, през фондации и т.н. са само алиби за унищожаването и на тази част от държавното образование и държавното  здравеопазване.


И защо да трябва да се изместват?
Пак ли щот народът цъка на калкулаторчета и "сам се убеждава" как верно "държавата не може да си го позволи", как "няма безплатен обяд", как това е "цената на прехода", щот е "цивилизационен избор" и пр. , дето ставаха само за първобитния политически ПъРъ по най-първите агитки на най-първите "демократични избори" отпреди известен брой демократически петилетки.

Тъжна смешка е как като му кажат на електората "Е тва не е по силите на държавата", как електоратът тутакси съпричастно си вади "Елките"  - да смята загрижено, да цъка разбиращо и да "се убеждава" в "безизходицата" на ръкавелите горе, докато в същото време последните театрално си обръщат хастара на джобовете.
Пък когато същите ръкавели им казват, че ше си строят канцеларии за милиарди или поне много милиони, електоратът - нищо!
Ни смята, ни цъка.
Ни калкулира джипки, свръхскъпи държавни офиси, заплати..., или поне представителните "джобни" за едните шоколадови бонбони и кафета по чакалните на секретарките...

Холограма, права си в едно - държавата абдикира от отговорност като не регламентира взаимоотношенията между изпълняващите държавните образователни стандарти училище /държавни, общински и частни/ и дневните центрове за специализирано обучение на деца със СОП /държавни и общински специални училища - интернати и полуинтернати, дневни НПО центрове и други частни инициативи/. Аз лично съм против интернатното обучение, то създава социални и емоционални травми у и без това страдащите деца. Специалните училище като това за деца с увредено зрение и множествени увреждания във Варна трябва да си се развива, защото е крайно необходимо за децата с тежки множествени увреждания.

Ако е налице единен контрол и насочване, един родител няма да се лута из кабинети и центрове, а ще ползва точно услугата от, която детето му се нуждае.

Примерно, спициалният педагог в общообразователното училище да може да ползва специалист слухово-речеви терапевт, за да подпомогне детето с увреден слух да усвои жестомимичния език. За това говорим.

Едно дете и родителите му имат право да могат да изберат - специално училище или т.нар. "интегриране".
(Не те ли дразни тази дума.)

За да може да се избира, специалните училища трябва да съществуват.
Искаш ли да предположиш, ако те съществуват и са на необходимото ниво - с всички удобства за децата, с нужните специалисти, база и държавен! контрол на учебната и медицинска дейност там... искаш ли да предположиш колко от тези деца ще предпочетат да отидат в "нормално" училище? И дали ще изпитват неудобство, че не са в такова.

Т.нар. "нормално" училище, особено след дивата кочина, в която го превърнаха последните години, може да създаде далеч по-тежки "социални и емоционални травми у и без това страдащите деца".


ПП Естествено не говоря за тежките случаи, когато проблемите са в много по-голяма степенмедицински и съответно - в много по-малка образователни.
А за тези, дето съответните чиновници са се юрнали като стадо бизони "да интегрират", а всъщност - да се закриват бази и училища:
http://edion.today.bg/news/23029.html



И не държавата е "абдикирала".
Просто тук се прилага общата схема: кресни "Както е навсякъде по света" на някой площад, с бюлетина в джоба... и ритни всичко, което си имал преди, вместо да искаш да го промениш към по-добро, защото поне то е налице.

Сещам се поне за няколко причини на няколко различни групи заинтересовани типове да се случва  именно това. (И на група, ама голяма - незаинтересовани)

Това за приемането на чуждият челен опит си остава горчива истина.

Еди, то от самото начало е ясно, че натам бият нещата. В специализираните у-ща няма нищо лошо, както и в понятието "интегриране". И двете са нужни и правилни, за съжаление у нас нито едното, нито другото се случва и го има както трябва, на практика. Има ги на хартия, програми и стратегии, и специалистите и организацията и всичко е на ниво. Реалността е съвсем различна и е ад за родителите на деца с по-специални образователни потребности. Защо, защото липсва финансиране по същите тези програми, стратегии и наредби, централизирано финансиране, контрол по изпълнението им, координация м/у държавните и недържавните структури, работи се на парче, по разни проектчета, като цяло ситуацията е, куче влачи рейс.
Мишона, много ти благодаря за включването, много ценни и правилни неща си написала.
Интеграцията не е и няма как да е глупост или демагогия, това е нещо съвсем реално и важно за всяко хуманно общество. Противното на интеграцията е изолацията на различните. Точно това е и нашата реалност към момента. Интеграцията не означава липсата на специални училища и насилственото набутване на деца със специални потребности в масовите, интеграцията означава избор и възможност за такъв от всеки родител, примерно, или пък човек с увреждане....Родителят след консултации със специалистите, след като разполага с достъчно информация, а и възможности като предложения за обучение, да може да избере, къде детето му ще се чувства най-добре, къде ще се развива най-добре, къде ще достигне максимума си като потенциал. Отделянето на деца в специализирани заведения, било то училища или социални такива, без право на избор на друг вид обучение, без квалифицирана диагностика, консултация, информация, без налична реална възможост за друг вид услуга, си е дискриминация. Изтъркан израз, понятие, което надали трогва вече някой, но зад него седят хиляди детски съдби, родители, семейства, седят човешки трагедии, изолация, самота, болка и хиляди неосъществени, а всъщност съвсем реални и възможни мечти. Пари има, и те се ползват не от вчера, но резултатите липсват, липсват за обикновените хора, потребителите. Наредба 6 е прекрасна, и не само тя, почти всички писания на тази тема са прекрасни, но си остават само прекрасни думи на хартия.
Нямам нищо против, нека да си правят каквито искат списъци, но нека да го правят професионално и законно и най-важното, нека от цялата тая бумащина най-после да последва нещо полезно и добро, и в действителността, поне за децата. Най-малкият проблем ще е, ако просто харчат парите ни за нови чиновнически бумаги и хартии, страшното е, че вместо да помогнат и свършат нещо полезно, ще причинят огромна вреда на още и още деца. При положение, че вече има достатъчно такива, които имат огромната нужда, точно в този момент от помощ. Те растат с всеки изминал ден, липсите на помощ и подкрепа причиняват страшни трагедии и на тях и на семействата им, всеки ден. Всяко дете и семейството му, има своята лична история, мъка и борба, това не са глобални проблеми, няма нужда и от глобални решения, децата със специални нужди доколкото знам са около 20 000, не е много ясна точната бройка, защото няма регистър. Нито нужните пари са толкова много, нито решенията са толкова сложни, нито пък имаме нужда от увеличаване на бройката на децата, без преди това да имаме първоначалния им брой и защитаване поне в някаква част на тяхните права, като правото на достъп до образование, правото на достъп до култура (театър, кино....), достъп до елементарна комуникация с останалото общество, достъп до детската площадка, достъп до магазина отсреща, ако щеш......