"Много го обичам и само за него мисля".Мъжът ми вече споменава,че не се грижа за него.Преди не се карахме,сега се караме за глупости.Бебчето си го целувам,а него го позабравих.Как е при вас?Това ревност ли е?Но покрай грижите за бебка не мога да мисля за него винаги както преди.Нали така?
- Публикувана: 28 ян. 2009, 22:06 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2009, 15:20 ч.
"Влюбени" ли сте в малкото си бебче?
Не съм влюбена в бебето.Никога не съм зарязвала мъжа си заради бебето,все пак то е следствие на нашата любов,а не основен елемент,който да завземе всичко 
Любовта ми към двамата изразявам по различен начин.На нито един от двамата не липсва нищо 
Пък и грижите покрай детето са символични.Няколко памперса и 3-4 храненета
Любовта ми към двамата изразявам по различен начин.На нито един от двамата не липсва нищо Пък и грижите покрай детето са символични.Няколко памперса и 3-4 храненета
Ние и двамата обръщаме повече внимание на детето, отколкото един на друг. Смятам, че е нормално, детето ни сега има нужда от нас. Всъщност откакто е проходил, не може нито за минута да го оставим без надзор. Не се ревнуваме от детето, осъзнаваме, че това е пердиод, който ще отмине, когато малкият стане по-самостоятелен.
Не стдадам от такова обсебване! В смисъл, че нищо на света не може да ми обсеби до такава степен сърцето и вниманието, че да забравя, някой когото обичам или има нужда от мен! Обичам много сина си, но определено не мога да кажа, че съм влюбена в него. Но виж в съпруга си 
И на двамата обръщам нужното (но не по задължание) внимание, както и те на мен! 
И на двамата обръщам нужното (но не по задължание) внимание, както и те на мен! 
И моето внимание е повече към малката , но мъжът ми нищо не ми казва, да видим докога . За карането , не се караме както преди, пак си е за дребни работи , но мисля, че е в рамките на нормалното.
. За карането , не се караме както преди, пак си е за дребни работи , но мисля, че е в рамките на нормалното.Влюбена съм и във двамата 
Не ми се е случвало да пренебрегвам мъжа си заради детето.
Когато не съм имала сили да сготвя или изпера винаги ми е помагал.
При вас мисля,че случая е по-различен.Не обсебвай детето за сметка на мъжа си,защото не можеш да знаеш какви ще са последствията.
Хубаво те е посъветвала Руска да си делите грижите-хем няма да си толкова уморена и ще можеш да обръщаш повече внимание на половинката си.
В крайна сметка не познавам майка която да не обича детето си.
Когато не съм имала сили да сготвя или изпера винаги ми е помагал.
При вас мисля,че случая е по-различен.Не обсебвай детето за сметка на мъжа си,защото не можеш да знаеш какви ще са последствията.
Хубаво те е посъветвала Руска да си делите грижите-хем няма да си толкова уморена и ще можеш да обръщаш повече внимание на половинката си.
В крайна сметка не познавам майка която да не обича детето си.
Веднага започва да се сърди и бута между нас. 
По-скоро и двамата в началото особено обръщахме цялото си внимание към бебка. "Много го обичам и само за него мисля".Мъжът ми вече споменава,че не се грижа за него.Преди не се карахме,сега се караме за глупости.Бебчето си го целувам,а него го позабравих.Как е при вас?Това ревност ли е?Но покрай грижите за бебка не мога да мисля за него винаги както преди.Нали така?
Това все едно аз съм го писала
. И при нас е така 
Влюбена съм и във двамата
но малкият се ползва с изключителното ми внимание. може би е въпрос на време... т.е. надявам се.
иначе горко на жена му... някой ден 
Много обичам и детето ми и мъжа ми.
Само , че става дума за различни любови ако мога така да се изразя.
Само , че става дума за различни любови ако мога така да се изразя.
Обичам ги по различен начин.
Влюбена до полуда, но пък правя всичко възможно мъжът ми да не страда от това влюбване, дори напротив, да го споделяме взаимно.
Oпределено бебето е на първо място, но няма начин - гледаме се двете по цял ден сами, таткото се прибира късно и понякога ние вече спим. Сигурно се чувства пренебрегнат, а и аз си признавам, че не му обръщам заслуженото внимание, но поне не се е оплакал още. Мисля, че ме разбира. Златен ми е той.
Аз не съм ССФ и определено обръщам много повече внимание на детето. Много повече го прегръщам и целувам, мъжът ми се чувства пренебрегнат понякога. Това не ме притеснява особено, нямам мераци да съм идеална.
Аз и къщата си зарязвам, когато ми се играе компютърна игра, и детето не къпя, когато ми се спи...
Определено нямам емоционален потенциал да обръщам достатъчно внимание и на двамата и детето е с предимство, защото така ми идва отвътре.
Аз и къщата си зарязвам, когато ми се играе компютърна игра, и детето не къпя, когато ми се спи...
Определено нямам емоционален потенциал да обръщам достатъчно внимание и на двамата и детето е с предимство, защото така ми идва отвътре.
Хе-хе, аз също не съм ССФ, но в конкретния случай извадих късмет. Защото любовта и дори влюбеността в сина ми не конфликтуват с другите ми чувства и преживявания, даже напротив - правят ги по-силни.
Това обаче се получи не без съзнателни усилия в тая посока. В началото се старах се да няма нездравословен захлас и мисля, че се получи. От 2-3 дни обаче налюдавам разни нездрави явления - приплаква ми се, като не го видя няколко часа и прочее. (Налага се, защото поканих свекървата да си види внука и уж аз да отпочина, ама "тя защо е летяла 2000 км, нали за да помогне" и сега чакам ред да му сменя памперса).
Това обаче се получи не без съзнателни усилия в тая посока. В началото се старах се да няма нездравословен захлас и мисля, че се получи. От 2-3 дни обаче налюдавам разни нездрави явления - приплаква ми се, като не го видя няколко часа и прочее. (Налага се, защото поканих свекървата да си види внука и уж аз да отпочина, ама "тя защо е летяла 2000 км, нали за да помогне" и сега чакам ред да му сменя памперса
).
Много обичам сина си, но влюбването за мен е нещо различно от любовта към детето, така че мога да кажа, че не съм влюбена в детето си. Обаче основното внимание е насочено към сина ми, не мога да го скрия. И въпреки това мъжът ми не страда от липса на внимание, нито е лишен от нещо. Даже напротив - мисля, че отношенията ни се стабилизираха повече след появата на детето ни, което и двамата наистина много обичаме.
От време на време мъжът ми се опитва да се пошегува, че той и синът ни не можели да ме разделят, но това беше, докато кърмех Тони и той "висеше" на гърдите ми постоянно. Определено обаче мъжът ми не е проявявал ревност заради детето или поне не е показвал такава.
От време на време мъжът ми се опитва да се пошегува, че той и синът ни не можели да ме разделят, но това беше, докато кърмех Тони и той "висеше" на гърдите ми постоянно. Определено обаче мъжът ми не е проявявал ревност заради детето или поне не е показвал такава.
Нашето момченце все още не се е появило на бял свят,но и двамата с мъжа ми го обожаваме. Говорим си много за него,опитвам се да направя бебето част от живота ни още отсега,таткото да се чувства полезен,нужен и обичан. Надявам се,когато родя да продължавам да имам сили да обичам и двамата и всеки да получава нужното внимание.
"Много го обичам и само за него мисля".Мъжът ми вече споменава,че не се грижа за него.Преди не се карахме,сега се караме за глупости.Бебчето си го целувам,а него го позабравих.Как е при вас?Това ревност ли е?Но покрай грижите за бебка не мога да мисля за него винаги както преди.Нали така?
Обичта и обожанието към детето/бебето са нещо много силно и едва ли друго може да се сравни с това чувство.Любовта към мъжа на сърцето ти е друга работа-страст ,копнеж,желание,уважение,вяра ,подкрепа.Двете чувства са различни ,като водата и ваздуха...но и без двете не може да има живот.
Най-голямата грешка е да не се обръща внимание на любимия мъж.Вярно е ,че в началото с новородено е трудно и той трябва да прояви разбиране ,да помага...и т.н ...но жената трябва също да положи усилие-да е и негова любима .
Намирай-открадвай мигове за вас двамата.Сега се сешам за един майтап.Ако трябвало да избираш между двете неща,започващи със "С"/сън и секс/ -избери второто
Когато се роди малката, просто забравих да целувам мъжа ми. Когато се връщаше след работа - отварях му вратата и беж при бебето. Чак се притесних в един момент. И все пак нещата си дойдоха на мястото, мъжът ми си получава заслужените порции внимание, детето ни се радва на вниманието и на двама ни, определено вече започна да става много весело Нооо... Таткото знае, че детето е винаги на първо място и че не може да се бори за този приз 
Нооо... Таткото знае, че детето е винаги на първо място и че не може да се бори за този приз 
Аз в бебето си съм влюбена и няма как да е иначе, защото е най-красивото 
, но за щастие това не е за сметка на таткото. Двете любови си съжителстват паралелно и съвсем безпроблемно и нито една от двете не е за сметка на другата. Не позволявай таткото да остава встрани от цялата любовна еуфория-приобщи го към грижите и вниманието, които отделяш на бебчето. Не бива детенцето да е повод за ревност и отчуждение между родителите, тук ролята на майката е много важна! Късмет от мен!
, но за щастие това не е за сметка на таткото. Двете любови си съжителстват паралелно и съвсем безпроблемно и нито една от двете не е за сметка на другата. Не позволявай таткото да остава встрани от цялата любовна еуфория-приобщи го към грижите и вниманието, които отделяш на бебчето. Не бива детенцето да е повод за ревност и отчуждение между родителите, тук ролята на майката е много важна! Късмет от мен! 
Незнам дали съм влюбена, но трудно мога да ти опиша привързаността си и към двете си деца. Искам непрекъснато да съм до тях, дори на моменти , когато големият ми син гостува на баба си, усещам силно липсата му, макар, че го няма само по 2 дни. А по принцип се опитвам да намеря време и за тримата ми мъже вкъщи.
И аз съм "влюбена" в дъщеря си, и таткото има моменти на ревност, макар че почти винаги когато се върне от работа има какво да яде, бойлера е сгрят и готов за къпане, дори често детето е изкъпано и за него остава само да си почива
Просто му липсва времето когато бяхме само двама, но пък много обича и дъщеря си. Сигурно и това е период и ще премине, аз не му се сърдя за реакциите му понякога. Може би си спомня колко фина мадама бях и сега има носталгия
Просто му липсва времето когато бяхме само двама, но пък много обича и дъщеря си. Сигурно и това е период и ще премине, аз не му се сърдя за реакциите му понякога. Може би си спомня колко фина мадама бях и сега има носталгия
Обичам си децата, но не съм си позволявала да пренебрегвам мъжа си заради тях. По тази причина не е и "ревнувал". 
Но има хора и хора. Ще има и като моето мнение, ще има и като твоето.
Но има хора и хора. Ще има и като моето мнение, ще има и като твоето.
Мдааа влюбена съм в бебето си, ще се влюбя и във второто.... мъжа ми може и да съм го пренебрегвала в дадени моменти, но чак ревности не е имало. Той също е влюбен в сина ни... даже те двамата така си играя и се радват един на друг, че по-скоро аз тряба да ревнувам.
Като се появи детето е нормално грижите за него да бъдат поставени на първо място, така че поводи за ревност не виждам, едва ли някой си мисли че детето ще си се гледам там в ъгълчето самичко и само ще му се радваме като ни се прииска
Като се появи детето е нормално грижите за него да бъдат поставени на първо място, така че поводи за ревност не виждам, едва ли някой си мисли че детето ще си се гледам там в ъгълчето самичко и само ще му се радваме като ни се прииска
Мдааа влюбена съм в бебето си, ще се влюбя и във второто.... мъжа ми може и да съм го пренебрегвала в дадени моменти, но чак ревности не е имало. Той също е влюбен в сина ни... даже те двамата така си играя и се радват един на друг, че по-скоро аз тряба да ревнувам.
Като се появи детето е нормално грижите за него да бъдат поставени на първо място, така че поводи за ревност не виждам, едва ли някой си мисли че детето ще си се гледам там в ъгълчето самичко и само ще му се радваме като ни се прииска
Като се появи детето е нормално грижите за него да бъдат поставени на първо място, така че поводи за ревност не виждам, едва ли някой си мисли че детето ще си се гледам там в ъгълчето самичко и само ще му се радваме като ни се прииска
Риана, много хубаво си го написала!!!
И аз съм влюбена в бебето си, мисля, че е нормално! Но и татето е лудо по малката ... Повод за ревност няма, естествено е бебчетата в началото да ни отнемат повече време и внимание!
Ами... и аз съм влюбена в бебето, и аз пренебрегвам мъжа ми, но смятам, че това е естествено (в определени рамки). Хич не се чувствам виновна за това. Мъжа ми също много пъти ме е пренебрегвал в полза на работата си, в която е влюбен не по-малко отколкото аз в бебето. Никой от нас не прави драма от това. Има време за всичко под слънцето. Първата година от живота на детето е времето на мама и бебчо.
Влюбена съм и във двамата
Изцяло мога да кажа, че съм влюбена в дъщеря ни, но и нашия татко не отстъпва. Двамата обичаме много малката и доста често забравяме за нас. Ние имаме дълга връзка и доста години сме се радвали един на друг, засега се радваме,любуваме и отдаваме всяка свободна минута на нея.
Влюбена съм в съпруга ми.Детето си обичам безкрайно много.Двете чувства не мога да сравнявам.Коренно различни са.Обръщам внимание и на двамата така,че никой да не е пренебрегнат.
И при нас е така 
не. Влюбена съм в съпруга ми.Детето си обичам безкрайно много.Двете чувства не мога да сравнявам.Коренно различни са.Обръщам внимание и на двамата така,че никой да не е пренебрегнат.
да, точно
Моето е още в корема и си шава , но се усещам напоследък,че само за него си мисля. Притесняват ме само въпроси свързани с бебетата, раждането, кърменето. Ровя се по разни книги,а за форума...да не говорим. Мъжа ми каза, че ще го хвърли тоя лаптоп скоро през прозореца.
Влюбена съм в моето бебе и във всичко свързано с него, но... това не е съвсем хубаво. Откакто сама се усетих гледам да обръщам внимание на любимия. Защото го обичам и го заслужава. Защото той, горкия, ще става баща, но и си остава мой мъж (който също има нужда от близост, нежност и романтика - нищо, че не си признава). Не трябва да задълбаваме само в образа на майката, а да поддържаме и образа си на любима жена. Оффф 
много патетично го казах, но така го чувствам за себе си.
, но се усещам напоследък,че само за него си мисля. Притесняват ме само въпроси свързани с бебетата, раждането, кърменето. Ровя се по разни книги,а за форума...да не говорим. Мъжа ми каза, че ще го хвърли тоя лаптоп скоро през прозореца. Влюбена съм в моето бебе и във всичко свързано с него, но... това не е съвсем хубаво. Откакто сама се усетих гледам да обръщам внимание на любимия. Защото го обичам и го заслужава. Защото той, горкия
, ще става баща, но и си остава мой мъж (който също има нужда от близост, нежност и романтика - нищо, че не си признава). Не трябва да задълбаваме само в образа на майката, а да поддържаме и образа си на любима жена. Оффф много патетично го казах, но така го чувствам за себе си. 
Това са два типа любов, които нямат нищо общо помежду си. Да, определено много обичам сина си и го изразявам, докато преди да се роди не умеех да изразявам любовта си и това ми беше проблем. А с появата на сина си се научих да израдявам любов, което много ми помага и в отношенията с мъжа ми.
В края на първата ми бременност с мъжо бяхме раделени за няколко месеца, а след като се роди синът ни, аз бях ангажирана много с него и не обръщах внимание на съпруга ми... Резултатът беше плачевен- бяхме почти разведени, докато не осъзнах какво губя, а и той също... Сега мога да се похваля с прекрасно и много сплотено семейство, а не след дълго ще се роди и четвъртият член на семейството ни... Не спирай да обръщаш нужното внимание и на двамата, за да бъдат щастливи и да не се чувстват пренебрегнати- това е моят съвет. 
