Според мен няма нищо по-естествено от това да обичаш бебето си!!!Нали за това сме ги създали?!
- Публикувана: 28 ян. 2009, 22:06 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2009, 15:20 ч.
"Влюбени" ли сте в малкото си бебче?
Аз не съм ССФ и определено обръщам много повече внимание на детето. Много повече го прегръщам и целувам, мъжът ми се чувства пренебрегнат понякога. Това не ме притеснява особено, нямам мераци да съм идеална.
Аз и къщата си зарязвам, когато ми се играе компютърна игра, и детето не къпя, когато ми се спи...
Определено нямам емоционален потенциал да обръщам достатъчно внимание и на двамата и детето е с предимство, защото така ми идва отвътре.
Аз и къщата си зарязвам, когато ми се играе компютърна игра, и детето не къпя, когато ми се спи...
Определено нямам емоционален потенциал да обръщам достатъчно внимание и на двамата и детето е с предимство, защото така ми идва отвътре.
Хе-хе, аз също не съм ССФ, но в конкретния случай извадих късмет. Защото любовта и дори влюбеността в сина ми не конфликтуват с другите ми чувства и преживявания, даже напротив - правят ги по-силни.
Това обаче се получи не без съзнателни усилия в тая посока. В началото се старах се да няма нездравословен захлас и мисля, че се получи. От 2-3 дни обаче налюдавам разни нездрави явления - приплаква ми се, като не го видя няколко часа и прочее. (Налага се, защото поканих свекървата да си види внука и уж аз да отпочина, ама "тя защо е летяла 2000 км, нали за да помогне" и сега чакам ред да му сменя памперса
).
Това обаче се получи не без съзнателни усилия в тая посока. В началото се старах се да няма нездравословен захлас и мисля, че се получи. От 2-3 дни обаче налюдавам разни нездрави явления - приплаква ми се, като не го видя няколко часа и прочее. (Налага се, защото поканих свекървата да си види внука и уж аз да отпочина, ама "тя защо е летяла 2000 км, нали за да помогне" и сега чакам ред да му сменя памперса
).
Но така ми харесва, да преливам от любов. Те ми я връщат 
Много обичам сина си, но влюбването за мен е нещо различно от любовта към детето, така че мога да кажа, че не съм влюбена в детето си. Обаче основното внимание е насочено към сина ми, не мога да го скрия. И въпреки това мъжът ми не страда от липса на внимание, нито е лишен от нещо. Даже напротив - мисля, че отношенията ни се стабилизираха повече след появата на детето ни, което и двамата наистина много обичаме.
От време на време мъжът ми се опитва да се пошегува, че той и синът ни не можели да ме разделят, но това беше, докато кърмех Тони и той "висеше" на гърдите ми постоянно. Определено обаче мъжът ми не е проявявал ревност заради детето или поне не е показвал такава.
От време на време мъжът ми се опитва да се пошегува, че той и синът ни не можели да ме разделят, но това беше, докато кърмех Тони и той "висеше" на гърдите ми постоянно. Определено обаче мъжът ми не е проявявал ревност заради детето или поне не е показвал такава.
Нашето момченце все още не се е появило на бял свят,но и двамата с мъжа ми го обожаваме. Говорим си много за него,опитвам се да направя бебето част от живота ни още отсега,таткото да се чувства полезен,нужен и обичан. Надявам се,когато родя да продължавам да имам сили да обичам и двамата и всеки да получава нужното внимание.
"Много го обичам и само за него мисля".Мъжът ми вече споменава,че не се грижа за него.Преди не се карахме,сега се караме за глупости.Бебчето си го целувам,а него го позабравих.Как е при вас?Това ревност ли е?Но покрай грижите за бебка не мога да мисля за него винаги както преди.Нали така?
Обичта и обожанието към детето/бебето са нещо много силно и едва ли друго може да се сравни с това чувство.Любовта към мъжа на сърцето ти е друга работа-страст ,копнеж,желание,уважение,вяра ,подкрепа.Двете чувства са различни ,като водата и ваздуха...но и без двете не може да има живот.
Най-голямата грешка е да не се обръща внимание на любимия мъж.Вярно е ,че в началото с новородено е трудно и той трябва да прояви разбиране ,да помага...и т.н ...но жената трябва също да положи усилие-да е и негова любима .
Намирай-открадвай мигове за вас двамата.Сега се сешам за един майтап.Ако трябвало да избираш между двете неща,започващи със "С"/сън и секс/ -избери второто
Когато се роди малката, просто забравих да целувам мъжа ми. Когато се връщаше след работа - отварях му вратата и беж при бебето. Чак се притесних в един момент. И все пак нещата си дойдоха на мястото, мъжът ми си получава заслужените порции внимание, детето ни се радва на вниманието и на двама ни, определено вече започна да става много весело 
Нооо... Таткото знае, че детето е винаги на първо място и че не може да се бори за този приз 
Нооо... Таткото знае, че детето е винаги на първо място и че не може да се бори за този приз 
Аз в бебето си съм влюбена и няма как да е иначе, защото е най-красивото 
, но за щастие това не е за сметка на таткото. Двете любови си съжителстват паралелно и съвсем безпроблемно и нито една от двете не е за сметка на другата. Не позволявай таткото да остава встрани от цялата любовна еуфория-приобщи го към грижите и вниманието, които отделяш на бебчето. Не бива детенцето да е повод за ревност и отчуждение между родителите, тук ролята на майката е много важна! Късмет от мен!
, но за щастие това не е за сметка на таткото. Двете любови си съжителстват паралелно и съвсем безпроблемно и нито една от двете не е за сметка на другата. Не позволявай таткото да остава встрани от цялата любовна еуфория-приобщи го към грижите и вниманието, които отделяш на бебчето. Не бива детенцето да е повод за ревност и отчуждение между родителите, тук ролята на майката е много важна! Късмет от мен! 
