Влюбих се в "циганин"

извинявам се незнаех още една грешка на новака.

Сигурна ли си,че  така те гледат приятелите ти.Един от нашите приятели в момента мисли да се задомява с циганка.Ама в оригинал циганка,вярно много чиста и възпитана,но си има характерните черти.На всичкото отгоре има и дете от предишен брак.Вярвай ми никога не ми е дошло на акъла да го упреквам.Напротив толкова му се радвам,дълго време беше сам.Когато излизаме по семейно винаги му се обаждам и му подчертавам че ми трябва с жена си,сам не го искам.Струва ми се,че тези мисли са само в твоята глава.

И кое му е грозното точно?
Ако се беше  позачела малко щеше да вникнеш в същността на изказването
А то в никакъв случай не е сравняване между цигани и евреи,защото повярвай ми и дума не може да става за сравнение
Става въпрос за особености на националността или на етноса

Единственото "ужасно" в цялата история е, че си оградена с такива "приятели" - тесногърди, самовлюбени и неуважаващи избора ти.

А защо заклеймяваш хората, те нямат ли право на мнение?
Приятелят е не само да ти ръкопляска и да ти прави четки.

enamorada може би са се поиспанчили ваште цигани  и са станали друга порода цигани това в кръга на майтапа,за неразбралите пак

Има самотни хора, които копнеят за истинска любов! А ти си я намерила и се чудиш какво да правиш заради тъпи предразсъдъци!! Според мен не трябва да обръщаш внимание и по-скоро да прецениш кои са твоите приятели!

Със сигурност не са за да се местя в начина ти на живот и да те обвиняват за избора ти, какъвто и да е той.
Приятелите са хора, които обичаме и ни обичат, и точно както в любовта... или приемаш другия с всичките му предимства и недостатъци, или си хващаш пътя.

Аз съм много романтична и според мен за любовта няма прегради,ама това само го мисля.В реалния живот не мога да преценя как ще се стекат нещата.Според мен авторката я терзае имено неизвестността,която в такава връзка май е в повече .Иначе баща ми имаше колега,който си приличаше много на циганин/доста черничък и спечен/ и е женен за рускиня/русичка,беличка/-е,много сладко семейство са.

Хм, ок, но май авторката спомена, че приятелите само гледат странно, не каза, че са се изказали нещо:) Това, че евентуално ще си кажат мнението в никакъв случай не означава, че се месят в живота ти. Животът си е твой и ти си решаваш със или без мнението на околните. И понякога именно защото ги обичаш (приятелите), именно за това трябва да им кажеш - осъзнай се (примерно), това не значи, че не ги обичаш и уважаваш. Пък ако не ти харесва някое приятелско мнение, имаш избор - зарязваш го, спориш или просто се сърдиш. Не става дума само за конкретния случай, а по принцип.

Гледай на теб да ти е добре,не ги мисли хората какво ще кажат,ти не живееш с тях!

Едно е да си говорим тук, съвсем друго - ако се озовеш в ситуация 'Познай кой ще дойде на вечеря'.
Или както бях писала в една стара тема - дискриминацията и етническата толерантност ги разбираш най-добре, когато те засегнат лично.
Научаваш и доста неща за себе си.
В повечето от изследванията, по които работя задаваме един такъв въпрос 'Съгласни ли сте/ Бихте ли приели еди-какъв-си по етнос за член на семейството?'
По ирония на съдбата се спънах точно в него.
Защото се смятах за изключително толерантна, разбираща, извисена и всички ония хубави думички, които много обичаме да пишем по темите... докато не разбрах, че приятелят на сестра ми е циганин. И щом аз, 'толерантната', изживяла почти половината от съзнателния си живот в достатъчно нестандартна по рода си ситуация, предполагаща оплюване и навъсен поглед от страна на обществото реагирах като ощипана, можете да си представите какво е било отношението на останалите от семейството.
Всички се затръшкахме и закършихме пръсти и въпреки, че виждахме човека свестен и нея щастлива, това не ни спря да предприемем и действия - такава 'студена война' й спретнахме на горката ми сестра, че тя се принуди (за да не съсипем окончателно добрите си иначе отношения) при самостоятелно собствено жилище да отиде да живее при приятеля си (заедно с още 3-ма човека от неговото семейство) и да не е всеки ден около нас, за да се дразним и да й намиламе .
Мина обаче известно време и се случиха някои случки, които ме накараха малко да прогледна.
И тогава се опитах да се поставя в нейната ситуация (а аз всъщност бях доста време в подобна, макар и не точно същата) и осъзнах, че я осъждам и наказвам за собствения й избор (без дори да си бях дала труд да опозная човека и качествата му) - нещо, за което дълги години обвинявах семейството си, когато то отхвърляше моя.
Аз, която така ревностно защитавах през годините собственото си щастие, се опитах да попреча на нейното единствено заради собствените си виждания какво точно трябва да бъде то. При положение, че не бих допуснала, да ми причинят същото.
Ами... не се гордея със себе си .
Но вече се научих да се вглеждам повече и да не бъда толкова категорична.
А тя беше достатъчно великодушна, за да ни прости.

Аз си мисля, че теб те притеснява този факт. Защото ако не ти пука и го демонстрираш, че отношението на околните към връзката ви не е тяхна работа, едва ли някой ще се осмели да коментира. Ти трябва да пренебрегваш погледите и подмятанията и да отстояваш правото си на избор. Мнението на околните няма никакво значение, щом обичаш и си обичана!