Влюбих се в "циганин"

Не знам на вас наистина ли не ви пука за мнението на близките, но ако моите близки се държат отвратително с мъжа ми, много ще се огорча и ще ми се иска те да се променят и да го приемат. В крайна сметка ако близките са твърдоглави, ще се отчуждиш от тях, за да не те тровят. Остави коментарите, и без думи можеш да си достатъчно язвителен - човекът протяга ръка за здрависване, а отсреща му се усмихват кисело и си държат ръцете зад гърба, все едно черното пуска и ще ги омърля.

Миличка, расизъм винаги е имало и ще продължава да съществува. Важно е ти как виждаш през далекогледа. Аз лично имах гадже което не беше на половина циганин а нацяло (и двамата му родители са такива) . За да бъда по точна ще ти кажа че беше копанарин (казват им бели цигани или румънски, власи. За тези които не знаят ще кажа, че власите не говорят цигански език, а румънски,но въпреки това те са малцинство и ги слагаме под общ знаменател цигани). Не беше много черен, но си личеше че не е българин. Любовта ни обаче беше толкова силна, че честно казано още я търся тази искрена и чиста любов. Никога, никъде и по никакъв начин не съм се срамувала от това, че ходя с такъв мъж, нито пък приятелите ми са го намеквали. Дойде момент във който просто връзката се изчерпи и се разделихме. Но честно казано, такъв човек като него все още не съм срещнала - добър, отзивчив, искрен и най важното е, че умееше да ме накара да се чувствам истинска жена и много обичана.

Мъжа ми е нито българин, нито православен християнин. Никой не съм питала, нито съм обръщала внимание на някое или друго подмятане, от рода не можа ли нашенско момче да си намериш Не съм забелязала вероизповеданието или националността на мъжа ми да е повлияла на отношенията с приятелите ми, нито пък с неговите, заради моя произход.


Въпроса е- циганите са такива, защото така са родени или са такива, заради нас и нашето отношение към тях?
Ако ние не ги линчуваме и сочим с пръст, още от новородени, а сме нормални като към всеки друг, имат правата и възможностите като "истински" българи, ми се струва, че няма да са такива каквито са сега, поради начина, по който живеят.

А, да и познавам циганин, осиновен и изведен на  10 години от Б-я, невероятен и интелигентен човек.

Много принципно се говори тук....
любов....
Ако вашето дете ви съобщи един хубав ден , че има връзка с циганин/циганка/ по малко друг начин ще са реакциите.
Лесно е всичко, когато не опира до собственото семейство.
И какво, ще роди жената едни малки ромчета и ще ги спукват от бой в училище... Аз незнам циганин, който да е приет нормално където и да е, а дали затова има реални причини или са само предрасъдъци, не е темата.
В магазина до нас бяха наели една циганка да слага покупките в торбите на хората. Масово имаше недоволство и мърморене - а следващия ден я нямаше.
 
Минавам всеки ден покрай 2 цигански гета /едното на изхода на София посока Калотина/ - е няма такива гнусове. /+ вулгарни и нагли/
Колко от вас са приели циганин в семейството, та така лесно поощряват една такава връзка?

Бих питала всички, които са за безграничната любов, бихте ли си взели цигане у вас за минимум 1 седмица и да го гледате като свое си дете, да си играе с вашето дете, да спи в неговото легло и да го оставите само у вас, докато сте на работа?

Аз бих и ако някой ден променя решението си да имам свое трето дете, това което ще приема ще е точно циганче!
За щастие не съм единствената.

Да споделя и малко собствен опит-мъжът ми е арабин,преди брака се наслушах на целият репертоар,но се роди първата ни дъщеря-бяла със сини очи,а след нея и средната тя пък беше бяла и руса-всеки път като излизаше с децата нямаше 4овек който да не се обърне след него ,тогава още живеехме в БГ.След време се роди и най малката-в подписа,да ама е тъмна-и тогава и до сега ме питат -защо каките са светли а малката е тъмна първа ме попита свеки
Така 4е на хората не може да се угоди ,премисли сама нещата и си реши

и една ситуация-това лято си бях с децата в БГ -дребната върви из тревата в един парк,на една пейка са седнали ромско семейство-майка ,баща и дете-4исти обле4ени и т.н дребната се отдале4и и аз тръгнах към нея да я хвана мъжа ско4и -явно реши 4е ще направя нещо на детето,но реакцията на малката му показа 4е не съм и страни4ен 4овек и седна пак-а после цялото семейство така ни огледа

да, опитах се да осиновя, но осиновителната система в Б-я е под всякаква критика и на този етап е невъзможно. Един ден като наистина законите са от този век, веднага ще го направя, както нямам проблем да осиновя дете от негърски, южноамерикански или арабски произход.

Циганин или не за мен е важен човека. Ако избягвам някой не е заради произхода, а умствения му багаж и манталитет.

И защо да спукват от бой  децата   Имали сме циганчета в класа, никой не ги биеше 

Като ви чета, дори и някой циганин да иска да има "нормален" живот и кариера, никой  в Б-я не би му дал шанс.

Влез в подфорум осиновени и ще видиш сама, колко майки са осиновили дете от ромски произход. Не е важно какъв си, а как ще бъдеш възпитан и каква ще е ценностната ти система!

Нямам отношение по темата за власите, копанарите или както там им е името, просто ми направи впечатление, че това изказване е анонимно. Не е ли малко... лицемерно - хем не се срамуваш от произхода си, хем не заставаш с името си (ника си) зад него?
Разсъждавам си просто.

Имам приятелка, която премина през какви ли не неприятности, но все пак вече е почти 10 години щастливо омъжена за циганин, имат прекрасна дъщеричка и най-важното е че е щастлива!
Предрасъдъци е имало, има и ще има - но по-важното е ти да си убедена и сигурна в това, което искаш, ако това е истинската любов, всичко останало е без значение!:peace:

benson10, kofa, jade
Е, да, ако се осинови от бебе, може би ще израстне като нормален човек, но аз питах дали бихте си взели вече отраснало от някой дом - примерно 10 годишно и нагоре за 1 седмица, съмнявам се. 
А това, че предполчитате циганско дете пред бяло не е ли точно дискриминация?

Лелееее, такава драма, защото човекът бил по-мургав, с пламенен поглед и не се знае точно кой е баща му...
Ами моят мъж си е чист българин (познавам цялата рода), ама е доста мургав, с тъмни очи и дълги, дълги черни мигли. Когато бяхме в Египет, постоянно му говореха на арабски  .
И през ум не ми е минавало, че някой може да го вземе за някакъв си, да гледа по-особено на него, пък и за мене да си мисли нещо... Като че ли малко реални проблеми имаме, та и излишни да си търсим, най-вероятно несъществуващи...
За авторката - едва ли приятелите ти ще те гледат по-особено, освен ако ти самата не изглеждаш смутена и притеснена. При положение, че ги запознаеш (него и тях), представиш го така, както го представи на нас тук - с българското му име, с професията му, хобитата и интересите, начина му на живот, общите ви забавления. Едва ли на някой дори ще му хрумне да се запита дали, аджеба, този мъж не е циганин... Щото, циганин е манталитет и начин на живот в много по-голяма степен, отколкото произход. Поне тук.
Някой питаше дали бих си взела поотраснало цигане вкъщи - в никакъв случай! Защото не мога да търпя точно циганските прояви, които ще донесе със себе си, щом е живяло достатъчно години в тази среда - в гетата, просейки, крадейки, псувайки и т.н. А иначе, ако осиновявам бебе, което да отгледам и възпитам аз - ами нямам проблем да си отгледам едно по-мургаво детенце. И не смятам, че гените му ще са отговорни за поведението му и за характера. За съжаление обаче смятам, че гените определено имат отношение към интелигентността и тук е по-голямото ми притеснение (но това е съвсем различна тема, и тя не е обвързана с расата)...
И понеже на чужд гръб и 100 тояги са малко, замислих се за моята собствена нагласа и предпочитания. Давам си сметка, че не виждам начин да се обвържа с мъж с различна култура от моята. Просто не бих могла да се влюбя в мъж, който не разбирам - като религия, начин на мислене, битови навици и т.н. Което сигурно е проява на страх и тесногръдие, но поне не ме е срам да си го призная. Не се виждам обвързана с арабин, например, или с индус, или с китаец-будист. Да не говорим, че като цяло големите различия не ме привличат особено и никога не съм намирала за сексуално привлекателни чернокожите например...
Но нямам нищо против приятелите ми да ми представят своите "чужди" гаджета. Казвам го от опит. Такива съпрузи все още в обкръжението ми няма, но не виждам нищо странно в това, ако някоя от тях реши да се омъжи за своя "различен" мъж. Просто не е за мен.

Бих. И не само за седмица. И в момента насърчавам детето си да общува с всякакви деца и възрастни. Тук включвам както хора с увреждания например, така и цигани и клошари. Не искам да има предубеждения каквито долавям (слава Богу рядко) в тази тема, не искам да счита дадена група хора за по нисша, или да изпитва притеснение от среща с хора било то заради раса или недъг.
А въпросът ти, зададен по-горе в темата  е некоректен - ти би ли оставила 10 годишно дете (дори и това на най-добрата ти приятелка) само в къщи заедно с друго, на 2-3 год. да речем, докато си на работа?! Щото аз не бих. Без значение дали е цигане или арийче.