Помощ! Мама в беда!

Моля се всичко да бъде наред и да бъда простена за съмненията, но начинът, по който е написан първоначалният постинг - правопис и словоред - не отговарят на социалния статут, така както е представен от lonely_eyes. Написаното е от много по-образован човек, който би трябвало да се очаква, че живее на съвсем друго място, а не в кв. Христо Ботев. Освен това, когато човек пише от интернет кафе, както тя твърди, е нормално да допусне грешки и не е естествено да внимава толкова много за запетаите:


Съжалявам, но на мен този постинг ми прилича повече на социален експеримент. Да ме прости Господ, че съм толкова подозрителна, но се занимавам с анализи и в случая се задейства професионален рефлекс. Реших да пиша, за да обърна внимание за предпазливост, а не да преча на помощта към жената. Дано всичко бъде наред с децата й и с нея.

Здравейте! Пиша от името на приятелката ми, която не е в състояние да поства отговори, защото по спешност вече са приети тя и детето й в болница . Намират се в институт "Пирогов" в детското урологично отделение и се очаква до края на седмицата да ги изпишат, ако няма някакви усложнения и след като направят поредицата от необходимите изследвания на малката Борислава. За момента състоянието на Борислава е стабилно. Не бих писала от името на приятелката ми, защото смятам, че е редно тя да седи до мен, но както съм й обещала проверявам системно темата и прочетох едни от последните постинги, които ме натъжиха - ето защо се осмелих да пиша от нейно име.
Всеки има своето право и съображения да вярва или не на дадени неща.
Това, което искам да кажа само е, че ако тази история бе просто социално проучване щеше да е най-добрият вариант, но уви, историята е истинска и болезнена за всички участници в нея.
Да, аз помагам на приятелката си в писането на постингите, не защото тя не е капацитетна за това, а защото й се насъбира твърде много и макар че финансово не мога да я подкрепя за основните и най-важни за нея неща свързани със здравето на децата й, то поне мога да й оказвам емоционална и морална подкрепа.
Направих малко снимки днес, след настаняването им в отделението, ще приложа и няколко снимки правени на децата по Коледа.
Ще отговоря на въпроса за картотеката: аз я придружавах по време на ваденето на документите. Тя пристъпи към постване на тема във форума именно защото незнаеше какво повече може да направи по отношение на намирането на квартира, след като й бе даден отказ за приемане на документите и защото е притисната от обстоятелството, че не може да си позволи да остане на улицата с две тежко болни деца. Аз самата живея под наем и зная колко е трудно намирането на квартира.

Прилагам линкове към снимките на приятелката ми Ели и нейните дечица:

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=DSC02524.jpg

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=ALIM1965.jpg

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=ALIM1960.jpg

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=PIC_0053.jpg

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=PIC_0058.jpg

http://s122.photobucket.com/albums/o255/damnedsoul_album/?action … rent=PIC_0056.jpg

За Весна и Мими помагам аз, когато мога, иначе наемателката от съседната къща също й помага с воденето на Весна на училище и грижата за Мими. Бащата на децата също е идвал да ги види днес, както разбрах  е донесъл храна и играчки, но не е ходил в болницата. Сърцето му може би ще омекне, когато знае, че става дума за децата му, а не за отношенията с майка им. Не смея още да давам прогнози.
Банковата сметка доколкото знам, може само Ели лично да отвори, а за сега това ще й е невъзможно. Но когато ги изпишат с Боби от болницата, ще я направи.