Има ли и други "лоши" снахи,които не пускат детето да ходи при свеки?

Само помисли защо трябва да става за сметка на детето? и от твоя, и от тяхна страна.

Детето не е разменна монета или инструмент за манипулиране или въздействие.

Да. Аз. Очевидно съм лош син, но не оставям Лили при майка ми. Няма нищо общо с манипулиране или въздействие. Разбираме се чудесно, но отказва да се съобразява с мен и съпругата ми, когато става въпрос за Лили. Не разбирам за каква сметка на детето пише Ламята.

Това дали детето е разменна монета зависи от много неща.Ако детето ги познава и ги обича,наистина ще трябва да се примириш със собственото си отношение към тях и да не ограничаваш контактите.Да направиш компромис в името на детето.Но ако за него те са просто някакви хора от обкръжението на мама и тати или ако то не е имало достатъчно контакти с тях,за да ги приема като баба и дядо,тогава няма от какво да се притесняваш.Каквото с тях,такова и без тях.Даже понякога е по-добре без тях.Например ако по някаква причина то не ги приема или плаче от тях.

отговорих на авторката на темата и пиша във връзка с нейните аргументи. Тя казва, че е в конфликт и затова не праща детето при баба му и дядо му. ЗА сметка на детето е, когато го изолира от собствените му дядо и баба заради проблеми в комуникацията им. Същото е когато разведен баща или майка настройват детето срещу другия родител

сега стана ли ясно?

Детето ми е на три годинки и няма близки отношения с тях.Не ги е виждало никога често.
Не искаха детето понеже аз ще съм му майка.За девет месеца бременност веднъж не се обадиха да се поинтересуват за нас или бъдещото бебе.Като родих цъфнаха на първия ден,а и не само.Очакваха да седи при тях,те да го гледат,а ние да сме идвали за уикендите. Нещо не се връзват нещата.
Отстъпих в името на детето,търпях ги една година все едно нищо не е било,но ми се качиха на главата.Не може да продължават да плюят по мен,да не уважават мнението ми,поне що се отнася  за детето.Ще спестя обидите по мен и всичко свързано с мен.
Но не мога да преглътна това,че като кажа,че не желая нещо за детето си и ми се прави на пук.
Детето ми беше на 3 месеца,даде му банан,въпреки че казах,че кърмя и не е нужно.Пъхаше му бибероната като първо я облизваше с уста,къпеше се с бебето ми под душа и ваната,подстрига го без поне да попита и..ии..
Като направя забележка или кажа,че не ми е приятно еди кое си започва едно цупене,едни муцуни,едно пуфтене.И все аз лошата.

И свекърът и свекървата са един дол дренки.Без никаква разлика.

Както вече не веднъж съм писала,едно е да се прави напук на снахата по някакви причини или просто заради спорта,а съвсем друго е с това да се вреди на детето.Това вече граничи с простотия.Както описваш нещата,никой не може да те упрекне,че ограничаваш контактите на тези хора с детето си.

Захарно петле, съжалявам. Явно животът е пъстър и има всякакви ситуации. Наистина.

когато конфликтът изглежда сериозен и нерешим, когато има сериозна разлика между родители и баби/дядовци от гл.т. на образование и изобщо на представата за отглеждане на детето, явно е по-добре детето да не контактува.

Още повече, че свекървата и/или свекърът могат да се опитат да настроят детето срещу майката...

лоша работа...  

Аз ще ти кажа че не е добре да лишаваш от контакти някой.Детето може да се настрой зле срещу теб защото не му даваш да вижда баба и дядо.Трябва някак си да измислиш как да го виждат,при вас ли да идват какво ли ,но не е подходящо да изключиш всякакви контакти,защото си сърдита.Знам че си имаш своята позиция защо искаш да е така и защо искаш да ги накажеш,но наказваш и детето ,което не е много уместно.

Ако някой си позволява да ме коментира в отрицателна светлина пред детето ми, аз също не бих го пускала там.  Също така-ако преценя, че средата не е подходяща и дори опасна за живота и здравето на детето. Не преувеличавам-в нашия случай е точно така.

Ами аз съм от "лошите" снахи.
Не ми е приятно , но няма право да ограничавам контактите на детето си с баба му....опитвам се обаче това да става под мой контрол и наблюдение, че после големи проблеми могат да станат.

Само ще споделя, че когато аз бях дете баща ми така като се ядосаше на родителите си (къде с право, къде не) ми казваше "събирай си багажа и се прибирай вкъщи". Мога да ти кажа, че мн тежко го преживявах това и не само аз, а и моите баба и дядо.Останал ми е мн лош спомен, защото се е случвало не веднъж или два пъти.Сега след години, вече пораснала, отношенията ми с баща ми са охладняли, а при баба и дядо си ходя винаги с желание...
Така че съвет - взаимоотношенията с родители, и свекървища, нека никога не бъдат за сметка на детето.Децата страдат от това!

Аз не го пускам, но не че те са го заискали. 
Но и да го искат, при разбирането им, че боят е задължителен елемент във възпитанието, няма как да стане да го пратя при тях без мое присъствие.

Лошите свекърви понякога са прекрасни баби за внучетата си.
Не лишавай детето си от контакт с баба му и дядо му.

Аз съм много лоша и зла снаха ама малката я пускам на гости. Обаче науча ли, че се държат зле с детето ще им стъжня животеца  За сега се държат прилично бабата и дядото, сигурно защото снахата е лоша

Баба и дядо???? Да си шамарят внучето???
Не мога да повярвам!

Да, аз съм такава. А знаете ли децата колко са подкупни?! И свекървите знаят това идеално. И после "то детето иска да дойде при мен, ама оная кобра майка му не го пуска". Иска я, ами как няма да иска, като всичко му се купува и позволява. Няма "не може"- "всичко може" "нали майка ти я няма тука да ме възпира да си правя каквото си искам".

А за баба, която не се обажда да честити рождения ден на внучето чувала ли си?
Щото и аз не бях , ама ми се случи. 

А за такава,която подарява букет на сина си в болницата и му честити раждането на детето и му казва "не се знае как си се уплашил като жена ти е раждала",а тя милата стои на леглото и се превива,тъй като преди броени часове е излязла от упойка.

 Аз не бих пуснала детето само там. Ако бабата и дядото не са в състояние да овладеят емоциите си и да подтиснат негативното отношение спрямо майката на детето то тогава на какво ще научат малкото?! Не съм съгласна, че "лошата свекърва" ще е "добра баба". Лошите хора са си лоши. А още повече, че не зачитат изискванията на майката за гледане и възпитание на детето - абсурд! Няма дори на снимка да го видят  .

Тц, не съм.
Нашите баби и дядовци са повече от досадни като наближи РД-то на принца.
Да не спамим темата на момичето, но наистина ми е трудно да повярвам.
Аз не съм перфектната снаха ... имат си хората изисквания към мен, но внучето си е внуче и дават и мило, и драго за него ... понякога прекаляват противно много.

И аз не бих пускала детето си, ако зная че свекърите говорят срещу мен в негово присъствие. Че ме плючт зад гърба ми зная, но ако детето ми каже, че го правят пред него повече няма да го видят насаме!
А като зная как плюеха таткото на племенницата предполагам този момент и при мен не е далече.

Не одобрявам да се ограничават контактите с баби, дядовци и други роднини заради неразбирателство между родителите и въпросните близки, така че детето да се превръща в изкупителна жертва. Но не всички баби и дядовци са като тези от приказките. Мисля, че за едно дете е много по-травмиращо да слуша отрицателни коментари и язвителни подмятания за майка си/или баща си/, отколкото въобще да не се вижда с тези роднини.  В нашия случай мъжът ми дума не дава да се издума да заведем дъщеря ни при майка му. Причината -това е първото и единственото й внуче, но "бабата" я е виждала само веднъж-по наше настояване и то на третото ни посещение. Първият път не пожела, защото си била "боядисала косата", вторият път-била си "измила" косата. Е, третият път нямаше какво да измисли и се "прежали". Освен това-тя живее с другия си син-брат на мъжа ми, който нееднократно е отправял заплахи и към тримата/мен, мъжа ми и детето /.

Моето дете също не ходи при свекърва ми. Не сме в лоши отношения, просто не сме близки. Тя живее в друг град и за да дойде да ни види, мъжът ми трябва да отиде да я вземе с колата и да я върне същия ден, а той няма много време да се разкарва по пътищата на България. Така че аз почти не я познавам и и нямам доверие да и оставя детето. Благодарна съм и, че тя разбира, влиза ми в положение и не настоява да и го водя.

Съжалявам , но са ми много чужди тези взаимоотношения . Това на което съм станала свидетел е че бабите и дядовците обичат по-силно внуците си от самите си деца , ако мога така да се изразя . И това да ги разделяш поради каквато и да било причина свързата с вашите взаимоотношения не е правилно , малко егоистично от твоя страна ми се струва . Те имат право да се виждат с детето , както и то има право да вижда баба си и дядо си . Сигурна съм че искаш да ги накажеш за отношението им към теб , но си избрала най-коварния и болезнен начин . Според мен намери друг такъв , чрез който ще ги накараш да преосмислят държанието си към теб . Успех . 

И аз съм от лошите. Не пускам сина ми при свекървата, защото не се съобразява с начина по който аз искам да възпитавам детето. Виждала го е няколко пъти докато беше бебе, но не мисля че това и липсва. Когато се научи да уважава и мен, тогава ще се замисля дали да заведа внучето при нея.

Така , както описваш ситуацията, аз бих ограничила контактите на детето си с баба му и дядо му. Или поне бих ги свела дотам, да се виждат само в мое присъствие, като ако и тогава не се съобразяват с начина на отглеждане на детето, което аз съм наложила, бих ги поставила на място , с риск да не ги видя никога повече. Може да си се цупят колкото си искат - това си е техен проблем.
Интересно ми е мъжа ти как се отнася към всичко това? Той не реагира ли по някакъв начин на обидите, с които те засипват майка му и баща му, не се ли дразни, като правят с детето това, което вие не искате и т.н.?  Ако и мъжа ти е на твоя страна няма какво да се чудиш. Остави ги да злобеят и си гледай семейството. По-добре без баба и дядо, отколкото с такива, като вашите.

Абсолютно права си, според мен.   

Аз също не оставям детето си на свекървата. Иска ми се, но тя не ще. Не обича да готви, защото се изпотява; не обича да излиза извън дома си, защото я болят краката. Ако има лесно детето да не яде и да не бяга, а да си стои на дупето по цял ден ще се навие.

Моите пък дядо им ги е виждал за 2 години само веднъж...леле,колко съм злаааа!

Съжалявам  за ваще  разногласия явно  не  си  попаднала  на  добра  свекърва.Моята  е  наистина  добра  щото  щом  се  отнася  до  детето  тя  знае  ,че  моята  дума  е  закон.Както  аз  кажа  това  става  ;не  ги  командвам;просто  казвам  как  ще  се  възпитава  и  те  слушат.Малко  със  свекъра  не  мога  да  изляза  на  глава  защото  много  го  глези  и  му  угажда  но  и там  ще  се  справя.

Според мен прекаляваш. Това, че не обичат теб не означава, че не обичат внучето си. А това дете колкото е твое, толкова и на сина им.

Детето е И на сина им, но не е тяхно, така, че баби/дядовци нямат никакви юридически права над него. Само родителите могат да решат кой, кога и дали ще вижда детето им.
Ако аз преценя, че детето ми няма да среща бабата и дядото, то няма да ги среща.
Пък да не говорим да го пращам да ми го "гледат", а аз да ходя да го виждам пред уикендите...хехехехехе, щях да си умра от смях, когато прочетох горното някъде по нагоре в темата 
Така, че подобни предложение бих отрязала в зародиш. Това е смешно направо. 

Принципно си права. Макар ,че детето вече е достатъчно голямо,за да му прави впечатление,ако баба и дядо говорят лоши работи за мама. Но пък аз мисля ,че авторката е права да ограничи срещите им заради това:


 Айде стига бе. Дори аз не облизвам бибата на детето си. Или пък да се къпе с детето ми във ваната .

А ако бащата прецени, че няма да е така? Или прецени, че няма да се среща с твоите родители? Това не е еднолично решение.

само майката и бащата могат да решат дали е добре и здравословно за детето да посещава баба си и дядо си-зависи какви са бабата и дядото.аз моето не го давам да го гледа в тях,ако иска е добре дошла у нас да го види но там където съм и аз,това е моето решение и независимо на кого му харесва на мен не ми пука.това си е моето дете и моето семейство никой,ама никои няма право да ми казва аз как ще го възпитавам,кога ще ги посещаваме или каквото и да било друго свързано с детето.на който не му харесва просто може да не контактува с мен,щом не могат да се съобразяват с мен не виждам защо аз трябва да се съобразяван с тях.

Грешиш като смяташ, че лошото отношение към теб може да се промени със забраната да виждат детето. Отношенията между детето и тях нямат нищо общо с вашите отношения. Поне така смятам аз, защото аз също съм скарана със свекърите, но детето мъжа ми им го води да го виждат когато пожелаят. Не че много често намират време за него, но когато искат, никога не съм отказала. Помисли - детето някой ден ще те осъди за тази постъпка. Не е справедливо!

С чиста съвест мога да кажа,че детето ми не беше желано от тях.Те не спираха да мелят на главата на мъжа ми цели девет месеца как е могъл точно мен да заплоди,дано детето не е толкова просто и грозно като мен и..и..и.
И без грам извинение искат да ми гледат вече детето,да го оставям там и уж страдат и нариват за него.Да,но вече е късно.Кой както си постели.Бих простила заради мъжа си,ако се извинят поне за детето ми,че не са го искали.От това най ме боли.
Но те никога няма да го направят.Твърде горди и инатливи са.Всичко си е за тяхна сметка.Аз не губя нищо.Нито детето ми.То дори не осъзнава,че са му кръв.

Значи и синът им е простак.

Защо да е простак?не съм каЗала,че майка му и баща му са простаци.
Много грубо иЗкаЗване.

Е,как да не са простаци,щом му дават банани на три месеца и му ближат биберона.

Репликата,че мъжът ми е простак е много груба и най вече погрешна.
Това,че стои изцяло до семейството си и ни подкрепя е повече от прекрано, и не го прави в никакъв случай простак.

А!Отстрани думите ми изглеждат ужасни.Да,така е.И аз останах с усещането,че си невъзпитана жена.А и жестока,защото не знам за нещо по-ужасно от това,да използваш детето си като оръдие за отмъщение.

Но той е техен син,уважаема захарно петле.Ако ти публично оплюваш тези хора,с какво е по-различен синът им?

  Мъжът ми не дава детето да преспива при родителите му.Дъщеря ми също не ще да ходи изобщо там.Мен това ме устройва, затова си мълча и хич не настоявам.

zori13 ,а може би един ден и твоите внуци няма да преспиват при теб.Надявам се и тогава да се чувстваш устроена.

децата всичко ще запомнят ,
през своя си поглед така че

Точно. И понеже племенника на мъжа ми само бой помни от баба си и дядо си, аз реших да не рискувам да пращам и моето дете при тях.   

Chanel, не знам какъв ти е проблемът, че се и налага да пишеш с болд, но мисля да ти кажа моята теория:
Моята майка е баба на Лили.
Съпругата ми е майка на Лили.
Бабата загуби шанса да оставяме Лили при нея в момента, в който започна да противоречи на майката и да прави обратното на това, което майката казва, че е правилно. Най-прекаран е баща ми, който се е примирил с мисълта, че майка ми няма да престане да се държи така и че аз не бих направил компромис с детето си. И съм му много признателен за разбирането и редките и безнадеждни опити да и обясни, че така не е редно.

P.S. Редно е да уточня, че майка ми никога не е казала нищо лощо за жена ми. Разбираме се чудесно през няколкото часа месечно, които прекарваме заедно с тях. Просто вече не зачита ничие мнение. Аз успявам да налагам моето, но жена ми се страхува от конфликт и си трае. Затова и аз съм лошият. Тъжно е.

Захарно петле, ти си знаеш най-добре. При нас конфликта е изцяло между мен и свекървата, за детето никога не са казали лоша дума или някаква демонстрация, че не го желаят. Затова смятам, че е логично да не ги лишавам от радостта да виждат внучето си. Но аз няма да отстъпя. Ти сама можеш да прецениш как да действаш! И все пак трябва да сме по-великодушни, по-лесно ще живеем!

И аз съм от лошите Но каквото повикало,такова се обадило
Абсолютно същите проблеми,като на авторката имах....остави,че ме плюеше навсякъде и все и бях черна,то след като чухме изказвания по адрес на детето,просто прекратихме всякакви контакти.Нищо,че сме в един вход,но ние дори не я поздравяваме....Детето отначало умираше за нея,но след като започна да разбира и да вижда,че тя предпочита котките пред блока,започна да я подминава и то....Даже едина сутрин като излизахме,тя се обърна и започна да го закача,но той дума не обели и я изгледа злобно и си продължи От тогава подобни опити не е правила с мазните си обръщения

Не,не значи.Не можеш да правиш такива обобщения.Ако родителите са по-ограничени и елементарни /нека така да се изразя,за да не използвам по-груби думи/,това в никакъв случай не значи,че и синът им е такъв.Изказването ти е доста обидно,още повече щом не познаваш човека.

Това е тъжно.

Не си лоша. Не виждам една баба, която не уважава майката на детето на какво ще научи детето й. Освен да злослови по неин адрес... Аз не позволявам на моята майка да вижда детето ми, никога не го е виждала и няма и да го види. Жена, която не одобрява избора ми за съпруг , която говори навсякъде, че главната й цел е да ме разведе със съпруга ми, за да видя аз ... колко не съм права да го избера; която на новината, че със бременна ми пожела да пометна , и нарече нероденото ми дете копеле, не заслужава да го види. И дори някой ден да се осъзнае и да се извини няма да го приема... просто не искам такива хора да се докосват до детето ми - нито да го гледат , нито да го възпитават, нито да общуват с него. И не смятам, че аз и детето ми сме загубили нещо. Не виждам и на какво ще го научат.

Ако свекървата ми се държеше по- същия начин и тя нямаше да го види. Благодаря на бога, че ме приема въпреки моето семейство и се вслушва в моето мнение за отглеждането на детето.  И че обича детето ми като свое.   

Рени,кое е тъжно?-Това,че се подминаваме и не се поздравяваме?Това,че детето ни я подминава?


Тъжното за мен е,че когато с детето бяхме в болницата и му бяха поставили най-лошата диагноза/даже не искам да я споменавам/,тя не благоволи да дойде един път да си види единственото внуче....Тъжно е и да се прибираш с детето си и той да вижда как "баба му"е нахвърляла към 20-на кебапчета,а за него не се сеща-естествено детето започва да реве за кебапчета....Тъжно е когато тя се прибира и малкия се затичва към нея и пищи от радост,а тя му отговаря-"чакай да прибера котката/една от уличните котки дето хрантути/.....Извинявай но тя има един син,едно дете-но дори и против него говори,на нея и дай мъжорля и водка и друго не я интересува....Как тя се отнесе със сина си,така и той постъпи с нея
Колкото и старания да полагахме да имаме контакти,то тя всячески се опитваше да ни скара....Първо мъжа ми си имаше  любовница,после аз спях със съседа....После започваха да ни изчезват дрехи мой и на детето,след време започнаха да идват писма от някаква си врачка....В едно от писмата пишеше-"за другите неща,които те интересуват,ми прати снимки и кичури от коса''-цял живот ще го помня....В един момент аз преминах през какви ли не лекари и снимки и всеки ми казваше,че ми няма нищо,а умирах от болки....В същото време детето ми започна да си гълта езика и тотално откачи,къде ли не ходихме,какви ли не изследвания направихме,нямаше нищо сериозно според лекарите,а детето ставаше все по-неконтролируемо

Ето това е тъжното,че с целта си да ме раздели с мъжа ми,удари детето.Никога,ама никога,няма да я погледна...Мъжът ми също...и да я видя,че се влачи,ще я подмина-за мен това не е човек,това е изрод..........

  Винаги монетата има две страни, затова смятам ,че всеки тълкува от своя мироглед проблема.
  И аз съм една от тези,,лоши снахи", но само за бащата на съпруга ми. Със свекърва ми се разбираме ,винаги е добре дошла при нас . Но със свекъра ми не подържаме никакви отношения от 8 год. Той не познава собствения си внук, но така се стекоха нещата при нас. Не казвам ,че съм горда от това ,но и с чиста съвест мога да кажа ,че така е по- добре  за нас , за детето ни и за него. Свекърва ми също не подържа контаки със него,разведени са от много години.
 Мисля ,че всеки съди от своята гледна точка и  ако авторката на темата е решила ,че така е най -добре, да го направи.

Това, че сте стигнали до там... наистина ми стана тъжно като прочетох поста ти. Най-вече заради разочарованието на детето.
Моята свекърва също има изцепки, споделяла съм за някои от тях във форума. Скоро пак се карахме... Но се надявам децата ми никога да не прекратят отношенията си с нея.

Здравейте момичета.
Да кажа и аз нещо по тази тема. Аз също съм от "лошите снахи" . Дъщеря ми е на 1г. и 9м. , а баба й я е виждала точно два пъти - на изписването и когато беше на 4 месеца съвсем -случайно се видяхме при общи познати. Това беше. Откакто се е родило детето ми до ден днешен тази жена нито веднъж не се обади да попита как е, какво прави, има ли нужда от нещо и т.н. и т.н. Не спира обаче с грозните изказвания по мой адрес, а някога я уважавах изключително много. Тя прекали с интригите, лъжите и лицемерието. Сега даже не я мразя. Просто тя за мен не съществува. Аз никога няма да пусна детето си при нея макар за 1 час. Това е моето решение и съм радостна че мъжа ми го уважава. Мога само да кажа, че на каквото си постелиш на това ще легнеш. Това важи за моята "свекърва".   

А ти познаваш ли тези хора?Всеки може да си пише каквото си иска,всеки гледа през своите очи.И все пак,децата са това,което родителите създават.Но,разбира се,когато е изгодно твърдим,че децата не приличат на родителите си.

Тъжно е,да.Но жена ти очевидно е умна.

Ако обичаш не ми разваляй темата като отговаряш на всяко мнение.Написа си мнението по темата,благодаря ти.

Петленце,извинявай,че спамя темата ти,но искам да отговоря на това.Не мисля,че това винаги е така.Понякога децата си изграждат модел как НЕ трябва да бъде,контактувайки с родителите си.В тези случаи родителите създават своята пълна противоположност.

О, чудесно - всеки който избягва конфликтите и не си отстоява мнението е умен. Ти "умна" ли си? 
Както каза steli76 - що наистина не си траеш?

Аз наистина ги избягвах и проявявах търпение. Но тя вече ми се качва на главата. Чашата преля и вече минавам в "другия отбор". Щом ще си правим на пук за сметка на децата- ще им се радва отдалече!

Да,конфликтите с избягват до едно време,но всичко си има граници.Някои хора просто злоупотребяват с търпението ни и с желанието да избегнем откритата конфронтация.Мислят си,че щом мълчим или не се поддаваме на провокации,могата да правят каквото и искат.Е да,ама не.Все в един момент на човек му кипва.Което не го прави глупав.

 

п.п.Аз от един такъв момент,станах най-простата на света

Надявам се,че не страдаш особено от това,нали?  Аз в такива случаи казвам-няма да си разваля апетита,т.е.-не ми пука,ама никак. Нали синът й ме обича,кво ми пука,че тя не ме харесва?

Изобщоооо Найстина не ми пука,за мен най важното е,че както каза ти-синът и ме обича
Аз,ако и се впрягах на приказките за тези 10 години,досега да се бях развела

Мацки,кефите.Точно така.

Захарно петле, писала си, че свекървата не те е искала, че и детето?!  Е, и аз щях да реагирам така и щеше да ми е болно. Добре, че моите са интелигентни хора. При такова положение по-добре е контактите с тях да са редуцирани.

Ами лоши сме с мъжа ми!
Ни на моите родители оставяме детето, ни на неговите.

Просто на тях не може да разчитам за елементарни неща, не се сещат даже един памперс да сменят (баща ми) и изпадат за най-малкото нещо в истерия (свекърва ми). Имат си и други кусури де, но не ми се влиза в подробности. Като цяло са бели кахъри, но достатъчни за да ни изкарат от нерви!

Ама с мъжа ми сме се зарекли, че докато сам не може да се нахрани, изпишка и облече, няма да им го даваме! Че даже имаме пъкления план да го научим да им отговаря и да ги прави на луди, ако го карат да прави неща, които принципно смятаме, че не трябва да прави (например, да яде неща, които не иска да яде).

Ни при свеки ,ни при майка ,един дол дренки.Се знаят много ,ама като ги знам -едната не може да му измие шишето ,другата само го радва с кроасани...абе гювендии ,.кат се роди внуче и глей ко става

  Захарно петленце, разбирам те напълно Минах пред ада заради тях по време на бременността ми Сега го виждат рядко и в мое присъствие.Нооооо когато аз реша и където аз реша.У тях и аз и той няма да стъпим

Не смятах ,че съм лоша снаха,напротив винаги съм ги уважавала повече от родителите си.Но за 6 години брак,те се държаха с мен тка ,все едно съм някаква случайна позната.Много пъти преглъщах обидите на свекърва ми,подмятанията ми относно външния ми вид,и други подобни,но замълчавах,само мир да има.
Не сме ги ангажирали с нищо,само веднъж в месеца ги молехме да вземат детето за 10 часа,когато сме с мъжа ми едновременно на работа.Но..и това им писна.
Като начало спряха да комуникират с мен по въпроси относно детето.Важно беше мнението на сина им.След това ни нарекоха мен и дъщеря ми циркаджийки,които живеят в цигански катун,защото нямахме пари да си сменим гардероба. Аз пак мълчах,а сина им само хъкаше и мъкаше,и не посмя да каже нищо.До миналата седмицата,когато им казах,че ако съм жива и здрава занапред в годините,бих искала да разчитам единствено и само на собств.си сили.Те го счетоха като знак на неблагодарност от моя страна.Тя(свекърва ми)заяви,че при тези обстоятелста повече да не водим детето в тях,а то ще ходи там само когато те поискат.Направо ....незнам.Заплаках от обида,и си тръгнахме.Оттогава не са се обаждали никакви.
Е,нека да съм лошата снаха...

Как си изтърпяла това през всичките тези години,незнам Явно имаш волско търпение и здрави нерви

В твоята ситуация с мераците на свекърва ти и с мънкането на мъжа ти,просто не бих изтърпяла Ако ще циганка да си,каквато и да си и ако той беше мъж на място,отдавна трябваше да и е показал,че застава плътно до теб...А докато той си мълчи и гледа от страни тя как те обижда и прочие,то бъди сигурна,че хем и доставя удоволствие,хем ще продължава да те обижда...

Ужас. Милата ти. 

Не обичх да водя бебето си при свраки, защото веднъж го остави на едно легло, след като и казах, да не го оставя, детето е шавливо. Е, тя го метна на леглото и се обърна да търси нещо, в това време детето направи едно търкало и тупна на земята./леглото беше височко/ Върха на всичко беше, когато се качи на леглото, /на което оставях бебо да лежи / с чехлите, без да ги събуе се качи на леглото, да дръпнела пердето... Да не говорим, че с тези чехли обикаля навсякъде... като допълним и факта, че му купи близалка и му я напъха в устата, когато бе на 5 месеца.

Нека да съм лоша! 

Така е,но той не смее да й отговори по никакъв начин.За нервите и търпението си много права,мразя конфликтите,и дълго търпя.
И въпреки това сега излязох виновна,че аз не съм знаела какво говоря и много силни думи съм казала пред майка му и баща му..Каквото и да правя все не съм добра,мамка му.Като се прибрахме вкъщи въпросната вечер ме направи на мат и маскара,че съм знаела много.Какво да очаквам от тях....

и аз съм така, мама_на_фъстъче, 
и винаги ми е притеснено....

Това с правенето на пух и прах ми е познато...Малкия беше на няколко месеца и тъпата ми свекърва само гледаше да го натъпче с нещо,което не одобрявам преди вечеря...И естествено после се вайка и тръшка,че детето не иска да яде Беше ми писнало и две седмици леко и тактично и показвах,че не одобрявам,но тя пък ми правеше на пук и още повече му набутваше боклуци в устата...така една вечер си тръгнахме от тях/2 етажа под нас/ и след няма и 5 минути ми търчи с един банан-още от вратата,казах да забрави за банана....И тя като ми се обърна и се разкряка-ти каква си такава,все не ти харесва какво правя,все ти е криво,все незнам си какво си....Е така си отворих устата,че забравих да я затворя.А тя пък ми наглее,че нямала да стъпи повече у нас и нямала да купи нищо на детето Като изревах,че няма да се тръшна,ако спре да идва и че освен боклуци/от рода на вафли и кексове/не е купила нищо на това дете и че,ако знаеше,че майка му ги яде и половината неща ги хвърля в кофата,то нямаше да се мазни с дадените и стотинки за тези неща пред хората-че те виждате ли,тя му купувала ...През това време,мъжат ми не взе никаква позиция от двете ни,само наблюдаваше скандала от страни....В първия момент се зарадвах,че за първи път не ми опонира относно майка си,ама после ми се навика на мен Той хубаво се навика,ама и аз хубаво си нахвърлях багажа на средата на стаята и заявих,че може да си живее с майка си А познайте какво стана,чия позиция зае след багажа А и доста неща станаха след това и той сам се убеди и сам ми забрани контактите с нея

Пък аз съм я гледала лошо  Било й неприятно,когато детето я зарежеше и хукнеше да посрещне баща си на вратата.Говоря в минало време,защото тя от месеци не е стъпвала у дома,нито ние у тях.Ами че детето мен зарязва,когато чуе,че баща му се прибира,но на мен през ума ми не е минало да се сърдя,напротив даже.Радвам им се на моите мъже как се обичат  Била съм го приспивала нарочно,така че тя не можела да го вижда.Това при положение,че аз съм й казала горе-долу кога спи детето и кога е най-добре да дойде,за да го види.И при положение,че тя никога не се обажда предварително,че ще дойде.Пристига например в три следобед и се вайка,че не може да го види.Казвам,ела утре да речем към пет.Тя идва след една седмица,пак по никое време.Последния път като бяхме у тях,детето, минавайки край нея,се спъна и политна към запалената камина.Мъжът ми направи невероятен плонж,за да го хване,а тя-нищо.Той й изрева защо не го е хванала,а тя-ми то се пази детето ,бе!Е,нека и аз да съм лоша!

Здравейте момичета,
При нас виждането на детето беше принудително и исках,не исках,нямаше как пуснах го детето с татко си.Мъжът ми се обади на майка си да честити рожден ден,а тя като ревнала,никой ли няма да и отиде на рожден ден,била се приготвила.Ами кой да zнае,че тя ще праЗнува.И няма и мунута щом zатвори телефона,zвъни баща му на пожар или идваш с детето сега при нас,или от утре не си на работа.(да допълня,че имат общ биЗнес)Аz се тръшках от една страна,ама какво да правя,пуснах го с него,но само zа един час,който мъжът ми спаЗи.Детето ми го върнаха гладно,понеже ястията,които била направила,не били zа следобед в 3,а zа вечерта.За иЗпът половин бананче му дали.
А аЗ дори и пратих смс,в който и честитих рожден ден,въпреки че не бях поканена.Но да си zнае zа в бъдеще,че повече принудителни посещения детето ми няма да прави.А тя милата ми отговаря,че няма нищо лошо да иска да е на праЗници със сина си и внучето си. Няма да но,но когато е било желано,а и това дете си има майка,която никъде де влиЗа в сметките.А и zа да очакваш някой да те посети е редно да го поканиш.Все пак са си 100 км в едната посока,100 в другата.Затова и каЗах,4е zаслужава да ми гледа детето само на снимка.Да пораЗмисли поведението си.
От тогава ни говор,ни картина.

Мисълта ми е.Ако поиска свекървата да види детето как ще реагирате?Ако дойде в дома ви?Ще оставите детето на мъжа ви и ще се махнете докато тя е там?
Ще стоите,но няма да и говорите?
Или ще се държите все едно нищо не е било?

Мисля си,че и тоЗи момент ще дойде,в който ще кажат на мъжа ми,че искат да видят детето у нас .

Ах,ако съм на твое място и тази персона ми почука на вратата с половин банан,просто ще се обадя на мъжа си и ще му кажа да си взема багажа от фирмата на баща си и да напуска.По-добре да ядем мухи.Не ми благодари,няма защо.
ППСтрахотно ме забавляваш.Кукуригу!

Пак се изказваш неподготвена,но както винаги.На всеки капак меродия си.
Мъжът ми не може да си вземе багажа,щом фирмата си е негова,но може да си прекрати сътрудничеството с него.
И върви се забавлявай другаде,не на мой гръб.Ведъж те помолих вече,моля те за втори път.Разбрахме вече,че не си от "лошите" снахи,значи нямаш място тук при нас.Върви при Слави Трифонов.

Здравей, ще си позволя да цитирам нещо, малко извън конкретиката на темата - ти познаваш родителите на мъжа си и ще прецениш дали те грози такава опасност. Някой по-горе спомена, че само родителите определят дали детето ще има лични отношения с баба си и дядо си /няма значение от чия страна/. Това съвсем не е така. Цитат от все още действащия Семеен кодекс:
Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.
Това означава дело с неясен изход, но личното ми мнение, е че всеки родител с проблеми като твоите, трябва да знае и тази възможност.

Darrys,благодаря,че сподели.

Това е интересно!
И малко гадничко, като гледам масово какви са отношенията!  Пък злобари колкото искаш! Като нищо да те съдят само да ти направят мръсно!

  развесели ме

По закон много работи трябва да са еди как си,но.....
Детето ми няма как да уважава хора,които почти непознава и ги има като познати,а не като роднини А също така,аз няма как да му наложа да уважава някой си,щото така е редно и т.н.

Ти би ли уважавала някой,който те петни на всякъде и пред всеки,не го е грижа хич за детето ти,даже и против него говори и постоянно гледащ да създава интриги и да се мъчи да те разведе с мъжа ти????

              Привет , лоши снахи! Не си мислете,че МАСОВО  отношенията са такива каквито ги описвате.Не искам да ви чета конско защото съм баба и толкова и ще ме чуете  / за щастие не съм свекърва и съм застрахована от "лоша" снаха  / за още по-голямо щастие не съм попаднала и на "лоши" зетьове.Искам само да ви припомня ,че има една приказка за копанката.Потърсете я и прочетете защо внучето дялка копанка за майка си и баща си. Хубава българска народна приказка,която явно или не са ви чели или сте забравили.Не може от млади хора да блика такава злоба,жлъч и омраза.
              Не забравяйте,че колкото и да е банално живота минава много бързо и скоро ще се видите и вие в ролята на "проклетите" баби,а общо известно е ,че "на каквото си постелеш на това ще легнеш". При вашето озлобление не виждам как ще възпитате млади хора със съвременно мислене и позитимно настроени.Утре всичко ще се изсипе на главите ви ,но ще бъде .....мноооого късно.За съжаление винаги е така ....разбираш ,когато вече не можеш да промениш нищо.
              С най-добри чувства към вас и без опит да се намесвам в отношенията ви с роднините.Просто исках да ви припомня една елементарна истина: Каквито и да са бабите и дядовците /без значение от чия страна/ те са ви отгледали и възпитали,радвали са се на вешите първи крачки,зъбки и т.н. Явно обаче ,че във възпитанието не са постигнали особени успехи.

Нали занеш, кой каквото си направи, такова ще си сърба! 

С конкретна цел ли мен цитираш или просто случайно?

              Нямам нищо против мнението ти !  Единствено не съм съгласна ,че това са масовите отношения.По-скоро са изключения.Работя в ДЗ и ако бабите и дядовците не идват да взимат поне 60 % от децата ще ми се наложи да спя в ДГ.Има родители ,които за 4 години не съм видяла и 2 пъти,но пък бабите и дядовците им ги знам до 10-то коляно.
              Не са приятни подобни отношения,а и писах вече ,че докато се обърнеш от огледалото те гледа....баба,а всъщност се чувстваш някъде към 20 год.Живота обаче е профучал  и ти покрай децата не си разбрал,а като схванеш нищо не можеш да върнеш.Да не коментирам,че.....просто не ти се вярва. Аз ли съм или...напротив?

А, не, питам си просто, стана ми любопитно!

А на мен лично много ми е жал за тия деца, дето за толкова време един път родителите им не си видяла! Но това е друга тема.

И още нещо... на повърхността често пъти отношенията могат да са едни, а под нея съвсем други.

Случаи много съм наблюдавала кра себе си, които ме ужасяват честно да си кажа...

Конкретен случай: една позната има доста проклета свекърва. Докато беше бременна бабчето на няколко пъти й се беше нахвърляло да я бие и да я души... А тя умницата оставя това чудовище (защото за мен друго не е) да й гледа детето!  За мен това е ненормално! И не, не са си оправили отношенията. Но не ми се влиза в продробности кое как, а и не мисля че е редно.

Просто аз лично не бих търпяла някой да ми вреди, или да вреди на детето ми! Пък ако ще това да са собствените ми родители! 

                     Е,всички сме имали приключения със свекърви,майки,но това не значи,че трябва да крещим.Има и по-цивилизован начин да се оттеглиш и да решиш въпроса "со кротце и благо".Пък който ще да се държи както си иска.Рано или късно става за резил. Не мога да допусна,че някой може да иска да навреди на дете,та камо ли на собственото си дете или внуче.Някой се грижат така както изисква майката,други - хич не искат да ги погледнат,трети си намират снахи или дъщери и със скандали си успокояват нервите.Снахите - също.Няколко модела.Пък аз знам случай когато на бала на внучката си бабата я сбърка със сестра и.Толкова ги познаваше двете /децата на снахата  / И кой мислиш ,че едва не получи удар когато гостите припаднаха от смях?