На следващия ден си гледах детето и само леко ме придърпваше ниско долу.На третия ден вече бях супееееер 
- Публикувана: 1 фев. 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 28 март 2009, 17:25 ч.
кога се възтановихте от секцио
Не съм много сигурна дали тук е мястото за моя въпрос,но все пак ще го задам-още съм в 3 месец,при мен се налага секцио по медицински причини-като малка съм имала перфорация на тъпанчето+70% загуба на слуха с едното ухо,едва са ме оправили и сега всичко е наред на 100%,но професора който ме е лекувал е казал когато порасна да раждам секцио,та въпроса ми е-кога трябва да кажа на лекарката ми че ще раждам секцио?Благодаря предварително!
Докато бях в болницата,все още раната ме ''дърпаше''.Не ме е боляло изобщо.Изпитвах единствено дискомфорт при въртене в леглото.И не можех да спя по корем. 
А много обичам.
Като се прибрахме с бебето,за един-два дни всичко си влезе в релси.
Спокойно,не е нищо страшно.Не се плаши излишно.Мен не ме е боляло изобщо и се възстанових много бързо.Пожелавам ти като моето раждане.
А много обичам.Като се прибрахме с бебето,за един-два дни всичко си влезе в релси.
Спокойно,не е нищо страшно.Не се плаши излишно.Мен не ме е боляло изобщо и се възстанових много бързо.Пожелавам ти като моето раждане.
И аз бях секцио по медицински причини и често казано си мислех, че ще ми е нужно повече време да се възстановя. Станах от леглото 8 часа след операцията, първите 2 дни се движех малко приведена и ми беше трудно да ставам като седна, но след това всичко отшумя. Съгласна съм, че много важно е движението, на мен това ми помогна много.
Възстанових се много бързо и се грижех за дъщеря си пълноценно. Корема също ми се прибра бързо, две седмици след като родих никой не вярваше, че съм била бременна и съм родила.
Според мен е много индивидуално!
Възстанових се много бързо и се грижех за дъщеря си пълноценно. Корема също ми се прибра бързо, две седмици след като родих никой не вярваше, че съм била бременна и съм родила.
Според мен е много индивидуално!
аз родих със секцио поради спадането на тоновете на бебчо , но ако всичко беше нормално и аз щях да си родя нормално но уви
а относно кое боли повече нормалното раждане или секциото ами според мен след секциото като излезе- от упойката боли най-много поне при мен така беше и мина един месец след това докато се възстанових
ако ще имам второ детенце се надявам да си го родя нормално и тогава ще боли но ще мине по-бързо
а относно кое боли повече нормалното раждане или секциото ами според мен след секциото като излезе- от упойката боли най-много поне при мен така беше и мина един месец след това докато се възстанових
ако ще имам второ детенце се надявам да си го родя нормално и тогава ще боли но ще мине по-бързо
След като излязох от пълната упойка не ме болеше изобщо, даже си бях кръстосала краката и си четях списания. Но когато станах след 12 часа щях да припадна,заради ниския хемоглобин (беше много нисък през цялата бременност). След това около 10 часа гледах да се движа колкото се може повече и чак изненадах мъжа ми като дойде да ме види колко добре се движа. Около 2а дни ходих по-приведена,но след това всичко се оправи,само леко придърпване усещах и то мнооого рядко до 7мия ден,когато ми махнаха конците.Като се прибрах вкъщи си изчистих, сготвих, абе бях си супер. Ама имаше други момичета, оперирани от същата лекарка,които бяха доста зле, така че и според мен си е до организъм.
Не можех да се изкихам или изкашлям спокойно поне 2 седмици след операцията. Имах болка особено при кърмене, но всичко се изтърпява в името на бебчето. Все още, след 2м и половина, раната ми е изтръпнала и има болка при натискане, но съвсим поносима. Иначе станах на същия ден, а на петия ден си карах колата.
Препоръчани теми