Публикувана: 1 фев. 2009, 15:29 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2009, 10:14 ч.

Подарък за детето от командировка

1 779
29
1

# 15 1 фев. 2009, 23:17 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Isa в нд, 01 фев 2009, 23:08

Не ми харесва идеята да ме посреща с въпрос: "Какво ми носиш?"

О дааа, това със сигурност е порочна практика, в смисъл ако детето започне да мисли по подобен начин. Но все пак зависи и колко често пътуваш. При теб може би се налага често, но при мен командировките за радост са редки и затова винаги нося по нещо Simple Smile

А и представено по начина, по който го е описала Ивонска не мисля, че би се превърнало в навик.

# 16 2 фев. 2009, 07:25 ч.

София
Мнения: 3 099

Ами, гледам да не е по-често от 2 пъти в месеца и да е за не повече от 1 вечер преспиването, но... вече не успявам и последния път беше 3 нощи без мен... Все едно къде - пътувам и в чужбина, но Шош трудно може да осмисли такъв един факт, та за сега е все едно какво и от къде е подаръчето. Давам и казвам, че съм го купила, защото ми е липсвал ужасно и много съм мислила за него...

Когато ходя за един ден до Атина, например, нищо не нося, защото отивам сутринта със самолета и се прибирам вечерта, така че тук няма липса и емоционални натрупвания.

Дадох пример с количките, защото той много ги обича на този етап и защото те са дребни.

# 17 2 фев. 2009, 16:43 ч.

Мнения: 809

И нашият татко след всяко пътуване носи играчка.
Стефчо, миличкият, само броеше дните до деня, в който тати ще се прибере - "Мамо, два пъти спим и тати се прибира".
Но не мисля, че е заради играчката, по-скоро му липсва бащината обич. Те имат много силна връзка.
Сутрин като се събуди, Стефчо се обръща първо към баща си - Тати, обичам те. - После към мен - Мамо, какво ще закусваме? Crazy

То бива, бива...
Като цяло тази практика с играчките ми се вижда порочна. Но засега я практикуваме.

# 18 2 фев. 2009, 16:54 ч.

Мнения: 958

Винаги купувам, като пътувам. Мъжът ми също.
Не винаги е нещо дребно, по-скоро нещо което ми харесва и за което преценявам, че тъй или иначе има нужда.
Не мисля, че е толкова лошо. И моят баща навремето пътуваше много и винаги ми носеше нещичко.
Сега си мисля, че ако не ми носеше, нямаше да го пускам в командировка. Mr. Green

Деца са това, какво лошо има да се порадват на играчка или нещо друго.
Аз купувам и без повод, детето се радва на плодово млекце, повече от колкото на играчка.
Детето знае, че на мама и тати, понякога им се налага да отсъстват.

# 19 2 фев. 2009, 17:29 ч.

Мнения: X

Мъжът ми пътува постоянно и беше ги свикнал да им носи подаръци всеки път.........докато не стигнахме до ситуацията след като се е прибрал и си е дал подаръка,да влезе в банята и при следващото преминаване през антрето да изкочи баткото и да го пита"А,сега какво ми носиш?"-просто детето беше свързало,че всяка поява на баща му е свързана с получаването на подарък...наскоро след това /имаше затишие в работата и нямаше пътувания/питаше кога тати ще ходи пък в командировка/именно заради подаръците/......и затова от едно известно време наложихме малко по строг режим-е,пак има изненади...,но не всеки път....,а и вече не се купуват само играчки,а и десерти,плодове,книжки,....дори дрешки....и се опитваме да им обясним,че не подаръците са най-важни,а времето прекарано заедно-естествено се опитваме да компенсираме последното,при всяка възможност.

# 20 2 фев. 2009, 17:34 ч.

Мнения: 1 322

Аз подкрепям подаръците от чужбина.

# 21 2 фев. 2009, 19:53 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Таткото пътува повече и все носи по нещичко на дребната. Веднъж - два пъти нямаше време да търси и пазарува каквото и да било и аз взимах по нещичко и му го давах тайно, за да си го поднесе той. Дребната е много щастлива. Но си търси упорито подаръците Thinking

и май започваме да минаваме границата, описана от joya. Хубавото е, че не иска само играчки. На лакомства или дрешки също се радва.

# 22 2 фев. 2009, 20:21 ч.

Мнения: 2 161

Мъжът ми пътува,всеки път носи много подаръци.Разбира се,че е хубаво това.Според мен няма нищо по-вълнуващо от това да се прибереш у дома и детски блеснали очи да те посрещнат.Аз не мисля,че това е някаква компенсация за времето,което човек е откраднал от децата си.Чувствам го като удоволствие,което е взаимно и като знак за обич.В друг град да отида,задължително купувам нещо.Хубаво ми е да ме посрещат с :Какво ми носиш.

# 23 2 фев. 2009, 21:02 ч.

София
Мнения: 407

Аз нося нещо, само като ходя в чужбина. Щерката им се радва, но не се е превърнало в мания.

# 24 2 фев. 2009, 21:22 ч.

Мнения: 3 367

Не нося подаръци от командировки.
Пътувах 2 до Европа не по работа откакто се родиха децата,но също нищо не купих.
Не намирам практиката за лоша,но и не купувам само заради купуването и носенето,ако нещо ми хареса и има нужда-разбира се,но само защото се прибирам от някъде-не.

# 25 2 фев. 2009, 22:07 ч.

София
Мнения: 803

За сега доставям удоволствие основно на себе си с тези покупки. Още не го осъзнават мойте ханове. Но винаги нося по нещо , просто очите ми се спират на детски неща , когато мисля са тях и никога не съм се поколебала когато нещо ме е привлякло. В последствие се оказва , че е и нужното , защото когато съм с тях съм ограничена във времето, пространството , избора...А дали в друг град или зад граница съм с друга сетивност и съм по-резултатна. Така че нося подаръци Heart Eyes

# 26 2 фев. 2009, 22:18 ч.

Мнения: 2 331

Цитат на: Chanel в пн, 02 фев 2009, 20:21

.........Според мен няма нищо по-вълнуващо от това да се прибереш у дома и детски блеснали очи да те посрещнат.Аз не мисля,че това е някаква компенсация за времето,което човек е откраднал от децата си.Чувствам го като удоволствие,което е взаимно и като знак за обич.В друг град да отида,задължително купувам нещо...

Споделям мнението. Peace

# 27 5 фев. 2009, 09:10 ч.

Мнения: 372

И аз нося дребни подаръчета от командировките и не виждам нищо лошо в това. Всички обичаме подаръците, опитвам се успоредно с това и да я науча да подарява на други деца.

# 28 5 фев. 2009, 10:06 ч.

Мнения: 301

Винаги му нося нещо от командировките. Така съм свикнала от моите родители и помня, че много се радвах и някак по-леко преживявах отсъствието им. От друга страна сина ми, обаче, като че ли не се радва чак толкова, колкото очаквам на подаръците (дори и мечтани от него играчки), харесва ги, но пак се лепва за мен и в следващите дни никои друг не допуска да го облича, храни, къпе ... "искам само мамааа". Покрай командировките ми и когато го оставям в градината се разделя с мен с думите - "ще ти липсвам много, мамо". Crazy

Е, разредих ги (командировките), винаги щом има как да откажа да пътувам - отказвам.

# 29 5 фев. 2009, 10:14 ч.

Мнения: 2 161

Аз не съм дете и пак очаквам нещо да ми донесат.Изпитвам голямо разочарование,ако някой от близките ми не се досети.На съпругът ми родителите скоро се върнаха от екскурзия,дават на децата подаръци,дават...Е,накрая не се стърпях и казвам:А на мен?Майка ми,която също присъстваше,веднага се изцепи:ей,като децата си и ти!Ами какво лошо съм казала?

Препоръчани теми

Детски рожден ден в Пловдив

Кръщене - организация, общи въпроси, традиции, подаръци

Погача на бебе - въпроси, традиции, обичаи

Детски рожден ден Варна - 12

Причина:

Причина: