Публикувана: 6 фев. 2009, 19:07 ч.
Последно мнение: 29 юни 2009, 08:10 ч.

Раждане вкъщи - 3

44 376
715
1

Отговори

# 675 23 юни 2009, 01:29 ч.

Мнения: 2 185

Сипируми, много се радвам, че при теб така хубаво се подреждат нещата. Стискам палци все така да е и занапред Hug

Ванхорн, къде ги гледаш тези работи? Много интересно звучи, обожавам да гледам домашни раждания Crazy

имам адикшън по темата. А ти ако можеш си намери филма Le premier cri, мисля, че като организирах последния път информацията от темите, намерих линк към него ( погледни на 1-ва страница)- обещавам, че много ще ти хареса Grinning

Нямам търпение да прочета повече за семинара с Клер Лопринци Grinning

. Много ме кефи тази жена, нищо, че не я познавам. Днес гледах снимки на сайта и от посещението в България, браво момичета Wink

. Като нищо ще се яхна на самолета да раждам при нея ( някой ден) на Хаваите...остава и да ми уреди 1-2 делфина за акушерки Grinning

...ех мечти Heart Eyes

# 676 23 юни 2009, 05:55 ч.

Мнения: 557

Clairette Дават ги по една от американските телевизии тук: TLC
Но това са раждания в Birth Center. Не са у дома.
Но стаята в центъра прилича точно на нормална спалня с голяма вана Simple Smile

Аз казах ли ви, че моят мъж си е наумил, че ще се местим на Хаваите....
Остава само да го осъществим Simple Smile

Току-виж някой ден пак съм зараждала при такива възможности Simple Smile

# 677 23 юни 2009, 07:23 ч.

Мнения: 2 185

Цитат на: escorial в вт, 23 юни 2009, 05:55

Аз казах ли ви, че моят мъж си е наумил, че ще се местим на Хаваите....
Остава само да го осъществим Simple Smile

Току-виж някой ден пак съм зараждала при такива възможности Simple Smile

В нашето семейство пък аз съм тази, която си е наумила да се местим на Хаваите Heart Eyes

. Той пък се опъва, защото там животът е много по-скъп. Сигурно не минава и ден без да му опявам, че искам там да живеем...току-виж ми вързало един ден и станем комшийки Laughing

.
Няма кабелна и не го знам този канал Sad

# 678 23 юни 2009, 17:37 ч.

Мнения: 1 169

Цитат на: escorial в вт, 23 юни 2009, 05:55

Аз казах ли ви, че моят мъж си е наумил, че ще се местим на Хаваите....
Остава само да го осъществим Simple Smile

Току-виж някой ден пак съм зараждала при такива възможности Simple Smile

escorial не споря, но тези са от онзи ден. Линка, който дадох е единствения от тази поредица качени на ю- туб. За двойката, която разказах 100% беше домашно раждане. Това беше трогателното, че тя успя сама само с подкрепата на съпруга си.

# 679 23 юни 2009, 17:41 ч.

Мнения: 391

Имаме ли канадки тука?

Вижте какви прекрасни работи се случват там:

Цитат

C-section not best option for breech birth
The Society of Obstetricians and Gynecologists of Canada will launch program to teach physicians breech vaginal delivery

http://www.theglobeandmail.com/life/health/c-section-not-best-op … h/article1186104/

Цитат

Canadian docs to stop automatic C-sections for breech babies
New guidelines issued Wednesday by the Society of Obstetricians and Gynaecologists of Canada say women carrying babies in the breech, or bottom-first, position should be given the right to choose to attempt a traditional delivery when possible.

http://www.vancouversun.com/Health/Canadian+docs+stop+automatic+ … 705353/story.html

Ето и самото проучване по въпроса в American Journal of Obstetrics and Gynecology:
http://www.scribd.com/doc/16575593/0000044720060400000016pdf

# 680 23 юни 2009, 18:51 ч.

Мнения: 3 869

Шейла, чудесни новини!!! bouquet

То, като се зимисля какво съм чела, много, много малко бебета имат нужда от секцио... Повечето невъзможност на лекарите да подготвят майката и да помогнат за естествено раждане...

# 681 24 юни 2009, 03:54 ч.

Мнения: 557

Sheila Звучи чудесно!
Дано наистина се наложи като практика.
Аз като трябваше да раждам, разбрах, че в еди коя си болница имало един доктор, който израждал breech бебета Simple Smile

Бяхме се разбрали с дулата, ако бебето е breech и стигнем до болница, да го издирваме него...

А си мисля, че това трябва е нормална практика и даже акушерките да знаят как да изродят breech бебе. Или по-скоро как да му позволят да се роди само Simple Smile

# 682 24 юни 2009, 05:15 ч.

Мнения: 391

Проблема със седалищните раждания е че много малко акушерки или доктори знаят как да процедират. Имаше едно друго проучване, което трябваше да го спрат, защото седалищните раждания свършваха в прекалено много неблагоприятни развития. По късно се разбра, че това е защото медицинският персонал не е знаел какво да прави и са пречили - правили грешни неща.
Затова това проуване е правено в болници и държави където седалищното раждане е в рамките на нормалното и хората са запознати с него.

Както моята акушерка каза, най-добре е да не се намесват. Wink

# 683 24 юни 2009, 10:51 ч.

Мнения: 3 869

Аз не помня дали писах вече, че Клер за седалищни бебета използва само изпревена поза на майката и всичко, което прави е да поддържа бебето, докато се ражда, тъй като ръцете на майката са в общия случай около врата на таткато или пък той я поддържа под мишниците. Виждала съм на 1 филмче и седалищно бебе как се ражда в типичната легнала поза, но лекарят трябваше доста да извие телцето, за да се получи това прилепяне на брадичката към гръдния кош и безпроблемното й раждане.
В МД в София също има 1, който се занимава със седалищни бебета, но досега не съм чула някой да е избягал от "магарето" при него; за капак се събира и цялото отделение, плюс специализанти да гледат и да давът акъл #Cussing out

# 684 24 юни 2009, 15:48 ч.

Мнения: 5 713

Аз съм раждана седалищно в бившата Тина Киркова. Майка ми 3 дена се е "мъчила" в болницата / нейни думи /. За това време само е лежала и е търпяла лошо отношение. Накрая аз съм се родила синьо-черна и задушена. От нея за естественото раждане само нехубави думи съм чувала.

# 685 24 юни 2009, 16:52 ч.

Мнения: 11 322

Аз тия дни съм се размислила много за последното си раждане. Нещата не бяха такива, каквито ги исках. Бях много разочарована от преживяното. Дори забелязах и по снимките на малкия, че му трябваше доста време да се "примири" с живота си на тази земя. Точно такова усещане оставя у мен като ги прегледах, защото му направих фотокнига.
Та се чудя дали има някаква връзка с това, че раждането беше предизвикано. Дали моето вътрешно усещане кой ден ми е термина е било правилно и много такива въпроси. Опитвам се да изясня картинката за себе си и да постигна вътрешно спокойствие.

# 686 24 юни 2009, 18:20 ч.

Мнения: 557

Вечерница© Подозирам, че вътрешното ти усещане е било по-точно от апаратите и хората, които не са носили твоя корем.
Хубаво е, че се опитваш да си отговориш на тези въпроси, защото така опознаваш още по-добре детето си. Вместо да отхвърлиш случилото се - опитай се да постигнеш мир с него, като разнищиш за себе си всяко едно въпросче. И след това ще можеш да си отгледаш детето с много повече сигурност и търпение, знаейки през какво сте преминали двамата заедно.
В случая не е важно другите какво мислят за раждането ти, а е важно ти да намериш своята истина. Така, както я чувстваш вътре в себе си.

# 687 26 юни 2009, 15:11 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Искам да ви споделя раждането на наша съфорумка в болницата в Разлог:

"Да ви кажа няколко думи за раждането-в неделя срещу понеделник през нощта Рали се буди няколко пъти и аз скачах до нейната стая да видя какво има.Явно е трябвало да съм нащрек Smile и детето е знаело.Към 2.30ч. започнаха контракции през 15 минути,но аз не им обърнах много голямо внимание,понеже не бяха много болезнени.Към 5ч.вече станаха по-силни и по-начесто,скочих в банята да се изкъпя,събудих тати и в 6ч. бяхме в болницата,където след като ме прегледа,акушерката каза веднага да викат лекарката ми,защото разкритието е пълно и няма време нито за клизма,нито за тоалети...След 15мин. се появи и д-р Божикова,прегледа ме и тя и попита какво съм чакала... Crazy Аз и казах,че дали вкъщи,или в болницата все се стига до този момент!Попита ме дали искам да ми спука водите,за да започне вднага раждането и аз се съгласих.

През цялото време стоях права или клекнала,понеже докторката каза,че това е най-естественото положение за раждане и наистина болката беше много по-слаба,отколкото при предишното раждане,когато бях на системи с окситоцин и легнала през цялото време Rolling Eyes (няма да описвам болките от първото си раждане-то беше секцио и болките след него бяха с пъти по-силни и продължителни).

След няколко минути започнаха напъни,качих се на леглото и след 3 по-силни напъна Лора се появи на този свят! Love Нямах никакви разкъсвания,шевове и т.н.Екипа беше много добър и ме питаха за всяка манипулация,която ми извършват,дали съм съгласна или не.

После стоях още 2 часа на леглото,през което време се обадих на кой ли не и пуснах поне 30 смс-а.

След това ме настаниха в стаята и ми дадоха бебето,което не е практика в тази болница,но направиха изключение.Захраних я веднага и досега се кърмим успешно и приятно.Нямах никакви проблеми с гърдите и на 2 ден от коластра премина в кърма,бебето започна да наддава и в началото на третия и ден ни изписаха!През цялото време лекарите питаха за всичко,което трябва да се прави на бебето и дали може да я вземат,за да го направят,дали искам сама да я изкъпя или те да го направят,дали да и сменят памперса,или аз ще го сменям сама и т.н.Освен къпането,всичко правех сама и ми беше изключително приятно-не бях уморена ,както казваха те.Така останах много по-доволна от раждането в малката провинциална болница ,отколкото в голямата районна такава в Благоевград."