С какви продукти на лукса, комфорта и стила си разхубавявате живота?

поздравления за темата,много е интересна и определено поставя въпроси,от които малко или много зависи "качеството"на живота ни.не ме разбирайте погрешно,далеч съм от мисълта,че парите,лукса и хубавите вещи могат да направят истински щастлив човека,ако той не притежава другите,смислените неща-а именно здраве, сплотено семейство,приятели..но когато имаш тези неща,какво по-хубаво от луксът и комфортът,които напълно да завършат картинката?
със съпруга ми сме истински ценители на лукса-позволяваме си максималното,което можем.купуваме това,което ни харесва,което ще радва погледа ни и сетивата ни.разбира се,все още нямаме възможност да притежаваме всичко,което искаме,дай боже някога да стане.но когато човек има възможността да живее комфортно-не бива да къта всичко и да пренебрегва лукса,един живот се живее.
купувам си хубави,стилни дрехи,качествена козметика,ходя редовно да козметик и стилист,купувам красиви вещи за вкъщи,сатени за спалнята,всякаква скъпа техника,която би ме улеснила или би ме забавлявала,не пестя от храна и напитки,обичам хубавите ресторанти,когато сме на почивка-избирам луксозен хотел,за да ми бъде приятно изкарването и да се чувствам като у дома си,сложихме вкъщи оргомно и доста скъпо джакузи,за да разпускаме в него вечер с вино и на свещи в банята.
позволяваме си това,което можем.има толкова хубави неща,които не мога да имам в момента,но човек се разпростира според възможностите си.важното е да се живее с удоволствие и да се стреми да направи живота си комфортен-колкото може.защото да си пазиш новите дрехи само за някой уникален случай и да пазиш новите чаршафи само за гости е най-голямата глупост на света..докато чакаш да почнеш да живееш истински,неусетно живота си минава..

Опери, постановки, дизайнерски пластики, изящно спално бельо - нищо от това не ме влече и не ми трябва. Очевидно единствения"лукс" който ме вълнува е да си имам помощница за домакинството, но то при мен няма да е никакъв лукс, а просто необходимост. Любимото ми нещо са книгите, за мен те винаги ще са най-красивото от всички предмети и мебели у нас.

Хммм... хубава тема, накара ме да се замисля...
Може би лукс е това, което до определен момент ти е лиспсвало, или си имал ограничен достъп до него.
Ако е така, за мен лукса, които си позволявам, са пътуванията. Като дете не пътувахме особено - в чужбина нямаше начин, а живеехме на морето и съответно рядко ходехме на "море". Пътувахме веднъж годишно за около седмица, просто обикаляхме из страната и винаги чаках с нетърпеие тези дни. И сега гледам да пътувам максимално, дори за 1 уикенд. Пътуването ме зарежда и обогатява и в този смисъл определено ми "разхубавява" живота.
Не обичам особено много да се занимавам с къщата. Може би защото има много по нея да се прави, а за момента нямаме възможност да се захванем и да направим всичко наведнъж (щото парите отиват по пътищата  ). Но по отношение на стила за дома имам доста семпъл и обран вкус, който изключва картини, пластики и прочее "украси". Това, което истински ценя като декорация, са няколко дребни сувенира от местата, на които сме били (определено тематични) и една снимка на нас двамата (може би за да ни напомня кои сме били почти в началото на връзката ни  ). И книги, много книги наредени по рафтове, шкафове, столове, или просто безредно нахвърляни  
И понеже се сетих за сатените чаршафи... е, няма по-неудобно за спане нещо! Ако ги получа подарък, ще се чудя на кого да ги дам, че да им се зарадва  . Но за сметка на това имаме много удобна масичка за сервиране в леглото, която си ползваме с кеф и с усещане за лукс всеки път, когато единия от нас се появи с нея, за да сервира на полузаспалата половинка   (и в негова чест ще трябва да кажа, че по-често той сервира на мен  ).
Като цяло не робувам на вещи. Ползвам и изхвърлям, пазя само неща със сантиментална стойност. За мен най-големият лукс е свободата да идвам и да си отивам, да търся и да намирам, и пак да търся. А това струва толкова скъпо, по дяволите!

Бедността, която застрашава понякога и живота на българите, е ужасно нещо - факт е. Но това не значи всички да почнат да се обличат в парцали от солидарност, нали. Няма да помогнем никому, ако се потопим в усещане за безнадеждност... Мизерията носи повече мизерия, и обратното. Затова ако по възможностите си правим света около нас по-богат и хубав, това ще донесе повече изобилие - аз поне така смятам. Затова и хич не се усещам егоист или нещо такова, когато си позволявам "луксове"
Ако се концентрираме в мислите и действията си върху това колко сме бедни, и как нищо не можем да си позволим по-така, единственото, което ще си докараме е още повече недоимък.
Аристотел Онасис, беден емигрант, с първата си заплата като телефонист, си е купил 2 супер стилни костюма и чифт луксозни обувки, както и абонамент за частен яхт-клуб... Всички знаем докъде го е извела тази философия. В заключение, ако харчите смело и радостно за собстения си красив живот, ще спечелите много пари!   Сори за оффа...

И в най-трудните си моменти не съм живяла в мизерия, но лукса просто не ме привлича. Имам родители, за които най-важното в живота е да живеят в супер лукс и това не ми допада, просто не е за мен. Според мен хората, вторачени сериозно и детайлно в мебели, вещи и тяхната стойност в крайна сметка не се вглеждат толкова много в отношенията с околните (това си е мое наблюдение, не казвам, че е валидно за всички).

Всяка вечер пия Дом Периньон в леглото си,застлано с чаршафи от египетски памук.Ако евентуално накапя постелките,не ми пука,защото има още много египетски памук.Да видим сега в тази тема,колко човека ще се накапят.

Моето дупе знае и 2 и 200. 
Е, сега живея добре и се радвам на някои луксове, но не винаги е било така.
И ценя, което имам.

Относно домът - луксът не е еквивалент на уют и топлина. В къщи е и модерно, и уютно. Не ми харесват офисни домове.

Пия 20 годишен "Dumple" в кристални чаши, купени на аукцион щото са били на Луи ХІV. Захапала съм кубинска пура. Взирам се във Ван Гог -а на стената и мисля "Що е то лукс и има ли почва у нас?".
Абе хора, какви луксове, какви пет лева. Да имаш ел. уреди в кухнята, да отидеш на почивка, да си купиш сносна дреха или да отидеш един път в месеца да ти ударят една ножица на косата не го възприемам като лукс. Това си е необходимост. Друг е въпросът защо са ни такива критериите за лукс, пък бил и ежедневен.   

Много си права, в държава с нисък стандарт на живот, критерият за лукс е спорен

Да де, то, общо взето, това е основният въпрос...

Този тип лукс не ме влече. В момента луксът за който мога да си мечтая е да мога да си купувам наистина свестни обувки - това обичам. Или да си ремонтирам банята, защото плаче за ремонт, а аз не искам да я направя калпаво. Това са малкото материални неща, които имат значение за мен. По-важни са ми други неща, достатъчно ми е, че имам собствен покрив над главата си и сме живи и здрави. Общо-взето, мнението ми съвпада с това на Тес:



А живота си разхубавявам с редовни срещи със скъпи приятели

Намирам поводи да направя подарък,който би донесъл удоволствие на получателя,независимо дали става дума за любимо питие или билет за концерт.Обичам да ходя на класически концерти,сватбеният ни подарък беше билети за балет ивсе още пазя спомена от спектакъла на "Ромео и Жулиета" на Болшой театр.
Красивите моменти,създадени от нас-това е лукса.
Защото хубавата кола на разбития път не е чак толкова хубава кола, а пътя ни се струва още по-разбит.

П.С.Всеки ден си отделям между половин и няколко часа ( зависи колко време имам )в които да се поглезя.Чета хубави книги,ходя на СПА,разхождам се в гората сама или просто изпивам една чаша невероятно капучино или ароматно старо вино  в компанията на мъжа ми.Животът е хубав,когато вътре в нас носим усещането за красота.

Странно, но идеите за лукс, описани тук, ми изглеждат като евтин американски филм. Като наложени щампи, не по - малко жалки и смешни от описаните в първия пост гоблени, хасени чаршафи и т.н.
Не възприемам за лукс неща, които мога да купя с една заплата ( чаршафи, пухени кърпи, свещници, СПА уикенди, фризьор, дизайнерски вещи, рокли, уиски и пури). Това всичко е лесно, делнично и безкрайно експлоатирано... скучно, еднообразно при всички, предвидимо.
Луксът е онова, което не всеки въпреки парите може да си позволи. Лукс е да работиш това, което ти харесва и където се чувстваш щастлив ( да загърбиш заплатите, престиж и т.н.) Лукс е да си позволиш да имаш време за себе си, не в събота, а когато поискаш. Лукс е да обичаш и да не се чувстваш уязвим да го признаваш. Лукс е да си щедър към другите, не към себе си...

По темата - позволявам си лукса да пътувам честно, когато имам желание мога да си позволя да оставя работата си на колегите и просто да замина, и да им имам доверие, че всичко ще е ок.

 

Съгласна съм че формирането на критерия за лукс е въпрос на възпитание. И точно там се крие тънката граница между гореспоменатите луксове и снобизъм .Ако си получил възпитание за усет и чувство към картини тогава притежанието им е лукс и наслада  за теб , иначе притежението на същите тези картини само че избрани от интериорен дизайнер е снобизъм и първенющина.