Публикувана: 7 фев. 2009, 13:03 ч.
Последно мнение: 10 фев. 2009, 10:21 ч.

Как мислите, съществува ли вечна любов?

7 009
96
1

Гост

# 15 7 фев. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 2 448

Добре, теб какво би те стоплило, ако някой на 50-60 години ти каже, че е изживял живота си по този начин, с такава любов? Знаейки, че на някой се е случило, ще се стремиш към нещо подобно?

Не съм от хората, които поставят подобни рамки на човешките взаимоотношения, още по малко на любовта. Каква трябва да е, как да протече, какъв е идеалния вариант ...

Никой, който в момента обича не си мисли, това ще е временно. Всяка любов тръгва с нагласата да е вечна, а дали ще остане такава никой не знае.
Освен това не мисля, че насилствено трябва да се опитвам да я задържа на всяка цена. Никога не бих се напъвала да продължавам да обичам, ако естествено не става или пък да се боря за нечия любов. Не си струва.

# 16 7 фев. 2009, 14:41 ч.

Мнения: 2 818

Ве4носта е твърде дълга. В крайна сметка остава само една Любов.

# 17 7 фев. 2009, 14:45 ч.

София
Мнения: 3 099

Срещаш определени хора, които след време си отиват по някакъв неосезаем ред. Има едно особено чувство, което остава. Това е любов. И то няма връзка само със секса, брака, децата.

Ако питаш за общо възприетата матрица "вечна любов" - не, няма. Има вечна емоционална и/или физическа зависимост, но аз не вярвам, че това е любов в чист вид.

Дали някой ме разбра?

# 18 7 фев. 2009, 14:47 ч.

Мнения: 836

Знам за единични случаи на "вечна любов". Късмет.
Но, пък и не мисля, че трябва да се пренавиваме толкова в стремежа си да постигнем чудото, че чак да се чувстваме нещастни, ако не успеем.
Ако предишната ми любов беше "вечна", то по никакъв начин нямаше да забележа и да се поддам на сегашната. А, това щеше да е огромна загуба за мен. Simple Smile

# 19 7 фев. 2009, 14:48 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: ivonska в сб, 07 фев 2009, 14:45

Дали някой ме разбра?

Може би не ти се вярва, но не само, че те разбрах, но и споделям това. Simple Smile

# 20 7 фев. 2009, 14:54 ч.

Мнения: 147

Мисля , че да ....може да се трансформира в обич .....но със сигурност съществува ....друг е въпросът , дали всеки успява да срещне точният човек , с който да я изживее ....

# 21 7 фев. 2009, 14:54 ч.

София
Мнения: 18 679

Мисля, че да. Баба ми до последно благоговееше пред дядо ми. Не виждаше нито един негов недостатък, смяташе го за перфектен, а не беше, лека им пръст и на двамата. Беше я взел на 19 години, той е бил на 40. Беше му родила 5 деца. След като почина, непрекъснато си "говореше" с него и след няколко години го последва. Това е голяма любов Heart Eyes

# 22 7 фев. 2009, 15:02 ч.

Мнения: 2 013

Единствената вечна любов,която умира,чак когато ние умрем е тази към децата Hug

# 23 7 фев. 2009, 15:06 ч.

Мнения: 1 111

Убедена съм, че съществува.Променя се, но остава. Simple Smile

# 24 7 фев. 2009, 15:48 ч.

Благодаря ви, окуражавате ме. Вечна си, докато умреш, толкова! Това е твоята вечност, цял един живот..... И аз зная да обичам цял живот било то ЦСКА, било нещо друго, но я кажи с жените как стои въпросът, май не много добре, така ми се струва.
А че се видоизменя, да, а е много приятно в един момент, съвсем в това забързано наше ежедневие, само малко по-широко да отвориш очи и да си кажеш: "Ах, нея все още я има!"
Навремето мъжът ми беше ни направил общ профил в сайт за запознанства с наивната идея, че така може да си намериме някои нови приятели, а започнаха да ни отговарят само двойки или хора поединично, които търсеха друга двойка за секс. И нито един дето търсеше просто приятелство. Та единият младеж ми обясни, че вече е женен от 15 г. и нямам представа какво е. Отврат! Еднообразие! Скука! Е, сега моята връзка е дори на повече години и съм щастлива, че има човек в целия тоя огромен свят, който ми е толкова скъп.... Е, не е като 25 години или 35, но не е и малко....

# 25 7 фев. 2009, 15:53 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: ivonska в сб, 07 фев 2009, 14:45

Ай Ду.

Точно за подобно нещо щях да пиша. Както и че дори сексът да позамре, любовта си остава.....ако я е имало. Ако е било само секс-се търси следващия такъв.
А за любовта къде децата вече са казали.

# 26 7 фев. 2009, 16:19 ч.

Мнения: 3 521

Когато гледам баба ми(род. 1920 г.) и дядо ми(род. 1925 г.) съм сигурна, че я има. е може би не "вечна", но поне "доживотна" Wink

# 27 7 фев. 2009, 16:34 ч.

Мнения: 467

Да. Ма, тва не е на всеки ъгъл срещано явление...

# 28 7 фев. 2009, 17:36 ч.

Мнения: 2 259

Мислех,че съм загубила любовта,но съм се лъгала.
Тя е до мен сега и с проблемите,които имаме пораства още повече.
Смятам да и пъхам подпалки и да и държа жив пламъка още дълги години

Последна редакция: сб, 07 фев 2009, 17:41 от Vali :)

# 29 7 фев. 2009, 18:22 ч.

Мнения: 35 973

Цитат на: Julkata в сб, 07 фев 2009, 13:03

Стара тема, нали?! Вярвам, че съществува вечна любов, трябва само да си я храниш, както храниш коте, например... Дали съм непоправим идеалист или тя наистина съществува......

ако я храниш - би могло, но ако не?

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Често срещани правописни грешки

Дефицитите на една журналистика

Причина:

Причина: