Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?

  • 5 087
  • 133
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 264
Дали всичко ще е наред с бебето и как ще мине раждането.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Първия път нямах никакви страхове, втория път след всичките 3 и 4 измерни видеозона
стана ясно, че дребната е ужасно увита в пъпна връв, ей това ме стресна много.

# 47
  • Мнения: 9 973
дали бебето ще е живо,аномалии,раждането........

# 48
  • Мнения: 878
Започна се със страхът дали бременността ще продължи; след това - дали бебето ще бъде добре и без аномалии; ще се върна ли у дома с живо и здраво дете; ще го възпитам ли като добър човек; ще успея ли да го предпазя от всички гадости в живота.
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие Grinning!

# 49
  • Мнения: 1 629
1. да не направя спонтанен аборт
2. да няма аномалии при бебето
3. да не родя в 8 месец
 ... май е това, аз си мислех, че ще са повече Thinking

# 50
  • Мнения: 528
Най-много се страхувах да не изгубя бебето  Confused Страхувах се и да няма аномалии, страхувах се да не родя преждевременно. Страхувах се да не се случи нещо по време на раждането на бебчето или на мен...
Слава Богу, всичко страхове бяха напразни  Heart Eyes

# 51
  • Мнения: 351
Аз се страхувах от това, да не се случи нещо лошо при раждането и да загубя бебето (понеже имаме в рода такива случаи...). Слава Богу всичко беше ОК. Мисля, че с второ бебе ще ме е страх и от самото раждане, макар че моето беше сравнително леко, но... няма как...  Laughing

# 52
  • София
  • Мнения: 1 735
Първите месеци най-големия ми страх беше дали ще задържа бебето.Преди мен две колежки имаха аборти с първите си деца и все ме беше страх,че и на мен ще се случи.Отделно и чаканата с години бременност,та после започнах да чета за бебета оцелели 6,после 7,после 8-ми месец.През 9-тия се чудих пък дали ще устискам до секциото.

# 53
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Не съм се страхувала oт нищо. Нито за бебето, нито за себе си, нито от раждането. Бях абсолютно спокойна и уверена, че всичко ще бъде наред. Така си и беше.

# 54
  • Мнения: 958
Първият път нямах особени страхове, защото ен знаех какво ме чака. Мислех си че ще родя лесно, даже по пъта. а то се оказа че имах доста трудно раждане.
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.

# 55
  • Мнения: 2 110
Колкото и странно да е през първата бременност не се страхувах за нищо. Бях млада и малко неща знаех и съответно не се страхувах.
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....

# 56
  • Мнения: 3 695
много страхове имам, дали всичко ще е наред и т.н. , но гледам да не мисля много много  Rolling Eyes

# 57
  • Мнения: 3 294
Имам много страхове , но силно се надявам да си останат само такива и всичко да е наред ...  Praynig

# 58
  • Мнения: 1 364
От самото раждане.

# 59
  • Разград
  • Мнения: 2 102
През първата бременност не се страхувах от нищо. Дори от самото раждане. Е, то наистина не беше страшно.
През втората си бременност много се страхувах от аномалии на плода. А когато наближи и раждането, беше ме страх и от него.

Общи условия

Активация на акаунт