Бях на гости у нашите с бебето и за пореден път изпих чашата с горчивина-да ви разправя подробности, не искам да ви губя времето, че ще стане време за пенсиониране ако почна, но накратко -
цял живот съм се чувствала пренебрегната и незачитана от родителите ми, докато в същото време възхваляват, угаждат и гледат в очите брат ми. Отдавна знам, че той е фаворит и съм го приела, така си го усещат, така се държат, това са ми родителите, но аз ги обичам и искам да ходя да ги виждам, въпреки, че те не се натискат много.
Но, сега когато системно не се съобразяват и не зачитат и нуждите на детето ми /моля ги по 100 пъти само времето докато заспи бебка да пазят тишина, че трудно заспива/ а ние рядко им ходим на гости, защото сме далече , те все едно не говоря на тях, правят си каквото си наумят и тропат, а през останалото време когато бебка не спи татко все лежи и дреме пред ТВ, а мама седи.
Детето ми се изнерви и аз си тръгнах преждевременно сърдита. А когато става дума за другото внуче, дори ни се кара, че не му позволяваме да ни скача по главите, щото било дете и такива потребности имало, а моето бебе няма потребност да спи, да не казвам други примери, че ме хваща яд.
Не, ще дам още примери:
На първото внуче бяха креватчета, подаръци, гледане, угаждане...
На моето не дойдоха на изписването...
50 лв. на погачата ми подариха. Направо не очаквах толкова много и се учудих.
Като любимите деца им ходят на гости всяка седмица - дори татко става /който е пословичен мързел/ да готви и да сервира, да се подмазва на снахата и не спира да говори с обожание за детето им.
Като аз отида, ми гледа в ръцете какви лакомства нося, поръчва ми да купя еди какво си за дъ сготвя еди какво си и после като помоля само за тишина за бебето и като се разсърдя и се скарам ми се отвръща: Не се занимавай с мене.
Изобщо не ми е до материалните неща, не ме разбирайте погрешно, аз не очаквам нищо от тях, имам си всичко и искам това което си заделят да си е за тях да си живеят добре, но това различно отношение само ми показва за пореден път как те не ме зачитат и уважават като човешко същество, само защото съм момиче, а момчето е наследника на семейството. И да пак ми бе показано, че тяхното желание е брат ми по подразбиране да наследи къщата, но татко е хитрец и докато е жив няма да препише нищо, защото иска аз да го доглеждам, а ако го направи се страхува, че ще се отдръпна . Така хем вълка сит, хем агнето цяло.
Аз усетих не за първи път и казах, че не искам нищо от тази къща, след като неговата воля е такава, не искам на сила, нито изпросено, въпреки че нямам свой дом. Но знам, че не са ми длъжни.
Боли ме от отношението им, и питам има ли лек за това системно огорчение?!
цял живот съм се чувствала пренебрегната и незачитана от родителите ми, докато в същото време възхваляват, угаждат и гледат в очите брат ми. Отдавна знам, че той е фаворит и съм го приела, така си го усещат, така се държат, това са ми родителите, но аз ги обичам и искам да ходя да ги виждам, въпреки, че те не се натискат много.
Но, сега когато системно не се съобразяват и не зачитат и нуждите на детето ми /моля ги по 100 пъти само времето докато заспи бебка да пазят тишина, че трудно заспива/ а ние рядко им ходим на гости, защото сме далече , те все едно не говоря на тях, правят си каквото си наумят и тропат, а през останалото време когато бебка не спи татко все лежи и дреме пред ТВ, а мама седи.
Детето ми се изнерви и аз си тръгнах преждевременно сърдита. А когато става дума за другото внуче, дори ни се кара, че не му позволяваме да ни скача по главите, щото било дете и такива потребности имало, а моето бебе няма потребност да спи, да не казвам други примери, че ме хваща яд.
Не, ще дам още примери:
На първото внуче бяха креватчета, подаръци, гледане, угаждане...
На моето не дойдоха на изписването...
50 лв. на погачата ми подариха. Направо не очаквах толкова много и се учудих.
Като любимите деца им ходят на гости всяка седмица - дори татко става /който е пословичен мързел/ да готви и да сервира, да се подмазва на снахата и не спира да говори с обожание за детето им.
Като аз отида, ми гледа в ръцете какви лакомства нося, поръчва ми да купя еди какво си за дъ сготвя еди какво си и после като помоля само за тишина за бебето и като се разсърдя и се скарам ми се отвръща: Не се занимавай с мене.
Изобщо не ми е до материалните неща, не ме разбирайте погрешно, аз не очаквам нищо от тях, имам си всичко и искам това което си заделят да си е за тях да си живеят добре, но това различно отношение само ми показва за пореден път как те не ме зачитат и уважават като човешко същество, само защото съм момиче, а момчето е наследника на семейството. И да пак ми бе показано, че тяхното желание е брат ми по подразбиране да наследи къщата, но татко е хитрец и докато е жив няма да препише нищо, защото иска аз да го доглеждам, а ако го направи се страхува, че ще се отдръпна . Така хем вълка сит, хем агнето цяло.
Аз усетих не за първи път и казах, че не искам нищо от тази къща, след като неговата воля е такава, не искам на сила, нито изпросено, въпреки че нямам свой дом. Но знам, че не са ми длъжни.
Боли ме от отношението им, и питам има ли лек за това системно огорчение?!
/.
Бих ги игнорирала по всякакъв начин,дори и да ми е тежко.Но те го провокират сами.Не зная,аз бих ги отрязала от всякъде.Не толкова заради поведението си към мен,а заради това към детето 
да споделям ли за сватба, грижи докато бях дете и тн ... мисля, че няма нужда 
