- Публикувана: 7 авг. 2013, 14:21 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2013, 00:59 ч.
Справедливи ли сте?
Зададоха ми този въпрос. Отговорих
машинално и безкрайно убедително
'да'. После се замислих...Винаги? Към
всички? А,дали моята справедливост
е разбрана? Дали справедливостта,
заложена в законите е справедлива
, дали съда е справедлив?Кое ще да
мерилото за онази справедливост от
която няма да горчи на никой?
Можете ли да признаете, че не постъпвате справедливо?
Та вие справедливи ли сте? Спрямо другите? Спрямо себе
си? А трябва ли да сте? Има ли усещане за справедливост
спрямо вас?Такива едни въпроси ми се завъртяха нищо,че
е жега и му отиват едни по други теми ...
Та, справедливи ли сте?
машинално и безкрайно убедително
'да'. После се замислих...Винаги? Към
всички? А,дали моята справедливост
е разбрана? Дали справедливостта,
заложена в законите е справедлива
, дали съда е справедлив?Кое ще да
мерилото за онази справедливост от
която няма да горчи на никой?
Можете ли да признаете, че не постъпвате справедливо?
Та вие справедливи ли сте? Спрямо другите? Спрямо себе
си? А трябва ли да сте? Има ли усещане за справедливост
спрямо вас?Такива едни въпроси ми се завъртяха нищо,че
е жега и му отиват едни по други теми ...
Та, справедливи ли сте?
Няма опция "Опитвам се"
Забелязала съм, че когато трябва да избирам между това да съм справедлива към себе си или към някой друг, избирам другия и после се оказва, че нито със себе си, нито с другия съм постъпила справедливо
Често съдим за другите по себе си или по неща, които на пръв поглед виждаме, а хората са различни и обикновено това, което се вижда на повърхността не е цялата истина.
Затова се опитвам да не съдя, а да приемам хората каквито са. Не винаги се получава
Забелязала съм, че когато трябва да избирам между това да съм справедлива към себе си или към някой друг, избирам другия и после се оказва, че нито със себе си, нито с другия съм постъпила справедливо
Често съдим за другите по себе си или по неща, които на пръв поглед виждаме, а хората са различни и обикновено това, което се вижда на повърхността не е цялата истина.
Затова се опитвам да не съдя, а да приемам хората каквито са. Не винаги се получава
Оф, то моето чувство за справедливост е хронично обострено. И винаги влизам в пререкания, когато несправедливостта граничи с цинизьм, че даже и ми я навират като норма. Ми не мога да си мьлча и да се правя на бальк, за да може някой да си разиграва кончето за моя сметка или да ми разправя откровени глупости, а аз да кимам мило. Не ми отива да се правя на будала и тва е.
Това е вътрешно усещане и няма нищо общо с положителното.