Обмислям раздяла

За предпочитане е  човек да придобие предварително някакво ниво на езика още в БГ, а когато отиде там, да го донаучи. Ако там започне да го учи от 0, проблемът ще бъде много голям! Е, има и изключения, когато там изцяло се разчита на друг език-напр. английски, но май това не е възможно в Германия. Може би в Дубай, Абу Даби или някъде другаде.....
Ако ставаше въпрос за екскурзия, може би английският щеше да бъде достатъчен.

Напълно съм съгласна И не разбирам тия, които се опитват да изкарат момичето едва ли не глезла. Научете се да бъдете дами! Жените зидарокофражистки не са на мода. Това да не е хеписоц Да очаква да бъде закриляна от мъжа си не е глезотия. Тя още не е оставила куфарите на земята и той я задърпал да почва работа Пък и той ми се струва доста по-лигав. Коремчето го боляло. Да не е в цикъл, завалията.
За пореден път се убеждавам, че българката е свикнала на грубо отношение и дори би се притеснила от по-кавалерско държание.  

Тетинка,вярно,че някои отговори бяха доста грубички,ама в тях има огромна доза истина. На мене ми стана интересно обаче,ти какво би посъветвала авторката,която между другото повече не се мерна и ний май само се хАбим!

la-lute,наистина добро,ама мъъъънинко сложно за начално ниво  

Според мен проблема е във връзката ви. Не е нормално в продължение на 3 години да се виждате всеки 3 месеца. Имала съм такава връзка и беше ужасно, с тази разлика че той идваше по за един уикенд всеки месец.. продължи така около година и се разделихме. Най-накрая ти писва от срещи  и раздели. По-добре си помисли дали искаш да отидеш при него (и дали той иска също).

Живея в Германия, с детенцето и мъжа си. Аз знам горе долу немски, но той милия.....нито думичка.  С много търпение, постоянство, подкрепа и помощ от моя страна, сега е по на ТИ с немския от мен дори. Във всичко се справя вече сам. НО, знае че началния старт му го дадох аз . Не съм го пращала да си ходи, обичах го и ми беше фикс идея да успея да го интегрирам в немското общество. Успях
Все пак всичко си е до човека. Не се бъркайте , че подкрепям авторката, просто изказванията на някои........ ми приличаха като на съвет да отиде да се гръмне.

и ние живееме в Германия, незнам къде живее авторката,защото спомена само немски език, но има и други немскоговорящи държави, например Австрия, Швейцария.
Мисля, че проблема е в това, че ти чакаш едва ли не той да те вземе и издържа, кажи ти с какво допринесе за съвместното ви съжителство?
При нас жена ми е израстнала от мъничка в Германия, била е в детската градина, когато родителите и са се преместили там.
Аз съм тук едва от месец и половина, но стоях около една седмица вкъщи (трябваше да си уредя някой документи за работата), след това започнах на половин работен ден работа, и половин ден ходя на курсове за признаване на професията ми, така ще бъде три месеца и след това ще мога да работя и аз на цял работен ден. Немски учих на курсове в България, но не можех да си позволя да съм в Германия без една думичка немски, срамно ми беше просто.
Иначе за протокола аз бих издържал жена ми без да има изобщо някакви проблеми, не бих се осмелил да и направя забележка за работа. Но така си мисля, защото жена ми е много амбициозна и никога не ми се е налагало и да мисля по въпроса, така че от това което мисля сега, и наистина как бих реагирал на такава ситуация има разлика, и мисля че човек докато не го е преживял , не би могъл със сигурност да каже как ще реагира.
Мога смело да заявя, че една жена която има повече социални контакти, работи, е и по самоуверена, по интерестна за един мъж,
отколкото една домакиня, която говори само манджи.
Имаме едно приятелско семейство, жената е домакиня и по цял ден гледа само децата, все е изморена, рошава , нелюбезна и говори на висок глас със децата (на 13 и на 15 години са, и тя още се оправдава че ги гледа за да не работи).
В момента са в развод със мъжа. Когато сме излизали заедно, те двамата просто нямаха какво да си кажат.
А и не е хубаво, когато разчиташ на един човек, не се знае какво може да стане в живота, болест, смърт,
а после какво ще правиш безработна на 40 години, без професия. Един съвет от мен, направи нещо от живота си,
започни работа даже и ако е 10 часа на седмица, ще имаш контакъ със други хора, самочувствие.

Казано е: "Първо подреди дома си..." /ясно къде е казано /, пък после оправяй навън, т.е. първо оправи вътрешния си ред и свят, личния си живот, после създавай нов.
Поредността във всички случаи, и за мъж и за жена, тъй като дали са дами или не, жените са първо хора, е първо да оправи себе си, да изясни какво иска и като как ще да го постига, без да включва предполагаема от вън помощ и след това се гради семеен живот и се раждат деца. Като жена не мога и да помисля, че ще издържам изцяло един здрав прав индивид в работоспособна възраст или мен ще ме издържат. Ако бях мъж бих разсъждавала отново така. Беж бегом ако попадна на човек, който се кани да разчита изцяло на мен, да си търси бавачка.
Та когато човек има планове да отиде да живее в друга държава първо учи език, след това търси работа там, установява се и тогава следва да създава семейство и да ражда деца.
А и връзки от разстояние в продължение на години не намирам да са интимни връзки. Затова първо ако ще има връзка, хората следва да поживеят заедно, като всеки дава своя принос за съвместния живот, който пък не е само духовна храна, пък след това се мисли в насока връзката да се задълбочи с брак и деца.
Накратко- бих повдигнала по подобен начин въпросът и аз. Не е въпросът в грубото отношение, напротив, никак не е грубо човек да бъде накаран да се държи като възрастен, когато е минал 18-тата си година. Полезно е.

Като не мога две улици да запомня, ще си взема такси- а-а-а-ма то език се иска, поне на таксито да кажеш, къде ще отидеш. Имало е огромен смисъл в това, след три години на човек да му писне и да покаже на практика последиците от липсата на самостоятелност и инициатива у "дамата". К'ви деца?

Извинявай,че ще бъда откровена но според мен тази връзка не се гради на чувства,а на интереси....И да,мисля,че той не те обича.

И аз като прочетох какви си писала смятам, че за него май си е било лятна свалка:( Нищо -приеми го като трупане на опит, пък и сам сигурна,че ще си запазиш и доста хубави спомени:)

Твоята представа за нещата:
Голяма къща,стилно обзаведена,прекрасна градина,където децата ти тичат на воля,ти с чаша в ръка на шезлонга пред басейна,а съпругът ти си идва и паркира мерцедеса в тройния гараж...така ли виждаш съвместния ви живот?
Много сълзливи романи ,тип Даниел Стийл си чела,или много филми си гледала?!
Да,има и такива картини,но май в случая не става дума за такъв живот.Затова ли си разочарована?
Може би е време да слезеш от облаците и да видиш как живеят 90 % от хората,дори и в Германия.

Ако това е мечтата ти ,пожелавам ти да я осъществиш,но мисля,че още не си се научила на изкуството на манипулацията,щом той се е уплашил,или отрезвил.Просто си изпуснала момента да ковеш желязото,докато е горещо,ако ме разбираш.

аз много вярвам в голямата любов, и се възхищавам на хора, които са готови на всичко само и само да прекарат живота си със жената или мъжа на живота си, мисля че тези семейства са на щастливите и някакси по лесно се преборват със изпитанията в живота.
НО във твоя случай ми се струва, че става въпрос за една дама, която най–хладнокръвно се опитва да достигне до материални облаги без да си мръдне пръста, а чувтвата ... те просто във вашия случай не съществуват, поне не към приятеля ви.

След последният пост на авторката заглавието на темата съвсем спокойно би могло да се промени от "Обмислям раздяла" на "Приятелят ми е обмислил раздялата с мен. Дори е взел решение за това."

Аз продължавам да се питам това:
За 3 год. във връзката ви няма никакъв напредък, на какво се надяваш?