Общо взето се чуствах добре,като изключим кисилините и ритници здраво 
- Публикувана: 12 фев. 2009, 11:27 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2009, 23:44 ч.
как се чувствате в 9 месец
Ужасно се чувствам.
Само ритничетата ме радват.
Всичко друго ми е ужасно.
Болки в кръста,повръщане...един ден нерви,на следващия-меланхолия.
Вече искам да се видим очи в очи с бебето.
Само ритничетата ме радват.
Всичко друго ми е ужасно.
Болки в кръста,повръщане...един ден нерви,на следващия-меланхолия.
Вече искам да се видим очи в очи с бебето.
Започнах здраво да се изнервям. Иначе съм в движение, шофирам, но не мога място да си намеря, все нещо ме боли, а киселините ми са зверски.
,иначе като цяло като изключим киселините и болките в краката(много ми изтръпваха)се чувставх супер .
Хей ме на,право в девятката
Чувствам се страхотно,почивам си, шетам си,купувам и гладя бебешки дрешки и се радвам на предстоящото ни събитие.Чета много в нета за раждането,кърменето и други полезни неща.Приготвила съм си най-после багажа за родилното и ми е супер спокойно.В началото на бременността ме беше шубе много повече,отколкото сега Чувствам се някакси по-готова. Не съм нетърпелива,защото знам,че малкото човече има нужда от още мъничко време в мен, за да му се доразвият белите дробчета,нека си седи засега на топличко и сигурно.Не ми пука вече нито за киселините,нито за безсънието,свикнах с всички неразположения
Чувствам се страхотно,почивам си, шетам си,купувам и гладя бебешки дрешки и се радвам на предстоящото ни събитие.Чета много в нета за раждането,кърменето и други полезни неща.Приготвила съм си най-после багажа за родилното и ми е супер спокойно.В началото на бременността ме беше шубе много повече,отколкото сега
Чувствам се някакси по-готова. Не съм нетърпелива,защото знам,че малкото човече има нужда от още мъничко време в мен, за да му се доразвият белите дробчета,нека си седи засега на топличко и сигурно.Не ми пука вече нито за киселините,нито за безсънието,свикнах с всички неразположения 
Като цяло се чувствах отлично.
Корема ми не бешо много голям. За цялата бременност качих 6-7 килограма.
Към средата започнаха да ми се подуват краката и да ме наболява кръста, но не беше чак толкова непирятно, колкото звучи!
Бях много нетърпелива да се появи бебчето ми и в същото време исках цял живот да си остана бременна.
Корема ми не бешо много голям. За цялата бременност качих 6-7 килограма.
Към средата започнаха да ми се подуват краката и да ме наболява кръста, но не беше чак толкова непирятно, колкото звучи!
Бях много нетърпелива да се появи бебчето ми и в същото време исках цял живот да си остана бременна.
Толкова превъзбудена не съм била никога.Броях дните.Купувах всичко за бебето,перях,гладих,подреждах с голяма любов.
Никога не изпитах страх от предстоящото раждане,напротив само силна превъзбуда.Постоянно успокоявах бъдещият татко ,че всичко е ОК и няма страшно
Въпреки,че бях с размерите на слон ,летях от щастие и еуфория
Никога не изпитах страх от предстоящото раждане,напротив само силна превъзбуда.Постоянно успокоявах бъдещият татко ,че всичко е ОК и няма страшно
Въпреки,че бях с размерите на слон ,летях от щастие и еуфория
С големите идеално-защото и 2те се родиха още в на4алото.Но с малката -всеки танк можеше да се засрами пред мен 
краката ме боляха,гърба също-нито можен да седна нито пък да легна-носих я високо горе,напре4но ,пък и тя беше едро бебе-докторката ми отлагаше секциото до последно-с надеждата/нейната/ да се обърне-тя и се обърна де,3 дена преди да влезна за секцио.
краката ме боляха,гърба също-нито можен да седна нито пък да легна-носих я високо горе,напре4но ,пък и тя беше едро бебе-докторката ми отлагаше секциото до последно-с надеждата/нейната/ да се обърне-тя и се обърна де,3 дена преди да влезна за секцио.
Тежка,много тежка...родих ден преди термина и в последните дни преди това не можех да се обръщам от една страна на друга в леглото,както и да стана от него без чужда помощ...
Спомням си,че колкото и да ми беше "тежко" в един момент си мислех,че искам да си остана с корема,изпитвах много смесени чувства,хем нетърпение,хем страх дали ще се справя с всичко,което ми предстои,дали ще се съм добра майка и т.н.
Спомням си,че колкото и да ми беше "тежко" в един момент си мислех,че искам да си остана с корема,изпитвах много смесени чувства,хем нетърпение,хем страх дали ще се справя с всичко,което ми предстои,дали ще се съм добра майка и т.н.
