Да,понякога 
- Публикувана: 12 фев. 2009, 12:34 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2009, 14:09 ч.
Изпитвате ли човека до себе си
за мое /и тяхно, разбира се/ съжаление непрекъснато "изпитвам" хората, близки до себе си 
често се разочаровам от резултатите и това ми струва адски много
може би не съм уверена в себе си и затова изпитвам необходимостта от постоянни проверки...адски е дразнещо някой да ти виси на главата тип "биг брадър", но го правя. почти автоматично.
понякога си мисля, че е абс безсмислено да "ровя" толкова чак. животът е толкова кратък, за да го оставя да мине в постоянно дебнене, подозрения и изпити, а и нещата, които не знае човек, не могат да го наранят, но не мога да се преборя със себе си.
често се разочаровам от резултатите и това ми струва адски много
може би не съм уверена в себе си и затова изпитвам необходимостта от постоянни проверки...адски е дразнещо някой да ти виси на главата тип "биг брадър", но го правя. почти автоматично.
понякога си мисля, че е абс безсмислено да "ровя" толкова чак. животът е толкова кратък, за да го оставя да мине в постоянно дебнене, подозрения и изпити, а и нещата, които не знае човек, не могат да го наранят, но не мога да се преборя със себе си.
Е чак постоянно да го изпитвам или още по малко дебна не, просто не е "заподозрян" все още, а и все пак има доверие. Постоянно ако е може би ще се превърна в параноик 
Но за някой неща рядко и аз бих изпитала. Мисля че има полза наистина, предпазваш се от грешки до колкото е възможно
Но за някой неща рядко и аз бих изпитала. Мисля че има полза наистина, предпазваш се от грешки до колкото е възможно
Не, не го изпитвам. Не съм го правила и в началото на 13 годишната ни връзка. Как се доказва любов? Или вярност? Вярвам му по "дифолт". Когатo спра до го правя, значи че вече няма да мога и да го нарека "човека до мен". Заедно сме, липсваме си, търсим се. Нямам нужда от изпити и доказателства - очите му, когато ме гледа са ми достатъчни.
Е, тук не става дума за дебнене и залагане на капани. По скоро за подметната дума или тема на разговор, в която така леко и неусетно можем да си направим изводи за човека отсреща.
Не мен ми се е случвало дори да се обадя за нещо на приятел, за което бих могла и да свърша по друг начин само, за да разбера принципно дали би ми помогнал. Иначе рискувам да попадна в наистина безизходна ситуация и да започна да звъня на този, на онзи и накрая да се окаже, че никой няма да се отзове.
Това с доверието по подразбиране отдавна отмина. След всичките дървета, които съм изяла, не мога да си позволя повече наивитет.
Не мен ми се е случвало дори да се обадя за нещо на приятел, за което бих могла и да свърша по друг начин само, за да разбера принципно дали би ми помогнал. Иначе рискувам да попадна в наистина безизходна ситуация и да започна да звъня на този, на онзи и накрая да се окаже, че никой няма да се отзове.
Това с доверието по подразбиране отдавна отмина. След всичките дървета, които съм изяла, не мога да си позволя повече наивитет.
Да точно и аз това имах предвид, не капани или дебнене или и аз незнам какво. Просто pasinet е права, по скоро за вметната дума в разговор. И също като нея съм изпадала в ситуация да потърся помощ от някой, при положение че имам някъкъв вариянт. И съответно като видя за какво става дума и ми става ясно.
Е тва ми е лошото и на мен, казвам си аз не бих го направила и съответно и хората около мен не биха. Страшно съм доверчива и определено си хапваш дръвцето. Рядко както казах ми се е случвало, да "подпитам" така да се каже, но съм го правила. Дори понякога понеже ми е неудобно да питам, леко намеквам или нещо такова, но това вече е за хората около теб разбира се. От човека до себе си не можеш да изпитваш такова неудобство. Леко се отклоних май
Мразя да ме изпитват, а видно от подписа ми - и аз не изпитвам хората. Е, то затова и ближа рани понякога. 
А и животът сам изпитва достатъчно добре всички. По принцип съм по наблюдението, преосмислянето и ваденето на изводи за в бъдеще /кога правилни, кога - не/.
Единствено ми харесва да изпитвам себе си.
А и животът сам изпитва достатъчно добре всички. По принцип съм по наблюдението, преосмислянето и ваденето на изводи за в бъдеще /кога правилни, кога - не
/.Единствено ми харесва да изпитвам себе си.
Любопитна съм .... за всичко свързано с човешката ни същност!
А аз и отговорих, че не чуждите истории са тези, които го правят интересен, а начина по който хората реагират на тях.
Това не е точно изпитване... както беше казал някой по-горе, по-скоро е наблюдения, вадене на изводи и не на последно място - начина по който реагират хората и се отнасят към определени проблеми ми помага да разбера по-добре себе си.
Защото колкото и да сме различни всички по държание, физика и духовност... в основата си сме едно цяло. Нищо, че от раждането си започваме да се делим - по религиозност, етнос, пол, възпитание, социален статус, възраст и какво ли още не.